Онлайн книжарница

петък, 31 януари 2014 г.

Чудовища - Илса Бик


„Егмонт България” издава „Чудовища”, книга трета – част първа, от антиутопичната трилогия „Пепел”. Романът, задължително четиво за феновете на хорър жанра, ще откриете в книжарниците в цялата страна от 3 февруари на цена от 12,90 лв. Финалната част очаквайте на книжния пазар на 17 март.
„Чудовища” ще може да се закупи в EPUB формат от iBookstore, както и в сайтовете за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.
Научете повече...

ЧУДОВИЩА

Пепел: книга трета - част първа

Историята

От пепелта на погубения свят се е родил нов. Тези, които са останали живи, са променени. Някои за добро – сдобили са се със свръхчовешки сетива, докато други за лошо – развили са апетит за човешка плът. Трансформиралите се в ловци на хора дебнат за плячка... млади, въоръжени и гладни.
Седемнадесетгодишната Алекс е срещала зверовете и не би се поколебала да убие, за да се защити. Но когато един от тях, момче на нейната възраст, спасява живота й, съмненията започват да я разяждат. Възможно ли е душата му да продължава да живее в него, въпреки трансформацията? Алекс не знае отговора на този въпрос. Но и няма време да размишлява. Защото неудържима сила се надига и в самата нея...

Отзивите

Във финалните части от трилогията „Пепел” Илса Бик поднася на читателите зашеметяващ завършек, отвеждайки ги за последно в жестокия, постапокалиптичен свят, където никой не е защитен, а надеждата за спасение е далечна химера. Свят, в който от пепелта на разрухата, са се родили чудовища.
Преведени на над 10 езика, книгите от трилогията „Пепел” убедително печелят сърцата на хорър феновете в целия свят. „Брутален, шокиращ и изключително въздействащ”, пишат за финалната част в Horn Book. „Изпълнен с екшън, напрежение и неочаквани обрати достоен завършек на една впечатляваща трилогия”, допълват от Booklist.


Авторът

Илса Бик е психиатър, магистър по литература и киноизкуство, бивш майор от Военновъздушните сили на САЩ и понастоящем писател. Носител е на множество награди за своите кратки разкази и романи. Днес писателката живее със семейството си и няколко пухкави домашни котки в провинцията на Уисконсин. Посетете я онлайн на ilsajbick.com

***
„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros., Scholastic и Bauer.
ЕГМОНТ България е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

Сред най-популярните заглавия в портфолиото на издателството се нареждат романите за Хари Потър и Пърси Джаксън, поредиците „Здрач”, „Дивергенти” и „39 ключа”, класическите приказки на Disney, пътеводителите на National Geographic и образователната поредица „Страховитото”.

Копнеж за растящо творчество

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/), електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/), Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/), Клуб за екология, самосъзнание и фантастика „ВОДА“ и клуб „ЕКОРАВНОВЕСИЕ“ канят всички автори на възраст от 6 до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog -в- gmail.com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове.

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо дали в България или по света.

Темата е свободна, но тази година ще ни зарадвате, ако ни разкажете за:

А. Природата – как ѝ помагаме да расте.

Б. Гражданските събития в България от миналата година досега – как пораснахме покрай тях и за какво ни вдъхновиха.

Копнеем за текстове, които:

1) се усеща, че ви вълнуват :) ;

2) отговарят на критерий 1 от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които са участвали в минали Копнежи за ученическо творчество. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Молим всеки участник да събере творбите си в един файл – в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Общата им дължина може да бъде до 9 хиляди знака (включително интервалите).

Файловете трябва да са анонимни. Личната си информация – име, възраст, учебно заведение, град, държава – пращайте отделно, в текста на самия имейл. (Ако вече сте завършили – пишете кой/и университет/и.)

Краен срок за пращане: 28 февруари 2014.

Наградите ще обявим през втората половина на април – вероятно около 22 април, Деня на Земята. Част от тях включват книги от Човешката библиотека (електронни и хартиени), публикация онлайн (по желание на авторите) и участие в писателски работилнички на живо.

За актуална информация:

http://choveshkata.net/blog/?p=4335

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Лабиринтът: Невъзможно бягство - Джеймс Дашнър


Футуристичен роман антиутопия, първа книга от нашумялата трилогия на Джеймс Дашнър “Лабиринтът” - бестселър на “Ню Йорк Таймс”, смятан за съвременна класика, по който е сниман едноименният филм.

Ако не те е страх, значи не си човек.
Когато Томас се събужда в асансьора, си спомня само името си. Заобиколен е от непознати момчета, които също са изгубили паметта си.
Добре дошъл в Езерото.
Зад високите каменни стени, заобикалящи Езерото, се простира безкраен, постоянно променящ се лабиринт. Това е единственият изход, но никой не е преминавал през него жив.
Всичко ще се промени.
Тогава се появява едно момиче. Първото момиче на света. И носи ужасяващо послание.
Спомни си. Оцелявай. Бягай!


“Чудесен екшън - високоскоростен, и все пак изпълнен с размисли и наблюдения.”
Нюздей

“Държи читателя на нокти до последния момент.”
Киркъс ревюс

“Тотално завладяващо четиво!”
Буклист

Теории за пòлета - Саймън Мордън


СЮЖЕТЪТ

Добре дошли в Метрозоната! В момента имаме технически проблеми и се сблъскваме с крайни прояви на насилие. Моля, докладвайте на остатъците от властта за всичко, което ви се стори подозрително.
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър – същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него – да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме.” Джон Гримуд

АВТОРЪТ
Доктор Саймън Мордън е съвсем истински учен с дипломи и научни титли в области като геологията и планетарната геофизика. За жалост подобно образование не подготвя човека за големия широк свят на истинската работа. Затова той се пробва като училищен портиер и личен секретар на финансов съветник, а в момента се труди като помощник-учител на половин работен ден в начално училище, което съчетава, доколкото му е възможно, със задълженията на съпруг къщовник, полагащ усилия да предпази от пълна разруха старата си къща, да отгледа двете си деца и да осигури топъл дом за семейните котки. Когато обаче успява да продаде един разказ за някаква антология, бива връхлетян от възторжения прием на критиката, последван от какви ли не награди, договори, агенти, срокове, отговорности и подобни страхотии. Автор е на прехваления роман „Изгубеното изкуство“ и на други не по-малко добре приети литературни опити.

Саймън Мордън - „Теории за полета“

Петрович се взираше в сферата в ръцете си, като я въртеше бавно, за да разкрие различните части от сложната структура на повърхността й. Блестящите сребърни метални линии в извивките и спиралите се открояваха на фона на смолисточерната матрица, привидният хаос се повтаряше навсякъде до скритите дълбини на кълбото; единичната нишка на жица, която се движеше нагоре-надолу, напред-назад, по маршрут, точно определен от уравненията, открити от самия него.
Това беше произведение на изкуството – компактно, студено, красиво, изящно изработено. Няколкокилометрова нишка от фина сплав, навита в кълбо с големината на два допрени юмрука.
Но се предполагаше, че е нещо повече от това. Той я пусна да падне тежко върху бюрото и си свали очилата. Очите му, винаги толкова сини, бяха заобиколени от червени вени. Той отново ги потърка.
Това ёбаное нещо не работеше и нямаше да проработи, колкото и да му крещи и да го удря. Провеждаше се първият практически тест на законите на Еканоби-Петрович, а то просто си стоеше тук, нямо, сляпо, неподвижно.
Станфорд – Станфорд! Тези разпиздяи колхозные американские му дишаха във врата и той знаеше, че ако не го разгадае скоро, те или ще го изпреварят със собственото му откритие, или ще омаловажат всичките му усилия. Щеше да е пълен провал да се изправи срещу тях в конферентната зала, след като е изгубил надпреварата. А по-неотложният проблем беше, че Пиф щеше да го обеси на собствените му яйца.
И така, сферата не работеше. А би трябвало. Всеки тест, проведен от него, показваше, че устройството е изработено с микрометрична прецизност, точно в планираната от него конфигурация. Беше я задействал с точния волтаж.
Всичко беше идеално и въпреки това, въпреки това...
Отново си сложи очилата. Погледът му се фокусира върху познатата стая – същото старо бюро на Пиф със следи от времето, което бе прекарвала с него, все същите саксии с растения, които оцеляваха само на диета от студено кафе и светлината, проникваща през жълтеникавите ленти на венецианските щори.
Вътре проникваха и звуци – из студения, все още зимен въздух се носеше вой на сирени и пукот на далечна стрелба. Тропот и дрънчене, звуци от чукове и бормашини, кънтене от вдигане на скеле. Танк, шляпащ с гъсеничните си вериги по асфалта.
Нищо чак толкова силно, че да отвлече вниманието му от жуженето на флуоресцентната лампа над главата му.
Той издърпа чекмеджето, извади лист с разпечатка и го постави пред себе си. Вторачи се в изписаните върху хартията символи с ясното съзнание, че отговорът е някъде там – само да знаеше къде да търси. Завъртя прецизно венчалната си халка с четвърт оборот – усещаше присъствието й студено и чуждо върху тялото си.
Времето течеше. Гласовете в коридора отвън се приближиха и станаха по-гръмки, после изчезнаха.
Внезапно Петрович вдигна поглед. Примижа и побутна нагоре очилата си. Сърцето му се разтуптя по-бързо и приливът на кръв накара кожата му да се облее с пот.
Той се вкопчи в идеята си и всичките му действия придобиха спокойна прецизност. Пресегна се към молива и обърна хартията с празната страна отгоре. Започна да чертае диаграма и когато приключи, нанесе няколко цифри към нея.
Петрович остави молива и провери решението.
– Дубина – каза си той шепнешком. – Дурак, болван.
От ръба на масата натруфената сфера му се присмя за последен път. Сега вече щеше да я подчини. Пресегна се, обгърна я с длан и я подхвърли толкова небрежно във въздуха, че му се наложи да се хвърли с главата напред през бюрото, за да я хване.
Улови я сръчно по пътя й надолу, давайки си сметка, че тя в никакъв случай не бива да докосва отново пода.
Отиде при вратата, отвори я и престъпи през прага. Двамата полицаи от охраната, облегнати на стената край асансьора, доловиха настроението му. Единият сръга с лакът другия, който се обърна и видя как светлорусата коса и безмълвната усмивка на Петрович се приближават уверено към тях.
– Доктор Петрович – попита единият, – проблем ли има?
Петрович вдигна сферата пред него.
– Отстъпете – каза той. – Дайте път на науката!

