Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Рецензия на "Спиращият войната" от Брандън Сандърсън


Да се измисли нов и оригинален магически механизъм в жанра фентъзи е точно толкова трудно, колкото да се сътвори непозната досега академична хипотеза и да се вплете като главна концепция в научнофантастичен роман. Не бях попадал на толкова автентични, своеобразни и самобитни вълшебства от много години - по-точно откакто прочетох "Залезът на Земята" от Джек Ванс.
Допълнително удоволствие ми достави факта, че стилът на Брандън Сандърсън е чист, изискан, елегантен и изтънчен. Цветен. Както примерно на първата дама в жанра меч и магия Урсула Ле Гуин, или на нейната подгласничка Андре Нортън.
В "Спиращият войната" назрява сблъсък между две кралства - Халандрен и Идрис. Халандрен е по-мощният доминион. За да се предотврати войната от Идрис са длъжни да изпратят принцеса, която да се омъжи за Бога крал Сузеброн.
Вместо Вивена за булка е определена по-малката и сестра Сири и тя заминава пълна с опасения от предстоящия и семеен живот с неимоверно могъщо, опасно и непредсказуемо същество.
Образът на Бога крал е изваян с автентично и неподправено майсторство от автора. Сузеброн неминуемо предизвиква симпатия, жал и състрадание. Оказва се, че въпреки слуховете за него, той е създание пълно с доброта и невинност и е осакатен поради простата причина, че е прекалено могъщ.
Другият герой, който много ми хареса е Стенимар Лайтсонг Храбрият - богът на героите. Той е персонажът, който най-често прави мъдри изказвания в книгата. Освен това не одобрява каквито и да е правила. Той е циничен, присмехулен и обаятелен, и умело съчетава всички качества на бог и простосмъртен:
"Но (Лайтсонг) беше открил, че въображемите неща често се оказват единствено съществените в човешкия живот."
Дълбоко впечатление ми направиха хумористичните диалози между принцеса Вивена и наемниците Дент и Тонк Фах. Тук почувствах влиянието на колоси в приказната фантастика като Тери Пратчет и Бари Хюгарт. С течение на времето обаче общуването между принцесата и наемниците става по обтегнато, както и отношенията им.
Магьосническата система в книгата се основава на Дъх, Цвят и Заповеди. Много е приятно, че в края на романа има Таблица на Извисяванията в Тайното изкуство. По този начин абсолютно всички читатели лесно ще разберат цялостната концепция на вълшебствата.
Впрочем Цветовете са едно от главните неща в книгата. Те са основа и на благословиите и на клетвите.
В жанра фентъзи не е рядкост да се срещнат мечове, които говорят. Бих отбелязал сабята Кринг от "Цветът на магията" и пародията на Екскалибур от "Донеси ми главата на принца".
В "Спиращият войната" също има специален меч. Нарича се Нощна кръв. Негов притежател е герой на име Вашер (понякога го наричат Таксилиан, а има и други имена). Мечът и неговият носител могат да разговарят помежду си. Те са опасна комбинация. На няколко пъти има опити Нощна кръв да бъде откраднат. Не привършват добре за крадците. Всъщност Вашер може нарочно да остави меча си на място, където има врагове. И тогава следват реки от кръв.
Време е да кажа нещо и за двата малки недостатъка на тази книга. Според мен можеше да е с около сто страници по-къса. Също така ми се стори, че прекалено многото и дълги описания на дворцовия живот в Халандрен донякъде забавят действието и динамиката.
От друга страна в този роман има наистина много красиви думи, подредени по мъдър и лаконичен начин:
"Щом едно немрящо чудовище можеше да е герой, то и една благочестива принцеса можеше да извърши светотатство."
Купете "Спиращият войната" тук;
http://www.bard.bg/book/?id=1745

вторник, 25 февруари 2014 г.

Копнеж за корици на следващите книги от Човешката библиотека

Фондация „Човешката библиотека“ кани всички художници в новия Копнеж за корици:

http://choveshkata.net/blog/?p=4427

Книгите, които търсят своите корици, са следващите издания в поредица „Човешката библиотека“: „Песента на ханджията“, превод на The Innkeeper's Song от Питър С. Бийгъл, чийто роман „Последният еднорог“ сложи началото на поредицата през 2006 година; и романите, отличени от журито на Човешката библиотека в съвместния Конкурс за български фентъзи роман през 2012 г. – „Ех, магесническа му работа“ от Калоян Захариев, „Нощта на скорпиона“ от Мария Гюзелева и „Ням свят“ от Стефан Кръстев.

Крайният срок за участие е 22 април 2014.

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4427


Вдъхновение!

понеделник, 24 февруари 2014 г.

“Зовът на кукувицата” или кой уби Лула Ландри?


Здравейте!

Вярвате или не, приятели, читатели и почитатели на изкусните криминални интриги се събират, за да разплетат съвместно мистерията „Зовът на кукувицата“! Всички улики водят към Champagne Room Art Club, удобно разположен на пл. Народно събрание №3 в столицата.

Разследването няма да започне без Вас на 4 март 2014, вторник, от 20:00 ч., по простата причина, че Вие сте главното разследващо лице.

Безценни показания ще осигури небезизвестното издателство „Колибри“. В ролята на водещ влиза детектив Кирил Ефремов, макар да не е ветеран от войната в Афганистан, а очарователната Гери Турийска ще помага в разследването (казват, че е далеч по-веща в тези дела от секретарката на Корморан Страйк). Сред заподозрените са колоритни особи от театралната сцена, рока и рапа, които засега ще запазим в тайна.

Озарете с идеите си най-необичайното разследване, провеждано някога в столичен бар! Потопете се в атмосферата на тайнствен, нощен Лондон! Ще пием британски питиета и ще слушаме музика So British. Входът е свободен!

Неоспорими факти и обстоятелства по разследването: Робърт Галбрейт e новата звезда на сцената на криминалната литература. Въпросът е КОЙ се крие зад псевдонима и дали Дж. К. Роулинг има пръст в цялата работа. Опасяваме се, че единствено „Зовът на кукувицата“ може да отговори на този въпрос.

https://www.facebook.com/events/1468077640082013/

ОЧАКВАМЕ ВИ!

Да защитаваш Джейкъб - Уилям Ландей


За книгата

Този роман съперничи на най-доброто, написано от Скот Търоу и Джон Гришам!
Буклист

Анди Барбър е прокурор от две десетилетия. В съдебната зала е ненадминат. Щастлив е в дома си със съпругата си Лори и сина си – четиринайсетгодишния Джейкъб.

Но тихото предградие, където живеят, е потресено от небивала жестокост. Едно момче е убито с нож насред парка. Случва се и нещо още по-стъписващо – обвинен е синът на прокурора, стеснителният, затворен в себе си и загадъчен Джейкъб.

Като всеки родител Барбър вярва в невинността на Джейкъб. Но положението му става все по-тежко, заклеймяващите доказателства, съмненията, разпадащият се брак, погнусата на съседите. Делото заплашва да унищожи семейството на прокурора.

Върховното изпитание за всеки родител е докъде е готов да стигне, за да защити своето дете. И колко добре го познава? За Анди Барбър, мъж с желязна воля и мрачна тайна в миналото, това е изпитанието,което го връхлита като ураган!

Романът на Ландей е изключително сериозна, приковаваща вниманието история, която трябва да бъде прочетена от колкото може повече хора. Краят е напълно непредсказуем, но толкова правдив... и толкова мъчителен.

събота, 22 февруари 2014 г.

