Онлайн книжарница

четвъртък, 1 октомври 2020 г.

неделя, 16 август 2020 г.

Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така - Боб Фрисъл

Юбилейно издание
25 години след първото издание
Актуализирано и разширено

 

Ако търсите мащабна, секваща дъха книга, ето ви я! Боб Фрисъл отмята завесите на конвенционалната реалност, за да изследва ставащото зад кулисите – от посещения на извънземни и многоизмерни събития до преки портали и възвисени учители, разясняващи „истинската история на света“. Тази осъвременена след двайсет и пет години версия набляга на отчаяната потребност за глобална промяна и лична трансформация. Живеем в критични времена, които може да са дълбоко вълнуващи, но трябва да слушаме, чувстваме и усещаме на по-дълбоки нива, разтваряйки сърцата си, за да се придвижим отвъд „правилно“ и „грешно“, отвъд „нас“ и „тях“, откривайки се за „Всичко, което е“. Както отбелязва Фрисъл, това е разказ за нищо по-малко от раждането на ново човечество и съ-творението на Рая на Земята.

 Дон Брунк, автор на „Животински гласове“

 

Ако изобщо е имало някога подходящо озаглавена книга, това е тази. По един силно четивен и откровен начин „Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така“ успява да заплете всички вярвания на Ню Ейдж и конспиративни теории в една величествена, обединена полева теория на ексцентричност. Всички са тук: сиви извънземни, възвисени учители, безплатна енергия, ангели, осакатявания на добитък, житни кръгове, Алхимия на дишането, земни промени, Великите пирамиди, Сириус и тайни колонии на Марс. И все пак, въпреки пълната невероятност на половината съдържание, доброжелателността и духовните намерения на автора са толкова заразителни, че книгата в крайна сметка се оказва едно стоплящо сърцето преживяване.

 Джей Кини, списание „Уайърд“

 

Книгата на Фрисъл е едно сбито и същевременно изчерпателно изследване и преглед на историята на Човека, неговите възгледи за Сътворението, Създателя и самото Създание, Човека. Тази книга е за разширяването на човешкото съзнание и едно ново разбиране, което съчетава древно познание, митове и окултни традиции с квантовата теория и с метафизиката, за да помогне на читателя да осъществи прехода от Ерата на Риби към „Съзнанието на Водолей“.

 Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така“ може с лекота да получи подзаглавието „Кратка история на Слънчевата система“ или „Номенклатура на боговете, религиите и Как човечеството ги сътвори“, или дори „Война в небесата: Паднали ангели и НЛО“, и всяко от тях би било точно. Само че книгата на Боб Фрисъл предлага нещо повече от това. Тази книга съдържа хрониките на човешкото завоевание в търсенето на нашия Създател.

 С огромно очакване ми предстои да прочета разширеното юбилейно издание на „Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така“. 

 Робърт Морнингстар, издател и редактор на www.UFODigest.com

 

 

вторник, 19 май 2020 г.

Последната одисея - Джеймс Ролинс


Една мисия на „Сигма“ в Ада

Векове наред се е смятало, че легендарният град Троя е мит – докато през 19. век археолозите не открили древните му стени, погребани в пясъците. Щом Троя е била истинска, колко ли други чудеса от епосите на Омир „Илиада“ и „Одисея“ също могат да се окажат истина?

Група учени се натъква на шокираща находка – средновековен кораб, скован под дебелите ледове на Гренландия. В трюма му има колекция от инструменти на войната, датиращи от бронзовата епоха. В капитанската каюта се пази съкровище, което се оказва колкото безценно, толкова и чудно – механична златна карта с вградена в нея сложна сребърна астролабия. Механизмът бил изработен от известните братя Бану Муса, смятани от мнозина за Да Винчи на арабския свят – блестящи учени, вдъхновили самия Леонардо.

След активирането си картата проследява легендарното пътуване на Одисей след падането на Троя. Но маршрутът се отклонява, когато картата се разтваря, за да разкрие огнена река, водеща към скрит свят под Средиземно море. Този подземен свят е Тартар, гръцката версия на ада. В древногръцката митология Тартар е мястото, където се наказват злите и където са заточени титаните.

