Представена публикация

A Man Of No Magic

Book Description The protagonist Marcus was born an outsider. He could not cast even a single spell. People like him are one in a thousand...

сряда, 31 юли 2019 г.

Ревю на "Питайте Джийвс" от П. Г. Удхаус


Преди доста години започнах да чета книгите на Тери Пратчет. На гърба на кориците им бе упоменато, че влияние върху неговото писане е оказал някой си П. Г. Удхаус. Започнах да търся книги на Удхаус и досега съм чел поне десет. По мое мнение най-смешна е "Стрихнин в супата".
По-късно по телевизията излъчиха сериал за приключенията на Джийвс и на Бъртрам Устър. Джийвс бе изигран от Стивън Фрай, а Бърти Устър - от Хю Лори. В момента актьорът Джеймс Хю Калъм Лори е много популярен тъй като, както повечето телемани знаят, той е живото превъплъщение на доктор Хаус.
Между другото, още на вътрешната част на корицата на "Питайте Джийвс" можете да прочетете няколко изречения за творчеството на П. Г. Удхаус от човекът претворил Джийвс на телевизионния екран, а именно - Стивън Фрай.
Първият разказ в книгата ни разказва как Джийвс постъпва на работа при Бърти. Бъртрам Устър е представител на английската аристокрация, който си търси нов иконом. Предишният човек на тази служба - Медоус е хванат от Бърти да извършва грубо посегателство върху копринените му чорапи, и Устър е дълбоко възмутен от това.
Джийвс прави добро впечатление на Бъртрам още при назначението си. Находчивият прислужник забърква сътворен от него еликсир, който мигновено избавя младия му господар от махмурлука.
Бърти отива на гости на чичо си - лорд Уърпълсдън. Оказва се, че старият лорд е написал книга, по-точно мемоари. Но мемоарите разкриват компрометиращи събития от младините на връстниците на Уърпълсдън. А в момента те са авторитети и представители на висшата класа. Следователно е по-добре ако книгата не бъде публикувана...
Следващият разказ се казва "Всички да помагаме на Бинго!". Тук Удхаус отново е на висота и по хумористичен начин ни поднася мнението на младия аристократ Устър относно прислугата:
"И през ум не ми беше минавало, че животът на долния етаж е толкова усложнен от сексуални комплекси. Домашният персонал явно се чифтосва като в музикална комедия."
Трябва да отбележа, че не всички истории в книгата се превеждат на български за първи път. Примерно разказа "Изпитанието на Тъпи" вече го бях чел, тъй като е публикуван отдавна в България в друг сборник на П. Г. Удхаус.
Историята "Джийвс и непреодолимото бедствие" ни разказва как бойскаутът Едуин е решил да се превъплъщава в капитан Флинт. А това може да застраши дори виден член на британското правителство. Налага се верният Джийв да спаси политика от разярена птица:
"Като лебед нищо чудно да е бил виден представител на тяхната интелигенция, но битката е предварително загубена, когато се протипоставят чии да е умствени способности на Джийвс".
"Питайте Джийвс" на П. Г. Удхаус е едно приятно лятно развлечение. Книгата е лежерна, ненатоварваща и ще ви донесе само приятни емоции. И много смях.

Можете да купите "Питайте Джийвс" тук:
https://www.colibri.bg/knigi/1741/p-g-udhaus-pitajte-dzhijvs

вторник, 30 юли 2019 г.

Сьомгата на съмнението - Дъглас Адамс


„Вие сте на път да навлезете в мъдрия, провокиращ, добродушен, бликащ от живот и водещ до пристрастяване свят на Дъглас Адамс. Най-долните чекмеджета на наскоро починалите автори в повечето случаи трябва да останат здраво заключени и заковани. В случая с Дъглас Адамс обаче отварянето на най-затънтените поддиректории на твърдия му диск си струваше усилията отвсякъде. Неговият природен талант да реди думите една след друга в името на събуждането, удоволствието, шашването, информирането или разсмиването на читателя, така и не му изневери.”

вторник, 23 юли 2019 г.