Множество Катрини - Джон Грийн



Романът „Множество Катрини” от Джон Грийн, най-четения автор за тийнейджъри в България, излиза у нас на 25 февруари. Още при излизането си в САЩ през 2007 г. книгата печели на автора престижното отличие Printz Honor и се нарежда в класациите за книга на годината на Booklist, Horn Book и Kirkus.
„Множество Катрини” ще откриете в книжарниците в цялата страна на цена от 9,90 лв. Той ще може да се закупи и в EPUB формат от iBookstore, както и в повечето сайтове за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.

МНОЖЕСТВО КАТРИНИ

Какъв е смисълът на съществуването,
ако не се опиташ да направиш нещо забележително в живота си?

Книгата

Когато става въпрос за връзки, момичетата, по които си пада Колин Сингълтън, са тези, които се казват Катрин. А когато става въпрос за тях, те винаги го зарязват. Деветнадесет пъти, ако трябва да сме точни. Колин, освен всичко друго, е дете-чудо с 10 хиляди долара в джоба и страст към анаграми. И цел – да докаже теоремата на Катрин. Тя ще предвиди бъдещето на всичките му връзки, ще го трансформира в истински гений и най-накрая ще му спечели момичето. Но дали?

Отзиви

„Поредната брилянтна история от Джон Грийн, написана едновременно интелигентно и на езика на тийнейджърите, изплънена с прозрения, математически проблеми, исторически справки, игри на думи и бележки под линия.”
– American Library Association

„Предизвикателно, забавно и увлекателно...”
- Kirkus

„Представете си операционна стая в началото на дръзка, но добре репетирана процедура и ще получите представа за атмосферата в „Множество Катрини” – всеки детайл е добре обмислен, а действието се развива с лекота и елегантност.”
- New York Times Book Review

Авторът
Джон Грийн работи като асистент в издателска къща, докато пише първата си книга „Къде си, Аляска?” (Looking for Alaska, 2005). Романът се превръща в бестселър и му донася не само голяма популярност, но и първото литературно отличие – наградата Printz. Следващите му книги се радват на не по-малък успех, авторът печели и престижната награда Edgar през 2009 година с творбата си „Хартиени градове” (Paper Towns). Бестселърът „Вината в нашите звезди” (The Fault of Our Stars, 2012 г.) към днешна дата все още оглавява класацията за бестселъри на New York Times. През август по кината ще се появи филмът с участието на холивудската звезда Шейлин Удли
Междувременно, заедно с брат си Ханк, Джон създава Vlogbrothers (youtube.com/vlogbrothers) – един от най-популярните видеопроекти в света. Понастоящем писателят живее заедно със съпругата си Сара и сина си Хенри в Индианаполис, Индиана. Можете да се присъедините към последователи му в Twitter (@realjohngreen) или да го посетите онлайн на johngreenbooks.com.

***
„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група ЕГМОНТ, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros.
„Егмонт България” е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

петък, 21 февруари 2014 г.

Внимавай какво си пожелаваш - Джефри Арчър


Вълнуваща история за любов, отмъщение, амбиция и измяна

Хари Клифтън отново се завръща. С какво предизвикателство ще се сблъска този път? И дали отново ще успее да се справи с него?


1957 г.

Хари и Ема научават, че синът им Себастиан е претърпял автомобилна катастрофа, но не знаят кой е загинал в нея: Себастиан или най-добрият му приятел Бруно. Следват множество обрати в съдбите на Ема, Хари и осиновената им дъщеря Джесика.

Джесика се влюбва в състудента си Клайв Бингам. И двете семейства се радват на тяхната връзка, но една злонамерена личност се опитва да разруши щастието им. Това предизвиква неочакван смут и променя живота на всички в семействата Клифтън и Барингтън.

“Барингтън Шипинг” е на ръба на краха точно когато възнамерява да строи новия си луксозен лайнер “Бъкингам”. Ема се надява да стане председател на борда на директорите. Но майор Фишър, лейди Вирджиния и Дон Педро Мартинес имат други планове…

Обич, успех и дръзновение – всеки мечтае за това. Но внимавай какво си пожелаваш, защото може да получиш подлост, коварство, провал и унищожение!

Арчър се завръща с обичайния си широк размах. Неговият загадъчен и увлекателен стил държи читателите в напрежение до последния момент.

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Рецензия на Теории за полета от Саймън Мордън


Самуил Петрович притежава цялата луда гениалност на д-р Емет Браун от "Завръщане в бъдещето" и част от бойните умения на Ричард Марчинко от "Свирепия". Петрович прави сериозно изобретение в областта на антигравитацията и разбира се го показват по телевизията. Поради тази причина много хора вече го познават и го считат за "ругаещият физик от новините". Самуил е нетипичен герой и бих желал да ви представя част от думите, с които авторът умело разкрива неговия характер:
"Беше стигнал твърде далеч, за да се отказва точно сега; а и това си беше точно в негов стил - да продължи да действа, въпреки че здравият разум го призовава да спре."
Саймън Мордън отново ни предлага апокалиптичен киберпънк от най-висока класа, точно както и в първата част от трилогията за Метрозоната - "Уравненията на живота".
Петрович вече е женен за Маделин, така че към огромната доза напрежение и динамика вече е прибавена и щипка любов. Освен това си има Изкуствен Интелект за съветник и дори Аватарът понякога недоумява и се чуди на саркастичната и противоречива натура на своя собственик.
Самуил притежава специфичен начин на говорене и обособено мнение как трябва да подхождаш към живота. Може би сте чували за принципа KISS, „Keep It Simple, Stupid!“ - „Направи го простичко, глупако!“ Ето как го перифразира главният герой в книгата:
"- Прави нещата просто, разпиздяй."
Приключенията на главния герой в книгата приличат по-скоро на перипетиите на Джон Рамбо, отколкото на тези на бронирания Супермен. Докато Супермен е уязавим единствено от криптонит, Петрович подобно на Рамбо преживява различни неща нараняващи плътта и ума му: често е в изключителна близост до експлозии; уцелват го в гърдите с точно запратен нож; успява на косъм да се отърве от самонасочваща се картечница, чиито сензори са толкова чувствителни, че уцелват запалена и хвърлена клечка кибрит.
Около двеста хиляди Външни се подготвят да нахлуят в Метрозоната и вероятно да я опустошат. Самуил решава да я защити. Тогава се оказва, че той е лидер, роден водач понеже успява да командва не само множество хора, но и хиляди роботизирани единици.
Ако от тази книга ви замирише на барут и изгорели кабели - не се притеснявайте. Това означава, че авторът си е свършил работата добре.

Купете Теории за полета тук:
http://www.colibri.bg/knigi/864/sajmyn-mordyn-teorii-za-p242leta

сряда, 19 февруари 2014 г.

Разплата - Кели Армстронг


Книгата
Петнайсетгодишната Клоуи и нейните приятели Тори, Саймън и Дерек са генетично модифицирани и притежават свръхестествени способности. Те бягат от групата злонамерени учени, която ги е създала, и докато се крият при семеен приятел, разкриват злокобния план на групата спрямо тях. Клоуи, която е в състояние да вдигне мъртвите от техните гробове дори в съня си, се мъчи да контролира силата си и да използва способностите си, за да спаси своите приятели. Положението се усложнява още повече, когато тя се опитва да се пребори с чувствата си към добродушния магьосник Саймън и самотния, неразбран от никого върколак Дерек. Кулминационните моменти карат читателя да затаи дъх от напрежение и ужас.
„Разплата“ е третата и последна част от трилогията и е празнично събитие за любителите на необикновеното и свръхестественото.

Авторът
Кели Армстронг е родена и живее в Канада, заобиколена от съпруг, три деца и внушителна менажерия. Учила е психология, занимавала се е с компютърно програмиране, посещавала е семинари по творческо писане. Сега създава бестселъри и взривява листите на Ню Йорк Таймс – както с трилъри, чийто главен герой е Свръхестественото, така и с ърбън фентъзи истории за тийнейджъри. В актива си има 20 романа, които я нареждат сред най-успешните автори на криминални и хорър творби в света - Шарлейн Харис, Лоръл К. Хамилтън и Ким Харисън.