Когато новината за Тартар (и за невероятните оръжия, скрити в него) се разпространява, избухва напрежение в район, в който турци са изправени срещу кюрди, а терористите воюват с всички. Фантастичните ужаси от епосите на Омир се оказват напълно реални – и могат да бъдат отприщени.

„Сигма“ трябва да отиде там, където човешките същества се боят да припарят – да прекрачи прага на самия Ад, за да не позволи избухването на световна война.

понеделник, 4 май 2020 г.

До 30 юни тече конкурсът „Изгревът на следващото“


Фондация „Човешката библиотека“, дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Фентъзи ЛАРП Център канят всички автори да участват в третия

Конкурс „Изгревът на следващото“

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Днес, пред лицето на световната паника и песимистичните прогнози, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьори с бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ ще бъде мястото, където ще се публикуват истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

● По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.

● Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми в обем 3000–9000 думи.

Крайният срок за участие е 30 юни 2020 г.

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха „ФантАstika“.

Пълните условия са описани в сайта на Човешката библиотека:

https://choveshkata.net/blog/?p=7787

петък, 17 април 2020 г.

Ревю на "Боговете не са всемогъщи" от Андрей Филипов


От години насам не съм чел добра българска научна фантастика. Тъй като знам обаче, че читателите на моя блог искат да узнаят моите литературни пристрастия - ето я личната ми класация на трите най-добри български научнофантастични книги:
1. Шпага с рубини - Светослав Славчев
2. Невероятната Марта - Величка Настрадинова
3. Космосът да ти е на помощ, Александър - Иван Мариновски
Това са книгите от български автори в любимия ми жанр, които съм препрочитал най-много пъти.
В това ревю обаче искам да и представя един нов и непознат за мен автор на НФ, който сериозно ме впечатли. Неговото име е Андрей Филипов.
Разказите в книгата са написани с голяма ерудиция и добро познаване на астрономията и физиката. На места има по-голямо струпване на научни термини и сложни думи. Но пък, който не знае значението на слова като турбулентен, мъглявина, пулсар, и понятия като "Котката на Шрьодингер", по-добре да се ориентира към четене на научна фантастика за деца.
Като цяло творбите приличат на произведения на Робърт Шекли или ранния Айзък Азимов. Историите са и с хумористична насоченост, подобна на "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс. Според моето лично мнение при описанията на извънземните, извършването на техния тоалет и дори полагането на грим, авторът е черпил вдъхновение от "Галактическа болница" на Джеймс Уайт.
Първият разказ - "Салют, примати!" описва близка среща от трети вид. Но нещо се обърква... Краят е комичен и предизвиква усмивката на читателя.
В "Последните хуманоиди" авторът проследява докъде може да стигне една в буквалния смисъл извънземна мания за величие, чест и почести. Хареса ми как Андрей обрисува вътрешния и външния свят на инопланетянин, неговите стремежи, суета и колебания. За да опишеш чуждоземен разум се изисква голямо майсторство и авторът показва, че го притежава.
За да се убедите, че Андрей Филипов има неподражаем и умозрителен стил на писане, бих желал да ви предложа един цитат от разказа "Сага за всемирния хаос":
"- В случай, че данните са симетрични и визират настроението в положителен аспект, ти в чашите налей догоре еликсира, консервиран в колбите с оранжев етикет."
Интерес представлява историята "Боговете не са всемогъщи", дала и заглавие на цялата книга. В нея авторът умело ни представя своята версия за изграждането на чудесата на света. Има лека закачка с филма "Старгейт", но тук боговете са извънземни не само от египетската, а и от други митологии. В новелата присъстват и известни изобретатели като Галилей, Исак Нютон и Никола Тесла. Филипов пренаписва цялата земна история по един едновременно фантастичен, но и научен начин, използвайки авангардни теории ведно с изключителното си въображение.
"Преди да угасне денят" е разказ за грандиозни свръхсили и още по-голяма саможертва. Ще ни накара да се замислим дали някъде някой ни закриля на много високо ниво.

Можете да купите книгата "Боговете не са всемогъщи" тук:
https://www.ozone.bg/product/bogovete-ne-sa-vsemog-schi/

понеделник, 6 април 2020 г.

