Желаещите да подкрепят този блог могат да го направят чрез Paypal:
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

петък, 30 октомври 2015 г.

Ревю на „Дневен патрул“ от Сергей Лукяненко и Владимир Василев


"Вярвай на човека наполовина, на Светлия - на една четвърт, а на Тъмния не вярвай за нищо."
Сергей Лукяненко и Владимир Василев
Интересно е да се отбележи, че съавторът на „Дневен патрул“ - Владимир Василев беше представен на родните читатели със своята спейс опера "Космически рицар", поне 10 години преди Лукяненко изобщо да бъде преведен в България. Според мен Владимир е по-добрият в жанра космическа опера, докато Сергей е главнокомандващият на "градското фентъзи" в цяла Русия.
"Само в мълчанието има слово,. само в мрака — светлина...", казва Урсула Ле Гуин. Тази книга ще ни разкаже за Мрака в Русия. По-точно ще ни запознае с героите и действията на Дневния патрул.
Алиса Доникова е красива Тъмна вещица, бивша любовница на Завулон. Авторите постепенно ни запознават с нейното ежедневие. Тя става симпатична на читателя. Алиса проявява милосърдие и спасява мишка от скучаещите постови - върколак и вампир, решили да се разнообразят като измъчват нещастното животинче с магия.
В действителност може да се приеме, че Алиса е готина. От една страна тя е арогантна и самодоволна. От друга - вещицата постъпва по начин, който тя прецени за правилен. И много често, волно или не, тя върши добро на околните. Едва ли има някой, който може да каже как ще се държи ако притежава свръхестествени сили, неподвластни на обикновените хора. Именно това прави книгата толкова привлекателна. Авторите успяват да ни покажат хора, надарени с магически способности, които могат да вършат каквото си поискат. Обаче трябва да се съобразяват как би реагирал не само противниковият Патрул, но и висшестоящата Инквизиция.
По време на магически сблъсък с Нощния патрул Алиса почти изгубва силите си и е пратена на почивка за да се възстанови...
В този роман Лукяненко и Василев изграждат един по-познат и дори симпатичен образ на Тъмните.
Даже техният шеф Завулон има моменти, в които не изглежда толкова черен:
"- Но защо рискуваш толкова заради мен? - прошепнах аз, без да очаквам отговор и Завулон въпреки това отговори:
- Защото и любовта е сила. Велика сила, която не бива да бъде пренебрегвана."
Липсваше ми гласът в първо лице на Антон Сергеевич Городецки. Той и приятелката му, разбира се присъстват в книгата, но не са им отделени толкова редове, колкото аз бих искал. Много ми харесваше, когато Светлана - нежната и слабата жена се разлютеше и заплашваше двамата Велики магове Хесер и Завулон, че ще ги стрие на прах ако нещо се случи с Антон.
Следва историята за Огледалото. Виталий Рогоза е Тъмен, Различен. Той е толкова силен, че скоро сред Тъмните започват да се носят легенди за него. Освен това на Виталий не му пука от никой и има своеобразно чувство за хумор.
В същото време Завулон е зачезнал някъде и е назначил за свой заместник Тъмният маг Едгар.
Предстои сериозна игра на шах. Само че на дъската са сложени човешки фигури. Или по-точно силуети на Различни.
А играта ще се проведе не само в реалния свят, но и в Сумрака...

Купете "Дневен патрул" тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-379-9



четвъртък, 29 октомври 2015 г.

CineLibri с 12 специални събития преди прожекциите!


Кино-литературният фестивал ще потопи публиката в триизмерни приключения преди ключови фестивални прожекции!

Пътят на думите от белия лист до големия екран – това ще покаже първият кино-литературен фестивал CineLibri, който ще се проведе от 2 до 11 ноември в София, Пловдив и Варна.

Целта на фестивала, организиран от издателство Colibri, е да предложи изтънчено визуално преживяване и да насърчи любовта към четенето. За да го направи обаче, CineLibri няма да използва само средствата на киното и литературата!

Преди 12 ключови прожекции на фестивала зрителите ще могат да се насладят и на триизмерни приключения - изненадващи интерактивни акции и специални срещи, които ще обогатят програмата с още изкуства - кино, театър, мода, музика, танци и други.

Акцент в програмата ще бъдат срещите със създателите на някои от филмите и книгите – на 5, 6 и 7 ноември писателката и сценарист Маргарет Мацантини и режисьорът и актьор Серджо Кастелито лично ще представят трите си филма в програмата - „Никой не се спасява сам“ (Италия, 2015), „Не мърдай“ (2004) и „Да дойдеш на света“(2012). На 9 и 10 ноември пък ще се срещнем на живо с най-четения американец във Франция – Дъглас Кенеди, който ще представи романа си „Живот назаем” и филма по него. Публиката ще може да се сдобие с книгите, вдъхновили тези великолепни екранизации с 30% отстъпка, да получи автограф от авторите и да разбере в разговор лично от тях подробности за процеса по създаването.

Откриването на фестивала ще се състои на 2 ноември с класиката „Закуска в Тифани“ и ще включва музика на живо, коктейли, перли и папийонки и техните собственици – чакани и нечакани гости от културните среди у нас, читатели, съмишленици и партньори!

На следващия ден в кино Одеон от 20:30 часа всички, навършили 100 години, са поканени на безплатно парти и кино, а по-младите зрители с един билет ще могат да се насладят освен на филма „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, и на северно парти по повод стогодишния рожден ден на Алан Карлсон, включващо шведска музика и танци, както и специални почерпки.

Прожекцията на „Кустурица, балкански хулиган” в София ще се състои само на 4 ноември от 20.00 ч. като трибют към знаковата, многогодишна поредица на издателство „Колибри” – Амаркорд! И съвсем подобаващо в Дома на киното зрителите ще бъдат посрещнати от шумна и автентична изненада, с участието на създателите на филма и на необходимите за всяко балканско събитие гости.

По повод традиционния празник „Денят на мъртвите“ на 8 ноември от 18:15 в Дома на киното ще се потопим във великолепната атмосфера на модерната класика „Фрида“ с мексиканска музика, ароматна сангрия и изненадващи гости, които ще ни припомнят необуздания артистичен талант на Фрида Кало.
На 10 ноември пък ще се пошегуваме с абсурдите на времето, също като Лудвик Ян, героя на чешката класика „Шегата”, чиято специална прожекция в Зала Г8 от 19:30 ч. ще е предхождана от дискусия за близкото минало с участието на видни български общественици.

В последния ден на CineLibri -11 ноември ще се впуснем в любовната лудост и ще разберем кои са трите етапа на любовта с една уникална интерактивна инсталация, която всеки ще може да се докосне преди прожекцията на „Любовта трае три години“ на Фредерик Бегбеде в Дома на киното.

За най-малките любители на книгите и филмите ще има детски куклен театър и специална прожекция на забавната комедия „Ваканциите на малкия Никола” на 7 и 8 ноември в Зала Г8 от 11.00 и във Френския културен институт от 17.00 часа!

CineLibri е на www.cinelibri.com и https://www.facebook.com/CineLibri .

Билетите за прожекциите вече са в продажба на касите в съответните киносалони, на касите в НДК или през www.ticketportal.bg .

CineLibri е част от специалните събития по повод 25-ия рожден ден на издателство Colibri.

сряда, 28 октомври 2015 г.

„Егмонт” издава „И какво? Ще ставаш джедай?”, нов прочит на „Империята отвръща на удара”


„Егмонт” продължава пътешествието към „Междузвездни войни: Силата се пробужда” с най-новото заглавие от издателската си програма, посветено на междугалактическата сага. След „Принцесата, разбойникът и фермерското момче”, оригинален преразказ на „Нова надежда”, на българския книжен пазар на 31 октомври ще излезе „И какво? Ще ставаш джедай?”.
Илюстрованият роман на Адам Гидуиц разказва историята на един от най-великите джедаи, живели някога. Освен това е и нов прочит на класическия филм „Империята отвръща на удара“. Но е и нещо повече. Книгата ще предаде на младите читатели, които тепърва се запознават с „Междузвездни войни”, безценни уроци как да се превърнат в джедаи.

Научете повече...

И какво? Ще ставаш джедай?

Книгата

Изглежда готино. Можеш да местиш неща с ума си. Да контролираш хора с мислите си. О, и лазерните мечове. Да, те са страхотни. Но не всичко е контрол на съзнанието и светлинни оръжия. Да бъдеш джедай изисква усилен труд. Освен това има и злодеи. Много злодеи. Които искат да те убият.

Все още ли искаш да бъдеш джедай?

Може би не изпитваш нужда да се научиш да левитираш или пък да можеш да усещаш околностите си със затворени очи. Може би не искаш и да чуеш история за лазерни мечове, снежни чудовища убийци и космически кораби. Но пък може и да искаш да чуеш такава история. И може би, само може би, наистина ти се ще да научиш как да бъдеш джедай. Е, в такъв случай това е книгата за теб. Изборът, млади приятелю, е в твоите ръце. Буквално.