Той се затича надолу по стълбите; спусна се два етажа, плъзгайки ръката си по парапета, като само от време на време се хващаше, за да може инерцията му да го носи към широките стълбищни площадки. Сега не беше време да стои пред асансьора и да потропва нетърпеливо с крак, чакайки бавнопълзящата кабина, от която и без това го побиваха тръпки. Нещата бяха спешни, срочни, належащи.
Втори етаж: неговият професор му беше дал двама студенти специализанти и той не беше много наясно какво да прави с тях. Можеше поне да ги компенсира за седемте месеца безсмислена работа, като ги включи в предстоящия експеримент. Така или иначе, се нуждаеше от свидетели. И от тяхната изпитателна установка. Която можеше да е завършена, но можеше и да не е – Петрович не беше виждал никой от студентите от седмица, или може би от две.
Във всеки случай беше сигурен, че ще ги разпознае веднага.
Той отвори с ритник вратата към лабораторията им и влезе вътре. Те бяха там, седнали пред отворен дървен куб, в който бе опъната заплетена мрежа от кабели. През координатната мрежа на екрана на един осцилоскоп – стара училищна катодна тръба – пулсираше зелена линия.
Жената, руса, с кожа, бледа като пергамент, с призрачносиви очи – Макнийл, да, това беше името й, – му хвърли поглед през рамо. Когато видя изражението на Петрович и предмета в ръцете му, тя скочи на крака.
– Довършили сте го.
– Това ли? Преди около седмица. Трябваше да ви кажа, но не това е важното сега. – Той се приближи към металната маса на колелца. По стара традиция новото оборудване беше монтирано насред лабораторията. Старото беше избутано до стената, за да бъде разглобено за части или просто да си стои там като експонат.
Той разгледа колекцията от трансформатори върху горния плот на масичката. Когато клекна да огледа долния плот, видя няколко електроизмервателни уреда и нещо, наподобяващо свърхмощно превключвателно устройство от електрогенератор.
– Някое от тези неща трябва ли ви?
Той почака за отговора половин секунда, преди да хване масичката със свободната си ръка и да се опита да я преобърне. Някои от феритните трансформатори бяха доста масивни и той не успя да се справи само с едната ръка. Макнийл и мъжът – мозъкът на Петрович беше твърде претоварен, за да се сети за името му – се спогледаха.
– Ти – каза той на мъжа, – дръж.
Подхвърли му сферата и без да дочака да види дали я е уловил, подпъхна крак под едното колелце на масата и я надигна. Съдържанието й се плъзна по плота и се стовари на купчинка върху стария балатум.
Петрович изправи отново масичката и се огледа за нужните му неща.
– Докарай захранването тук – посочи той и Макнийл хукна да го донесе. – Както и онова снопче с проводници. Някакъв мултицет, какъвто и да е. И учебника на Муханов.
Другият студент стоеше като вцепенен на мястото си и държеше сферата така, сякаш бе направена от кристал. Хуго Домингес, това беше името му. Той фъфлеше.
– Държиш ли здраво?
Домингес кимна безмълвно.
Учебникът по квантова гравитация се озова последен на масичката и Петрович отново я хвана за дръжките.
– Така. Елате с мен.
Макнийл тръгна редом с него.
– Доктор Петрович – каза тя.
Усещането бе също толкова странно, както и когато си мислеше, че е женен. Доктор. Какво друго можеше да направи университетът, освен в първия удобен момент да го удостои с титлата?
– Да?
– Къде отиваме?
– В мазето. И се моли на бога, в който вярваш, да не се озовем над някой от подземните тунели на метрото.
– Мога ли да попитам защо?
– Разбира се. – Стигнаха до асансьора. Той се наведе над количката и натисна бутона, за да извика кабината.
– Добре – каза тя, увивайки кичур коса около пръста си. – Защо?
– Защото каквото и да правех досега, не се получаваше. Но този път ще стане. – Асансьорът звънна и вратата се плъзна встрани. Петрович огледа добре вътрешността на кабината, стисна зъби и вкара масичката. Подир нея избута вътре и студентите и след миг колебание на прага и самият той влезе.
Пресегна се през рамо и натисна с палец бутона за мазето, маркиран с „М“.
Докато асансьорът се спускаше, двамата го погледнаха в очакване.
– Каква е масата на Земята? – попита той. След като никой от тях не отговори, той завъртя очи. – Шест по десет на двайсет и четвърта степен килограма. И тази маса поражда незначителното ускорение от 9,8 метра в секунда на квадрат. Една обикновена ходеща маймуна като мен може да надделее над цялата планета просто като стане от стола.
– Нали затова ни накарахте да построим уреда за баланс на масата – каза тя.
– Да. Ще трябва да го разглобите и да го смъкнете долу. – Вратата отново се плъзна и пред тях се появи слабо осветен дълъг коридор. – Нямам предвид тук долу.
Сега просто искам да ви покажа, че се получава. Ще си спретнем друга лаборатория. Намерете електрическа кана и всичко необходимо.
Той избута масичката навън, преди асансьорът да бъде повикан на по-горен етаж.
– Докторе – каза Домингес, след като най-накрая успя да си върне гласа, – това все още не обяснява защо се намираме под земята.
– Нима? – Петрович примигна. – Като че ли е така. Намерете някакъв контакт, докато аз сглобя останалото. – Той взе сферата от ръцете на Домингес и я огледа, търсейки двата отвора. После напипа два проводника от снопчето и ги измъкна, като разпиля останалите по пода. Кабината на асансьора се издигна нагоре с гръмотевичен трясък.
Тримата работеха заедно. Макнийл започна да свързва жичките една за друга, докато не направи две кабелчета с дължина от по половин метър. Домингес включи мултицета и го настрои да отчита мощността на тока. Петрович мушна два жака в сферата и накрая сложи учебника на Муханов и Виницки на пода. Върху него постави сферата.
– Още ли не сте се досетили? – попита той. – Не? Спокойно – на мен ми беше нужна цяла седмица, за да го разбера, а пък нали ме смятат за гений. Хуго, въведи 4,8 волта. Наблюдавай силата на тока. Ако ти се стори, че нещо започва да се разтапя, спри го.
Студентът хвана превключвателя, но в този момент асансьорът пристигна. От кабината се изсипаха десетина души, които разговаряха едновременно.
– Ёбаный стос! – Петрович ги погледна над рамката на очилата си. – Опитвам се да проведа епохален експеримент, който ще превърне това място в олтар за бъдещите поколения. Така че млъквайте, на хуй!
Някакъв тип от тълпата вдигна ръка, в която държеше телефон с камера и Петрович си помисли, че идеята никак не е лоша.
– Ти! Да, ти. Ела тук. Не хапя. Или поне не много. Застани там. – Той избута младия мъж в центъра на помещението. – Записваш ли? Добре.
Продължаваха да пристигат хора, но това нямаше никакво значение. Важен беше моментът.
– Така, добре. Хуго? Пускай.
Нищо не се случи.
– Натисна го, нали?
– Да, доктор Петрович.
– Тогава защо червеният индикатор не светна? – Той се залюля на пети. – Чёрт! В контакта няма ёбаный ток!
Всички изпъшкаха шумно.
Петрович погледна към напрегнатите им от очакването лица.
– Предлагам ви да отидете да намерите някой разклонител с много дълъг кабел, освен ако някой от вас не е навит да си пъхне пръстите във фасунгата на крушката.
Няколко души отзад хукнаха нанякъде и тропотът на обувките им отекна в коридора. Когато се върнаха, не носеха фабричен разклонител, а бяха свързали дълъг кабел от парчетата, събрани от почистващи машини, и го бяха омотали с изолирбанд. По оголените жици в края му течеше ток, затова го пренесоха предпазливо над главите на зяпачите.
Отне им известно време да свържат кабела. Малката червена лампичка светна.
Петрович погледна към човека с камерата.
– Втори дубъл?
– Записвам.
Петрович застана на четири крака на пода и за последен път погледна към гравираната със сребристи линии неподвижна черна сфера. След миг тя щеше да се преобрази, а заедно с нея – и целият свят. От едно красиво творение щеше да се превърне просто в поредния инструмент.
– Хуго? – Петрович знаеше, че Макнийл е коленичила до него и също сдържа дъха си.
Домингес щракна превключвателя и бавно завъртя избирателния диск. Дигиталните цифри на мултицета започнаха да примигват.
И тогава, абсолютно беззвучно, сферата се откъсна от учебника и се издигна във въздуха. Спусна се леко надолу, отново се издигна, спусна се и се издигна, амплитудата постепенно намаляваше, докато накрая сферата застина неподвижно – висеше на височината на пищяла, без видими призраци, че нещо я придържа.
Някой започна да ръкопляска. Друг се присъедини към него, последван от трети и четвърти, гръмнаха аплодисменти и ехото им отекна сред стените.
Сърцето на Петрович отново препускаше като полудяло; мъничката турбина в гърдите му беше усетила притока на адреналин в кръвта му. Главата му се замая, изпълни го еуфория, почти изпадна в екстаз. Това беше наука, извисила се почти до религиозно преживяване. Домингес стоеше като закован, неподвижен също като началника си. Първа се размърда Макнийл. Протегна ръка и чукна с нокът по носещата се във въздуха сфера. Тя се плъзна настрани, повличайки кабелите след себе си, докато накрая изгуби инерция и се спря. Макнийл прокара ръка първо под нея, после отгоре.
После се обърна към Петрович и се ухили. Той се изправи със залитане и се обърна към тълпата.
– Да! Да! Да! – Всяка дума беше придружавана от победоносно вдигане на юмрук във въздуха и накрая той установи, че просто не може да се спре. Скоро всички, млади и стари, мъже и жени, крещяха с цяло гърло „Да!“, вдигнали юмруци във въздуха. Петрович подаде ръка на Домингес, помагайки му да се изправи. Другата си ръка протегна към Макнийл. Тя се приближи до него и го прегърна въодушевено. Притиснат от всички страни, той се обърна към камерата на телефона, протегна ръка и й показа средния си пръст – който не беше точно негов, но все пак се явяваше негова собственост.
– Ёб матери ваши, Станфорд!