Кели Армстронг - „Разплата“

След четири нощи безспирно криене аз най-после се намирах в безопасност в леглото под завивките, потънала в дълбок и спокоен сън като мъртвец... докато мъртъвците не решиха, че им трябвам будна. Всичко започна с един смях, който се промъкна в съня ми и ме измъкна от него. Когато се надигнах на лакти с премигващи очи в усилията си да си спомня къде съм, обгърна ме шепот, чиито думи не можех да различа една от друга.
Потърках очи и се прозях. През завесите се прокрадваше белезникава, сива светлина. В стаята беше тихо и спокойно. Слава богу, нямаше никакви призраци. През последните няколко седмици бях видяла достатъчно, за да ми стигнат за цял живот.
Подскочих, защото долових дращене по прозореца. Напоследък всяко стържене по стъкло ми звучеше като вампира, който бях вдигнала от мъртвите и който забиваше нокти в прозореца, за да се добере до стаята.
Приближих се до прозореца и дръпнах завесите встрани. Когато се добрахме до къщата, почти се зазоряваше, така че бях сигурна: вече трябваше да е късна утрин, ала мъглата отвън бе много гъста и не се виждаше нищо. Наведох се толкова близо до прозореца, че опрях нос в студеното стъкло.
Някакъв бръмбар жужеше на стъклото и аз подскочих от изненада. Зад мен се чу смях. Извъртях се, но Тори още спеше и хленчеше насън. Беше се отвила и се беше свила на хълбок, а тъмната й коса се бе разпиляла по цялата възглавница.
Още кикот зад гърба ми. Определено момчешки. Но нямаше никого. Абсолютно. Просто не видях никого. Ала за един некромант това не означава, че в стаята няма никого.
Примижах, като се опитвах да доловя трептенето на въздуха около някой призрак, и отляво зърнах за миг една ръка, която изчезна, преди да мога да я разгледам добре.
– Търсиш ли някого, малка некромантке?
Извъртях се.
– Кой е?
Хихикане в отговор – от онова, което всяко петнайсетгодишно момиче е чувало хиляди пъти от устата на някой палавник.
– Ако искаш да говориш с мен, трябва да се покажеш – казах.
– Да говоря с теб ли? – отвърна той арогантно, сякаш бе баскетболната звезда на училището. – Мисля, че не аз, а ти искаш да говориш с мен.
Изсумтях и тръгнах да се връщам в леглото.
– Не искаш ли? – чух гласа му досами рамото си. – Хм, помислих си, че ще искаш да узнаеш нещо повече за групата „Едисън“, за експериментите им, за д-р Давидоф...
Спрях се на място.
– Просто така ми хрумна – засмя се той.
Ние четиримата – Тори, Дерек, Саймън и аз – избягахме от групата „Едисън“, след като разбрахме, че сме обекти на техния проект, на експериментите им за генетично модифициране на хора със свръхестествени способности. Леля ми Лорън също бе включена в групата като лекар, ала бе предала колегите си, защото ни помогна да се измъкнем. В момента бе задържана. Поне така се надявах. Снощи, когато групата „Едисън“ попадна на следите ни, някакъв призрак се опита да ми помогне... и този призрак приличаше много на леля Лорън.
Предполагаше се, че сме на безопасно място – в къща, собственост на друга група, противопоставяща се на тези експерименти. Сега пък се появи духът на малко момче, което знаеше за проекта им? Не възнамерявах да го отпъдя, колкото и съблазнителна да беше тази мисъл.
– Покажи се – заповядах аз.
– Малката некромантка обича да се разпорежда, а? – дочух гласа му зад гърба си. – Искаш да видиш дали съм толкова печен, колкото звуча?
Затворих очи, представих си бледите контури на мъжко тяло и леко се напрегнах. Той започна да се материализира – тъмнокосо момче на около шестнайсет или седемнайсет години, нищо особено, само усмивката му угодническа, което показваше, че и той е подмазвач. Все още виждах през него като през холограма, така че отново затворих очи, за да се понапъна още малко.
– Ъъъъ – измънка той, – искаш още, нали, трябва да се опознаем малко по-добре. – И отново изчезна.
– Ти какво искаш? – попитах аз.
Той прошепна в ухото ми:
– Вече ти казах, да те опозная по-добре. Но не тук. Ще събудиш приятелката си. Симпатична е, но не е моят тип. – Гласът се придвижи към вратата. – Знам едно място, където можем да си поговорим необезпокоявани от никого.
Ами добре. Нима си мисли, че едва вчера съм се научила да общувам с призраци? Е, приблизително – всъщност само преди две седмици. Но вече бях видяла достатъчно, за да знам, че както се появяват духове, желаещи да ми помогнат, и други, които искат просто да говорят, съществуват и много други, чието желание е да попалуват, да направят пребиваването си в отвъдното по-приятно, по-интересно. Момчето определено бе от последните.
И все пак, ако е бил обект за изследване на групата „Едисън“ и е умрял в тази къща, трябваше да разбера какво му се е случило. Но имах нужда от подкрепа. Тори нямаше опит с духове и макар вече да се разбирахме по-добре, тя не бе човекът, който бих искала да ми пази гърба.
Така че тръгнах подир призрака и излязох в коридора, но като стигнах до стаята на Саймън и Дерек, се спрях пред вратата.
– Ъъъ – обади се духът. – Не вземай никого със себе си.
– Но и момчетата биха желали да си поговорят с теб.
Повиших глас, като се молех Дерек да ме чуе. Обикновено се будеше и от най-лекия шум – върколаците притежават свръхчувствителен слух. Но отвътре не се чуваше нищо, освен хъркането на Саймън. На горния етаж нямаше никого друг. Андрю, мъжът, който ни бе довел, спеше в стаята под нас.
– Хайде, малка некромантке. Докато не съм се отказал от предложението си.
„Нали знаеш, че не е намислил нищо добро, Клоуи.“
Така беше, но пък исках да разбера дали сме в опасност тук. Реших да го следвам, ала много внимателно. Вътрешният ми глас този път не ми опонира, което приех за положителен знак.
Тръгнах.
Когато пристигнахме, тутакси си легнахме, така че не бях успяла да разгледам добре новото ни скривалище. Знаех само, че е огромно – хаотични коридори във викторианска къща, излязла сякаш направо от филм на готическите ужаси.
Докато вървях след гласа надолу по коридора, имах странното усещане, че участвам в някой от тези филми, уловена в капана на безкрайния тесен коридор; по пътя ми се нижеха врата след врата и всички бяха затворени, а накрая стигнах до стълбището... и се заизкачвах нагоре.
От видяното при пристигането си бях разбрала, че къщата е триетажна. Спалните се намираха на втория етаж, а Андрю им бе казал, че третият етаж е всъщност мансарда.
Значи призракът ме водеше към тъмния, пълен с духове таван? Значи и други бяха гледали твърде много филми на ужасите.
Последвах го по стълбите нагоре. Те стигаха до площадка, на която имаше две врати. Спрях. През вратата пред мен се появи една ръка и ме подкани да вляза. Аз останах неподвижна само още миг, за да се подготвя. Колкото и тъмно да беше, не можех да му позволя да забележи страха ми.
Щом се почувствах готова, хванах дръжката на бравата и...
Беше заключена. Завъртях топката, тя щракна и езичето се освободи. Още веднъж си поех дълбоко въздух, още миг, за да настроя психиката си, после отворих със замах вратата и прекрачих прага...
Студеният въздух ме шибна в лицето и ме спря. Премигах с очи. Пред мен се стелеше мъгла.