Отзивите

Запознайте се с част от мненията на първите читатели, докоснали се до българския превод на книгата:

"Обособявайки книгата на няколко части, авторът успява да накара читателя не просто да присъства в историята, наблюдавайки отстрани. Той го превръща в главния герой. Именно в това се крие разковничето, което превръща „И какво? Ще ставаш джедай?” в книга, достойна да заеме едно място нагоре от „Принцесата, разбойникът и фермерското момче”. (…) Гидуиц се е постарал – той не само преразказва. Той добавя и нови елементи, които да допълнят картината и да превърнат всяка една страница в любима.”
Блог Библиотеката: https://goo.gl/WIvQaR

„В „Принцесата, разбойникът и фермерското момче” Александра Бракен разчупва структурата на филма и ни показва последователно историите на Лея, Хан и Люк, като ги разширява и обогатява със сцени „зад кадър”. Тук обаче Адам Гидуиц бяга от този формат и изненадва читателя с нещо дори по-смело и неочаквано. Историята е разказана във второ лице и сегашно време! А за тези от вас, които не са сигурни дали разказ във второ лице е най-удачният вариант за преразказ на филма, то спокойно – вие сте „в ролята” на Люк Скайуокър единствено в сцените с негово участие.”
StarWarsbg: http://goo.gl/JGq2N6

Авторът

Адам Гидуиц е автор на популярната поредица A Tale Dark and Grimm. Негови книги са били определяни за избор на редактора на в. „Ню Йорк Таймс“, на Американската литературна асоциация, обявявани са за книги на годината от „Пъблишърс Уикли“, „Скуул Лайбръри Джърнал“ и „Къркъс“. Адам работи като учител в Бруклин, преди да се насочи към писането; там продължава да живее и досега.

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Ревю на „Гръцките герои на Пърси Джаксън“ от Рик Риърдън


Още в началото авторът Рик Риърдън ни казва чрез думите на своя герой Пърси Джаксън, че книгата е писана понеже издателят му е обещал безплатна пица и сини бонбони в продължение на цяла година. Въпреки това произведението е не по-малко забавно от останалите творби на Риърдън.
Авторът преразказва гръцките митове добавяйки остра есенция от своето самобитно чувство за хумор. Добавките на Риърдън са шеговити и разбираеми и за деца и за възрастни.
Примерно Персей се хвали пред Атина, че се учи на логика и на бойни умения от компютърната игра God of War.
Впрочем "Персей иска прегръдка" е първата от историите в книгата. Авторът се е постарал доста, предавайки легендата по своя шеговит стил. Освен това е предложил и всички възможни версии относно различните приключения на гръцкия герой. Най-известният потомък на Персей е Херкулес. А най-лошата тъща на света е Касиопея, тъщата на Персей.
Следващата история се нарича "Психея става козметична нинджа". По някое време и се налага да я превозва богът на западният вятър и той и казва следното:
"- Благодаря, че летяхте с нас!- Знаем, че имате богат избор от авиолинии и оценяваме това, че избрахте нас."
Биографията на Психея заършва с хепиенд.
Но поредният мит, преразказан от Риърдън всъщност е приказка за ПТП и се казва "Фаетон не изкарва шофьорска книжка". Според Рик, на старогръцки "Фаетон" се превежда като "Сиянието". Отново според Риърдън обаче:
"Но никое дете, кръстено на стар филм на ужасите с участието на Джак Никълсън в образа на убиец психопат с брадва, не го очаква щастливо бъдеще."
Интересно е, че и в тази си книга авторът продължава да недолюбва Херкулес. Жизнеописанието му носи заглавие "Херкулес и неговите дванайсет глупости". В действителност неизвестно защо Риърдън продължава да се подиграва с най-силният мъж на всички времена:
"Херкулес се научил да пълзи и да разбива тухлени стени. Зъбите му израснали и той изгризал няколко седла. Наказали го, задето счупил ръцете на бавачката си."
Въпреки, че авторът на няколко места пише с пренебрежение за известни герои, бих препоръчал да подарите тази книга на всички деца, които познавате. Ще ги запознаете със старогръцките митове и легенди по възможно най-веселия и забавен начин.

Купете „Гръцките герои на Пърси Джаксън” тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/parsi-dzhaksan-i-bogovete-na-olimp-201/gratskite-geroi-na-parsi-dzhaksan-2612.html

събота, 24 октомври 2015 г.

ЕГМОНТ издава книгата по хитовия филм на „Дисни ченъл” „Наследниците”


След огромния успех на романа „Островът на изгубените” от Мелиса де ла Круз, предисторията на хитовия филм на „Дисни ченъл” „Наследниците”, издателство „Егмонт” ще зарадва българските фенове с книгата по филма. „Наследниците” ще излезе на българския пазар на 24 октомври и ще разкрие на читателите какво се случва с децата на най-известните злодеи, когато напускат Острова на изгубените, за да живеят в кралството на добрите герои Аурадон.
Два дни след излизането си в края на август 2015 г. „Островът на изгубените” оглави тийн класацията за най-продавани книги на верига книжарници „Хеликон”, като отстъпи първото място едва тази седмица на „Нещата, на които не ни учат в училище [НЕ] продължението” на Емил Конрад.

Научете повече...
Наследниците
Те не са зли, просто са родени такива...


Мал, Иви, Джей и Карлос са потомци на едни от най-жестоките злодеи на всички времена – Злодеида, Злата кралица, Джафар и Круела де Вил, щом ще назоваваме имена.

Те са прекарали целия си живот на Острова на изгубените – изоставено място, населявано от най-лошите от най-лошите злодеи, зверове и аутсайдери. Но когато принц Бен, синът на Бел и Звяра, обявява, че на "невинните" деца на Острова на изгубените трябва да бъде даден втори шанс, те са отведени в Аурадон, където ще си съжителстват с всички "добри" герои. Само че Бен дори не подозира, че Мал и приятелите й кроят зловещи планове да щурмуват кралството му. Но дали са достатъчно зли, за да ги изпълнят?

Обем: 152 стр.
Цена: 6,99 лв.

Трейлър на „Острова на изгубените”:
https://www.youtube.com/watch?v=VsT1-tVlHR4

Трейлър на филма „Наследниците”:
https://www.youtube.com/watch?v=aQNoCVpAFSE

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

50 прожекции, 14 филма и световни гости на CineLibri!


Световноизвестните Серджо Кастелито, Маргарет Мацантини и Дъглас Кенеди са специалните гости на първия кино-литературен фестивал

Американският писател Дъглас Кенеди, италианската писателка, сценарист и актриса – Маргарет Мацантини и Серджо Кастелито - знаков италиански актьор и режисьор, са специалните гости на първия кино-литературен фестивал CineLibri!
Събитието ще се проведе в София, Пловдив и Варна между 2 и 11 ноември 2015 г. и ще включва 50 прожекции на филми, вдъхновени както от литературни класики, така и от образци на съвременната художествена проза! Прожекциите ще се случат в шест столични киносалона - Одеон, Дом на киното, Зала Г8, Евро синема, Френския културен институт, кино Люмиер, Фестивален и конгресен център – Варна и Кино Lucky – Пловдив.

Акцент в програмата е премиерата на „Никой не се спасява сам“ (Италия, 2015), която идва у нас директно след кинофестивала в Кан. Създаден по романа на една от най-обичаните и успешни италиански писателки – Маргарет Мацантини, той е сниман по неин сценарий, в съавторство със съпруга й Серджо Кастелито, който е и режисьор на филма. Тандем в живота и изкуството, Маргарет и Серджо имат поредица от литературни и киношедьоври в кариерата си и на CineLibri ще представят лично още 2 от тях - „Не мърдай“ (2004) и „Да дойдеш на света“ (2012) с участието на Пенелопе Круз.

Лично ще представи филма по романа си „Живот назаем“ и най-четеният американскки писател във Франция - Дъглас Кенеди - звезда на съвременния психологически трилър.

Програмата на CineLibri включва общо 14 образци на най-добрите екранизации на книги. В нея присъстват световни класики като „Закуска в Тифани“ (1961) и чешката трагикомедия „Шегата“ (1969). Ще видим и модерни класики, като биографичния и награден с 2 Оскара „Фрида“ (2002) и филмовата версия на романа на Милан Кундера „Непосилната лекота на битието“ (1988).

Любителите на европейското кино ще се насладят на копродукцията между Испания, Франция и Великобритания „Убийства в Оксфорд“ по романа на аржентинския писател Гийермо Мартинес, на френския „Деликатност“ по романа на Давид Фоенкинос, който е и режисьор, и сценарист на филма, на романтичната комедия „Любовта трае три години“ - също режисирана от автора на романа Фредерик Бегбеде, както и на шведската приключенска комедия „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ по романа на Юнас Юнасон.