сряда, 29 януари 2014 г.

На лов за Снарк - Луис Карол


Един велик писател беше казал, че за деца се пише като за възрастни, само че по-трудно.
Такава е и поемата на Луис Карол, в която и децата и възрастните с много смях ще ловят Снарк, но дори и осмината джентълмени не знаят как, кога и къде да го търсят.
Какво е Снарк - мечта, проблем или стоглавото животно - живот, в който всеки трябва да се държи като ловец, като борец, който трябва да се бори за да оцелява.
Е, трудно е когато адмиралът на кораба не различава бушприт от рул, но така е и в живота, не всеки си е на мястото и прави това, което може.
Авторът събира като екипаж представители на цялото общество и виждаме как всеки от тях търси Снарк с методите на своето занятие.
"Ако Снаркът е Снарк -
дръж мечтата!"
А каква е мечтата на Звънарят, Месарят, Пекарят, Банкерът и на другите?
Всеки от тях знае как да постигне дребните си мечти, но за големи или не са достигнали, или не са способни.
Луис Карол умело вкарва като ловец на Снарк и Бобъра, защото и природата се развива и самозащитава, когато хората не се грижат за нея. А тя е добра, както е подчертана добрината на Бобъра.
Смях буди възмущението на екипажа, че има карти с паралели и меридиани, та на дребния, простия човек не са му нужни карти, които не разбира, по-точно за дребната мечта големи науки не трябват.
За тези ловци Снаркът е велика мечта, в която го виждат как яде, спи, как и на остроумия не се смее, т.е. такива каквито са самите те.
Тъжен смях струи от разказа на човека на име Ела-почеши-ме. Всъщност неговия мързел му донася беди и той тръгва да търси Снарка.
Всеки от тези ловци е толкова "смел", че изтръпва дори от писъка на птицата Джубджуб.
Децата ще се посмеят докато четат, но и ще мислят, ще разсъждават дали този "много страшен, но и много вкусен" звяр Снарк трябва да бъде заловен и дали този странен екипаж е в състояние да победи Снарка. Друго предизвикателство в книгата са карикатурните образи на героите в картините. Всяко дете може да види героите и да ги нарисува по своему.
Всъщност този смешен лов със смешни ловци е неясен, но и интересен, всеки може да измисли своя Снарк и да го преследва както може и както иска.

Купете "На лов за Снарк" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/849/luis-karol-na-lov-za-snark

вторник, 28 януари 2014 г.

Часът на чудовището - Патрик Нес


Чели ли сте "Океанът в края на пътя" от Нийл Геймън? А "Страх" от Л. Рон Хабърд? „Часът на чудовището“ е книга, която прилича на тях, както по сюжет така и по високите си литературни качества.
Авторът Патрик Нес ни разказва за мъка, тъга, болка, чувство за вина, скръб, срам и гняв. Всички дни са поредица от малки смърти за Конър О'Мали. А през нощта точно в 12 и 7 минути идва чудовище. Извикано от Конър. Първоначално О'Мали се страхува от страшилището.
А по-късно разбира, че то е дошло да му разказва. Истории. Или по-точно притчи. Тези алегории са толкова дълбоки и сложни, че си заслужава да бъдат запомнени. И обмисляни дълго време. Защото читателят може да научи много от тях.
Има хора добри и хора зли. Има и хора, които са нищо. Какъв е по природа един човек зависи от едно-единствено нещо. Неговият избор.
"Историите са диви създания - каза чудовището - Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят."
Патрик Нес
Малкият Конър О'Мали е обрисуван по толкова невероятен начин, че единствените детски образи, които биха могли да му съперничат по достоверност и сила са тези от книгите "Благослови животните и децата" на Глендън Суортаут и "То" на Стивън Кинг. Преживяванията на Конър са точно на границата между реалността и фантазията.
А през това време най-близкият му човек води тежка битка. На предела между два свята. И тази борба се отразява много тежко на О'Мали. На живота му в училище и контактите с връстниците му, на настаняването му в (засега) подредения дом на неговата баба и на отношенията с баща му, който волно или неволно се държи като типичен янки.
Предлагам ви още един пример за невероятния стил на автора:
"В гърлото му се надигна стон, стон, който израсна до плач и се превърна на края в безрайно висок безмълвен вик, от който устата му се отвори и пламъкът блъвна от нея, блъвна за да изпепели всичко, да изпепели мрака, да изпепели тисовото дърво, което лумна, заедно с всичко друго в света, докато Конър виеше, виеше, виеше от болка и мъка..."
От години не съм попадал на толкова зашеметяващо илюстрирана книга. Художникът и Джим Кей е работил в архивите на галерия "Тейт" и в Кралската ботаническа градина в Кю. Единствената аналогична книга с подобни невероятни рисунки, за която се сещам е "Ерик" на Тери Пратчет. Но докато илюстрациите в "Ерик" са весели, шарени и забавни, тези в „Часът на чудовището“ са черно-бели и подсилват по грандиозен и внушаващ страхопочитание начин дълбокия многопластов изказ на Патрик Нес.
Изводът, който си направих от тази книга е следният - всеки ден благодарете за това, че най-близките ви хора са живи и здрави.
Защото истинското чудовище, онова от което всички ние действително се страхуваме е Смъртта.

Купете Часът на чудовището тук:
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=26

неделя, 26 януари 2014 г.

Похитителят на мълнии - Рик Риърдън


Винаги личи дали един автор искрено се е забавлявал, докато пише определена книга. Рик Риърдън е вложил цялото си чувство за хумор, когато е творил "Похитителят на мълнии". И затова няма начин неговите читатели да не се усмихват.
Пърси Джаксън има сериозни проблеми с подчинението и оценките си в училище. Освен това притежава СДВ - Синдром на Дефицит на Вниманието и дислексия. По-късно се оказва, че това всъщност не са недостатъци, а по-скоро качества присъщи на всеки полубог.
"Похитителят на мълнии" е едно приятно градско фентъзи базирано на гръцката митология. През по-голямата част от времето обикновените хора почти не виждат полубоговете и митичните същества живеещи редом с тях. Освен когато се сблъскват в сериозни битки.
Авторът притежава неконвенционален хумор. Мисля, че е време да ви запозная с един характерен цитат от "Похитителят на мълнии":
"- Герои! Знаете правилата. Потокът е границата. Играе се в цялата гора. Позволени са всякакви магии."
Рик Риърдън сериозно се е опитал да наподоби “Донеси ми главата на принца” от Роджър Зелазни и Робърт Шекли. Разбира се, в момента няма жив писател, който да имитира достойно майсторството на тези двама титани. Но трябва да призная, че Риърдън е отбелязал много добри попадения в книгата си.
Сатирът Гроувър получава крилати маратонки и започва да хвърчи в случаи на опасност. Лодкарят Харон иска от Хадес увеличение на заплатата за да си купува все по-скъпи италиански костюми. Прокруст се подвизава под името Кръсти (звучи по-комерсиално) и продава легла без да изоставя старите си навици.
Много ми хареса и това, че авторът е отдал почит на жанра и е обрисувал Арес по следния начин: богът на войната има телосложение на културист, кара голям мотор, облечен е в черни кожени дрехи и носи слънчеви очила по всяко време. Алюзията с Терминатор е повече от ясна и е забавна за феновете на НФ.
Между другото гръцките богове живеят не къде да е, а в САЩ. Ето и точния им адрес:
Боговете
Планината Олимп
"Емпайър Стейт Билдинг", етаж 600
Но Йорк
Все пак не искам да си мислите, че книгата е прекалено развлекателна и набляга на пародии. Напротив. Читателят се отъждествява с Пърси и преживява приключенията му заедно с него. А те са описани по един наистина забележителен начин.
Рик Риърдън засяга нещо, което се съдържа във всяка отделна личност. Това е нотката на бунтарството, непокорността към всякакви авторитети или сили, които са толкова по-големи от обикновения човек, че се опитват да го накарат да се чувства незначителен.
Това е титаничният дух на Прометей, който живее във всеки един от нас.