„Заключена брава на тавана, така ли, Клоуи?“
Не, аз стоях на покрива.
Докато вратата се затваряше зад мен, аз се извърнах. Улових я за ръба, ала нещо силно я удари и тя се затръшна. Сграбчих топката на бравата, но тя щракна и се заключи. Завъртях топчестата дръжка, убедена, че съм сгрешила.
– Вече си тръгваш? – попита той. – Колко невъз питано.
Вторачих се в дръжката на вратата. Само един много рядък вид духове можеха да движат предмети в света на живите.
– Полудемонът Аджито – прошепнах.
– Аджито ли? – провлачи той с презрение. – Аз съм най-главният, момиченце. Аз съм Воло.
Което не ми говореше нищо. Само можех да предположа, че е вид, по-мощен от Аджито. В истинския живот телекинетичните полудемони можеха да преместват предметите със силата на съзнанието си. След смъртта си те можеха да ги местят физически. Превръщаха се в полтъргайсти.
Предпазливо отстъпих крачка назад. Под краката ми проскърца дърво и ми напомни къде се намирам. Спрях и се огледах. Бях стъпила на нещо като пътечка, която обикаляше целия етаж – така наречената мансарда.
Вдясно от мен покривът беше почти плосък и върху него бяха нахвърляли ръждясали вече капачки от шишета и кутии от бира, сякаш някой бе използвал пространството вместо вътрешен двор. Успокоих се. Не ме бяха изхвърлили на покрива, това бе просто тераса. Неприятно, но доста безопасно място.
Почуках на вратата, много леко, защото не исках да събудя някого, ала с надеждата, че Дерек може да чуе.
– Никой няма да те чуе – рече призракът. – Съвсем сами сме. Точно както искам.
Вдигнах ръка, за да потропам по-силно, но се спрях.Татко ме е учил, че най-добрият начин да се справиш с някой нахалник е да не му дадеш да разбере, че се страхуваш. При мисълта за татко, сърцето ми се сви. Дали все още ме търси? Разбира се, че ме търси, но какво можех да направя?
Татковият съвет по отношение на нахалниците ми бе помогнал, когато децата се присмиваха на заекването ми – тогава не реагирах по никакъв начин на подигравките им и те ме бяха оставили на мира. Така че аз си поех дълбоко въздух и продължих.
– Нали каза, че знаеш за групата „Едисън“ и техните експерименти? – попитах. – И ти ли беше подложен на тях?
– Колко досадно. Да поговорим за теб. Имаш ли си гадже? Бас ловя, че си имаш. Хубаво момиче като теб, придружено от две момчета. Досега трябва да си се загаджила с някое от тях. Кое е то?
После се засмя.
– Тъп въпрос. Хубавото момиче ще си избере хубавото момче. Онзи красавец.
Той имаше предвид Саймън, който бе наполовина кореец. Пускаше ми въдица, за да види дали ще се втурна да се защитавам, с което да докажа, че тъкмо той е гаджето ми. Но не беше той. Е, не още, доколкото бяхме поели по този път.
– Ако искаш да остана тук и да говоря, първо трябва да ме светнеш по някои въпроси – заявих аз.
Той се засмя.
– Нима? Не мисля, че си се запътила нанякъде.
Отново хванах дръжката на вратата. Една капачка ме удари по бузата току под окото. Аз хвърлих сърдит поглед в посоката, в която би могъл да бъде духът.
– Това беше само предупреждение, малка некромантке. – В гласа му имаше отблъскваща нотка. – Когато сме тук, играем моята игра по моите правила. А сега ми разкажи за гаджето си.
– Нямам гадже. Ако знаеш нещо за експериментите, тогава ще ти е ясно, че не сме дошли тук на почивка. При непрекъснатото преследване ние нямаме много време за любов.
– Не ми играй номера.
Заблъсках вратата. Още една капачка болезнено ме уцели по окото.
– В опасност си, малка некромантке. Не ти ли пука? – Гласът му се доближи досами ухото ми. – В този момент аз съм най-добрият ти приятел, затова се отнасяй добре с мен. Вкарали са ви в капана и аз съм единственият, който може да ви освободи.
– Вкарали са ни? Кой ни е вкарал? Човекът, който ни доведе... – Бързо запрехвърлях през ума си фалшиви мъжки имена. – Чарлс ли?
– Не, някакъв напълно непознат, а Чарлс случайно ви доведе тук. Ама че съвпадение!
– Но той ни каза, че вече не работи за групата „Едисън“. Преди бил лекар при тях...
– И продължава да е.
– Тттой ли е д-р Фелоус? Онзи, за когото говореха в лабораторията?
– Същият.
– Сигурен ли си?
– Никога няма да забравя лицето му.
Хм, това е доста странно. Първо, името му не е Чарлс. Второ, той не е лекар. Трето, аз познавам доктор Фелоус. Тя е моя леля и човекът долу изобщо не прилича на нея.
Ударът ме застигна изотзад, почувствах го силно в прегъвките на коленете си. Загубих равновесие и паднах на четири крака.
– Не си играй с мен, малка некромантке.
Щом понечих да стана, той ме цапардоса с някаква стара талпа, извита като бат за бейзбол. Помъчих се да се отстраня от пътя му, но той ме хвана за рамото и ме блъсна в парапета. Перилата изпращяха и поддадоха. Аз политнах и за миг в очите ми се наби покритият с бетон вътрешен двор два етажа по-долу.
Улових се за друга част на парапета. Той беше здрав и тъкмо да се изправя стабилно на крака, когато дъсченият бат ме уцели право в ръката. Не обърнах внимание и се покатерих на пътеката, ала дървото се фрасна в перилата с такава сила, че най-горната релса с трясък се отчупи, талпата също се счупи и наоколо се разхвърчаха трески от разцепилата се дъска.
Побягнах към плоската част на покрива. Той замахна със строшеното перило към мен. Залитнах назад и отново се блъснах в парапета.
Но запазих равновесие и се огледах. Нямаше и помен от него. Нямаше никакво движение. Но аз знаех, че е някъде там и че ме наблюдава, за да види каква ще е следващата ми стъпка.
Затичах се към вратата, сетне неочаквано завих към равната част на покрива. Трясък. Пред мен се разлетяха късчета стъкло и тогава се появи призракът, вдигнал счупена бутилка в ръка. Втурнах се назад.
„Ценно хрумване, няма що. Подпирай с гръб перилата и гледай докога ще издържат.“
Спрях се. Нямаше къде да избягам. Помислих си да закрещя. Никога не съм харесвала тази реакция във филмите – героини, викащи за помощ, когато са притиснати в ъгъла, – но тъкмо сега, свряна между полтъргайста със счупената бутилка в ръка и двуетажната бездна, може би щях да надживея унижението в името на спасението си. Проблемът се състоеше в това, че никой нямаше да се притече навреме.
„И така... какво ще правиш? Свръхмощната некромантка срещу разярения полтъргайст?“
Така си беше. Имах защита, поне срещу призраци.
Докоснах амулета. Беше ми го дала мама. Беше казала, че ще ме пази от таласъмите, които ми се появяваха като малка – духове, както разбрах по-късно. Нямаше чак такова въздействие, ала като го стисках в ръка, той ми помагаше да се съсредоточа, да фокусирам вниманието си.
Представих си как изблъсквам призрака.
– Да не си посмяла, момиченце. Само ще ме подразниш и...
Стиснах очи и си представих, че силно го блъскам.
Тишина.
Чаках и напрягах слух, сигурна, че щом отворя очи, ще го видя пред себе си. След миг погледнах и зърнах само сивото небе. Но продължих да стискам здраво перилото в очакване някоя счупена бутилка да полети към главата ми.
– Клоуи!
Коленете ми се разтрепериха при повикването. По покрива затрополиха нечии стъпки. Призраците не стъпват по земята.
– Не мърдай.
Погледнах през рамо и видях Дерек.