Иън Макюън - Машини като мен


„Машини като мен“ е последният роман на Иън Макюън. Действието се развива в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни.
Чарли е млад 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции, носи се по течението на живота и старателно избягва всякакви постоянни ангажименти за работа. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която обаче живее с една своя ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари от починалата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, за да си купи Адам – екземпляр от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в различни етнически разновидности. Двамата с Миранда внимателно избират качествата, които искат да има неговата личност. Почти съвършеният човек, който създават по този начин, е красив, силен, атлетичен и интелигентен. Не след дълго обаче между тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала дилема. Тук Макюън е отново на гребена на вълната, представяйки ни една любовна история между мъж, жена и... робот.
В този свой предизвикателен роман Иън Макюън си задава трудни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме онези, на които липсва разбиране.

Иън Макюън се нарежда сред колосите на съвременната европейска литература. Носител на множество национални и международни отличия, той се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като „Изкупление”, „На плажа Чезъл”, „Дете във времето“, „Амстердам”. „Невинният“ притежава характеристиките на образцов трилър, а „Черните кучета” третира универсалната тема за човешките взаимоотношения, за вечното надбягване на доброто и злото в самите нас. Повечето романи на Макюън имат филмови версии по негов сценарий. У нас са издадени и съдебната драма „Законът за детето”, романът мистификация „Операция „Сладкоугодник” и безподобният римейк на „Хамлет”, озаглавен „В черупката”. Освен че е един от най-интересните съвременни разказвачи, Иън Макюън е известен и с непримиримостта си към всякакви форми на дискриминация, екстремизъм и ограничаване на човешките свободи.