Купете "Похитителят на мълнии" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/parsi-dzhaksan-i-bogovete-na-olimp-201/1-pohititeljat-na-malnii-773.html

петък, 24 януари 2014 г.

Приключенията на Маша и Мечока вече и на книги


Живяло някога момиченце на име Маша.
Тя била от мила по-мила, от добра по-добра. А колко умна била...
Не, това момиченце е от друга приказка. А ето и нашата история.
Живяло някога малко момиченце на име Маша.
От палава по-палава, от любопитна по-любопитна. Изобщо – истинска лудетина.
Затова и с нея се случвали най-различни интересни истории...
Приключенията на Маша и Мечока - световният анимационен хит, създаден по мотиви от популярната руска народна приказка, се пренасят и на страниците на нови книги от „Егмонт България”. Първите 11 издания ще се появят на книжния пазар у нас на 29 януари. Това са илюстрованитe книги „Първа среща”, „Елхичке светни” и „До пролетта не ме буди!”, както и две образователни, четири занимателни и две рисувателни книги.
Нека забавленията започнат сега...

МАША И МЕЧОКА
Анимацията
Първият епизод на „Маша и Мечока” е излъчен на 7 януари 2009 г. по руската телевизия. Днес сериите се превеждат и излъчват в над 10 държави. You Tube каналът на „Маша и Мечока” е сред най-гледаните в света – нарежда се на 15 място в топ 100 за декември 2013 г. с над 98 милиона гледания за месеца и 170 хиляди нови абонати, като изпреварва дори канала на Бионсе. Постижение, за което създателите на анимацията – Андрей Добрунов, Олег Кузовков и Дмитри Ловейко от студио Аnimaccord, сигурно не са си и мечтали.
На какво се дължи успехът на „Маша и Мечока”? На хумора и симпатичните герои, разбира се. Съвременните приключения на Маша и Мечока са изпълнени с най-различни смешни случки и премеждия. Различните епизоди разказват по увлекателен и забавен начин за необикновената връзка между двамата главни герои. Докато Маша е изключително енергично момиченце, което не може да стои на едно място, Мечока е муден и сърдечен почитател на удобствата и тишината. Но след първата им среща той вече няма против да се впусне в следващото приключение, което Маша със сигурност му готви. Това са все фактори, които превръщат „Маша и Мечока” в любимо филмче не само на децата, но и на техните родители.
Книгите
Единадесет книги с „Маша и Мечока” ще могат да се открият в книжарниците от 29 януари. Това са:
Първа среща
Историята разказва как Маша пристига за първи път в гъстата гора и се запознава с оргомния мечок.
Книгата е с цветни страници и на цена от 2,99 лв.
Елхичке светни!
Наближава Коледа и Маша отива в гората при Мечока, за да му направи подарък. Когато момичето пристига, Мечокa вече украсява елхата. Маша веднага се втурва да помага. И какви ги свършва...
Цената на книгата е 2,99 лв.
До пролетта не ме буди!
Маша тръгва към гората, за да си поиграе със своя приятел Мечока, но той се приготвя за зимен сън.
Цената на книгата е 2,99 лв.
Рисувателни книжки
Те са подходящи за деца над 3 години. Книгите ще им помогнат в усъвършенстването и координирането на движенията на пръстите и ръката, а също и в умението за концентрация. Ще ги запознаят с цветовете и ще насърчат креативността.
Цената на всяка книга е 1,49 лв.
Скоро на училище
Тези книги са ценен помощник в предучилищната подготовка на малчуганите – подпомагат развиването на логическото мислене, запознават с буквите и цифрите и тренират паметта. С любимите герои Маша и Мечока изпълнението на задачките се превръща в истинско забавление. Цената на книгите е 1,49 лв.
Свържи и оцвети!
С тези книги малките художници ще се изправят пред нови предизвикателства. За разлика от рисувателните книги тук малчуганите трябва първо да довършат картинките, като свързват точки или следват контури, и след това да ги оцветят. Подходящи са за деца на възраст над 3 години.
Цената на всяка книга е 1,49 лв.
Залепи и оцвети!
А в тези книжки децата ще намерят 16 цветни лепенки, които да използват за образец при оцветяването на картинките с веселите истории на Маша и Мечока. Предназначени са за малчугани над 3 години, запознават с цветовете и насърчават творческото мислене.
Цената на книгите е 2,99 лв.

Героите
А сега е време да ви запознаем с Маша и Мечока. Разгледайте техните визитки по-долу...
МАША
Възраст: Предучилищна
Височина: Неподходяща за баскетболист
Тегло: Нито слаба, нито пълна
Адрес: Малка къща край железопътната линия
Любим израз: „Хайде да си играем!”
Навици: Да създава главоболие на всички
Любима храна: Близалки
Хоби: Да играе по цял ден
Страст: Детски филмчета, играчки, книги
Мечта: Да порасне бързо
МЕЧОКА
Възраст: Нито млад, нито стар
Височина: Забелязва се отдалеч
Тегло: Впечатляващо
Адрес: Приятна и уютна къща
Навици: Да изпада в зимен сън
Любима храна: Чай и мед, разбира се
Хоби: Пчеларство и градинарство
Страст: Обича да майстори разни неща, да гледа мачове, да ходи на риболов и да въздиша, седейки на пейка, огряна от лунна светлина
Мечти: Спокоен и тих живот
***

„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”, лидер на пазара за детска и тийн литература. Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros., Scholastic и Bauer. ЕГМОНТ България е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.
Сред най-популярните заглавия в портфолиото на издателството се нареждат романите за Хари Потър и Пърси Джаксън, поредиците „Здрач”, „Дивергенти” и „39 ключа”, класическите приказки на Disney, пътеводителите на National Geographic и образователната поредица „Страховитото”.

четвъртък, 23 януари 2014 г.

СИЛАТА НА ПРИЗНАТЕЛНОСТТА: Ключът към пълноценен живот - д-р Ноел С. Нелсън, д-р Джанин Лемар Калаба


„Силата на признателността е една от най-малко използваните възможности във вселената. Тази книга има потенциала да преобрази живота ви.”
Ричард Карлсън, автор на „Не правете от мухата слон“

„Това е могъща книга, която ви учи как да подобрите невероятно живота си с помощта на признателността. Ще я препрочитате многократно!”
Луиз Хей, автор на „Излекувай живота си“

„Великолепно! Изпълнен с мъдрост, сърдечност и практичност наръчник за използване на най-голямата мощ, с която разполагаме. Тази книга може да преобрази живота ви, ако я прилагате. Бих искал всички да прочетат „Силата на признателността“ и да задействат силата на благодатта.”
Алън Коен, автор на „Дълбока глътка живот“

Научни изследвания потвърждават, че когато хората изпитват признателност, това оказва благотворно въздействие върху ума, сърцето и тялото им. Но признателността е нещо много повече от мантра за добро самочувствие. Тя е истинска мощ – енергия, която може да промени ежедневието ни: отношения, здраве, финанси, справяне с кризите.
„Силата на признателността“ ще ви отвори очите за изумителните предимства на съзнателната, инициативна признателност. Тя представлява наръчник, включващ подход от пет стъпки за развитие на светоглед, основан върху признателността, за по-здравословен и щастлив живот. В нея ще откриете:

• Съвети за преодоляване на съпротивата и препятствията
• Проучвания, доказващи положителното влияние на признателността
• Насоки за създаване на група за практикуване на признателност.


Д-р Ноел С. Нелсън е известен терапевт и консултант, автор на книгите „Ежедневни чудеса“ и „Победителят получава всичко“ и водеща на радиопредаването „Дамата, която разрешава проблеми“.
Д-р Джанин Лемар Калаба е лицензиран клиничен психолог, специализиран в травматичната и здравна психология.

Изборът - Кийра Кас


„Изборът”, първата книга от прелестна нова антиутопична трилогия, излиза у нас на 27 януари. Елегантно написана, очарователна и пленяваща, историята на Америка, Максън и Аспен ще разпали въображението на читателите още с първите си редове.
„Изборът” ще откриете в книжарниците в цялата страна на цена от 12,90 лв. Романът ще може да се закупи и в EPUB формат от iBookstore, както и в повечето сайтове за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.

ИЗБОРЪТ
книга първа

35 момичета. 1 корона. Състезанието на живота започва...

Историята

За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдба, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън. Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници.
Но когато Америка среща принц Максън, тя започва да се съмнява в плановете, коите е правила за себе си. И осъзнава, че животът, за който винаги е мечтала, не може да се сравнява с бъдещето, което никога не си е представяла, че ще има.

Отзивите

„Изборът” се появява на книжния пазар в САЩ през 2012 г. и моментално се нарежда в класацията за бестселъри на New York Times. Романът е преведен на 24 езика, а правата за телевизионна адаптация са закупени още преди издаването му. „Почитателите на приказните сюжети ще се влюбят в алтернативната реалност, която оживява на страниците на „Изборът”, и с нетърпение ще очакват продължението”, заявяват от School Library Journal. „Романът на Каас е увлекателно четивен, изпълнен с романтика, кралски особи и финес”, допълват от mtv.com Убедете се сами – прочетете откъс от романа или гледайте видетрейлъра на книгата.