Българското присъствие в програмата е документалният филм на Георги Тошев „Кустурица, балкански хулиган“. А за най-малките зрители ще има прожекции на френската комедия за деца „Ваканциите на малкия Никола“, създаден по класическата детска книга на Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе.

Освен среща на най-добрите образци в литературата и киното, CineLibri ще предложи съприкосновение и с други изкуства – всички зрители на фестивала ще могат да се включат в изненадващ хепънинг или специална среща, която ще ги потопи в атмосферата на показваните филми.

CineLibri е на www.cinelibri.com и https://www.facebook.com/CineLibri .

Билетите за прожекциите вече са в продажба на касите в съответните киносалони, на касите в НДК или през www.ticketportal.bg .

CineLibri е част от специалните събития по повод 25-ия рожден ден на издателство Colibri.

сряда, 21 октомври 2015 г.

Скандинавски митове и вълнуващи приключения се преплитат в „Мечът на лятото” – новата книга на Рик Риърдън и първа в поредицата „Магнус Чейс и боговете на Асгард”


Издателство „Егмонт” представя „Мечът на лятото” от Рик Риърдън, първата книга от новата поредица „Магнус Чейс и боговете на Асгард”. Романът ще се появи едновременно в хартиен и електронен формат на 24 октомври 2015 г.
След като вдъхна нов живот на гръцките митове в „Пърси Джаксън и боговете на Олимп” и „Героите на Олимп” и на египетските в „Хроникете на Кейн”, популярният и обичан автор увлича читателите си в ново приключение, този път фокусирано върху Скандинавската митология. Романът надниква в света на боговете на Асгард, които се подготвят за война. Тролове, великани и още по-ужасни чудовища набират сили за деня на Страшния съд. За да спре ада, едно момче трябва да претърси Деветте свята и да открие оръжие, изгубено от хиляди години.
„Мечът на лятото” излиза на книжния пазар в САЩ в началото на октомври 2015 г. и още в дебютната си седмица оглавява класацията за най-продавани книги на New York Times за детска литература и топ 10 бестселъри на USA Today.

МЕЧЪТ НА ЛЯТОТО

Книга първа от поредицата МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД

Митовете на викингите са верни!

Магнус Чейс винаги е бил хлапе с проблеми. След загадъчната смърт на майка си, той живее по улиците на Бостън, като оцелява единствено благодарение на острия си ум. Един ден обаче го намира негов чичо – човек, който никога не е срещал, а майка му е смятала за опасен. Този чичо му разказва невъзможни неща: че Магнус е син на северен бог, легендите на викингите са истина и боговете на Асгард се готвят за война. За да спре надвисналия Рагнарьок, Магнус трябва да претърси Деветте свята за оръжие, което е било изгубено преди хиляди години. А когато атаката на огнените великани го принуждава да избира между собствената си сигурност и живота на хиляди, Магнус взима фаталното решение.
Понякога единственият начин да започнеш нов живот е да умреш...

Цена: 19,90 лв.
Обем: 536 стр.

Рик Риърдън печели любовта на милиони читатели с романите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, „Хрониките на Кейн” и „Героите на Олимп”. Носител на множество престижни награди, книгите му са продадени в над 33 милиона копия, преведени на 37 езика и издадени в 36 страни.

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Ревю на „Медната ръкавица” от Холи Блек и Касандра Клеър


Книгата е фантастична, но успява да надмине човешката фантазия с постъпките, стремежите на героите и с идеята, че дори най-злите и способни магове не могат да превърнат децата в чудовища. Всяко дете има своите очарователни качества. Кал, който всъщност е Константин обича безкрай своя вълк Пакостник. Тамара е всеотдайна приятелка и е готова да помогне и да спре злините. Странно е положението на Кал, който подозира, че баща му е готов да убие Пакостник, да открадне Алкахеста и да върне душата на Константин. Оказва се, че децата трябва да се противопоставят на злонамерените магове, които са готови да убиват възрастни и деца, да използват своите способности само за лошо. Според Кал убийстовото е страшно нещо, дори и ако е направено по непредпазливост. Кал, Тамара и Аарън трябва да се борят не само с маговете, но и с елементалите, изпращани от злосторниците.
Тримата приятели не се страхуват дори, когато маговете правят така, че колата им да полети към Вирджиния. Главните герои успяват да пробият пода и да скочат. Всички оцеляват, но маговете отново ги откриват. Всъщност ги обграждат обсебени, които са готови да служат на всички господари.
Децата са врагове на Хаоса. Ала Кал е готов да се жертва за Тамара, Джаспър и Аарън. Обсебените са готови да убиват, да изпълняват всяка заповед на господаря. Но Кал категорично им нарежда да не причиняват смърт. Обсебените от Хаоса изпълняват неговата заповед.
"Аз... съм Врагът на Смъртта - рече Кал."
Той разказва на своите приятели, че Врагът на Смъртта е загинал по време на Студеното клане и е пренесъл душата си в тялото на бебе. Това бебе е самият той и носи душата на Константин Мадън. Приятелите му са стреснати от това самопризнание, те го обичат и не знаят как да постъпят.
Но Кал заявява, че никога не е искал да нарани някого.
Синовната му обич е толкова силна, че разбира как може да спаси баща си. И освен това да върне Алкахеста на Магистериума.
Този роман е една приказна алегория за силата на магията, на чувствата и на истината.
"Само ако говорим истината, ще разкажем една и съща история."

Купете „Медната ръкавица” тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/magisterium-389/2-mednata-rakavitsa-2621.html

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Други песни - Яцек Дукай


Йероним Бербелек беше велик стратег. Но по време на войната с извънземните пришълци, причинили тежки деформации на природата и хората, попадна под Формата на неприятеля, която едва не го лиши от самоличност и воля за живот.
Може би след срещата с порасналите си деца, които отдавна не е виждал, той ще се възроди и ще спечели решителната битка... а по пътя към нея ще преживее невероятни приключения в Африка – там, където по волята на чуждо съзнание се раждат отвратителни твари и неземна красота, а под небето звучат други песни.
Очаква ви смайващ калейдоскоп от фантастични герои – философи, владетели, пътешественици, воини, красиви и смели жени… в един алтернативен свят на Земята и заселената Луна, който се подчинява на философията на Аристотел и учението му за четирите основни стихии.
Романът на Яцек Дукай, смятан за наследник на великия полски мислител фантаст Станислав Лем, е една многопластова интелектуална игра, истинска главоблъсканица, синтезирана от теориите на античността и съвременните идеи, пиршество за ума и сетивата. Световните критици сравняват „Други песни“ с творби на Нийл Стивънсън, Питър Уотс и Дан Симънс.


Яцек Дукай
Яцек Дукай (р. 1974 г.) е полски фантаст, автор на романи и сборници с разкази, сред които „Лед“, „Черни океани“ и „Перфектно несъвършенство“.
Много от творбите му, в това число „Други песни“, са отличени с най-престижната полска награда за научна фантастика, „Зайдел“. Известният художник, аниматор и режисьор Томаш Багински създава филм по разказа му „Катедрала“, който е номиниран за наградата Оскар. Негови произведения са преведени на английски, немски, италиански, руски и др.