Анонс: Безплатни електронни издания на алманах „ФантАstika“


Човешката библиотека е общност от читатели и творци, в която книгите градят мостове между хората. В периоди като този се нуждаем от дори повече свързаност и съпричастност, затова Човешката библиотека и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ създадоха и публикуваха електронни версии на алманасите „ФантАstika“: общо над 3000 страници с обнадеждаващи и зареждащи погледи към бъдещето.

„ФантАstika“ излиза от 2008 г. и е носител на европейската награда Еврокон за фантастична периодика. Както подсказва двуазбучното му заглавие, той гради мостове между Изтока и Запада – на страниците му се срещат български и чужди автори: Величка Настрадинова и Питър Бийгъл, Иван Ефремов и Николай Теллалов, Йоан Владимир (Ангелина Илиева) и Вячеслав Рибаков, Кори Доктороу и Григор Гачев, Мария Спирова и Майкъл Суонуик, Рей Бредбъри и Валери Петров, Евгений Лукин и Геновева Детелинова, Красимир Георгиев и Теодор Стърджън, Велко Милоев и Дъглас Смит, Джон Варли и Стефан Кръстев, Дейвид Брин и Светослав Славчев, Елена Павлова и Сергей Лукяненко, Сергей Другал и клуб „Светлини сред сенките“... А в рубриките на алманаха си подават ръка всички въплъщения на градивното фантастично: в литературата, киното и телевизията, музиката, изящните изкуства (представени със стотици пълноцветни илюстрации) и видеоигрите, науката, прогностиката и футурологията.

Навярно най-важното обаче е, че „ФантАstika“ гради мостове между хората, които продължават да се вълнуват накъде се движи светът, къде искаме да отиде... и как да стигнем дотам. Атанас П. Славов, основният му съставител, разказва:
В първия наш алманах „ФантАstika 2007“ споделих, че това издание е за хора със страстен ум и мъдро сърце. Нека разясня: „ФантАstika“ е за хора с ум, достатъчно развит, за да може да изпитва страст към идеи и проекти, правещи света по-добър, и сърце, достатъчно мъдро да различи моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

Електронните издания на Човешката библиотека се получават след поискване с имейл. Те нямат дигитални (DRM) защити и следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, преводачи, редактори, коректори, художници и оформители. Така онези от вас, които изберат да платят прочетената книга, директно подкрепят българските творци.

Скоро предстои да излезе и юбилейният десети брой на алманах „ФантАstika“.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=7160

събота, 28 март 2020 г.

Трите тела - Лиу Цъсин


В началото на XXI век поредица от необясними физични явления карат много учени да се усъмнят в самите основи на науката, а някои от тях – да отнемат живота си. В опит да разнищят мистерията разработчикът на наноматериали Уан Мяо и циничният, но ефикасен полицай Да Шъ попадат на странна компютърна игра на име „Трите тела“, която показва живота на непозната планета в звездна система с непредсказуеми природни закони. Всичко това е свързано с дейността на тайна радиоастрономическа станция през мрачните години на Културната революция, когато низвергнатата астрофизичка Йе Уън-дзие попада в центъра на събитие, което ще изправи човечеството пред най-голямото изпитание в историята му.

сряда, 25 март 2020 г.

Коронавирус - Игор Прокопенко


Космически пътешественик или мутант от секретна лаборатория?

Как да се опазим от коронавируса?

Неизвестни факти за трагедията в Ухан!

Възможен ли е биологичен Апокалипсис?

Коронавирусът убиец 2019-nCoV се появи в Китай в края на 2019 година. Според статистиката през първия месец са потвърдени 32 хиляди случая на заболяването. Лечение няма, ваксина няма, броят на леталните изходи наброява хиляди. Откъде се е взел този неизвестен на науката вирус?

Според официалната версия източникът на заразяването е пазарът за риба. Съдбоносна случайност: някой продавал месо от диви животни, някой не си измил ръцете преди хранене... Може ли да вярваме на тази версия?

•Вирусът се оказа в пълна готовност да се предава от човек на човек. Защо това не е ставало и преди?