Авторът

Кийра Кас израства в Южна Каролина. Учи театрално изкуство, музика и комуникации, преди да се насочи към история, която завършва в университета Радфорд. Днес живее в Блексбърг, Вирджиния, със съпруга си и двете си деца. В свободното си време обича да чете и да танцува. Може да я посетите на kieracass.com или да я последвате в twitter на @kieracass

***
„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros., Scholastic и Bauer.
ЕГМОНТ България е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

Сред най-популярните заглавия в портфолиото на издателството се нареждат романите за Хари Потър и Пърси Джаксън, поредиците „Здрач”, „Дивергенти” и „39 ключа”, класическите приказки на Disney, пътеводителите на National Geographic и образователната поредица „Страховитото”.

сряда, 22 януари 2014 г.

Смъртта е непотвърден слух - Емир Кустурица


Геният може да се роди навсякъде, независимо от територията, политическия страх или големината на една страна.
Емир Кустурица е гений, който се ражда на Балканите в "палат от стая и половина". В своята автобиография той описва израстването си, реализацията си като режисьор, без да се самоизтъква, без да подчертава, че филмите му са оценени от западните корифеи, за които Балканите са били винаги terra incognita. С лекота авторът разкрива времето на Тито, когато дори псувните са по-тихи, а Голи оток е равен на Сталиновите лагери.
Учудващо леко е перото на Кустурица, който с много ирония и самоирония описва и своето семейство, своя път към голямото кино. Той не скрива преклонението си пред идоли като Иво Андрич, но и болката, която изпитва от наложената максима, че силният винаги е прав.
Кустурица не спори с американеца Джонатан, който е убеден, че американците са освободили Европа от нацизма. Сърбинът отговаря просто:
"Е, руснаците не са изгубили кой знае колко във войната с нацистите, само 25 милиона човека..."
Младостта на Кустурица минава така, както на всички юноши при социализма, но прозира неговата мечта, стремеж да прави кино и то на световно ниво. Трогателна, чиста и силна любов виждаме у този млад човек, който умее да обича, но получава и много обич.
Страхотен смях предизвикват псувните, които са характерни за балканджиите, но именно те разкриват нашата автентичност. Той не скрива своята болка от разпадането на Югославия, много умело бичува американските бомби над Сърбия, но доказва, че силните хора преодоляват всички трудности.
Неслучайно Кустурица показва силата на забравата в човешката памет, сякаш за да докаже, че стойностните неща нямат забрава. Велик е Кустурица със своите филми и със своята обич към всичко и всички.

Купете "Смъртта е непотвърден слух" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/655/emir-kusturica-smyrtta-e-nepotvyrden-sluh

вторник, 21 януари 2014 г.

Зовът на кукувицата - Робърт Галбрейт


Зовът на кукувицата
от РОБЪРТ ГАЛБРЕЙТ

„Зовът на кукувицата“е увлекателен, майсторски написан съвременен криминален роман, в който Робърт Галбрейт демонстрира забележителното си умение да вае пълнокръвни персонажи, които лесно печелят симпатиите или антипатиите на публиката. Авторът изгражда силни, убедителни диалози и не пропуска да изтъкне дефицитите и недостатъците на обществото, в което живеем.

Резюме

Привлекателна жена с професия на супермодел намира смъртта си, падайки от заснежен балкон в Мейфеър. Всички подозират, че е извършила самоубийство, вследствие на някаква лична криза. Единствено брат й се съмнява в тази версия и се обръща за помощ към частен детектив Страйк - ветеран от войната в Афганистан, белязан от физически и душевни травми.
В живота на Страйк цари тотален безпорядък и благодарение на този случай той успява да закърпи доходите си. Но и това си има цена. Разнищвайки обстоятелствата около мистериозната смърт на момичето, той попада в един болезнено интригуващ свят, в който мракът постепенно се сгъстява и скрива очертанията на надвиснала опасност...

Обща информация

Робърт Галбрейт предизвика възторжени реакции със своя дебютен роман, който е на път да го превърне в уважавано име на сцената на криминалната литература! „Зовът на кукувицата“ е блестящ трилър, ориентиран към зрялата публика - истински сюрприз за поклонниците на жанра.

Отзиви в пресата

„Забавен сюжет, ситуиран в свят на модели, рапъри, модни дизайнери, наркомани и незаконни връзки.“ - „Таймс“

„Рядко се случва частен детектив да изплува от нищото и светкавично да обсеби читателското въображение. Но ето че тук си имаме работа с такъв.... Галбрейт не само пресъздава Лондонската атмосфера с възхитителен маниер, но и ни провокира с чара на един различен герой.“ - „Дейли Мейл“

„Сюжетът е поднесен стегнато и монолитно.“ – „Гардиан“

„Изключително свежо и забавно четиво.“ – „Дейли Телеграф“

„Увлекателна, майсторски изкована мистерия.“ – „Мирър“

„Робърт Галбрейт е написал книга, която поглъща и забавлява... Създал е привлекателен протагонист в лицето на Страйк – той със сигурност ще изгрее и в следващи книги от тази поредица. Наративът препуска стремглаво напред и, което е по-важно, Страйк и неговият асистент Робин се превръщат в такъв отбор, че читателят няма търпение да узнае що за приключения им предстоят. “ - „Ню Йорк Таймс“

„Приковаваща вниманието детективска история.“ - „Блумбърг“

„Духовито четиво с изненадващи обрати... „Зовът на кукувицата“ е майсторски изпипан криминален роман.“ - „Кливлънд Плейн Дилър“

Признанието на авторите на трилъри и криминалета

„Зовът на кукувицата“ преди всичко ми припомни защо се влюбих в криминалния жанр някога.“ - Вал Макдермит, международно известен автор на криминални бестселъри

„Зовът на кукувицата“ притегля здраво и повлича читателя в неумолимия си ход, в синхрон с галопиращите чувства на детектив Страйк. Дебютният роман на Робърт Галбрейт се фокусира върху „лъскавите“ прослойки на обществото, дори когато изследва най-мрачните дълбини на човешкото сърце. Четиво, което поглъща. От автор, когото трябва да следите.“ - Майк Купър, носител на наградата Shamus

„Корморън Страйк е изумително творение и нямам търпение да видя новите му изяви. Образът му те владее с такова постоянство, че е трудно да повярваш, че четеш дебютен роман. Надявам се, че предстоят още много приключения с него в качеството му на централен персонаж. Красиво написана книга, която представя най-симпатичния детектив, на когото съм попадал от години.“ - Марк Билингам, автор на криминални романи и на бестселър поредицата „Том Торн“

„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Гълбрайт е голям талант.“ - Питър Джеймс, един от най-продаваните автори на криминалета във Великобритания

Уникална поредица от трилъри?

Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, знаменитата авторка на поредицата за Хари Потър, както и на сензационния роман за възрастни „Вакантен пост“.
„Зовът на кукувицата“ е елегантен, завладяващ разказ, който потапя читателите в специфичната Лондонска атмосфера. От притихналите улици на Мейфеър през ехтящите кръчми на Ийст Енд до оживлението в Сохо - „Зовът на кукувицата“ е забележителна книга, създадена в традициите на П. Д. Джеймс и Рут Рендъл. Книга, която бележи началото на уникална поредица трилъри.

неделя, 19 януари 2014 г.

Рецензия на "Купата на небесата" от Грегъри Бенфорд и Лари Нивън


Една от любимите ми книги в жанр криминална фантастика е "Смърт в екстаз" от Лорънс Ван Кон Нивън (Лари Нивън). Сборникът бе изключително приятен и вдъхновяващ. Още тогава ми направиха впечатление сериозните научни познания и прогнози на автора - спомняте ли си тъпокуба, или донорите? По-късно и "Пръстенов свят" затвърди убеждението ми, че Лари Нивън умее да пише образно казано като един палав и динамичен Артър Кларк. Не съм чел нищо по-дълго от Грегъри Бенфорд освен разкази, но реших да се запозная с плода на тяхното съвместно творчество.
Това, което най-много ми хареса в "Купата на небесата" бе реалистичното описание на главната раса извънземни - тази на Астрономите. Достоверно са предадени не само техните външни белези, но и мисленето им, социалния живот, структурата на обществото им и технологиите им. Авторите са си позволили лека закачка с половете и вечния спор кой е по-умен - мъжките или женските екземпляри.
Другото нещо, което ми допадна бяха научните идеи и теории описани в книгата. Какво би станало ако има изкуствено създадена планета с площ милиони пъти по-голяма от земната? Ами ако гравитацията и е една десета от тази на Земята? Как биха се развили флората и фауната? Най-интересно е, че на Купата няма ден и нощ, а винаги е светло. Как ще се отрази това на пришълците-човеци?
Между другото, на две места в книгата Грегъри Бенфорд и Лари Нивън са си позволили откровени закачки с "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс. Едното е откровеното споменаване на Слартибартфаст и неговите фиорди. Другото е Постоянният Ад - най-тежката мярка за наказание на Астрономите. Описанието на Ада е явна аналогия на Шеметната бездна на абсолютното прозрение от Пътеводителя.
И понеже съм на тема хумор, време е да отбележа кой според мен е най-комичния момент в "Купата на небесата". Той е, когато Клиф и Ирма правят секс на открито и внезапно върху тях падат няколко интелигентни змии.
Донякъде не ми допадна обема на книгата, а и сюжетните линии са малко повече от обичайните за НФ роман.
Но в книгата се разглеждат много въпроси разисквани от векове. Дали наистина човешкият разум е Венецът на природата? Ами ако срещнем същества в пъти по-интелигентни и по-напреднали от нас? Какво бихме направили?
Човеците в "Купата на небесата" наричат расата на Астрономите "извънземни". Астрономите назовават хората по абсолютно същия начин. Кой е прав? Човеците са дошли на тяхната планета, следователно май те са пришълците...
Двамата автори по някое време ни разкриват как въпреки, че технологиите на земляните са по-изостанали, а и мисленето им е различно, все пак хората могат да са по-съобразителни, по-ловки и по-конструктивни от леко високомерните извънземни.
Тази книга е едно великолепно четиво за всички харесващи научната фантастика в нейниата първоначална същина - с много открития и приключения, създадена преди доста години от Жул Верн и Хърбърт Уелс.

