Ревю на "Духовни решения" от Дийпак Чопра

Според мен е добре да се четат книги за позитивно мислене. Дори и да не променят живота ви светкавично, те ви помагат да приемате по-спокойно нещата. А Промяната рано или късно ще дойде.
"Духовни решения" на Дийпак Чопра е по-скоро приложна психология, но в нея има и малко езотерика. Авторът е доста интелектуален, пише на висок стил. Възприемането и прилагането на неговите практически съвети зависи индивидиуално от всеки читател.
В началото на книгата Чопра ни разяснява що е то свито, разширено и чисто съзнание. Това са понятия свързани с разрешаването на различни кризи и проблеми. Но също така с извисяването на Аз-а, бихте могли да направите ежедневието си доста по-приятно, весело и богато.
Казано обобщено и накратко с думите на друг известен човек - културист, актьор и бивш губернатор:
"Всичко е в главата ти."
Арнолд Шварценегер
При Чопра, разбира се, нещата са много по-мащабни. Дийпак е лекар и учител. И като такъв ни дава много примери за калейдоскопични мисли и реакции при отделните хора. Лично на мен доста ми допаднаха следните негови думи:
"Всички ние виждаме света през очила с различен цвят и ако обърквате гледката с реалността, това просто означава, че очилата ви изглеждат напълно прозрачни."
Книгата на Дийпак ни помага да надхвърлим ограничените си представи, да съчетаем думите"духовно" и "решение" и да се опитаме да изградим успешен подход към всяко препятствие или начинание.
И при този автор, както и при Луис Хей е казано, че е добре понякога да си повтаряме: "Аз съм в пълна безопасност във Вселената".
Лично аз съм привърженик на позитивното мислене. Харесва ми за първи път в живота си да сготвя спагети по китайски или пък внезапно да замина за държава, в която никога досега не съм ходил.
Интересни са мислите на автора относно решенията, спъващи пътя към успеха. Ако човек се освободи от ограничените перспективи, страхът от провал и импулсивните действия е много вероятно да постигне щастие.
В книгата има и много добри съвети за създаването на пълна и емоционална връзка.
Впрочем Чопра получава писма с молби за помощ или с въпроси на читатели от цял свят.
Беше ми интересно да прочета как една дама конкретно пита - Бог мъж ли е или жена?
Има също така и въпроси за живота след смъртта, може ли негативното мислене да причини рак, как да поддържаме любопитството си всеки ден и на още много други теми. На всички тези питания авторът отговаря с огромна ерудиция и с концепции, съгласно неговия позитивен мироглед.

Купете "Духовни решения" от Дийпак Чопра тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2096

Ревю на "Кръстопът" от Димитър Запрянов

За първи път чета българско "ърбан" фентъзи. Авторът Димитър Запрянов се е справил много добре. Голяма част от книгата навлиза и в дебрите на епичното фентъзи, което само демонстрира необятното въображение на създателя на този фантастичен роман.
"Кръстопът" ни запознава с Гарет, който си живее съвсем обикновено. Внезапно главният герой е пренесен в друг свят. Там има три слънца. Гарет се сблъсква с летящи чудовища и малко остава да загине. На помощ му се притичва гиганта Крейвън.
Запознатите със сагата за крал Артур знаят, че в митологията Гарет е рицар на Кръглата маса, и че самото име означава "благороден".
На главният герой в "Кръстопът" също му се налага да се занимава с велики, славни и знатни дела. Гарет се среща със самия архангел Михаил и научава, че му предстои да участва във война.
Запрянов пише много силни диалози:
"- Аз съм пил от кръвта на самия Велзевул, силата на господаря на Ада тече във вените ми и не мога да бъда убит."
Авторът пресъздава по оригинален начин поредната битка между Рая и Ада. Самобитното в тази книга е, че един от главните архангели се присъединява към армията на Ада. Няма да ви разкривам неговото име. Само ще отбележа, че православната църква обикновено назовава този архангел "Вестоносецът на Бог". А католическата църква го нарича "Лявата ръка на Бога".
Главният герой Гарет научава, че не е човек. Освен това е надарен със свръхестествени умения. Налага му се да започне тренировки с гиганта Крейвън, а също така и с архангел Михаил.
Битките между различните създания са описани с въображение, фин щрих и рисунък:
"Тъкмо си мислеше, че няма да издържи още дълго, когато един дълъг кинжал прелетя във въздуха и се заби в лявото крило на ангела, който се олюля във въздуха и кацна на земята."
Хареса ми, че писателят е вплел различни философски послания в напрегнатото повествование на книгата. Открих влияние на видеоиграта "Mortal combat”. Това е нормално, тъй като и известният руски автор Сергей Лукяненко казва, че понякога се инспирира от подобни игри.
Допаднаха ми и свръхествените символи, изпълняващи различни функции.
Героят Гарет е представен наистина добре. Както свръхествената, така и човешката му част. В редки моменти човешкото в него го кара да падне духом и да отстъпи. Но понякога му помага да се мотивира. И напълно да запази себе си.