вторник, 18 февруари 2014 г.

Боговете на вината - Майкъл Конъли


Богове на вината, така адвокатите наричат помежду си съдебните заседатели, които в съда имат решаваща и последна дума - "виновен" или "невинен".
Според мен обаче думата богове повече можем да отнесем към адвокати, които са готови с риск за живота си да защитават несправедливо обвинени, опитват се да спасяват човешки живот и съдби.
Не е случайно, че главният герой се прекланя и стои като послушно дете пред Адвокат, който би могъл да бъде събирателен образ. Ето думите на този човек, който е в инвалидна количка:
" - Няма по-благородна кауза на нашата планета от тази да защитаваш несправедливо обвинен."
Авторът повежда читателя в сложния лабиринт на живота. Престъпниците са проститутки, сводници, наркодилъри. Хора, които престъпват законите, но всяко престъпление трябва да бъде наказано според своята тежест. С интерес читателят проследява сюжетната линия и с потрес научава, че истинските престъпления са в съдебната система.
Убита проститутка, наркодилър вкаран до живот в затвора за 50 грама хероин и подхвърлен пистолет, сводник обвинен в убийство и чакащ наказание, защото не може да докаже своята невинност. Адвокатът, който се стреми да спечели от всяко дело, се оказва не само смел човек, но и страстен защитник на истината за несправедливо обвинените. Той има своите недостатъци, но е един обичащ баща, един етичен работодател, и въпреки опита да бъде убит, продължава да търси и прикове на подсъдимата скамейка истинските престъпници. Мики Холър успява да включи в своята смела кауза и своя екип, въпреки, че трепери да не ги постигне съдбата на Ърл.
Всяка следваща страница е по-напрегната, загадъчна, но престъпникът не е толкова умен, че да се измъкне от хватката на опитния адвокат, който не се страхува да докаже, че престъпленията се извършват от хора, работещи в Агенцията за борба с наркотиците.
Не само Боговете на вината, но и съдията и прокурорът трябва да бъдат убедени, че дребните престъпници трябва да бъдат по човешки защитавани.
Мики Холър казва, че:
"Някои форми на справедливостта могат да са ужасни. Но в този случай тя възтържествува както трябва."
Оказва се, че и съдебната система може да бъде побеждавана. Че ченгетата носят на кръста пистолети, които могат да се използват за престъпления.
Напрежение, любопитство, възхищение от един адвокат, който се стреми да изкара печалба от своите клиенти, но е готов и сам да им даде пари, вяра сигурност. Именно така спечелва отново и своята дъщеричка, като я кара да разбере, че понякога престъпниците заслужават и разбиране и справедливост.

Купете Боговете на вината тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1732

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Рецензия на „Изборът” от Кийра Кас


Тъй като се опитвам да бъда в крак с всички модни течения в научната фантастика прочетох „Изборът” на Кийра Кас. Мога да определя тази книга като чиклит фантастика. Казано по-просто романът е писан от жена за жени и в него има фантастичен елемент.
В тази се разказва за любов, романтика, еротика, целувки, приятелство и сърдечни трепети. Не са пропуснати също фуркетите, фибите, роклите, тоалетите в най-различни разцветки и нюанси, прическите, будоарите и балните зали.
„Изборът” е интересна компилация между приказката за Пепеляшка, конкурс за красота с много строги правила и реалити шоу. Всичко това се случва напред в бъдещето - в измислената държава Илеа. Главната героиня е кръстена на горда страна, която е съществувала преди и се казва Америка Сингър, а най-близките я наричат Мер.
В романа има кастова система, подобно на книгата "Предани" от Вероника Рот. Най-ниската каста са Осмиците, а на върха са Единиците, тоест членовете на кралското семейство. Прави впечатление, че хората на изкуството са доста ниско в социалната стълбица, което ме накара да направя аналогия с друга измислена държава.
Бих желал да ви представя няколко редове, които демонстрират социално-сексуалните съюзи в книгата и май са актуални и за днешните времена:
"Аспен притежаваше завиден интелект и убийствен чар, но не беше прието жена да се задоми с по-нисшестоящ от нея. Мъж от по-долна каста можеше да поиска ръката и, но рядко получаваше съгласие."
Авторката е изобразила нова геополитическа система и ново разпределение на Великите сили на планетата по впечатляващ начин.
В Илеа има и бунтовници, които не са много доволни от кастовата система и недостига на храна за абсолютно всички.
Вълненията на главната героиня са предадени реалистично. Само на девствеността и, и причините за нея са посветени доста редове.
Ако трябва да перифразирам О'Хенри червената нишка в книгата се отнася за това дали Мамон ще удари кроше на Аполон.
Между другото принцът на Илеа е добър, благороден, симпатичен и великодушен:
"- Максън Шрийв е въплъщение на всичко добро. Не се съмнявам, че ще е велик крал. Позволява на проектопринцеси да носят дънки и не се вбесява, когато хората най-първоначално му лепват погрешни етикети."
Когато отгърнем книгата може да си помислим, че става въпрос за конкурс, в който един принц ще избира между трийсет и пет момичета коя да стане неговата принцеса.
Но крайният и единствен избор всъщност принадлежи на Америка. Когато реши да го направи.
Тази книга ще се хареса на всички дами с романтични пориви и невероятни мечти.

Купете „Изборът” на Кийра Кас тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/antiutopii-278/izborat-357/1-izborat-2034.html

събота, 15 февруари 2014 г.

Ангелският експеримент - Джеймс Патерсън


За първи път на български - тийн роман от Джеймс Патерсън!

„Егмонт България” издава „Ангелският експеримент” от утвърдения автор на бестселъри Джеймс Патерсън. Това е първата книга от вълнуващата и шеметна поредица „Максимум Райд”, с който Патерсън прави дебюта си в литературата за тийнейджъри. Екшън, адреналин, мистерии и ескалиращо напрежение ще посрещнат читателите от страниците на паранормалния трилър „Ангелският експеримент”.
Романът ще може да се открие в книжарниците от 18 февруари на цена от 12,90 лв. Той ще може да се закупи и в EPUB формат от iBookstore, както и в сайтовете за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.
Научете повече...

АНГЕЛСКИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ

Книга първа от „Максимум Райд”

Намерите ли куража да зачетете тази история,
ставате част от Експеримента...

Книгата

Шест деца, без семейства и дом, бягат, за да спасят живота си. Всъщност направо летят, защото Макс Райд и нейните приятели притежават много и най-различни необичайни способности. Но те не знаят откъде идват, кой ги преследва, защо са различни от всички останали хора... и дали са предопределени да спасят човечеството, или да го унищожат.

„Ангелският експеримент” е дебютната книга за тийнейджъри на Джеймс Патерсън. Подобно на останалите му творби и тя моментално се нарежда в класацията за бестселъри на редица авторитетни издания. Романът е предевн на над 20 езика, а правата за екранизацията са закупени от Columbia Pictures.