Иън Макюън - „Машини като мен“

Беше нещо като религиозен копнеж, който даряваше надежда, „Светият граал“ на науката. Най-добрата и най-лошата амбиция – сбъднал се мит за сътворението, чудовищен акт на себелюбие. Щом се оказа, че е осъществим, нямахме друг избор, освен да преследваме целта докрай, без пет пари да даваме за последствията. От възвишена гледна точка това беше нашият стремеж да избегнем тленността си, да се изправим лице в лице с божественото, дори да го заменим със съвършен „аз“. От практична гледна точка искахме да изобретим една подобрена, по-модерна версия на самите нас и да ликуваме с това наше изобретение, да тръпнем от вълнение заради постигнатото съвършенство. През есента на двайсети век най-накрая това се случи, първата стъпка към изпълнение на прастарата мечта, началото на един продължителен урок, който щяхме да усвоим, а именно че, колкото и сложни да сме, колкото и несъвършени, колкото и да е трудно да бъдем описани дори в най-простите си действия и начини на съществуване, ние може да бъдем имитирани, дори подобрени. И аз бях там, подранил и нетърпелив посрещач в тази леденостудена зора.
Но „изкуствени хора“ е клише, съществувало много преди те да се появят, а когато това наистина стана, те ни изглеждаха като някакво разочарование. Въображението, по-бързокрило от историята и от технологичния прогрес, вече беше изпреварило това бъдеще в книгите, после във филмите и телевизионните драми, сякаш хората актьори, които крачат с изцъклен поглед, с неестествени движения на главата и скована походка, можеха да ни подготвят за живот с нашите братовчеди от бъдещето.
Аз бях сред оптимистите, облагодетелстван от неочаквано наследство след смъртта на майка ми и продажбата на семейната къща, която се оказа в доста апетитна строителна зона. Първият произведен, наистина обещаващ човек, с приемлив интелект и външен вид, с правдоподобни движения и променящи се изражения на лицето, беше пуснат в продажба седмица преди Фолкландските сили със специално назначение да потеглят на безнадеждната си мисия. Адам струваше осемдесет и шест хиляди паунда. Докарах го с взет под наем ван до моя неуютен апартамент в Клапам Норт. Това беше чисто безумство, но бях окуражен от появилите се съобщения, че сър Алън Тюринг, герой от войната, водещ гений и баща на дигиталната ера, си беше поръчал от същия модел. По всяка вероятност с намерението да го разглоби в лабораторията си, за да проучи как работят частите му.
Дванайсет екземпляра от първата партида носеха името Адам, тринайсет бяха кръстени Ева. Тъпо, по всеобщото мнение, но затова пък комерсиално. Представите за биологичен род бяха научно поставени под съмнение, двайсет и петте бяха изработени така, че да покриват голям кръг от етноси. Появиха се слухове, после и оплаквания, че арабинът не се различавал от евреина. Използването на случайни елементи при програмирането, както и житейският опит трябваше да предоставят на всички модели пълна свобода по отношение на сексуалните им предпочитания. В края на първата седмица всички Еви бяха разпродадени. На пръв поглед можех да определя моя Адам като турчин или грък. Тежеше сто и седемдесет фунта, затова ми се наложи да помоля съседката си от горния етаж Миранда да ми помогне да го пренеса от улицата в къщата върху носилка за еднократна употреба, която вървеше заедно с покупката.
Когато батериите му започнаха да се зареждат, направих кафе за нас двамата, после взех да преглеждам онлайн упътването му от четиристотин и седемдесет страници. В по-голямата си част езикът му беше ясен и точен. Но Адам беше сглобен през различни агенции и на места инструкциите притежаваха очарованието на безсмислено стихотворение. „Покрийте горната част на капак B347k, за да получите достъп до емотикона за безгрижност плюс настройки на дънната платка, за да омекотите полусянката, свързана с промяна на настроението.“
Най-накрая, с картонената и стиропорна опаковка, разпиляна около глезените му, той се озова гол върху малката ми маса за хранене със затворени очи, черен захранващ кабел, провлачил се от входното гнездо в пъпа му до 13-амперовия контакт в стената. Трябваха му шестнайсет часа, за да се зареди. След това трябваше да се даунлоудват всички ъпдейти и лични предпочитания. Исках да го имам час по-скоро, както и самата Миранда. Като едни млади нетърпеливи родители, жадувахме да чуем първите му думи. Той нямаше някакъв евтин говорител, вграден в гръдния му кош. Бяхме разбрали от шумната реклама, че оформя звуци с помощта на дъха, езика, зъбите и небцето. Кожата му, която приличаше на жива, вече започваше да се затопля и при допир се усещаше, че е гладка като на бебе. Миранда заяви, че е видяла как миглите му трепват. Аз обаче бях убеден, че е уловила вибрациите на влаковете в метрото, които профучаваха на сто фута под нас, но въпреки това си замълчах.
Адам не беше сексиграчка, но въпреки това можеше да прави секс и притежаваше функционираща слизеста лигавица, за поддръжката на която изразходваше половин литър вода на ден. Забелязах, че е необрязан, средно надарен и с гъсти тъмни лонни косми. По всяка вероятност този високотехнологичен модел на изкуствен човек отразяваше апетита на своите млади създатели на кода. Всичките Адамовци и Еви, така се смяташе, щяха да бъдат като живи.
Рекламата твърдеше, че въпросният модел е способен да бъде компаньон, интелектуален спаринг-партньор, приятел и момче за всичко, което умее да мие чинии, да оправя леглата и да „мисли“. Във всеки момент от съществуването му той записва всичко, което чува и вижда, след което то може да бъде възстановено. Все още не умееше да шофира, не беше разрешено да плува или да се къпе, нито да излиза без чадър при дъжд, нито да бъде оставян без надзор, когато работи с верижен трион. Що се отнася до капацитета му, благодарение на откритията в областта на батериите моделът можеше да пробяга седемнайсет километра за два часа без зареждане, или със същия електрически еквивалент би могъл да разговаря, без да спира, в продължение на дванайсет дни. Притежаваше работно дълголетие от двайсет години. Имаше компактен дизайн, прави рамене, тъмна кожа и гъста черна коса, сресана назад, още тясно, продълговато лице с леко гърбав нос, който издаваше мощен интелект, мечтателно прибулени очи, стиснати устни с мъртвешки жълтеникавобял оттенък, които, още докато го зяпахме, започнаха да се наливат с пълнокръвен човешки цвят и като че ли се отпуснаха в двата края. Миранда каза, че ѝ прилича на „докер от Босфора“.
Пред нас стоеше най-съвършената играчка, мечтата на много векове, триумфът на хуманизма... или неговият ангел на смъртта. Неимоверно вълнуващо, но и смущаващо. Двайсет часа са много време, когато трябва само да чакаш и да наблюдаваш. Смятах, че за сумата, която бях броил следобеда, би трябвало да получа Адам зареден и готов за експлоатация.
Беше късен зимен следобед. Направих препечени филийки и още кафе. Миранда, която в момента работеше върху докторантура по социална история, подхвърли, че би искала младата Мери Шели сега да седи тук с нас и да наблюдава отблизо как оживява не някакво чудовище като Франкенщайн, а този красив мургав млад мъж. Отвърнах ѝ, че общото между двете творения е глад за живителната сила на електричеството.
– Това важи и за нас – обади се тя; каза го, сякаш това се отнасяше само до нас двамата, а не до цялото електрохимично заредено човечество.
Тя беше на двайсет и две, десет години по-млада от мен. Погледнато в перспектива, между нас нямаше много общо. И двамата бяхме божествено млади. Но аз смятах, че се намирам на съвършено различен етап от живота си. Формално моето образование беше вече зад гърба ми. Бях преживял серия от професионални, финансови и лични провали. Гледах на себе си като на прекалено упорит и твърдоглав, прекалено циничен за прекрасна млада жена като Миранда. И макар че тя беше красива, със светлокестенява коса, със слабо, продълговато лице и очи, които често изглеждаха присвити сякаш от сподавен смях, и въпреки че в определени моменти я зяпах в захлас, още в началото бях решил да сведа нейната роля до тази на мила съседка и приятелка. Нейният малък апартамент се намираше точно над моя. От време на време се виждахме на кафе, разговаряхме за стари гаджета, за политика и всичко останало. С поведението си на стриктно премерен неутралитет тя създаваше впечатление, че това положение на нещата не я притеснява. Изглеждаше, сякаш евентуални следобеди на еротична наслада с мен биха били толкова важни за нея, колкото и едно непорочно споделено приятелство. По всичко личеше, че тя се чувства съвсем добре в моята компания, което ме караше да си мисля, че сексът ще развали всичко. Останахме си добри другарчета. У нея обаче имаше някаква примамлива потайност или сдържаност. Може би, без да съзнавам, от седмици вече бях влюбен в нея. Без да съзнавам? Що за тъпо определение!