Яцек Дукай - „Други песни“

Мъглата се стелеше около файтона, в меките извивки на сиво-бялата завеса господин Бербелек се мъчеше да долови съдбата си. Мъгла, вода, дим, листа, завъртени от вятъра, сипещ се пясък и човешка тълпа – в тях се прозира най-добре. Главата му натежаваше към кожената тапицерия. Той вдъхна дълбоко влажния въздух и се защити от морфата на нощта – дребен човечец със скъпо палто, с прекалено гладко лице и прекалено големи очи. Взе от седалката вестник, оставен от пътниците преди него. В мътната светлина от пирокийните лампи хердонският шрифт едва се разчиташе: буквите като руни, като части от някакви по-големи знаци, вдясно големи и дебели, наляво избледняваха. Коравата хартия се мачкаше и трошеше в ръцете с ръкавици. ЛУННАТА ВЕЩИЦА Е ВЛЮБЕНА. КОЙ Е ИЗБРАНИКЪТ? На другата страница – гравюра с морско чудовище и заглавие: ПЪРВИЯТ НИМРОД НА АФРИКАНСКАТА КОМПАНИЯ ЗАГИНАЛ В МОРЕТО. Политически коментар на ритера Дройг-от-Коле: Наистина ли беше толкова трудно да се предвиди съюзът на Йоан Чернобради с кратистос Седемпръсти? Сега Рим, Готландия, Франкония и Неургия ще трябва да пъшкат под съня на Магьосника. Браво на нашите дипломати, отлична работа! От текста направо се лееше сарказъм. В локвите върху черния паваж се отразяваше Луната в трета четвърт, безоблачното й небе разкриваше розовите морета, кратиста Илеа май е в добро настроение (може пък наистина да е влюбена?) или съзнателно разпростира короната си толкова мощно. Антосът на господин Бербелек рядко стигаше по-далече от една ръка разстояние и наистина само в мъглата, в дима можеше да се отгатне нещо от формата му – може би тъкмо бъдещето, късметът, който го чака, както гласи популярното поверие. Но нима господин Бербелек днес вечерта не беше попрекалил да изпитва волята и на министър Бруге, и на Шулима? Затова се вглеждаше той замислено в кълбящата се мъгла.
Чат, чат, чат, кочияшът не насилваше коня да бърза, нощта беше тиха и топла, внушаваше спокойствие и благоразумие. Господин Бербелек си спомняше горещия винен дъх на Шулима и уханието на египетския й парфюм. Тази пролет вече не господстваше аскетичната мода от Хердон (малка победа над кратистос Анаксегирос, поне в това) и в салоните се върнаха традиционните европейски химатии, лондонските кафтани, ризите без копчета, оголващи гърдите, за жените – кафторските рокли, софории и митани, арабските шалвари, корсетите, повдигащи бюста, предизвикателните накити за гръдните зърна. Ръцете на Шулима над лактите бяха обхванати от дълги спираловидни гривни във формата на змия и когато естле Амитаче протегна ръка за целувка на господин Бербелек (докосването на нейната кожа направо го изгори), той погледна право в смарагдовите очи на влечугото.
– Естле.
– Естлос.
Тя вече се усмихваше, добър знак, още от първия поглед беше наложил формата на доброжелателност и доверие. После тя му шепнеше зад синьото си ветрило иронични коментари за кръстосващите залата гости. За чичо си също. Естлос А. Р. Бруге, министър на търговията на Княжество Неургия, се бил впуснал наскоро в заплетен роман с готска кавалеристка, стотничка на Хорър, която очевидно била силен демиургос, защото след всяка среща с нея Бруге се връщал малко разхубавен и малко оглупял, както се присмиваше Шулима. Може пък наистина министърът да е бил вече обработен? Защото беше приел предложението на Бербелек практически без възражения, едно махване с ръка, гримаса, дори без да се замисли – така Търговската къща „Нюте, Икита те Бербелек“ се сдоби с фактически монопол върху вноса на кожи от Северен Хердон. Господин Бербелек празнуваше. Между два тоста, без много да му мисли, покани Шулима в лятното си имение в Иберия. Тя вдигна вежди, махна с ветрилото, зеленото змийско око проблесна.
– На драго сърце.
Но сега господин Бербелек брои ярките луни в локвите и чаткането на копитата по градския паваж във влажната тишина и мисли така: ами ако беше точно обратното, ако нейният антос ме прояде коварно и именно нейната недостъпност изтръгна от устата ми тази покана? Дали пък с разказа за готската стотничка демиургосът не искаше да ми подскаже нещо…?
Мъглата изтъня, той виждаше ръбестите силуети на къщите, надничащи във фиакъра със спуснат гюрук. Бербелек никога не беше намирал класическата воденбургска архитектура за особено красива, всички тези масивни сгради, стиснати в криви редици, улиците като каньони на каменен лабиринт, покривите с настръхнали гаргойли и водоливници, прозорците като бойници, вратите като двери на крипти, тъмните дворове зад потъналите в сенки порти, вечно мокрия паваж, по който надолу към пристанището и морето текат потоци градска мръсотия… Центърът и повечето жилищни квартали на столицата бяха построени по времето на кратистос Грегор Мрачни, когато той властваше в княжеския дворец. Тогава керосът на Воденбург се огъваше и топеше наистина като восъчен в огъня на короната на кратистоса, след като той си тръгна, самият дворец беше застинал във формата на зловещи градини от камък и стомана. Бербелек беше поканен там скоро след като се пренесе във Воденбург и собственият му слънчев и радостен дом после му се стори в пълен контраст с двореца. Обаче хората се променят по-бързо от неодушевената материя. Три поколения воденбургчани след Грегор Черни се бяха научили да се смеят и забавляват и той дори беше чул за тези шест години няколко анекдота. Истинско щастие беше, че Шулима не е оттам. Той отвори „Залезния конник“ на предпоследната страница. Днешната карикатура – взря се – представяше канцлера Льоке на четири крака, с блажена физиономия да изблизва нощното гърне на Магьосника. Е, хубавите работи бавно стават, чувството за хумор явно също не пада от небето.
Пресякоха площада пред храма. На стълбището на Дома на Ищар забеляза няколко проститутки послушнички, белите им бедра лъщяха в светлината на фенерите. Фиакърът зави и тръгна по-бързо надолу по стръмната улица, чат-чат-чат. Бербелек бръкна във вътрешния джоб на кафтана, извади тутуницерата и кибрит. Такаааа. Дръпна дълбоко, отпусна глава върху кожената облегалка и се загледа в небето. Въпреки следобедния дъжд то беше безоблачно, звездите примигваха закачливо, Луната направо заслепяваше. Далече напред над пристанището, където висяха на железните си вериги въздушни свини, дебелите им силуети засланяха звездосклона. Тутуницата искреше, господин Бербелек духна и искрите литнаха в нощта. Да предположим, че Кристоф удържи оборота на миналогодишното равнище. Но след като поеха правителствените поръчки… сто и двайсет, сто и четиресет гроша чиста печалба. От тях петнайсет процента… Да кажем, двайсет хиляди. Ще мога да платя дълговете на татко и да осигуря рентата на Орланда, Мария и децата. Няма да е лошо да си купя и някой добър текнитес за тяло. Признай си, Йероним Бербелек-из-Острог: старееш като всеки друг.
Монотонното поклащане на фиакъра и ритмичното чаткане на копитата все пак действаха приспивно, почти хипнотично – когато той спря, Йероним се стресна, досущ събуден от най-сладкия сън призори.
– Пристигнахме, естлос – обяви кочияшът.
Господин Бербелек тръгна да слиза и забърка из джобовете си за дребни.
Портата към двора беше затворена, естествено, но над малката врата светеше пирокийна лампа. Той потропа три пъти със сребърната глава на бастуна. Фиакърът бавно изтрополи нагоре по пустата улица към предхрамовия площад. Още едно дръпване от черната тутуница в хладния полумрак на разсъмването, в този най-дълъг час, когато боговете сладко се протягат, а керосът на Вселената е малко по-мек, малко по-близко до Материята…
– А, ето те и тебе! Вече мислех, че тази нощ няма да се върнеш. Как беше балът? Хайде, дай палтото. И ръкавиците. Пак ли валя?
Господин Бербелек игнорира досадното мърморене на стария прислужник и както си беше по палто, мина в предната библиотека. На празния пулт записа върху малък лист от телешка кожа кратка информация за успешните преговори с Министерството на търговията. Сгъна листа два пъти по еврейски обичай, разтопи над свещта зелен восък и запечата листа. Оставаше пръстенът с герба на Острог и:
– Порте! Нека Антон занесе това веднага в кантората на естлос Нюте.
Но си остана пред пулта. Този дим от свещта – вдигна ръка – не, нямаше течение – сабя ли беше, меч ли? – в листата на вятъра, в хорската тълпа, в мъглата, водата и дима, в този тъмен дим – чак се наведе, примигвайки – закривено острие, да.