Купете "Кръстопът" от нейната страница във "Фейсбук":
https://bg-bg.facebook.com/krystopytdimitarzapryanov/

ПРЕМИЕРА: „Другият сън” на Владимир Полеганов

Защото в даден момент от живота си всеки от нас успява да зърне някой от другите светове.

На 16 ноември ще ви потопим в дълбоките води на един психологически роман, предрешен като фантастично преживяване. Поводът за тази авантюра носи заглавие „Другият сън” – автор е будният ум на Владимир Полеганов!

„Другият сън” е интимна история за времето, в което бъдещето неусетно е станало част от ежедневието. Един роман, в който „дните изглеждат несглобяеми, паметта не е нищо повече от неадекватна функция на съзнанието, а споменът е само за едно: че някога е имало спомени”. След погрешно набран номер млад мъж се озовава в непознат свят, който постепенно се насища със странни същества и предмети. Всяка следваща крачка е непонятна и води ту към ужаса от чуждото, ту към удивлението от него. Какво се случва, когато поверим паметта и желанието си на технологиите? Ще можем ли да продължим да живеем в познатия ни свят? А може би в даден момент от живота си всеки от нас успява да зърне някой от другите светове?

Владимир Полеганов отдавна е доказал, че има нюх към качествената фикция и нестандартните прочити на действителността – и като автор, и като преводач. Разказът му „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. През 2015 г. „Птиците” е включен в антологията “Best European Fiction” на издателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в списанията „Следва“, „Море“, “Страница” и “Granta България”, както и в „Литературен вестник“ и Drunken Boat. Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“

Не пропускайте премиерата на дебютния му роман на 16 ноември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК.

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/221769728253114/

Ревю на "Шести патрул" от Сергей Лукяненко

Антон Городецки разследва нападение от вампири. Седем жертви за една седмица. Необичайното е, че потърпевшите нито са убити, нито превърнати във вампири. А общото между ухапаните е, че малките буквите на имената им изписват АНТОН ГО...
Лукяненко отново създава роман, интересен както за почитателите на свръхестествените истории, така и за феновете на криминалетата. Руският автор ни предлага многопластова творба. Напрегнатото действие не е просто за развлечение на читателя, а присъства като част от цялостната перспектива.
Сергей е психологически-ироничен:

"Съчувствие. Но някакво унило, насочено и към него самия. Така би гледала първата цигулка към втория тромбон от оркестъра на борда на "Титаник".

Хубавото на тази книга е, че е поредната от вълшебната поредица за Патрулите. Това, което не ми допадна е, че авторът променя правилата - естествени и свръхестествени, както му допада на него. Имам предвид, че в предишните части все пак има някои ограничения на магичните закони и въздействия. В "Шести патрул" всичко се случва по преценка на автора. Възкръсвания, въздигания, внезапни появи на изчезнали герои или героини...
Има ново пророчество, което вероятно предвещава края на света и за Различните и за хората. Трябва да настъпи сериозно обединение на всички паранормални за да бъде предотвратено предсказанието.
Някои от Различните обаче са леко параноични:

"- Само имай предвид, малката, че съм набивала такива като теб на кол още преди прабаба ти да е била родена

.
Други от маговете и вещиците са по-склонни да съдействат:

"- А защо нашият мъдър Хесер не дойде? - присви очи Завулон. - Идеята е негова, а да я реализираме ние?
- Той е на шабат. - отвърна Олга. Ще уговаря Бабите да изберат Прабаба."

Городецки е все така добре обрисуван - за мен той е сплав между Дон Кихот и магичен Терминатор. Светлана също е описана много добре - Велика вълшебница, която е скромна и любяща, но винаги избухва щом някой се опита да нарани нейните любими съпруг и дъщеря. Надя Городецкая вече е пораснала и дори в началото на книгата спретна интересна игра на думи за да изплаши и притесни родителите си. Всъщност си мисля, че тъй като Антон и Светлана са Велики, а Надежда е Абсолютна вълшебница, на Лукяненко му е все по-трудно да им измисля подходящи предизвикателства, с които да се справят.
Отново прави чест на автора, че пряко или косвено отбелязва произведения или автори, които са колоси в жанра фантастика, а именно Айзък Азимов, Хърбърт Уелс и Урсула Ле Гуин.
Много добро впечатление ми направиха дълбокомислените изказвания на Олга:

"Животът е грозно нещо - рече Олга. - А животът след смъртта - съвсем отвратително."