Отзивите

„Непрекъснат екшън съпровожда това спиращо дъха приключение от началото до края... Скорост и много вълнуващи обрати.” - Kirkus Reviews

„Романът носи всички черти на творбите на Патерсън за възрастни – забързано действие, екшън и мистерии. Майсторски написана, историята на Макс е изключително увлекателна.” - London Times

„Успехът на книгата се дължи както на сюжета, в който са вплетени концепции, близки до младите хора, така и на стила на писане на Патерсън – както винаги въздействащ, визуален и кинематографичен.” - USA Today


Авторът

Джеймс Патерсън е сред най-популярните автори в света. Неговите книги са продадени в 16 милиона екземпляра само в Северна Америка. Той е първият писател, оглавил едновременно класацията на New York Times за книги за възрастни и за деца. Носител на редица престижни международни награди, сред които „Едгар”, „Трилър на годината” и „Автор на годината”.
Още за Джеймс Патерсън ще откриете на jamespatterson.com

***
„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic и Warner Bros.
„Егмонт България” е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Рецензия на "Зовът на кукувицата" от Робърт Галбрейт


Много е интересно как един съвременен писател успява да възпроизведе абсолютно точно прямия и хумористичен стил на Реймънд Чандлър. Говоря за комични диалози на границата на нецензурното, но изпълнени със смях. Или пък за разсъжденията и чувствата на главния герой - частния детектив Корморан Страйк.
Впрочем Страйк е нает от Бристоу да открие причините за смъртта на неговата сестра Лула Ландри. И веднага можем да се насладим на неповторимия начин, по който авторът разкрива съмненията изпълнили детектива:
"Съвестта на Страйк, някога твърда и непоклатима, бе отслабена от редуващите се удари на съдбата, а този последен я прати в нокаут."
Най-впечатляващо и красиво в книгата са описани отношенията между Корморан и неговата секретарка Робин. В самото начало те се запознават така да се каже по време на сблъсък. Робърт Галбрейт с невероятно умение е описал как двама непознати, свързани единствено с трудови отношения първо изпитват неприязън и неудобство един от друг. По-късно в името на бизнеса започват да се сработват. После започват да изпитват симпатия един към друг. Още по-нататък започват да се допълват и да са заедно дори и извън работно време. В крайна сметка се оказва, че те са нещо като Батман и Робин, алюзия умело използвана от автора.
Романът е извънредно подробен и дори бих казал - педантичен. От тази книга можете да научите, че в Лондон има:
- 7, 5 милиона население
- 10 хиляди охранителни камери
- "В петък в "Барак" е най-добрата хип-хоп вечер в Лондон"
Тъй като действието в книгата се развива в наши дни, на Корморан Страйк му се налага да е модерен и високотехнологичен детектив. Той ползва постоянно мобилния си телефон, наема специалист да извлече от преносим компютър данни, които се предполага, че са изтрити и щателно разледва записи на охранителни камери.
Всъщност читателят изпитва симпатия и малко съжаление към главния герой. Въпреки, че е грамаден дори за частен детектив Страйк има трайна физическа травма, която му пречи до голяма степен. Един умел детектив обаче в крайна сметка успява да извлече предимство дори от своя недостатък.
Робърт Галбрейт с невероятно майсторство изобразява света на много богатите хора, в който детективът е принуден да навлезе поради своето разследване. Известните и заможните от една страна живеят невероятно охолно, но от друга страна са принудени на всякакви маневри ако искат да запазят за себе си частичка личен живот. Освен това едновременно са преследвани и причаквани в засада от папараци и то на най-различни места.
Също така богатите хора, примерно някои дизайнери имат не много приличен език. Но думите им са като игли, които убождат точно на нужните места:
"Журналистите в тази страна са по-долни от най-долните отрепки. За всеки съдят по себе си."
В "Зовът на кукувицата" има много коварство и интриги, а също така доста явни и все още неразкрити роднински връзки по-заплетени и от тези в най-дългите латиноамерикански сериали.
Корморан Страйк е с големи габарити и това е една от причините да се придвижва бавно. Но все напред. Докато успее да постигне целта си.
Между другото ако не знаете авторът или може би авторката на тази книга е продал(а) книги в общ тираж от 500 милиона броя. И вероятно поради тази причина Робърт Галбрейт е написал това изречение, в което можем да открием самоирония:
"- Направо смехотворно - почти без дъх проговори Бристоу. - Трябва да се откажеш от детективската работа и да пишеш фентъзи романи, Страйк."

Купете "Зовът на кукувицата" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/863/robyrt-galbrejt-zovyt-na-kukuvicata

сряда, 12 февруари 2014 г.

Ръката на пророка - Ричард Чайлд


Няма религия, няма бог, които да превръщат хората в убийци, в престъпници.
Но човекът расте сред себеподобни, слугува на своите пороци, движи се от егоцентризъм.
Църквата, молитвените домове са място за общение с бога, за пречистване, за опрощение.
В своята книга Ричард Чайлд се вглежда в най-мощната, в най-голямата религия в света - католическата. И по-точно в нейната хилядолетна история, в действията и, които не винаги са били богоугодни. Кръстоносните походи, инквизицията са дело на католическата черква, на нейното ръководно тяло - Ватикана, който е убеждавал света, че с най-добри намерения избива цели народи, жертва най-вярващите свои мъже.
В трилърът "Ръката на пророка" се пресичат пътищата на Ватикана, на науката, на безверни убийци и дори сицилианската мафия. Като добър психолог авторът убеждава читателя, че убийци стават хора, които са обезверени, с наранени сърца, но дори и те жадуват за обич, за приятелство. Обстоятелствата, трудностите в живота могат да накарат дори и най-кротката и умна жена-професор да вдигне ръка, да насочи оръжие срещу човек, не само за да си запази живота, но и да съхрани една вековна тайна, да спаси човечеството от предсказаната катастрофа.
Именно чрез решението на Катлийн Филипс да предостави вековната книга на американското и английското правителство авторът показва лека ирония, защото ако САЩ воюва по целия свят не бихме ли нарекли нейните "умиротворителни войни" нов кръстоносен поход? Великобритания е мощна държава, но нима нейното правителство не е готово да участва във война, от която да се облагодетелства?
Ако Ватикана избива катарите, за да открие тяхното богатство, нима петролът, производството и продажбата на оръжия не са богатство? Разбираем е интересът на Ватикана към древната книга, която не само може да даде на католицизма "власт, каквато човечеството едва ли може да си представи". В същото време може да разклати доверието към Католическата църква, която съществува от две хиляди години.
Все пак човекът си остава божие творение и той е разкрит в образа на Джейми Камерън, който е опитен боец, но е запомнил от баща си че "приятелството беше просто мехлем от мечти, с който слабите мажат нанесените си от самите тях рани". Читателят със съжаление вижда, че в този жесток свят дори и най-красивата любов може да бъде убита.
Прекаленият натурализъм, подробните описания на най-жестоките убийства предизвикват неприятни представи и асоциации.

Купете "Ръката на пророка" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1737

вторник, 11 февруари 2014 г.

Крес - Мариса Мейър



Героите са същите, но не съвсем – Рапунцел не е затворена в кула, а в сателит, обикалящ в орбита около Земята. И в търсене на истината тя не може да си позволи да спусне косата си или да отслаби защитата си. Но дори в бъдещето приказките започват с „Имало едно време...“.
„Егмонт България” издава трета книга от научнофантастичната поредица „Лунните хроники”. „Крес” ще откриете в книжарниците в цялата страна от 10 февруари на цена от 12,90 лв.
Романът ще може да се закупи в EPUB формат от iBookstore, както и в сайтовете за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.
Научете повече...

КРЕС

Книга трета от Лунните хроники

Историята

Синдер, капитан Трън, Скарлет и Вълка имат брилянтен план – да надвият кралица Левана и армията ѝ. Но, както всеки добър план, и този се проваля. Недеждата на бегълците е в Крес. Затворена в сателит от детството си, нейн единствен приятел е бордовият компютър. Тази дружба я е превърнала в чудесен хакер. За съжаление, обаче Крес току-що е получила заповед от Левана да открие Синдер и придружителите й.
Когато Крес най-накрая печели свободата си, цената за това се оказва твърде висока. Междувременно кралица Левана е решена на всичко да омъжи колкто се може по-бързо за император Кай. Крес, Скарлет и Синдер може и да не са доброволци да спасяват света, но по всичко личи, че са единствените, които ще се справят със задачата.