Този ден господин Бербелек не можа да се наспи. Господин Бербелек спеше лошо във Воденбург, но сега спа и малко: още в девет часа в спалнята нахлу естлос Нюте, избутвайки от прага Порте и Тереза, и от Бербелековото тяло тутакси започна да се изпарява цялата сънливост, както и кошмарите от мислите му.
– Ай, ай, ай! Йерониме, чудотворецо, салонни ми кратистосе, кланям ти се доземи!
– Дявол да те… Не дърпай пердетата!
– Няма да се питам как си го направил, но едно ще ти кажа, цена нямаш, следващият кораб на Ситин ще носи твоето име, хайде, покажи ми се да те прегърна!
– Абе, я се… И ти щеше да го уредиш, Бруге щеше да се съгласи с всичко, май е оглупял от любов, във всеки случай главата му е в облаците…Тереза! Кахва! Благородният Кристоф Нюте, ерусалимски ритер и едър търговец на кожи, също не беше родом от Воденбург (беше второ поколение хердонец), което донякъде обясняваше неговата бъбривост. Той обаче живееше тук по-дълго от Бербелек и за последния беше голяма загадка как Кристоф беше успял да си остане все същият безцеремонен холерик, докато дори истински демиургоси на оптимизма и арогантността след няколко месеца под морфата на Грегор изпадаха във „воденбургска депресия“. Но Нюте изобщо беше отрицание на баналността: шест и половина пуса ръст, два литоса живо тегло, архитектонични плещи, коси като огнени езици – и брадата, и гривата – и този глас на пещерен човек, рев на подпийнал мечок, чашите звъняха дори когато шепнеше. – Веднага направих нови поръчки и пратих по куриер на посредниците по-висока оферта за изкупуване, ще изтикаме Кройцек не само от Неургия, но и от балтийските княжества, вече го виждам – продължи господин Нюте.
– Година-две, не могат вечно да я карат с цигански кредити, а когато навлезем на Север…
– Мушахин се подкрепя от кралската хазна – вметна Йероним, сърбайки горещата канелена кахва.
– Хе! Нали затуй те взех в компанията? Ти имаш приятели в източните дворове, първата ти беше от Москва, нали?
– Кристоф…
– Ох, моля да ме извините, че споменах, господин Мъченико. Кристе Боже, колко те бива да се наслаждаваш на траура! Помниш ли как се наложи да те измъкна от кучкарника на Льоке? Мислех, че…
– Излез.
– Добре, добре. За какво бях… А, Кройцек, Мушахин, братя Розарски. И ще остане само сибирското ханство.
– Тях няма да може, транспортните разходи…
Кристоф удари с грамадния си юмрук възглавницата.
– Ама аз нямам и намерение. Тъкмо обратното! Например кожите в Северен Хердон. Хоп през пролива. А когато Дядо Мраз преморфира този леден мост от Азия към Нова Лапония…
– Да бе, той го морфира от седемстотната. Слаб му е антосът, трябва да се премести от Убби към пролива Ибн Када.
– Ама защо това черногледство, естлос! Цели три добри новини от заранта, а той сякаш от гроб излиза!
– Да видиш какво е… Как човек се събужда по-изморен, отколкото е легнал.
– Какво пак сънува?
– Не помня, не съм сигурен, дори не знам как да го опиша. Помисли, какво може да е, Кристоф: затворен съм, но в безкрая, тичам към мястото, в което съм, а те ме режат до кокал колкото пъти се обърна, но всъщност не се обръщам аз…
– Стига, стига! Трябва да те раздвижа, ще ръждясаш тук. На бала също насила те пратих – и какво? Зле ли ти беше?
– Какво ново?
– Ай, ама ти не знаеш ли? Тор тръгва на война! Пак ще се бият за Уук. Представи си поръчките, само зимен контингент, а като вземеш и скока на цените…
– Паразит.
– Хи-хи. Впрочем след три часа пристига „Апостол Филип“, ранно птиче. Преждевременно и без загуби. Сега пак кажи, че не трябва да инвестираме в собствен флот.
– Без загуби, защото излови в последния му рейс тоя персиец хекатомб. Чете ли вчерашния „Ездач“? Нещо е изяло клипера на компанията заедно с най-добрия им нимрод, и то къде – в Средиземно море! А ти ми говориш за океана!
– Именно затова сега ще напуснеш ложето си и ще дойдеш с мене в пристанището. Трябва да пипнем Ихмет на трапа, преди да е подписал договор с някой друг. Ти можеш да го навиеш, усещам, че ще си допаднете. В писмата изразяваше голямо уважение към тебе – наистина ли никога не сте се срещали? Така или иначе, сега имате случай да го направите, ще си размените кървавите разкази, ще го заведеш на баня, всичко за сметка на фирмата, бъди щедър, нека му се завърти главата, какво друго…
– Не ми се ще – измърмори Йероним. Кристоф го удари по гърба толкова силно, че чашата с останалата кахва падна от ръката на господин Бербелек на леглото и от него – на килима.
– Вярвам в тебе!
– Фанатик.

сряда, 14 октомври 2015 г.

Конкурс за избор на корица на „И страж да бди на пост“ от Харпър Ли


Здравейте, колеги,

Провеждаме конкурс между читателите за избор на корица на продължението на „Да убиеш присмехулник“ - „И страж да бди на пост“. Знаем, че и вие не сте безразлични към книгата и ще се радваме да споделите вашето мнение.

Всенароден референдум за избор на корица на „И страж да бди на пост“ от Харпър Ли

Да издаваш книги като „И страж да бди на пост“ – продължението на „Да убиеш присмехулник“, е и слава, и кръст: мнозина ще мърморят и ще търсят кусури на най-чаканото заглавие в книгоиздаването (повече от 50 години). Затова сме вложили в книгата най-доброто, с което разполагаме. Преводът е поверен на Любомир Николов („Властелинът на пръстените“), редакцията е отговорност на опитния Иван Тотоманов, а едно от най-трудните и отговорни решения – изборът на корица – е във ваши ръце. Решете тази задача и десет от вас ще получат книгата в знак на благодарност.

Относно гласуването – като съвременни хора отдавна сме приели, че електронният вот върши работа. Гласувайте еднозначно във фейсбук или на електронната ни поща (borsa@bard.bg) с числата от едно до три и споделете поста си публично. A ако желаете да споделите и мотивите си – определено ще ни бъде от полза.

Краен срок – полунощ на 18 октомври!

ВСЕКИ ПОТРЕБИТЕЛ МОЖЕ ДА УЧАСТВА САМО ВЕДНЪЖ

КРАЕН СРОК ЗА УЧАСТИЕ: 18 октомври 2015 г. 23:59:59 ч.

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Ревю на “Кървави книги”, том 4 от Клайв Баркър


Клайв Баркър е художник и на думи и на дела. По-запалените негови фенове знаят, че освен успешен писател, той също така е много популярен и с рисунките си. Голямо предимство на Баркър е това, че във всяка своя литературна творба представя нещата по възможно най-добрият визуален начин и читателите буквално виждат живи картини.
Четвъртият том на “Кървави книги” е също толкова ужасяващ, брутален и натуралистичен, колкото и предишните три.
За Ричард Леймън казват, че е "Стивън Кинг без съвест". Същото важи и за Клайв Баркър. Впрочем влиянието на Леймън върху творчеството на Баркър е видно, особено в последният разказ в “Кървави книги”, том 4 - "Епохата на Желанието". Странен научен експеримент превръща Джером в ходеща машина за секс и освен това му придава нечовешка сила. Постепенно Джером започва да вижда всички хора като подвижни сексуални мишени без значение дали са мъже или жени. Иронично авторът ни описва и как експериментираният изнасилва един от преследващите го полицаи. Баркър е многопластов писател и в тази творба не става дума за поредната огромна доза на секс и насилие. Клайв успява да предизвика у читателя съжаление към жертвата на този необикновен експеримент. Впрочем именно това прави Баркър толкова успешен и популярен като творец на ужасни произведения. Във филмите "Нощни хора" и "Кендимен", така наречените "злодеи" също първоначално са били тормозени, докато зрителят си зададе въпроса: "Те/Той са по-силни. Защо не отвърнат на удара?"
Разказът "Долу, Сатана!" описва докъде може да стигне един много богат и също толкова луд човек, след като е напълно обсебен от сатанизма.
"Откровения" е една дъждовна, ужасяваща и донякъде романтична история за призраци и изчезнала любов.
"Нечовешко състояние" малко прилича на най-известната творба на Баркър, а именно - "Хелрейзър". Само, че тук не кутията освобождава демоните, а една много специална връв. За по-невероятен привкус е включена и малко черна магия.
"Бунтът срещу тялото" е една типична само за Баркър вариация на тема разбунтували се крайници. Мисля, че този разказ е писан под влияние на историята „Аз съм вратата“ от Стивън Кинг. Само, че тук вместо за очи става въпрос за ръце.
Клайв Баркър за пореден път ни поднася огромна порция чист и неподправен хорър. Поемете го на малки глътки. И внимавайте да не се задавите.

Купете “Кървави книги”, том 4 тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1205/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-4

сряда, 7 октомври 2015 г.

Ревю на "Ястребът” от Моника Маккарти


Началото на 14 век. Времена диви и жестоки. Шотландия се бори за независимост. Нейните патриоти са смели, сурови и груби, но най-човешкото чувство - любовта не им е чуждо. Ерик и Ели са от двата враждуващи лагера, но изгарящата обич ги превръща в най-прекрасната двойка, не само физически красиви, но и силни по душа, способни на велики чувства.
Тяхната любов е изпълнена с препятствия. Ели е обречена на граф, привърженик на английския крал, а Ерик е в редиците на планинските бойци, борещи се за Шотландия. Ако случайността е форма на необходимостта, тяхната среща е благословена от бога. Кой от двамата е по-силен? Ерик е мъж, който успява да удържи своя нагон до момента, когато самата Ели настоява да му се отдаде. И то във времена, когато жената трябва да е непорочна до първата брачна вечер. Ерик се чувства виновен, но не и Ели, която е готова да се бори, да се жертва за своята любов.
Ели е силна жена осъзнаваща, че любовта и към Ерик не е случайност, но не иска да го моли, а да го накара сам да си признае, че е покорен душевно от нея. Тя не се бои от опасности, когато трябва да спасява Ерик и неговите сподвижници. И двамата прикриват своето знатно потекло. Но любовта не търси съвършения произход, а е естествено чувство, което покорява, променя и изисква жертви. Няколко пъти Ели се надява да покори Ерик, да го накара да признае обичта си. Но тя не знае, че воинът я обича повече от всичко и най-важно за него е да я запази жива.
Напрежението расте непрекъснато, защото бащата на момичето е от богатите привърженици на английския крал, безспорен авторитет за децата си. Но дъщеря му решава с риск за живота си да се бори за своето щастие. Тя съзнава, че Ерик е заплашен от тройна смърт. Едуард ще го обеси или обезглави, ако плени шотландеца в бой. Но за Ели любовта е над всичко, може да остане сама, да бъде осъдена, да бъде дори убита, но тя обича и се бори, търси начин не само да докаже своята любов, но и да получи доказателства, че е обичана.
Два силни характера, двама прекрасни млади хора са готови на всичко, за да се обичат силно, честно и почтено. Именно силната им воля и любов на няколко пъти са причина да се разделят, но когато се бориш за своето щастие, то идва с препълнени шепи.