Алманах “Изгреви – Роди се автор”


В алманаха са включени два мои разказа - "Убиец на кошмари" (хорър) и "Полет"(научна фантастика). Ще бъдат публикувани в раздела за утвърдени автори.
По-надолу можете да прочете издателската анотация на книгата.
Ради Радев

Това е рекламен алманах на авторите, завършили успешно Издателския курс към Фондация "Буквите".

За три месеца те се научиха как да си напишат вълнуваща творческа биография, да съставят интригуващи представяния на книгите си, да говорят пред микрофон и най-важното - да се държат уверено пред публика.

Получиха сериозни теоретически и практически познания по целия издателски процес - от подаването на текста, обработването, работа с редактор, избор на корица, писане на пресрелийзи, организация на представяния, турнета и премиери.

След интензивен 3-месечен курс пред вас стоят подготвени автори, запознати с реалностите на българското книгоиздаване.

понеделник, 22 юли 2019 г.

Питайте Джийвс - П. Г. Удхаус


На 19 юли излиза от печат „Питайте Джийвс” от ненадминатия хуморист П. Г. Удхаус! Преводът е дело на Жечка Георгиева. Автор на илюстрациите е Тодор Ангелиев.

„Питайте Джийвс“ (превод: Жечка Георгиева, цена: 22 лв., 600 стр.) е брилянтна колекция от разкази за Бърти Устър и неговия находчив, неподражаем прислужник Джийвс! Умопомрачителна доза неангажиращ хумор, майсторски поднесена от плодовития П. Г. Удхаус. По думите на Стивън Фрай „Удхаус дължи безсмъртието си на своите герои. Ако единствената му тема бяха Джийвс и Устър, пак щяхме да го прославяме като Майстора. Дори да не беше написал и ред повече, днес пак щяхме да го тачим като най-блестящия английски хуморист. Ако приносът му към литературата бяха само историите за семейство Мълинър, мястото му в историята на човечеството щеше да е осигурено за вечни времена.