Отзивите

Бестселър поредицата на „Лунните хроники” печели любовта на феновете в цял свят. Преведена на 27 езика, тя оглавява класациите за бестселъри на New York Times и USA Today. „Действието в романите на Мариса Мейър се разгръща в ритъма на магията на приказките и шеметното вълнение на антиутопичната фантастика,” коментират от Publisher’s Weekly и горещо ги препоръчват.

Авторът

Мариса Мейер е родена в Такома, Вашингтон. Дипломира се като бакалавър по творческо писане и детска литература в Тихоокеанския лутерански университет.
Магистърската си степен по книгоиздаване получава от университета Пейс. Работи като редактор, преди да се отдаде изцяло на писането. Признава, че освен книгите и четенето сред интересите ѝ са пътешествията, хубавите вина и ловът на антики.

***

„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic и Warner Bros.
„Егмонт България” е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

понеделник, 10 февруари 2014 г.

СПОМНЕТЕ СИ КОИ СТЕ - Дейвид Айк


Анализ на света, в който живеем

Дейвид Айк свързва по впечатляващ начин хора и събития, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Така пред очите ни изниква необикновено ясна и точна картина на глобалната политика, в която не остава и следа от обичайната сложност, обърканост и загадъчност.
Трагедията от 11 септември 2001 г. не е дело на арабски терористи, а част от плана за ограничаване на свободите на американците и окупиране на чужди държави. Европейският съюз върви към диктатура, упражнявана от Брюксел, хранителните добавки и масовите ваксинации водят към депопулация на планетата, а теориите за “климатичните промени” и “глобалното затопляне” не са нищо повече от скандална лъжа. Петролната криза от 70-те години, огромната задлъжнялост на Третия свят и финансовата криза от 2008 г. са част от плана на шепа банкери и индустриалци за установяване на световно господство. Свалянето на Кадафи и Арабската пролет също е ключов момент от плана за установяване на контрол над петролните и финансовите активи в региона.
Да не би Айк да е полудял?
Необходимо е само да се огледате, за да разберете, че не той, а светът, в който живеем, е луд, а Дейвид Айк е просто достатъчно прозорлив и доблестен, за да насочи вниманието ни към този факт.

неделя, 9 февруари 2014 г.

Левиатан - Скот Уестърфийлд


Когато човек реши да пише за специфичен и изискан поджанр на научната фантастика като стиймпънка е добре да си избере един от най-внушителните и грандиозни негови представители. За мен това е романът "Левиатан" от Скот Уестърфийлд.
В някои отношения главният герой Александър малко ми напомни на Пол Атреидски от Дюн. Алек от малък е обучаван на различни научни дисциплини, тактика и бойни техники. Родителите му са убити с политическа цел. Той успява да избяга с преподавателя си по фехтовка - граф Волгер. Бих желал да ви представя Алек с едно кратко изречение на автора:
"Може би така човек запазваше здравия си разум по време на война - като прави куп благородни дела сред хаоса."
"Левиатан" е е една изпипана в детайли алтернативна история, чието действие се развива в началото на 20-ти век. Тя ни разказва от една страна за държави, които следват пътя на технологиите. Примерно машината Буреход ми напомни двукрака канонерка от "Междузвездни войни", само че с обикновено оръдие вместо с лазерно.
Има обаче и държави, които демонстрират сериозни постижения в областта на биологията. Левиатан е нещо като летящ кит със собствена екосистема - вид жив цепелин. Трябва да отбележа, че този саморегениращ се дирижабъл, използван от хората за транспорт отново по нещо ми заприлича на гигантските червеи на Ф. Хърбърт.
Девойката Дерин е аналог на Лара Крофт на млади години. Тя се справя с всичко по-добре от мъжете. И най-вече с летенето. В тази връзка трябва да отбележа, че ми направи невероятно впечатление как авторът Скот Уестърфийлд умее да борави с езика. Дерин иска на всяка цена да мине за момче и то кадет. Следователно тя трябва да се опита да говори като мъж, тоест по груб, пиперлив и цветист начин:
"- Но благодаря за грижите. Голям късмет, че се появи, иначе задникът ми щеше да се смръзне в тоя клинч!"
Авторът е намесил Чарлз Дарвин и в неговата книга ученият е изобретил начин "да се преплитат жизнените нишки" на различни животни. По много интересен начин са обрисувани нови биологични видове - флашетни прилепи, водородни хрътки и артилерийски ястреби. Едновременно симпатични и любопитни ми се сториха вестоносните гущери - едно от средствата за комуникация на Дарвинистите. Те ви изслушват и след това предават с вашия глас какво сте казали на избрания от вас събеседник.
Между другото някои от диалозите в тази книга са изпълнени с витиевата ирония:
"- Господин Шарп, и двамата знаем, че не се гнусите да послъгвате."
Страхотна визуална представа за героите, чудноватите машини и фабрикуваните животни получих от красивите и реалистични илюстрации, с които е изпълнен романа. Те са дело на Кийт Томпсън.
Може би сте чели книгата „Човекът във високия замък“ на Филип К. Дик.
"Левиатан" съвсем мъничко я наподобява, само че разказва за алтернативни събития в началото на Първата световна война. Но книгата също така ни дава представа и каква би могла да бъде науката на утрешния ден.
Бих желал да завърша това ревю с мъничка доза от философските думи на Скот Уестърфийлд:
"Въпреки, че нито една от тях не бе негово дело, трагедиите винаги посяваха семената на вината в огромни количества."

Купете "Левиатан" тук:
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=25

събота, 8 февруари 2014 г.

Копнеж за илюстрации на „За спасяването на света“

Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“ канят всички художници на възраст от 13 до 27 години в новия Копнеж за илюстрации на „За спасяването на света“:

http://choveshkata.net/blog/?p=4373

„За спасяването на света“ е тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ – антология, която събира близо 50 български фантастични истории от последните 50 години, до една избрани заради силата си да ни размислят, развълнуват, навярно дори... променят?

Срокът за участие е 13.04.2014.

Резултатите ще бъдат обявени след средата на април.

Наградите включват:

екземпляр от специалното илюстрирано издание на „За спасяването на света“;
издания на Човешката библиотека – електронни и хартиени;
и покана към отличените художници да пратят други свои творби, които ще станат част от нова антология с младежко творчество, подготвяна за 2015 година.

Пълните условия и най-актуалната информация за Копнежа открийте тук:

http://choveshkata.net/blog/?p=4373

Вдъхновение!

петък, 7 февруари 2014 г.

Кратко ревю на "Островът на маските" от Юлисес Мур


Загадъчност, интрига и напрежение струи от книгата на Юлисес Мур.
Деца са героите, които търсят призрачния град Килмор Коув.
Още в началото спираме до загадката пред табелата "Влизането забранено" в градчето.
Още първият човек в града е скрит зад жълта маска, но се оказва, че същият човек е имал и черна превръзка на едното око.
Постепенно авторът ни запознава с децата, които стават герои на книгата.
А има ли по-любопитни, по-упорити и безстрашни от децата?
За тях вехтият сандък пълен със стари вещи се оказва цяло съкровище, но това още повече разпалва тяхното любопитство. Те откриват не само медальони, но и маски и наметала. Оказва се, че загадъчният остров е стара Венеция, в която само маските се движат през нощта.
Изведнъж виждаме призрак, който се движи по уличката на Мъртвите. Маскираната жена среща друг маскиран призрак, който прилича на проскубан гарван, това е именно граф Пепел. Веднага авторът въвежда друга загадка - Съвета на Десетте, които са охранители на града.
Оказва се обаче, че лилавата маска търси часовникаря Питър Дидалъс, и който го открие страшно ще забогатее.
Авторът пренася читателя в Килмор Коув.
Всяка следваща глава е изпълнена с тайнственост, напрежение и детско любопитство.
Три деца търсят и откриват, че в старите къщи, в старите вили винаги има нещо, което е интересно и трябва много упоритост за да го открият.
Много още герои, рискове и приключения срещат трите деца, но накрая успяват в своето търсене.