Купете "Ястребът” от Моника Маккарти тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romantichni-romani-376/istoricheska-romantika-400/2-yastrebat-2623.html

вторник, 6 октомври 2015 г.

Готови ли сте за „Междузвездни войни: Силата се пробужда”? „Егмонт” ще ви помогне да се подготвите, вижте как!


Пътуването към дългоочаквания Епизод 7 започва
от 10 октомври с цялостна издателска програма,
предназначена за всички възрасти

От 10 октомври до края на ноември 2015 г. „Егмонт” последователно ще издаде 14 заглавия, които целят да подготвят читатели от всички възрасти за „Междузвездни войни: Силата се пробужда”. Изданията се подреждат, както следва:

За деца от 4 до 6 години
Три занимателни книги с лепенки, всяка от които се фокусира върху един от трите филма от първоначалната трилогия.

За читатели над 8 години
• Три илюстровани романа, чието съдържание е съобразено с възрастта на читателите, нов прочит на оригиналната трилогия. Това са „Принцесата, разбойникът и фермерското момче” от Александра Бракен, „И какво? Ще ставаш джедай” от Адам Гидуиц и „Внимавай със силата на тъмната страна” от Том Енгълбергер.

• Издание от поредицата „Любими филмови герои”, посветено на „Междузвездни войни”.

За читатели на възраст над 10 години
Три романа, всеки един от които е с фокус върху един от тримата основни герои – Люк Скайуокър, Хан Соло и принцеса Леа. Това са „Оръжието на джедая” от Джейсън Фрай, „Бягството на разбойника” от Грег Рука и „Подвижна мишена” от Сесил Кастелучи.


За тийнейджъри
Самостоятелният роман „Изгубените звезди” от Клаудия Грей, който представя нови герои от вселената на „Междузвездни войни”.

За възрастни
Три романа, които разказват класическите истории от първоначалната трилогия. Това са „Нова надежда” от Джордж Лукас, „Империята отвръща на удара” от Джон Глът и „Завръщането на джедаите” от Джеймс Кан.

В края на ноември ще излязат и първите три издания за най-малките читатели по „Междузвездни войни: Силата се пробужда”, а издателската програма, свързана със самия филм предстои да бъде обявена. Очаквайте подробности!

понеделник, 5 октомври 2015 г.

„Егмонт” публикува [НЕ] продължението на нашумялата книга на Емил Конрад „Нещата, на които не ни учат в училище”



Влогърът ще се срещне с фенове от още 9 града за представяне на второто допълнено издание

Обновеното издание на „Нещата, на които не ни учат в училище: [НЕ] продължението” от най-успешния български влогър Емил Конрад ще се появи едновременно в хартиен и електронен формат на 10 октомври, както беше планирано по-рано тази година.

Книгата включва тринадесетата глава, която беше оставена за дописване от читателите в първото издание. Над 300 от тях изпратиха своите предложения до Емил Конрад, а той избра историята на 18-годишната Дебора Кръстева от Велико Търново, озаглавена „Любов”. Почитателите на влогъра ще открият в книгата и 4 нови илюстрации на страниците с QR кодовете, чрез които се достига до 4 нови специално създадени видеа.

Съвместната работа с Емил Конрад продължава стратегията на „Егмонт” да развива новаторски издателски проекти, вдъхновени от популярни и талантливи автори на дигитално съдържание. Те излизат под импринта „Кубар” на „Егмонт”.

Гледайте видеото, в което Емил представя „Нещата, на които не ни учат в училище: [НЕ] продължението”: https://www.youtube.com/watch?v=Ld6a334WNIAъ

Читателите, поръчали книгата предварително от сайта на „Егмонт” до 7 октомври, ще я получат с автограф от популярния влогър и с поименно обръщение, както беше при първото й издание. А за първите 3500 от тях издателството е приготвило и специален подарък – тениска по дизайн на Емил Конрад

За първите 24 часа след старта на предварителните поръчки на книгата те отчeтоха същите темпове както при първото издание от февруари тази година. Тогава предварителните заявки на книга с автограф от сайта на издателството възлизаха на 5970 бройки. Всички те бяха подписани лично от Емил в рамките на 5 дни.

Излизането на „Нещата, на които не ни учат в училище: [НЕ] продължението” ще бъде съпроводено от срещи с читатели в 9 града. Програмата на гостуванията на Конрад в страната е следната:

9 октомври, петък, 16 ч. - Сливен, книжарница „Хеликон” (ул. „Цар Освободител” №28)
10 октомври, събота, 14 ч. - Добрич, книжарница „Хеликон” ( ул. „25 септември” №34)
11 октомври, неделя, 14 ч. - Габрово, книжарница „Хеликон” (бул. „Априлов” №40)
17 октомври, събота, 14 ч. - Видин, книжарница „Приятели” (ул. „Градинска” №7)
18 октомври, неделя, 13 ч. - Враца, книжарница „Приятели” (ул. „Никола Войводов” №9)
24 октомври, събота, 14 ч. - Кърджали, книжарница „Хеликон” (бул. „България” №58)
25 октомври, неделя, 11 ч. - Хасково, книжарница „Приятели” (бул. „Съединение” №12 )
31 октомври, събота, 12 ч. - Кюстендил, книжарница „Хеликон” (ул. „Демокрация” №33)

Първото издание на „Нещата, на които не ни учат в училище” се превърна във феномен още при излизането си на 7 февруари тази година. Към настоящия момент продажбите надхвърлят 40 000 бр. Вече 38 седмици подред книгата не слиза от класацията за най-продавани тийн заглавия на верига книжарници „Хеликон”. Над 7000 развълнувани фена се срещнаха с Емил Конрад при турнето му из страната през февруари и март.

Повече за първата книга на Конрад може да прочетете тук: http://egmontbulgaria.com/info-zona-10/novini-i-sabitija-12/egmont-startira-nova-izdatelska-linija-vdahnovena-ot-populjarni-zvezdi-ot-digitalnija-svjat-582/


НЕЩАТА, НА КОИТО НЕ НИ УЧАТ В УЧИЛИЩЕ
[НЕ] ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

Едно от най-важните неща е да не правите нещо само защото нямате друг вариант. Винаги има друг вариант.

КНИГАТА

На страниците на „Нещата, на които не ни учат в училище“ са събрани дванадесет смешно-сериозни, комично-трагични истории. Лъжата, страхът, щастието и очакванията – това са само част от темите в книгата. Броят на историите кореспондира на дванадесетте класа в училище и всяка от тях засяга тема, близка не само до тийнейджърите. Тринадесетата глава е дописана от читател, избран лично от Емил Конрад сред 300 писма на фенове. Четири от илюстрациите в нея съдържат QR кодове, които при зареждане отвеждат до четири нови клипа, създадени специално за новото издание.

АВТОРЪТ

Емил Конрад качва първите си видеа в интернет през 2006 г., когато е едва на 17 години, първоначално на английски език. Голяма популярност набира няколко години по-късно, когато, вече на български, в своите клипове започва да разказва за нещата, които му се случват в реалния живот, по забавен и атрактивен начин. Снима в дома си и сам обработва видеата си. Създава различни персонажи, най-известният от които е Силвето, която изиграва сам. Най-популярните му поредици от видеа са „Истината или се осмеляваш” и „Войната на половете”. Понастоящем има над 260 хиляди фена във Facebook, близо 185 хиляди абоната в YouTube.

Вижте историята на Емо, разказана от самия него във влога му: http://goo.gl/cs653R

Присъeдинете се към него в социалните мрежи:

YouTube: https://www.youtube.com/user/emilconrad
Facebook https://www.facebook.com/EmilKConrad
Twitter https://twitter.com/EmilConrad
Instagram http://instagram.com/emilconrad
Tumblr http://emilconrad.tumblr.com/
Snapchat emilconrad

събота, 3 октомври 2015 г.