•Какво казват участниците и очевидците за странностите на тази трагедия, започнала през зимата на 2019/2020 в китайския град Ухан?

•Има ли основания да се твърди, че истинският брой на жертвите на новия коронавирус е десетки пъти повече и че стремително ще расте?

•Може ли човечеството да е заплашено от смъртоносна пандемия?

•Как да се опазим от тази страшна болест?

Журналистическото разследване на Игор Прокопенко, документалист и телевизионен водещ, проведено непосредствено в Китай, а също и в Москва и Новосибирск, където изтъкнати лекари и биолози изучават най-опасните вируси (там има и сътрудници на разузнаването), ще отговори изчерпателно на тези и на други въпроси за вируса убиец.

петък, 21 февруари 2020 г.

Еволюцията на "Андромеда" - Майкъл Крайтън и Даниел Х. Уилсън


Еволюцията е на ход!

През 1967 г. околоземна космическа сонда пада на Земята и едва не слага край на човешкия род. Хората, оказали се в допир с частици от сондата в малкото градче Пидмънт, Аризона, издъхват мигновено - с изключение на един старец и новородено дете. През следващите пет дни елитен екип от учени, включени в проекта „Горски пожар“,работи неуморно, за да спаси света от епидемия с невъобразими размери. И успява - миг преди да се разрази истинска ядрена катастрофа.

Изучаването на микрочастиците продължава и през следващите десетилетия. А светът смята, че е в безопасност...

Нов проект – „Вечна бдителност“, стартира зад непроницаемите стени на военновъздушната база „Феърчайлд“, следейки зорко за признаци на нова поява на щама „Андромеда“. Остават броени дни до закриването на проекта, а той все още не е регистрирал каквато и да било активност – до деня, в който...

Един бразилски дрон, предназначен за картографиране на терена, открива странна аномалия от извънземен произход дълбоко навътре в джунглата и което е по-лошо – химически признаци за присъствие на вече познатите микрочастици.

Това шокиращо откритие дава живот на следващото поколение от проекта „Горски пожар“, а един разностранен екип учени, събрани от всички краища на света, бива изпратен на място, за да изследва тази потенциално апокалиптична заплаха.

Междувременно щамът расте – и еволюира. Ако екипът на „Горски пожар“ не успее да достигне зоната на карантина, да навлезе в района на аномалията и да открие начин да я спре, тази нова еволюирала „Андромеда“ ще унищожи всичко живо на Земята.

„Еволюцията на „Андромеда“ е приковаващо и достойно продължение на един от най-великите научнопопулярни романи „Щамът „Андромеда“. Даниел Х. Уилсън поема по стъпките на Крайтън и преоткрива технотрилъра, продължавайки историята, създала жанра. Това е роман, прецизно съчетал приключения, екшън, мистерия, чудеса и толкова наука, колкото да ни уплаши до смърт. Смразяващо добър е!
Сан Франциско Кроникъл

четвъртък, 6 февруари 2020 г.

Моята кратка история - Стивън Хокинг


Прозорец към личния космос на Стивън Хокинг...

Стивън Хокинг смая света с поредица бестселъри, изследващи загадките на вселената. Сега за първи път може би най-блестящият космолог на нашето време обръща взора си навътре за един разбулващ поглед към собствения си живот и интелектуална еволюция.

„Моята кратка история“ описва невероятното пътуване на Стивън Хокинг от детството му в следвоенния Лондон до международното признание и известност. Богато илюстриран с редки снимки, този стегнат, духовит и искрен разказ представя на читателите един Хокинг, какъвто рядко сме зървали в предишните книги: любознателното момче, чиито съученици го кръстили Айнщайн, шегаджията, който веднъж се хванал на бас с колега за съществуването на една конкретна черна дупка, и младия съпруг и баща, мъчещ се да се закрепи стабилно в света на физиката и космологията.

С характерното си смирение и хумор Хокинг споделя откровено за предизвикателствата, с които се е сблъскал, след като бил диагностициран с АЛС на двайсет и една. Проследява развитието си като мислител, обяснява как перспективата за ранна смърт го е тласкала напред през множество научни пробиви и говори за раждането на своя шедьовър „Кратка история на времето“ – една от книгите икони на двадесети век.