Купете Островът на маските тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/yulises-mur-332/4-ostrovat-na-maskite-2032.html

сряда, 5 февруари 2014 г.

Покани ме да вляза - Йон Айвиде Линдквист


Вампирската тематика е толкова преексплоатирана, че е много трудно да се напише нещо ново по нея. С удивление открих, че Йон Айвиде Линдквист е успял да го направи.
Необикновеното в романа "Покани ме да вляза" е, че вампирите са изключително малко по света, толкова, че може би се броят на пръстите на ръцете. Абсолютно всички носфератуси страдат от угризения на съвестта. И голяма част от тях са склонни да сложат край на живота си:
"-Не. Тъй малко сме, тъй малко...
-Защо?
-Защо ли? Ами защото повечето се самоубиват, разбира се. То е ясно. Толкова е тежко, охоох. - Тя размаха ръце и изписка: - Ооох, колко мъртъвци тежат на съвестта ми."
Другото, което е неповторимо в тази книга е, че въпреки заглавието вампирката/вампирът Ели(ас) може да влезе без покана при своя приятел. Само че започва да му тече кръв от всички отверстия на тялото и от порите на лицето. Едва когато домакинът изрича приглашението, кръвотечението на носфератуса спира.
Приятелството между Ели и Оскар е платонично и съвсем малко наподобява това на Бела и Едуард от "Здрач". Всъщност постройката и сюжетът на "Покани ме да вляза" по-скоро приличат на "Сейлъм'с Лот", а също така при добро въображение могат да се считат за доста сполучливо продължение на разказа "По едно за из път" от Стивън Кинг. Впрочем една от случките в романа е сериозна препратка към сцена с котки от филма "Сомнамбули". Освен това на няколко пъти е упомената книгата "Подпалвачката".
Едно от най-фрапиращите и ужасяваши, но оригинални неща в "Покани ме да вляза" е, че превърнатият във вампир Хокан оковава носфератуса Ели и после се опитва да го изнасили. Впрочем този роман е едно сериозно постижение в жанра хорър и героите и случките в него са изваяни до съвършенство.
И всичко това е подправено с неподражаемия стил на Йон Айвиде Линдквист:
"Карлсон е толкова скучен, че в негово присъствие часовниците спират, ще му призлее от него още на втория ден."
"Покани ме да вляза" е един от малкото вампирски романи с щастлив край. Носфератусът се доказва като смел, добър и целеустремен приятел.
Това е и финалната притча в тази книга - чудовището спасява човека от хората.

Купете "Покани ме да вляза" тук:
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=488

СПИРАЩИЯТ ВОЙНАТА - Брандън Сандърсън


Бестселър на „Ню Йорк Таймс”

Изключително сказание за магия, мистерия и божества!
Майкъл Муркок

Героите на Сандърсън са изключителни – особено Вашер, чиято особена връзка с неговия разумен меч е едновременно сардонична и зловеща. Мистериите на живот след смъртта, на идентичност и съдба, на политика на магията са разбулени посредством триизмерни характери. Сандърсън не само е нарисувал свеж въображаем свят и неговото общество, също така ни е дал сюжет, пълен с неочаквани извивки и обрати. В деликатна проза, забележителна с кротката си ирония, Сандърсън разказва историята на две сестри и бога, за когото са обречени да се омъжат.

Всеки, който търси по-различно и свежо фентъзи, ще попадне на истинска находка!

Буклист

Силно четивен и увлекателен самостоятелен том от автора на трилогията „Мъглороден”. Както можеше да се очаква, изграждането на света е превъзходно, особено задълбочено обмислената система на магия и религия. Силно се препоръчва на любителите на епическото фентъзи.
Бук Ривюс

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Прокоба - Камила Лекберг


В „Прокоба“ скандинавската кримикралица заплита поредната си майсторска интрига от поредицата за Патрик Хедстрьом и Ерика Фалк. След сравнително спокойна зима полицаите от управлението в Танумсхеде са затрупани с работа. Пътна злополука във Фелбака събужда съмненията на Патрик, защото в кръвта на загиналата зад волана е открито голямо количество алкохол, а близките ѝ твърдят, че не близва спиртни напитки. Патрик се нагърбва с разследването и открива и други подобни случаи, зловещо напомнящи стила на сериен убиец. Същевременно в Танумсхеде започват снимки на риалити предаване, една от участничките в което е намерена зверски убита. Кой и защо е посегнал на младата жена? Патрик се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота си. Принуден е да балансира между две паралелни разследвания, а сватбата му с Ерика чука на вратата. И сякаш всичко това не стига, сестрата на Ерика, Ана, е изпаднала в тежка апатия и Ерика е принудена да се грижи сама за три деца...

събота, 1 февруари 2014 г.

Рецензия на "БЗМЦ: Презареждане" от Майкъл Грант


Единственото произведение за нанороботи, което ми беше направило впечатление досега беше разказа "Сафари" от Чарлс Шефилд.
Книгата "БЗМЦ: Презареждане" от Майкъл Грант е доста по-мащабна и по-внушителна откъм идеи. Романът е класифициран като антиутопия. Аз бих добавил, че поджанрът на тази книга е апокалиптичен киберпънк. В "БЗМЦ: Презареждане" има много убийства, самоубийства и хора, които под влиянието на различни фактори желаят да унищожат света.
Интересното в това четиво е, че по-голямата част от президентите на различните държави са жени. Има държавни глави и от мъжки пол, но като цяло преобладават дамите в ролята си на предводители. Президентът на САЩ също е жена. И разбира се, тя е най-могъщият човек в света.
Освен ако в тялото и не са вкарани наноботи. Които могат да препрограмират човешката психика.
Човекът, който управлява наноботи се нарича туичър. На жаргон го наричат и кукловод. Защото той може да променя поведението на даден субект все едно води кукла на конци.
Президентът на САЩ е препрограмирана да извърши убийство. А наноботи скрити в очите и правят запис на ужасното деяние...
"Нито една игра не беше толкова добра, колкото програмирането на човешки мозък."
Майкъл Грант
Научните идеи разглеждани в тази книга са характерни за някои поджанрове фантастика.
Примерно сценарият за така наречената сива слуз (grey goo) - сериозно развитие на нанотехнологиите, при което саморепродуциращи се роботи ще погълнат всяка материя на Земята.
Подобна идея съм чел в произведението "Гибел идва с КЛОН". Но там всичко беше само на биологично ниво, тоест разяждаща, увеличаваща се материя без участието на техника или наноботи.
Друго, което ми направи впечатление бе програмираната любов на Джесика към Бръмбара. Тази идея, но осъществена чрез машина внушаваща мисли от разстояние е разгледана още от великия Александър Беляев в неговото произведение "Владетелят на света".
В крайна сметка Бръмбара решава да освободи любимата си от психическото давление на наноботите. Познайте дали Джесика остава при него?
Интересно е и какво извършва президентшата на САЩ след като е лишена от програмирането на миниатюрните роботи. Тя публично чете реч, когато внезапно осъзнава, че е убила мъжа си.
И чувството за вина я връхлита с невероятна сила.
Майкъл Грант внушава много и най-различни послания с книгата си "БЗМЦ: Презареждане".
И най-важното от тях, е че човекът не може да се прави на Господ.
Просто защото още не е дорасъл за това.

Купете "БЗМЦ: Презареждане" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/nauchna-fantastika-319/bzmts-320/2-bzmts-prezarezhdane-2033.html


Популярни публикации