Много е интересно как един съвременен писател успява да възпроизведе абсолютно точно прямия и хумористичен стил на Реймънд Чандлър. Говоря за комични диалози на границата на нецензурното, но изпълнени със смях. Или пък за разсъжденията и чувствата на главния герой - частния детектив Корморан Страйк.
Впрочем Страйк е нает от Бристоу да открие причините за смъртта на неговата сестра Лула Ландри. И веднага можем да се насладим на неповторимия начин, по който авторът разкрива съмненията изпълнили детектива:
"Съвестта на Страйк, някога твърда и непоклатима, бе отслабена от редуващите се удари на съдбата, а този последен я прати в нокаут."Най-впечатляващо и красиво в книгата са описани отношенията между Корморан и неговата секретарка Робин. В самото начало те се запознават така да се каже по време на сблъсък. Робърт Галбрейт с невероятно умение е описал как двама непознати, свързани единствено с трудови отношения първо изпитват неприязън и неудобство един от друг. По-късно в името на бизнеса започват да се сработват. После започват да изпитват симпатия един към друг. Още по-нататък започват да се допълват и да са заедно дори и извън работно време. В крайна сметка се оказва, че те са нещо като Батман и Робин, алюзия умело използвана от автора.
Романът е извънредно подробен и дори бих казал - педантичен. От тази книга можете да научите, че в Лондон има:
- 7, 5 милиона население
- 10 хиляди охранителни камери
- "В петък в "Барак" е най-добрата хип-хоп вечер в Лондон"
Тъй като действието в книгата се развива в наши дни, на Корморан Страйк му се налага да е модерен и високотехнологичен детектив. Той ползва постоянно мобилния си телефон, наема специалист да извлече от преносим компютър данни, които се предполага, че са изтрити и щателно разледва записи на охранителни камери.
Всъщност читателят изпитва симпатия и малко съжаление към главния герой. Въпреки, че е грамаден дори за частен детектив Страйк има трайна физическа травма, която му пречи до голяма степен. Един умел детектив обаче в крайна сметка успява да извлече предимство дори от своя недостатък.
Робърт Галбрейт с невероятно майсторство изобразява света на много богатите хора, в който детективът е принуден да навлезе поради своето разследване. Известните и заможните от една страна живеят невероятно охолно, но от друга страна са принудени на всякакви маневри ако искат да запазят за себе си частичка личен живот. Освен това едновременно са преследвани и причаквани в засада от папараци и то на най-различни места.
Също така богатите хора, примерно някои дизайнери имат не много приличен език. Но думите им са като игли, които убождат точно на нужните места:
"Журналистите в тази страна са по-долни от най-долните отрепки. За всеки съдят по себе си."
В "Зовът на кукувицата" има много коварство и интриги, а също така доста явни и все още неразкрити роднински връзки по-заплетени и от тези в най-дългите латиноамерикански сериали.
Корморан Страйк е с големи габарити и това е една от причините да се придвижва бавно. Но все напред. Докато успее да постигне целта си.
Между другото ако не знаете авторът или може би авторката на тази книга е продал(а) книги в общ тираж от 500 милиона броя. И вероятно поради тази причина Робърт Галбрейт е написал това изречение, в което можем да открием самоирония:
"- Направо смехотворно - почти без дъх проговори Бристоу. - Трябва да се откажеш от детективската работа и да пишеш фентъзи романи, Страйк."
Купете "Зовът на кукувицата" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/863/robyrt-galbrejt-zovyt-na-kukuvicata
Няма коментари:
Публикуване на коментар