Тъй като този текст е задължителен за прочитане както от силите на Светлината, така и от силите на Мрака, можете да го купите тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-572-4

Черепният трон - Питър В. Брет

Книга четвърта от поредицата „Демонски цикъл“

Черепният трон на Красия е празен.

Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.

Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.

На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.

На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.

Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...



Питър В. Брет

Отраснал на твърда диета с фентъзи, комикси и „Подземия и дракони“, Питър В. Брет пише фентъзи разкази, откакто се помни. През 1995 г. завършва английска литература и история на изкуството в университета „Бъфало“, а следващото десетилетие прекарва в писане на публикации в областта на фармацията, преди да се завърне към истинската си слабост.

Днес Питър В. Брет е бестселър автор на Ню Йорк Таймс с поредицата "Демонският цикъл", от която са продадени над 1 милион екземпляра на 24 езика.

Живее в Манхатън.

Посети Питър Брет на www.peterVbrett.com

Ревю на "Принцът на глупците" от Марк Лорънс

Книгата е великолепен образец на жанровете героична фантастика и дарк фентъзи. Но бих желал да направя алюзия със спорта баскетбол. Ако сте фен на Майкъл Джордан или Уилт Чембърлейн и някой от тях отбележи 30 точки в един мач, вие ще им ръкопляскате, нали? Обаче вътрешно ще бъдете леко разочарован. Защото знаете, че и Джордан и Чембърлейн могат да отбележат по 100 точки в една среща.
Марк Лорънс покори сърцата на своите читатели с трилогията "Разделената империя". Принцът на глупците" се развива в същия свят, измислен от автора за "Принцът на тръните".
Главен герой в книгата е принц Джалан Кендет. Той е воден предимно от половия си нагон, страстта си към хазарта и любовта си към спиртните напитки. В самото начало на романа Джалан се държи като благородническия аналог на магьосника Ринсуинд от книгите на Тери Пратчет. Тоест принцът бяга ако дори отдалеч забележи предпоставки за каквато и да е битка. Това е само в началото. Читателят ще забележи, че въпреки предполагаемата му страхливост, в Кендет има някои черти от характера на самия Хонорий Йорг Анкрат. Нека да дам думата на самия принц Джалан:

"Вярно е, че врагът бе по-многоброен от мен, но в края на краищата аз съм героят от Аралския проход, а понякога, когато принц Джалан Кендет е разярен, е по-добре да бягате, независимо от броя си. Ако сте на осем години."

По стечение на обстоятелствата Джалан се среща със Снори вер Снагасон. Името Снори означава "атака". Снагасон е огромен, мускулест северняк, който владее няколко езика. Освен това е великолепен разказвач със завладяващо дар слово. Според мен прототипите на този герой са няколко. На първо място това е Конан на Робърт Хауърд. Освен това е и Фафърд от творбите на Фриц Лейбър. Също така, колкото изненадващо да звучи, мисля че Марк Лорънс е използвал за прототип и Сивия Мишелов - спътника на Фафърд. При една битка Снори вер Снагасон стъпи на главата на разярена мечка и отскочи от нея. Ако това не е проява на невероятна ловкост, не знам какво друго е.
Друг впечатляващ персонаж от книгата е Мълчаливата сестра. Тя е дама със свръхестествени умения и е невидима почти за всички.
Между другото автора има много добро, понякога леко цинично чувство за хумор:

"Опера! Нищо не може да се сравни с нея. Освен праскащи се прасета."

Допълнително удоволствие на читателя ще достави срещата с познатия ни симпатичен злодей Хонорий Йорг Анкрат. На него не са му отделени много страници, но все пак Йорг си е все така познатия чаровен и зъл отмъстител. Радвам се, че главният герой Джалан успя да се оттегли навреме.
Иначе доколкото познавам Йорг, той щеше да извади, пардон сломи сърцето му.
Книгата е изключително приятно произведение в жанра меч и магия. Дълбоко се надявам с втората част от поредицата "Войната на Червената кралица" Марк Лорънс да отебележи 100 точки.
Защото той е сред най-добрите.

Купете "Принцът на глупците" от Марк Лорънс:
http://www.bard.bg/book/?id=2099