Батман Аполо - Виктор Пелевин


Мистични ритуали в подземния свят на вампирите; посвещение в undead на млад руски вампир; тайнствени срещи със самия граф Дракула; приключения на границата между реалното и виртуалното; игра с ефектите на превъплъщенията, компютърните игри, комикса... „Батман Аполо” е поредният литературен блокбъстър на Пелевин.
В условната рамка на сюжета е разгърната мрачна алегория на глобалния свят. Посткомунистическа Русия, митът за американската мечта, западният неолиберализъм, модерните форми на политическия протест са елементи от чудовищен механизъм, конструиран и управляван от могъщи невидими сили, които владеят идеите, историята и живота на хората.
Този роман е за почитателите на фентъзи, на социално-политическата сатира, на философския трактат и за всички, които осъзнават кризата на съвременната култура и предпочитат да си задават въпроси пред смиреното участие в един зловещо режисиран спектакъл.
Саркастичен, сюрреалистичен, постмодерен, Пелевин е „запазена марка” в литературата.
„Виктор Пелевин e не само писател – той е социокултурен феномен и върховен национален гуру.“
Александър Свирилин


Виктор Пелевин
Виктор Пелевин (р. 1962 г.) е един от най-провокативните и най-влиятелните съвременни руски интелектуалци. Автор е на разкази, новели и на тринайсет романа („Омон Ра”, „Чапаев и Пустота”, „Generation П” му спечелват световна слава). Носител е на множество литературни награди, между които „Малкият Букър”, „Национален бестселър” и Германската литературна награда за литературна сатира „Рихард Шонфелд“. Книгите му са преведени на десетки езици и са издадени в милионни тиражи. Някои от най-популярните са екранизирани. Постановки по негови текстове се играят в театрите на Москва, Лондон и Париж.

Виктор Пелевин - „Батман Аполо“

РИДМИДОК

Всичко, което знаете за вампирите, е лъжа.
Всичко, което може да прочетете или чуете за тях в съвременния свят, не отговаря на истината. Изключение прави моята първа книга „Еmpire V“.
Това кратко встъпление е предназначено за тези, които не са я чели, и цели да обясни накратко какво всъщност представлява вампирът.
„Еmpire V“ е написана от млад и неопитен вампир и съдържа някои фактологически неточности, съответстващи на тогавашното ниво на неговите знания. Дори и да сте чели първия ми роман, струва си да изгубите няколко минути, за да прочетете това предисловие – ще е полезно да освежите паметта си с ключовите понятия в нашия свят. Може да се върнете към въведението и по-късно, ако възникне такава необходимост.
Най-лесно е читателят да бъде въведен в смисъла, като му се обяснят термините от „Еmpire V“, които ще срещне по-нататък: това означава накратко да се опише нашата Вселена. И така, започвам – но не по азбучен ред, а в последователността, в която мислите нахлуват в главата ми.

1. „Език“, или магически червей

По своята природа вампирът е двойно същество – по подобие на ездача, яздещ кон. В самия център на черепa му живее така нареченият „език“, изобразяващ древната същност на висшата природа, която се намира в симбиоза с мозъкa му. Намеренията на магическия червей обикновено се усещат като наши собствени желания. Но езикът е допълнителен мозък и затова вампирите са много по-умни от хората. А оттук – и много по-нещастни. Както казваше нашият граф Дракула, „един акъл е лошо, а два – още по-лошо“.
Сравнението с ездача и коня е много точно – магическият червей преминава от едно човешко тяло в друго и на практика е безсмъртен. Затова в някакъв смисъл и вампирът е безсмъртен: променя се само човешката му обвивкa. Разбира се, ако имате подобна обвивка, няма да ви стане по-леко от чуждото безсмъртие. Макар и да разполагате с определени задгробни преференции.
Но за това малко по-нататък.

2. Божествени имена

Именно вампирите, маскирани като елински и други богове, някога управляваха хората. След това поради определени обстоятелства минахме в сянка – но както и преди, имаме власт над света. Според древния обичай вземаме имената на богове, на които се кланят хората. Но това са единствено някакви си прякори. Живеещите в нас магически червеи нямат имена.

3. Хамлет и халдеи

Ние, вампирите, обичаме да изпадаме в нирвана, която настъпва от прилива на кръв, докато висим от специална греда с главата надолу. Това е свързано с физиологията на магическия червей. Но ние преживяваме случващото се като потребност и като удоволствие.
Разбира се, разполагаме с големи предимства пред хората. Ако имахме и капка суета, бихме избърсали краката си със списъка на „Форбс“. Но ние не я притежаваме – имаме си други потребности. Не ни е интересно да чукаме скъпи проститутки на яхти в океана, шмъркайки кокаин в очакване на приближаващия разпад. Всеки от нас предпочита да прекара няколко часа в хамлета (така се нарича интимното помещение, където висим с главата надолу). Това е смисълът на нашето служене. Нашият дълг и нашата награда. А и просто кеф.
Думата „халдеи“ също започва с буквата „х“. Но халдеите нямат никакво отношение към хамлетa. Те са нашите човешки слуги, чрез които управляваме планетата. Би могло да ги наречем таен елит, ако това не звучеше твърде смешно.
Скучно ми е да говоря твърде много за тях – вие вече знаете всичко и без мен. Да, виждате ги многократно всеки ден. Ако, разбира се, гледате телевизия.

4. Blood libel

Така наречената „кървава обида“, или „кървава клевета“. Едно обвинение в страшен грях отдавна е надвиснало над нас – че едва ли не пием човешка кръв. (Вампирите от по-възрастното поколение не употребяват тази дума в устната си реч и обикновено използват термина „червена течност“, който обаче остаря през последните години и все по-често се заменя с абревиатурата ДНА – особено в Америка.)
Трябва обаче да призная, че не жълтите писачи, а ние самите разпространяваме този слух. Освен това всички глуповати филми, книги и прочие страхотии за вампирите се финансират и внедряват от нас. Ние съзнателно се стремим да се скрием зад груби митологеми и примитивна приказна образност, в която няма да повярва нито един зрял човек.
Това ни прави абсолютно невидими за обществото. Смятаме, че е по-добре да ни приписват тежък грях, отколкото да ни изобличат в нещо по-невинно, за което ще разкажа по-надолу. Освен това ние използваме червена течност. Но не като храна (виж също „Черна завеса“).

5. ДНА, червена течност, и нейните препарати

Червената течност е основният информационен агент на организма. Когато човек отива в болница, си прави кръвни изследвания и след час докторът знае всичко за него. Или почти всичко. Ето така е и при нас. Разбира се, информацията не се съдържа в самата кръв, намира се в пространството, известно сред вампирите като „лимбо“. Кръвта съдържа само кодове и шифри, които позволяват да се разчетат сведенията, имащи отношение към дадения човек. Една груба аналогия – това е отдалеченият достъп до мрежата. Дегустирайки чужда червена течност, ние получаваме всички потребителски имена и пароли. Можем свободно да проникваме в чуждия вътрешен мир.
Цялата вампирска информатика е основана на този принцип. Вампирите използват препарати с червена течност, за да придобият знанията на другия човек. Дори той да е починал, специално пречистване на препарата позволява да се съхранят неговите знания и емоции. Разликата е както между живото цвете и изсушеното между страниците на някоя книга. Между другото, някои вампири, наричани undead, са способни да преминават границата между живота и смъртта чрез способи, които са непостижими за хората.
Особените технологии за пречистване позволяват да се отделят записаните в червената течност знания от човека, който ги притежава. С помощта на такива препарати можеш мигновено да овладееш огромни масиви от неизвестни до този момент сведения, при това, без да се докосваш до чуждата душа.
Различните препарати К. Ж. се използват в нашите информационни вампотеки и вампонавигации, за които ще разкажа в тази книга.

