За мен "Ханибал" определено е роман на ужасите. Докато "Червения дракон" и „Мълчанието на агнетата“ са определени като психотрилъри, последната книга от поредицата за д-р Лектър за мен със сигурност си е чист ужас.
Веднага ви предлагам цитат описващ второто най-зловещо убийство в "Ханибал":
"- Трябваше да вземеш шоколада - каза Марго и натъпка муцуната на змиорката в устата му.
Острите като бръснач зъби се впиха в езика му, както ловяха рибите, и челюстта не пускаше, упорито не пускаше, а тялото и се огъваше и се виеше, омотано около плитката му."
Нарочно не ви демонстрирах най-демоничното убийство в култовата книга "Ханибал" за да запазя елемента на изненада за предстоящите и читатели. Но бих желал да загатна, че на тези, които докторът-канибал счита за врагове им се налага да си отварят ума и да си опичат акъла.
В този роман Кларис Старлинг е изпреварила повечето си колеги и е натрупала умения и опит. Всъщност агентката на ФБР вече е толкова способна и тренирана, че по-голямата част от обеществото я счита за опасна:
"АНГЕЛЪТ НА СМЪРТТА КЛАРИС СТАРЛИНГ, МАШИНАТА ЗА СМЪРТ - крещеше заглавието от седемдесет и два пункта."
Доктор Лектър е на свобода и също дава воля на интелекта и първичните си инстинкти. В същност по мое лично мнение Ханибал Лектър е изобразен от Томас Харис по-скоро като вампир, отколкото като отблъскващия сериен убиец. Докторът е изключително интелигентен, и благодарение на това (плюс две торби цимент на правилното място) е назначен на висок пост във Флоренция. Мисълта ми беше, че от около 70 години насам вмпирите се обрисуват като жадни за кръв, но чаровни създания. Когато не убива хора, доктор Лектър свири Моцарт на клавесин, и показва енциклопедични познания във всяка област на културата.
Между другото всеки, който по една или друга причина е бил продължително време близо до Лектър обикновено или се побърква, или не е сред живите. Или се е научил да оцелява:
"Барни бе виждал доста изражения през живота си и бе останал жив благодарение на способността си да ги разчита правилно."
И отново думите на писателя Томас Харис попадат в целта. Въпреки, че са вплетени в диалози, те ще прозвучат на читателите като притчи:
"- Човек не може да компенсира липсата на второразредна интелигентост с това, че играе мръсно."
Финалът на романа е съвършено неочакван.
Няма да ви го разкривам. Само ще ви кажа, че Кларис е забравила агнетата. И изобщо вече не ги чува.
Купете "Ханибал" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/838/tomas-haris-hanibal
Няма коментари:
Публикуване на коментар