Купете "Купата на небесата" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1728

събота, 18 януари 2014 г.

БЗМЦ: Презареждане - Майкъл Грант


Взривяващото продължение на бестселъра БЗМЦ от Майкъл Грант излиза у нас на 20 януари. Неустоима комбинация от научна фантастика с елементи на антиутопия, приключенски екшън, мистерия и трилър, БЗМЦ: Презареждане ще отведе читателите на пътешествие в едно не толкова невъзможно бъдеще.
БЗМЦ: Презареждане ще откриете в книжарниците в цялата страна на цена от 9,90 лв. Романът ще може да се закупи и в EPUB формат от iBookstore, както и в повечето сайтове за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.

БЗМЦ
ПРЕЗАРЕЖДАНЕ

Първата битка е загубена, но войната продължава

КНИГАТА

Мрежата на БЗМЦ е разбита след последната битка с близнаците Армстронг. Умът на Винсент е разпокъсан, а спомените му крият опасни тайни – тайни, заради които Леър, мистериозният лидер на БЗМЦ, няма да се спре пред нищо, за да защити.
Междувремено Бръмбъра контролира ума на Президента. Но да си играеш с разума е опасна игра. Последствията могат да излязат извън контрол, а близнаците Армстронг не са хора, които Бръмбъра може да си позволи да разочарова.
Наноботите са все толкова стряскащи и непредвидими както винаги. Но стената от тайни, която ги заобикаля, започва да се пропуква. Какво ще се разкрие? И веднъж, когато нещата се уталожат, дали някой ще е останал с ума си, за да ги осъзнае?

ОТЗИВИТЕ

„Шокираща, брутална и въпреки това увлекателно вълнуваща история.”
– Booklist

„Грант вплита актуални теми и запомнящи се герои заедно със своята визия за развитието на технологиите, не толкова далечна от случващото се около нас... интелигентното представяне, което ще допадне на широк кръг от читатели.”
- PopCultureGuy

С трейлъра на БЗМЦ може да се запознаете, като последвате този линк: youtube.com/watch?v=GDC_acf_v7M

Фейсбук страницата на поредицата разгледайте на този адрес: facebook.com/bzrk.bg

АВТОРЪТ

Майкъл Грант прекарва по-голямата част от живота си в движение. Роден в Калифорния в семейство на военни, през годините сменя 50 местожителства в 14 щата, живее и в няколко различни града във Франция, Италия и на Азорските острови. Дългият списък от професии, които е упражнявал, включва библиотекар, карикатурист, механик в боулинг зала, сервитьор, продуцент на документални филми и политически медия консултант. Отдава се на писателската кариера, защото по думите му, тя е единственото поприще, което не го „задушава”.
Понастоящем Грант живее заедно със съпругата си – Катрин Апългейт (с която са съавтори на близо 150 романа), двете си деца и ужасно много домашни животни в Сан Франциско. Може да посетите автора онлайн на michaelgrantbooks.co.uk

***
EГМОНТ България е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група ЕГМОНТ, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros., Scholastic и Bauer.
ЕГМОНТ България е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

Сред най-популярните заглавия в портфолиото на издателството се нареждат романите за Хари Потър и Пърси Джаксън, поредиците „Здрач”, „Дивергенти” и „39 ключа”, класическите приказки на Disney, пътеводителите на National Geographic и образователната поредица „Страховитото”.

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Островът на маските - Юлисес Мур


„Островът на маските”, четвъртата книга в приключенската поредица за мистериозния Юлисес Мур, ще се появи в книжарниците у нас на 20 януари. Тя отново ще поведе читателите на вълнуващо пътешествие във времето, този път до Венеция от 18-и век. И в този роман ги очакват много заплетени тайни и загадки, екшън и най-различни приключения.
„Къщата на огледалата” ще откриете в книжарниците в цялата страна на цена от 9,90 лв. Романът ще може да се закупи и в EPUB формат от iBookstore, както и в повечето сайтове за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.
Научете повече...

ОСТРОВЪТ НА МАСКИТЕ
В мечтите си моряци сме обикновени,
Не котви, кораби и капитани,
А мъже на борд и винаги от знание лишени
За пътя, водещ към красиви пристани.

Книгата
Джейсън, Рик и Джулия добре знаят, че прочутият изобретател Питър Дедалус държи ключа към тайната на Вратата на времето. Тя е толкова опасна, че се е наложило да я скрие в миналото. Необичайни следи и кодове отвеждат децата до Венеция от 18 век. Изобретенията на Дедалус са разпръснати из целия град, но самият той сякаш се е стопил във венецианската върхушка от маски и сенки. А близнаците и Рик не са единствените, които се опитват да го открият...

Отзивите
Поредицата за Юлисес Мур е с 2 милиона продадени екземпляра, преведена на 24 езика, сред които английски, френски, немски, испански, руски, корейски, китайски и японски. Книгите от нея са изпълнени с екшън, приключения и вълнуващи пътешествия из историята.
Прочетете откъс от романа и посетете фейсбук страницата на поредицата.

Авторът
Самоличността на Юлисес Мур продължава да бъде загадка. Записките му, които проследяват приключенията на Джейсън, Джулия и Рик, са открити и предадени за публикуване от италианския кореспондент Пиердоменико Бакаларио. Мистерията на Юлисес Мур предстои да бъде разбулена...

Още информация за „Островът на маските” ще откриете и в интернет на адрес egmontbulgaria.com/ulyssesmoore.

***
EГМОНТ България е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група ЕГМОНТ, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros., Scholastic и Bauer.
ЕГМОНТ България е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

Сред най-популярните заглавия в портфолиото на издателството се нареждат романите за Хари Потър и Пърси Джаксън, поредиците „Здрач”, „Дивергенти” и „39 ключа”, класическите приказки на Disney, пътеводителите на National Geographic и образователната поредица „Страховитото”.

сряда, 15 януари 2014 г.

Автобиография - Франко Дзефирели


Не всяка биография или автобиография би грабнала вниманието на читателя така, както тази на Франко Дзефирели.
Той представя своя живот чрез живота на изключителни личности, успехите, мечтите им. Сякаш авторът е орисан от съдбата да се срещне и работи с най-големите певци, актьори, художници.
Странно е, но не е случайно, че той 22-23 годишен младеж започва съзнателния си живот като участник във Втората световна война, момче, което отдавна е загубило майка си. Войната го ожесточава, но и научава да се бори, да оцелява.
Особено красивото в книгата и в живота на автора е, че е италианец, че от момък живее с операта, с прекрасните архитектурни перли, с картините, скулптурите, дошли сякаш от вековете, но запазени великолепно.
Дзефирели искрено споделя, че вместо на теория, започва на практика да възприема умението да режисира, да продуцира, да открива таланти, да им се възхищава и да ги уважава.
Това, което впечатлява и предизвиква лека завист е възможността на младите италианци да откриват своя път в живота, да постигат своите цели по-лесно отколкото е било винаги у нас.
Сякаш цяла Италия е населена с талантливи, добри хора, които вървят към своята мечта, подпомогнати и подпомагайки другите.
Божие благоволение или сила на таланта дават възможност на Дзефирели да се срещне с Мария Калас, Ана Маняни, Марчело Мастрояни, Алберто Сорди, Лукино Висконти, Федерико Фелини.
Всички срещи с тези изключителни гении са разказани от автора като свидетел, или са му разказани. А читателят потръпва само като прочита тези имена и се възхищава на човека, преживял срещи с тези велики личности. Дзефирели не пропуска да спомене и техните нещастия, както загубването на гласа от Мария Калас. Но в богатата, уредена Италия и нещастията се преживяват по-лесно. Може би зашото любовта е най-силното чувство за тези хора, погалени от ръката на Бог.
"Явно способността на човек да дава и да получава любов няма граници. Безкрайна е."
Благословвен е Дзефирели, че е роден в Италия, че се среща с хора, от които винаги научава нещо. Не само изкуството, творците, но и обикновените хора облагородяват с великите си идеи, способности, готовността да се включат в творческите продукции. Дори папата не остава безразличен към изкуството и разрешава да се снима в най-древната, най-красивата базилика.
Четем книгата и все едно, че се срещаме с този изключителен свят, който облагородява.

Купете „Автобиография” на Франко Дзефирели тук:
http://www.colibri.bg/knigi/664/franko-dzefireli-avtobiografiq

събота, 11 януари 2014 г.