Сър Пелъм Гренвил Удхаус (1881-1975) тъче своето писателско платно на фона на идилична предвоенна Англия (става дума за Първата световна война) във висшето британско общество. Днес той е известен преди всичко с романите и разказите си за Джийвс, клуб „Търтеите”, мистър Мълинър и замъка Бландингс. Но Удхаус се е изявявал също така активно и плодотворно като драматург (15 пиеси) и сценарист на музикални комедии (250 песни за 30 мюзикъла). Работил е с музиканти от ранга на Коул Портър и Гершуин. Все пак той си остава в съзнанието ни като любим хуморист, обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет. И от звездни актьори като Хю Грант!

вторник, 19 февруари 2019 г.

Падането на Гондолин - Дж. Р. Р. Толкин


В преданието „Падането на Гондолин“ се сблъскват две от най-могъщите сили на света. От едната страна е Моргот, символ на върховното зло, невидим в тази история, но властващ над огромна военна сила от своята крепост Ангбанд. Срещу него е Улмо, отстъпващ по мощ единствено на Манве, предводителя на Валарите – наричат го Властелин на водите във всички морета, езера и реки под небето. Но той работи в Средната земя тайно, за да подкрепи елфите Нолдори, сред които са Хурин и Турин Турамбар.

Централно място в тази вражда на боговете заема град Гондолин, прекрасен, но неоткриваем. Той е построен и заселен от елфите Нолдори, които, докато живеели в страната на боговете Валинор, се разбунтували срещу тяхната власт и избягали в Средната земя. Моргот се бои и ненавижда Тургон, краля на Гондолин, ала напразно се мъчи да открие вълшебния таен град.

В този свят идва Туор, братовчед на Турин и изпълнител на плановете на Улмо. Насочван незабележимо от него, Туор тръгва от родния си край на страховито пътешествие към Гондолин и в един от най-повратните мигове от историята на Средната земя сам морският бог се извисява пред него над бурните океански вълни. В Гондолин Туор става велик – оженва се за кралската дъщеря Идрил и техен син е Еарендел, чието раждане и огромно значение за бъдните дни са предречени от Улмо.

Най-сетне идва страшният край. Чрез акт на върховно предателство Моргот научава всичко, което му трябва, за да подготви унищожително нападение над града с Балрози, дракони и безброй орки. След подробен разказ за падането на Гондолин легендата свършва с бягството на Туор, Идрил и рожбата им Еарендел. Те пътуват към нова история – Легендата за Еарендел, която Толкин така и не написва, но е изложена в тази книга по други източници.

След представянето на „Берен и Лутиен“ Кристофър Толкин използва същия похват на „история в развитие“ при писането на това издание на „Падането на Гондолин“. Според думите на Дж. Р. Р. Толкин това е „първата реална история на този въображаем свят“ и заедно с „Берен и Лутиен“ и „Децата на Хурин“ той я смята за една от трите „Велики легенди” на Древните дни.


четвъртък, 29 ноември 2018 г.

„Вкусът на Италия“

National Geographic повежда читателите на кулинарно пътешествие из регионалните кухни на Италия
America’s Test Kitchen представя 100 изпитани рецепти, които всеки може да сготви

Готвенето е изкуство, подправено с много въображение, любов и истинска радост от малките моменти в живота, които италианците умеят да превръщат в големи събития. Тортелините и канелоните са познати навсякъде по света, но не толкова популярен е фактът, че кухнята на родината на Микеланджело има толкова лица, колкото и региони.

„Вкусът на Италия“ подрежда мозайката от традиции в готвенето, обусловени от географията и климата на всяка провинция, селското стопанство, историята и културата. И не е обикновена книга с инструкции за готвене, а празник за сетивата със 100 изпитани рецепти, спиращи дъха фотографии на National Geographic и безценни съвети от доказани специалисти.

Джак Бишъп, Юджиния Боун, Джулия дела Кроче са имената, които застават кулинарно зад проекта – безспорни експерти и страстни почитатели на италианската храна. А за да не остане нищо скрито-покрито в технологиите на приготвяне на ястията, екипът на America’s Test Kitchen е подложил всяка рецепта на тест.

Повече за „Вкусът на Италия“: https://egmontbulgaria.com/p3442



ЗА АВТОРИТЕ

Джак Бишъп е главен творчески директор на America’s Test Kitchen. Той е лабораторен експерт по дегустации и ръководи творческите екипи, работещи по предаванията, списанията, книгите, уебсайтовете и онлайн готварското училище на America’s Test Kitchen.