6. Ум „Б“, агрегат „М5“ и Великият прилеп

В ежедневието си ние се храним като хората, само че предпочитаме екопродукти. Дори и да смучем чужда кръв, това е най-вече метафорично. Ние сме най-висшето звено от хранителната верига, защото се храним с хората, които сме създали именно с тази цел. Но ние не се храним с вътрешностите на човешкото тяло, а с неговата пречистена жизнена сила. Под жизнена сила имам предвид не телесната топлина, която има груба животинска природа, а психичната енергия в определен диапазон. Неин генератор е мозъкът, снабден с втора сигнална система, тoест с език, на чиято основа възниква абстрактното мислене. Цялата човешка култура е горивото за този генератор. А всички душевни вълнения на хората се превръщат в източник на психично излъчване, с което ние се храним. Него го произвежда така нареченият ум „Б“. Създавайки го преди десетки хиляди години, вампирите са сътворили и съвременното човечество. Ум „Б“ е участващата в лингвистичното мислене част от съзнанието, където думите и основаните на тях образи се сблъскват (и реагират) един с друг, образувайки нещо като смислова волтова дъга, на която човек гледа през целия си живот като на единствена реалност. Един от нашите поети оприличи езика, на който хората говорят, със сянката на Езика, тоест с магическия червей, който живее в черепа на вампира. Трудно е да се разкрие смисълът на това по-ясно и по-точно. Някои халдеи дори не разбират, че цялото човешко мислене е „лингвистично“, тъй като броят на достъпните за хората възприятия се определя от „шаблоните за разпознаване“, тоест от думите. Това нещо, за което няма дума, за 99,99 процента от хората изобщо не съществува. Затова от самото начало човешката култура е изградена според нашите схеми и никога не се отклонява от тях и на милиметър. В съответствие с приетата от руските вампири терминология културата се състои от два агрегата – на „гламура“ и на „дискурса“, сливащи се в гламуро-дискурс. Именно това са електродите, между които възниква ослепителната дъга, скриваща от човека всички останали аспекти на битието (вампири от други великоприлепства използват различен терминологичен апарат, за който ще спомена в тази книга, но това не променя смисъла). Изгаряйки гламуро-дискурса, ум „Б“ излъчва специфични лъчения, които вампирите наричат агрегат „М5“. Неговата социална проекция са човешките пари. Именно с това се хранят вампирите. Ще говоря за истинската същност на агрегат „М5“ с цялата политическа некоректност. Вампирите не хващат направо агрегат „М5“. Това го умее единствено Великият прилеп – древно безсмъртно същество, което представлява огромна черна дупка в кипящия център на всяка водеща национална култура. Мястото, което то обитава, се нарича „Хартланд“ и е дълбока пропаст, на дъното на която има пещера. Великият прилеп не е физическо същество в смисъла, в който човекът е физическо същество. Но той има физическо тяло – това е гигантски прилеп с много дълга шия, скрита в специален каменен жлеб с прозорци. По принцип това тяло е недостъпно за хората. Но веднъж на няколко десетилетия му присаждат поредната човешка глава, която е новият човешки аспект на Великия прилеп и неговата нова антена. Ние наричаме тази глава Ищар; други вампирки не получават такова име. Благодарение на тази глава Великият прилеп е способен да поддържа психичен контакт с изменящия се свят на повърхността на земята, създавайки на хората мечти, надежди и жизнени цели, които в края на краищата се превръщат в баблос. Историята за това как моята приятелка Хера стана нашата нова Ищар е описана в книгата „Empire V“. Всяка предишна глава на Великия прилеп се погребва с пищна церемония, а след това се мумифицира и се съхранява в собствена камера. Тази подземна галерия представлява зловещо зрелище. Но ние свикваме с всичко.

7. Баблос и Червена церемония

Великият прилеп улавя агрегат „М5“ и го преработва в баблос – свещена течност, която в древната митология е наричана амброзия – нектарът на безсмъртието (думата „баблос“ етимологически е свързана с Вавилон, а не толкова с „бабло“ – макар че всъщност тази лъжлива етимология е абсолютно правилна). Баблосът наподобява на нефт с висока концентрация, в който се кондензират душевните терзания и мъки на човека, уверен, че свободно избира пътя на своята съдба в съответствие с личните си вкусове и предпочитания.
Обикновеният вампир живее не за да виси в хамлета. Той живее, за да смуче баблос. Тази процедура се нарича „Червена церемония“.
Този, който употребява баблос, не е човекът, който носи в себе си магическия червей, а самият магически червей. Вампирите не знаят какво изпитва той. За нас това е много приятен опит, чийто резултат е трудно за описване трансцендентно преживяване, подобно на озаренията, до които достигат хората мистици.
Материалната основа на това преживяване, както твърдят някои вампири дисиденти, е в това, че баблосът отключва навреме ум „Б“. Ние преставаме да сме получовеци, които ежесекундно произвеждат агрегат „М5“, и тогава се проявява нашата свръхчовешка природа... В това има някакво рекурсивно изящество – приемането на баблос като че ли навреме освобождава вампира от необходимостта да изработва баблос. Но аз не съм напълно сигурен в това.
Именно благодарение на баблоса магическият червей съхранява своето безсмъртие. В нашата ценностна йерархия баблосът заема най-високото място. Това е „безценният дар на Великия прилеп, неговото свещено мляко“, както казва един наш поет. Но сравнението с хероина би било по-точно. Веднъж опитал баблос, вампирът е обречен да го желае цял живот. Човешката алчност за пари е само сянка на тази велика вампирска жажда.

петък, 2 октомври 2015 г.

КОЛЕДА идва по-рано… по-точно на 13 октомври! Защо?


Тогава е премиерата на първото изцяло илюстровано издание на
„Хари Потър и Философският камък”

Тази година почитателите на Хари Потър имат повод за празник още през октомври. Причината е, че издателство „Егмонт” ще ги зарадва с новото илюстровано издание на „Хари Потър и Философският камък”. Илюстрациите са дело на известния британски художник Джим Кей.

Книгата ще бъде на пазара на 13 октомври, а поредицата изцяло илюстровани издания ще се обогатява с по едно заглавие до 2021 г.

През януари тази година „Егмонт” за пръв път анонсира тази новина: http://egmontbulgaria.com/info-zona-10/novini-i-sabitija-12/egmont-publikuva-sedemte-tsvetni-iljustrovani-izdanija-za-hari-potar-583/

„Да видя илюстрациите на Джим Кей ме развълнува дълбоко”, са думите на Дж. К. Роулинг за предстоящото издание, които ще откриете и на корицата на книгата. „Обожавам интерпретацията му на света на Хари Потър и за мен е чест и съм благодарна, че му е дал таланта си назаем.”

В очакване на „Хари Потър и Философският камък” може:

 Да разгледате интерактивната корица https://www.thinglink.com/scene/690619315723960321

 Да се забавлявате с теста https://www.qzzr.com/quiz/8fa4acb6-a457-4d2b-9021-7ff3e843222c/fi9xdWl6emVzLzEwNjAxNg

 Да изгледате видеоклип, в който Джим Кей разказва за работата си по книгата https://www.youtube.com/watch?v=Lm2SRfF37so

 Да видите предварително „разкрития” образ на лорд Волдемор http://unveilvoldemort.com/bg

или да поръчате предварително изданието тук: http://egmontbulgaria.com/2603.html

Всяка от книгите за Хари Потър е оглавявала класациите за бестселъри на New York Times и USA Today. Преведени на 78 езика и пресъздадени в 8 хитови филма, продажбите на романите от поредицата в световен план надхвърлят 450 милиона. Към света на момчето-магьосник има издадени три съпътстващи книги в помощ на благотворителни кампании – „Куидичът през вековете“, „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ (в подкрепа на Comic Relief) и „Приказките на барда Бийдъл“ (в подкрепа на Lumos). През 2016 г. по кината ще се завърти филм, чийто сценарий се базира на „Фантастични животни и къде да ги намерим“ с Еди Редмейн и Колин Фарел в главните роли.


Кънтри - Даниел Стийл


Трогателната история на една жена, която намира сили да живее в настоящето и да открие себе си по пътя...

Стефани Адамс е предана майка и домакиня, омъжена за преуспял адвокат в Северна Калифорния. Внезапно съпругът й умира. Стефани се опитва да се справи със самотата, скръбта на децата и желанието си да загърби миналото. Но как да продължи, след като винаги е жертвала себе си заради другите?

Едно импулсивно пътуване, погрешен завой, случайна среща - и животът й се променя изцяло. Кънтризвездата Чейз Тейлър открива пред нея вълнуващия, екзотичен, горчиво-сладък свят на музиката.


Стефани вече не е същата. Тя се научава да живее за мига и открива начин да бъде свободна и щастлива. Но дали семейството й е готово да я пусне?

През последните години Стийл добавя към творбите си ново измерение, което е очевидно в този роман. Тя изгражда майсторски характерите на героите, като ги обрисува с широк замах и много човешка топлина.
Романтик Таймс

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Атлантската чума - А. Дж. Ридъл



Шеметното приключение от „Атлантският ген“ продължава. Доктор Кейт Уорнър и Дейвид Вейл достигат целта си, но им предстоят нови изпитания. Те се впускат в отчаяна надпревара с времето, за да предотвратят заплаха, дебнеща от 70 000 години. Ако надделее, тя ще промени света завинаги...

Човечеството е на ръба на изчезването. По Земята се разпространява зловеща чума, която убива повечето хора, а други „еволюират“ чрез генетична трансформация. Светът потъва в хаос и тогава се появява „Имари“ – тайна конспирация, която планира този момент от хилядолетия. Нейната цел е светът да бъде населен единствено с оцелелите от чумата, които тя ще е способна да контролира.

Съдбата на света виси на косъм. Кейт, несправедливо обвинена, че е причинила епидемията, и Дейвид, възкресен от извънземна технология, се опитват да открият лек за чумата. Търсенето ги води през опустелите земи на Европа и Северна Африка, а в изследванията на Кейт настъпва напълно неочакван обрат...

Ще успеят ли двамата да защитят човечеството, да разбулят мистерията от миналото и да спасят света от Атлантската чума?

„Енергична книга, наситена с екшън и приключения, богат и убедителен научен материал и сложно изградени герои. Достойно продължение на „Атлантският ген“, което поддържа високо ниво на адреналин и стимулира ума.“
Катрин Лангер, „Индирийдър

Популярни публикации