Как да станем успешни ръководители - Дейл Карнеги


Всеки глупак може да критикува, обвинява, и да се оплаква, но се иска зрялост и сила на характера, за да разбереш и да простиш.
Дейл Карнеги
Дейл Карнеги е един от най-великите мотиватори за всички времена. В тази книга Карнеги (и д-р Артър Р. Пел) по лаконичен и понятен начин ни обясняват кое е най-доброто за бизнеса, и за трудовите отношения между кадрите на различно ниво във фирмената йерархия. В "Как да станем успешни ръководители" са подадени стотици примери за действителни случки в съществуващи корпорации, компании, учреждения и организации.
Оказа се, че голяма част от процесите при наемането на работа в САЩ е напълно същата, както и в България. Неотдавна една позната (нейната позиция е мениджър-продажби) ми се оплакваше, че има срок от една седмица да потърси, проведе интервюта и да си назначи дистрибутори. Ядосваше се, че фирмата им няма HR специалист, и че на нея се пада цялата тежест да си намери правилните хора. От друга страна всички грешки на бъдещите и подчинени щели да бъдат определени от висшестоящите като нейни.
Абсолютно същата случка е описана в "Как да станем успешни ръководители". Разбира се, с най-правилните съвети и пояснения какво трябва да направят мениджърите, а също така как да се държат, докато провеждат интервю.
Впечатление ми направи и описанието на това как вицепрезидент на фармацевтична компания търси да си назначи личен асистент, който задължително да има медицинско образование. Когато цели 6 месеца никой не се явил на интервю, помолили своя вицепрезидент да не настоява толкова за медицинското образование, и че който и да му е личен асистент само за 3 месеца ще научи медицинските наименования и термини.
Много добре е формулирано отношението към служителите. Те трябва да се разглеждат като индивидуалности, а не като винтчета в огромна машина. Хареса ми и как е описан начина, по който трябва да се изказват похвали и благодарности. Те трябва да се отбелязват пред колкото се може повече хора, докато мъмренето трябва да е насаме. При критики и порицания е необходимо мениджърът да не взема лично отношение и да не крещи на провинилия се. По-скоро трябва да отбележи къде е направена грешка в работния процес и да посъветва служителя как да я поправи.
И понеже споменах приликите, време е да отбележа и разликите между САЩ и България. 92 процента от анкетираните са склонни да работят много продължително в една и съща фирма ако заплащането им се повиши с 10 000 долара годишно! Намирате известна разлика в трудовите възнаграждения, нали?
Хареса ми също и един съвет, който Дейл Карнеги дава към мениджърите, когато са решили да награждават проявили се служители. Могат да дадат парична награда. Могат да възнаградят и с ваучер за почивка. Но е добре допълнително към тях да пожертват няколко долара за грамота, изказваща благодарността на фирмата. Парите се харчат. Почивката свършва. Но грамотата остава. И служителите я показват и се хвалят с нея на роднини и приятели.
Тази книга ще помогне за личностното ви развитие дори и да не сте мениджър. А е напълно възможно внимателния и прочит един ден да ви направи такъв.

Купете Как да станем успешни ръководители тук:
http://www.colibri.bg/knigi/754/dejl-karnegi-kak-da-stanem-uspeshni-rykovoditeli

петък, 10 януари 2014 г.

КУПАТА НА НЕБЕСАТА - Лари Нивън и Грегъри Бенфорд


Човешка експедиция към отдалечена звездна система се натъква на изумителна находка: гигантска конструкция, обгръщаща половин звезда, която се движи в същата посока и разполага с обитаема площ многократно по-голяма от Земята.
Част от полевия екип е заловена от гигантските извънземни обитатели.
Загадките за произхода и предназначението на Купата тласкат изследователите към открития, които ще променят представите за мястото на човечеството във вселената.

Двама от най-големите фантасти на нашето време обединяват усилията си, за да представят един неконвенционален свят, пълен с изумителни чудеса!

четвъртък, 9 януари 2014 г.

Загадките на древното минало - под редакцията на Глен Крайсбърг


Помните ли списание "Космос"? Тази книга ме подсети за него. "Загадките на древното минало" е сборник с материали от различни автори, посветени на почти всички областти на науката. Статиите в книгата са толкова смели и новаторски, че граничат с научната фантастика.
Най-голямо впечатление ми направи материала на Грегъри Самс, озаглавен "Върнете слънцето". В него авторът разкрива изключително смелата концепция, че Слънцето има съзнание. Разбира се, приложил е и съответните доводи. Смело, нали?
Веднага искам да поясня, че един от най-известните астрономи на 20-ти век - сър Фред Хойл пише много добри научно-фантастични романи и в един от тях - „Черният облак“ изобразява съществуването на облаци от органична (а защо не и мислеща) материя.
Така, че науката и фантастиката винаги са се подкрепяли, вървели са ръка за ръка и са черпили идеи една от друга.
"Загадките на древното минало" е книга, в която ще открием и много етимологични пояснения. Знаете ли, че името Ерусалим произлиза от ору-шалем или основа на мира? Или, че името Хермес вероятно означава ur-mes, или син на Ур?
Друга статия, която ще порази въображението на читателя е "Тайните на Серапеума в Сакара" от Антоан Гигал. В материала става въпрос за огромни саркофази с дължина 4 м, ширина 2,30 и височина 3,30 м и тегло 80 тона. Интересно, е че в наше време се опитали да извадят един саркофаг със съвременни технически средства, много усилия и труд, но след няколко метра се наложило да се откажат. А древните са успели да ги транспортират и разположат в тесните им ниши! В тази статия ще откриете и кой е бил един от най-големите магьосници на Египет.
Книгата е богата на снимков материал, има и много пояснителни илюстрации.
Интересно е също така, че поне няколко от авторите независимо един от друг поддържат една и съща идея. А тя е, че с навлизането на християнството католическата църква умишлено започва да омаложава или дори да изтрива всякакви доказателства за езотерични знания и научни постижения на различни народи. Един от авторите даже твърди, че Инквизицията поставя бариера към познанията и историята на древните.
Много ми допадна разнообразната тематика на статиите в тази книга.
Примерно за легендите относно способностите на майсторите шамани. С удивление открих, че за една от тях е измислен и термин. Loco tempestas - възможността да контролираш времето.
Познавателна е и статията на Дейвид Фроули за ведите и тяхното създаване преди 5000 години. Нейният прочит ще допринесе да осъзнаем по-пълно величието на древните цивилизации и ще ни разкрие пълното значение на думата сома.
Ако се интересувате от демони със сигурност ще ви допадне материала "В защита на демона" от Антъни Пийк. В него демонът не е зло създание, а просто една част от човешкото съзнание, която може понякога и да помага.
"Загадките на древното минало" със сигурност ще допадне на всички, които харесваха невероятното научно многообразие на списание "Космос". А също и на хората с живо въображение, проявяващи интерес към най-авангардните хипотези, теории и открития свързани с древните цивилизации.

Купете "Загадките на древното минало" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1723

вторник, 7 януари 2014 г.

Знакът на Атина - Рик Риърдън


Качете се на борда на Арго II ако смеете...
Последвайте Знакът на Атина

В „Синът на Нептун” Пърси Джаксън се озова сред римски полубогове в лагера „Юпитер”... без да знае кой е и от къде идва. Героят спечели доверието на римляните и им помогна да се защитят срещу отмъстителните сили на майката земя Гея. В „Знакът на Атина” Пърси се събира отново с Анабет Чейс след шестмесечна раздяла. Към тях се присъединяват римските герои Джейсън Грейс (син на Юпитер), Хейзъл Левеск (дъщеря на Плутон) и Франк Занг (син на Марс), както и гръцките им другари Пайпър Маклийн (дъщеря на Афродита) и Лио Валдес (син на Хефест). На борда на корба, констуриран от Лио – Арго ІІ, те се отправят на поредната опасна мисия. Каква е тя ли? Този път героите трябва да открият и затворят Портите на смъртта. Доста отговорна и рискована задача... А Анабет има още за какво да се тревожи. В джоба си момичето носи дар от божествената си майка, Атина, дошъл с изрична заповед: Последвай Знака на Атина. Отмъсти за мен... Дали Анабет ще се справи? Ще успеят ли героите да изпълнят мисията си? Ще научите, ако прочетете „Знакът на Атина”!

Пресъздадена през погледна на четирима различни герои, историята в „Знакът на Атина” ще отведе читателите на незабравимо пътешествие през морета и океани към опасни древни земи. Разтърсващи открития, непосилни жертви и ужасяващи сблъсъци на живот и смърт очакват героите там. Качете се и вие на борда на Арго ІІ, ако смеете... Но бъдете сигурни в едно: „Знакът на Атина” ще ви увлече в поредното шеметно приключение, дело на майсторския разказвач Рик Риърдън, от което няма да пожелаете да се откъснете.

Авторът

Рик Риърдън печели любовта на милиони читатели с романите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, „Хрониките на Кейн” и „Героите на Олимп”. Носител на наградата Children’s Choice Book Award Author за 2011 година, книгите му са продадени в 33 милиона копия, преведени на 37 езика и издадени в 36 страни. Признанието за „Знакът на Атина” също не закъснява. Романът излиза в САЩ на 2 октомври 2012 година и моментално дебютира на върха на класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, „Ю ЕС ЕЙ Тудей” и „Уол Стрийт Джърнъл”. Първоначалният тираж на книгата в Щатите е 3,5 милиона екземпляра.

неделя, 5 януари 2014 г.