Юджиния Боун е известен журналист и автор на кулинарни публикации с множество награди и няколко книги зад гърба си.

Джулия дела Кроче пътува из Италия от дете. Тя е специалист по италианската храна и е автор на дузина книги, повечето преведени и разпространявани в цял свят.

America’s Test Kitchen e професионална кухня, разположена в Бостън, САЩ. Това е домът на списанията Cook’s Illustrated и Cook’s Country, откъдето и обществената телевизия излъчва America’s Test Kitchen и Cook’s Country from America’s Test Kitchen. Там се заснемат и епизодите на онлайн училището по готвене America’s Test Kitchen Cooking School.

вторник, 27 ноември 2018 г.

Шестте свещени камъка - Матю Райли

„Неудържимо лудуване по следите на „Седемте смъртоносни чудеса”. Само не забравяйте да си вземете парашута”
Джеймс Ролинс


„Древна история, спиращи сърцето капани и безумно приключение – никой не пише екшън като Матю Райли!”
„Пъблишърс Уикли”

Краят на света е тук!

Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса” свръхвойникът Джак Уест-младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.

От Стоунхендж в Англия, през пустините на Египет до живописните Три клисури в Китай, „Шестте свещени камъка” ще ви грабне в задъхващо препускане през древната история и съвременните оръжия на страниците на най-изумителния екшън, който сте разлиствали.

събота, 24 ноември 2018 г.

Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг

Има ли Бог?

Как е започнало всичко?

Можем ли да предсказваме бъдещето?

Има ли друг разумен живот във Вселената?

Ще стане ли изкуственият интелект по-умен от нас?

Възможно ли е пътуването във времето?

Трябва ли да колонизираме космоса?

Какво има в една черна дупка?

Ще оцелеем ли на Земята?

Как оформяме бъдещето?


Широкообхватна, интелектуално стимулираща, страстно обоснована и пропита с характерното му чувство за хумор, „Кратки отговори на големите въпроси“, последната книга от един от най-големите умове в историята, е личен поглед към предизвикателствата, пред които сме изправени като раса и накъде вървим като планета.

понеделник, 19 ноември 2018 г.

„Момичето от квартала“ – повест в стихове от група млади автори

„Момичето от квартала” е петнадесетата книга на творчески клуб „Светлини сред сенките” и първата стихотворна повест в поредица „Човешката библиотека“. Римите и посланията се преплитат във вълнуващо приключение, което съпровожда героите в порастването им. Авторите са на възраст от 7 до 18 години, а персонажите им са цветни и самобитни, умни и палави... също като тях.

„Момичето от квартала“ разглежда взаимоотношенията между деца и родители и премеждията на малкия човек, оставен да се оправя сам в големия квартал. Ще видите как реагират децата на първата любов, първия сблъсък с градските хулигани, но и първата среща с нещо сериозно и страшно, за което трябва да се говори, но е трудно да се намерят точните думи – и точните хора, на които да споделим.

Ниа

Днес ми се иска
да се случи
нещо истинско
и да получа
поне мъничко вдъхновение.
Да се случи
едно различно приключение,
за да научат
нещо ново и хлапетата.
Защото
писнало ми е момчетата
да провокират,
да се бият,
да си играят,
да се крият,
за да впечатлят момиче.
Това на нищо не прилича!

Кварталът

Какво си пожелаваш, малка Ниа?
Какво мечтаеш аз да ти открия?
Готова ли си да ме видиш в блясък,
по-мръсен от бургаски плажен пясък?
Защото моят блясък тъмнина е
и не очаквай тук да се разкая
за плановете си и за делата.
Аз мозъкът съм чер на махалата.
Ще ви покваря и ще ви разкрия,
наложи ли се, даже ще убия
този глупав ваш ентусиазъм.
Мечтател ли си, аз ще те наказвам,
докато станеш проста сива клетка
от моята вековна тъмна плетка.

„Момичето от квартала” излиза както в хартиен, така и в електронен вариант. Като останалите издания на Човешката библиотека, електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се използват за издаване на предстоящите книги на клуб „Светлини сред сенките“.

Премиерата на „Момичето от квартала” ще се състои на 8 декември от 11 часа в детския отдел на Столична библиотека.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=6707