Рецензия на "Бъдете силни 365 дни в годината" от Деми Ловато


Това е една прекрасна книга. Най-хубавото в нея е, че е написана на разбираем език. Тя е понятна и за деца на 10 години, а също и за столетници. В това положително четиво няма сложни психологически термини. Всичко е поднесено чудесно, превъзходно и мотивиращо.
Страниците в книгата не са номерирани. Всяка една глава е положителна мисъл за съответния ден от годината. Започва от 1 януари и свършва на 31 декември.
Клише е ако кажа, че "Бъдете силни 365 дни в годината" ще промени живота ви изведнъж. Звучи невероятно. Но книгата все пак ще го направи. Постепенно и бавно.
Деми Ловато е само на 21 години. Но е преминала през наистина много перипетии в живота си. Освен това е изключително талантлива. Тя е певица, актриса и текстописец. И човек с невероятна дарба да претсътворява всичко измислено от нея, а също така прочетено или чуто, в положителни мисли.
Книгата е построена по следния начин: най-отгоре е написан ден от годината. Следва дадена мисъл. После има няколко пояснителни изречения какво всъщност означава въпросното разсъждение. И най-отдолу на страницата е написана ЦЕЛТА, която можем да постигнем ако го разберем и следваме по правилния начин.
Най-много ми харесаха цитатите от Пабло Пикасо. За мен те са и най-мотивиращи.
Най-смирени и внушаващи състрадание са цитатите от Буда и Майка Тереза.
Понеже както вече казах, авторката Деми Ловато освен всичко друго е и певица, тя е включила в книгата си и позитивни разсъждения на нейни колеги - Джон Ленън, Тюпак, Лейди Гага и Майли Сайръс.
Голямо впечатление ми направи, че Деми е добавила и 4 цитата от Мерилин Монро, които е пресътворила по нейния си своебразен начин в положителни цели. Все пак бих желал да се пошегувам. Ако Мерилин Монро спада към най-великите мислители на човечеството, предлагам Алберт Айнщайн да бъде обявен за най-красивия мъж на всички времена.
Не бих желал да си мислите, че авторката е построила прекрасна, променяща човешкото съзнание книга около чужди сентенции. Около една трета от цитатите с които започва всяка глава са си лично на Деми Ловато.
Най-красиви в книгата са размишленията на Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Джон Кийтс и Ралф Уолдо Емерсън.
Направи ми впечатление и енциклопедичната ерудираност на авторката. В "Бъдете силни 365 дни в годината" са включени разсъждения на Иван Тургенев, Райнер Мария Рилке, Конфуций и Огюст Роден.
Има и цитати от Библията, а също така и от неизвестни автори. За един от тях Деми казва, че го чула по време на проповед и бил толкова позитивен, че веднага го запомнила.
Аз ще науча наизуст всеки един цитат от тази книга. Защото съм убеден, че ще промени живота ми.
Съветвам ви да го направите и вие.

Купете "Бъдете силни: 365 дни в годината" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/biografii-i-knigi-na-zvezdi-ot-shoubiznesa-254/badete-silni-365-dni-v-godinata-2023.html

събота, 4 януари 2014 г.

С убиец на борда – Андрея Илиев


Какво има между кориците на тази книга? Тринайсет разказа от цялото многообразие от поджанровете на фантастиката – това е най-краткото пояснение за любопитния читател. Искате да се посмеете? Моля – прочетете версията за това как е възникнала приказката за Червената шапчица или тази за Златната ябълка. Чете ви се твърда фантастика? Има! Мистерии?... Фентъзи с герои от българския фолклор?... Или базирано на прабългарската митология?... Криминална фантастика?... Спокойно, авторът Андрея Илиев е помислил за всички и всичко!

петък, 3 януари 2014 г.

За честта на крадеца - Дъглас Хюлик


Всички знаем какво означава фразата "сив кардинал". Но в тази книга Дъглас Хюлик ни рисува общество, в което съществуват Сиви Принцове.
Всъщност нека да обясня подробно. Главният герой Дрот е "тесен нос". Той предимно шпионира какво става в бандата на Нико и му докладва, но освен това купува и продава сведения и души за мръсотии. Съществуват също така "широки носове" и "дълги носове". Дрот не е типичният грамаден и широкоплещест герой, и по телосложение наподобява по-скоро Сивия Мишелов. По стечение на обстоятелствата успява да попадне по следите на един дневник с особено значение.
Авторът е създал свой свят със собствена религия, монетарна система и названия на дните от седмицата. Членовете на подземното общество се наричат "сродници" и се обръщат един към друг с думите "братовчед" и "брат".
Интересно е също така как раздават правосъдие:
"Преди доста време имперските палачи отрязвали палците на крадците, за да ги бележат като престъпници. Сега престъпниците режат пръсти на своите за да ги бележат като изменници. Кой би могъл да твърди, че не се учим от изисканото общество?"
Дъглас Хюлик използва вече съществуващи думи и им придава ново значение. Също така изковава и напълно нови. Понеже в края на книгата няма речник, бих желал да ви предложа няколко мои обяснение на по-значимите слова, често използвани в тази книга:
Уста - всеки човек с магически умения
Пестници - много добри наемни бойци и убийци
Остриета - наемници, но с по-слаби умения от пестниците
Дегани - членове на 211-годишен орден. Най-добрите бойци в престъпния свят. Имат си свой кодекс и Клетва
Ахрами - вид семена, които главният герой дъвче за да го поддържат в тонус
Сиви принцове - легендарни тартори, получаващи дял от плячката на различни банди в зависимост от териториите, които контролират
Бели пояси - елитни имперски бойци
Недостижими - единствените, на които е разрешено да се занимават с имперска магия
Маркино, Теодой, Лусиен - превъплъщения на императора
Интересно е също така, че авторът Дъглас Хюлик сериозно е изучавал фехтовката с рапира. А рапирата е основното оръжие на неговия герой Дрот.
Авторът е използвал хумор и не много благоприличен език за да опише териториите на подземния свят (сродниците):
"Има различни предания за името на квартала. Най-смешното гласи, че всъщност името било Десет пъти в чест на курва, която знаела как да накара клиента да... Добре де, достатъчно е да кажа, че не и липсвало въображение в занаята."
Още един любопитен факт е, че книгата За честта на крадеца е писана повече от десет години.
И както сами можете да прецените, диалозите са обмислени добре:
"- Тук съм за да ти кажа, че ти постъпи правилно. На мен ми би шута, прекара Сянката и прецака Саможивата. Не мисля, че аз бих го направил, дяволите да ме вземат, но ти успя. Инатеше се докрай, дори когато почти всеки друг щеше да се покрие. И постигна нещо.
- Може би - отвърнах. Но не беше достатъчно, като си спомня всички хора, които съсипах по пътя си."
Купете За честта на крадеца тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1720

сряда, 1 януари 2014 г.

Рецензия на „Дъхът на боговете“ от Бернар Вербер


„Дъхът на боговете“ е елитарна и солидна фантастика. Като човек прочел около 5000 фантастични книги веднага мога да кажа, че авторът Бернар Вербер е отдал почит на Филип Хосе Фармър и неговата прочута поредица "Речен свят". Само, че главните герои на Вербер не са Марк Твен и средновековния крал Джон Безземни, а Микаел Пенсон, Мата Хари, Жорж Мелиес и много други.
Романът е едновременно социална, алтернативна и философска фантастика. Впрочем авторът не само е необикновен интелектуалец, но и мотиватор, както можете да видите от следните редове:
"Не съществува живот без дарба. Живеейки, без да използваме дарбата си, пропиляваме живота си."

Бих желал да отправя една малка критика. Склонен съм да се съглася че е възможно думата чи да се изписва и като ки, мога да допусна, че преводачът е решил да изпише думата анкх като анх. Но не мисля, че всеки ще разбере защо името на Гюстав Айфел е изписано като Гюстав Ефел. Искам да поясня, че преводачът е прав - да, на френски се произнася Гюстав Ефел, но в българския се е наложила транскрипцията от немското звучене.
На всеки, който обича науката (понякога и езотериката), нейните открития и хипотези, ще му допаднат цитатите от "Енциклопедия на относителното и абсолютно знание" поставени преди всяка глава. Те са свързани предимно с историята, но също така с митологията, фолклора, биологията и почти всички области на знанието. Има и специален цитат посветен на Спартак - вождът на тракийците!
Бернар Вербер не само проследява историята на човешките градове през вековете, но дори ни въвлича и в състезание, в което на всеки герой е поверено да развие поверената му цивилизация по възможно най-добрия начин.
За да добиете представа защо "Енциклопедия на относителното и абсолютно знание" ще достави радост на всеки интелектуалец ви предлагам един кратък цитат от нея:
"Така Дейвид Бом "променил енергийното си ниво" през 1992г., без да достигне до края на личните си издирвания относно разбирането за Вселената, ала поне създал нов път за изследвания, споделени между науката и философията."
Между другото не искам да си мислите, че тази книга е прекалено суха и научна. Главният герой Пенсон е отблъснат от гръцката богиня Афродита (абсолютна проститутка според Вербер). Микаел започва редовно да прави секс с Мата Хари. И интимните сцени са описани наистина знойно и горещо.
От „Дъхът на боговете“ научих как е думата героиня на френски, какво означава червена магия в Индия и Китай и кой крал е въвел Тетрадки за оплаквания.
В книгата почувствах влияние на "Господарят на светлината" от Роджър Зелазни. Разбираемо е и преклонението на автора към вечния Франсоа Рабле.
Но има и редове, които показват как Вербер е бил вдъхновен от великия Рей Бредбъри и неговия безсмъртен роман "451 градуса по Фаренхайт":
"Правниците искаха да разберат до каква степен може да бъдат направлявани хората. Като начало издадоха декрет, забраняващ писането на каквото и да било без императорско разрешение. После издадоха и друг, забраняващ четенето."
„Дъхът на боговете“, Бернар Вербер
Ако харесвата науката колкото и фантастиката - това е вашата книга.

Купете „Дъхът на боговете“ тук:
http://www.colibri.bg/knigi/850/bernar-verber-dyhyt-na-bogovete