Онлайн книжарница

петък, 17 април 2020 г.

Ревю на "Боговете не са всемогъщи" от Андрей Филипов


От години насам не съм чел добра българска научна фантастика. Тъй като знам обаче, че читателите на моя блог искат да узнаят моите литературни пристрастия - ето я личната ми класация на трите най-добри български научнофантастични книги:
1. Шпага с рубини - Светослав Славчев
2. Невероятната Марта - Величка Настрадинова
3. Космосът да ти е на помощ, Александър - Иван Мариновски
Това са книгите от български автори в любимия ми жанр, които съм препрочитал най-много пъти.
В това ревю обаче искам да и представя един нов и непознат за мен автор на НФ, който сериозно ме впечатли. Неговото име е Андрей Филипов.
Разказите в книгата са написани с голяма ерудиция и добро познаване на астрономията и физиката. На места има по-голямо струпване на научни термини и сложни думи. Но пък, който не знае значението на слова като турбулентен, мъглявина, пулсар, и понятия като "Котката на Шрьодингер", по-добре да се ориентира към четене на научна фантастика за деца.
Като цяло творбите приличат на произведения на Робърт Шекли или ранния Айзък Азимов. Историите са и с хумористична насоченост, подобна на "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс. Според моето лично мнение при описанията на извънземните, извършването на техния тоалет и дори полагането на грим, авторът е черпил вдъхновение от "Галактическа болница" на Джеймс Уайт.
Първият разказ - "Салют, примати!" описва близка среща от трети вид. Но нещо се обърква... Краят е комичен и предизвиква усмивката на читателя.
В "Последните хуманоиди" авторът проследява докъде може да стигне една в буквалния смисъл извънземна мания за величие, чест и почести. Хареса ми как Андрей обрисува вътрешния и външния свят на инопланетянин, неговите стремежи, суета и колебания. За да опишеш чуждоземен разум се изисква голямо майсторство и авторът показва, че го притежава.
За да се убедите, че Андрей Филипов има неподражаем и умозрителен стил на писане, бих желал да ви предложа един цитат от разказа "Сага за всемирния хаос":
"- В случай, че данните са симетрични и визират настроението в положителен аспект, ти в чашите налей догоре еликсира, консервиран в колбите с оранжев етикет."
Интерес представлява историята "Боговете не са всемогъщи", дала и заглавие на цялата книга. В нея авторът умело ни представя своята версия за изграждането на чудесата на света. Има лека закачка с филма "Старгейт", но тук боговете са извънземни не само от египетската, а и от други митологии. В новелата присъстват и известни изобретатели като Галилей, Исак Нютон и Никола Тесла. Филипов пренаписва цялата земна история по един едновременно фантастичен, но и научен начин, използвайки авангардни теории ведно с изключителното си въображение.
"Преди да угасне денят" е разказ за грандиозни свръхсили и още по-голяма саможертва. Ще ни накара да се замислим дали някъде някой ни закриля на много високо ниво.

Можете да купите книгата "Боговете не са всемогъщи" тук:
https://www.ozone.bg/product/bogovete-ne-sa-vsemog-schi/

понеделник, 6 април 2020 г.

Анонс: Безплатни електронни издания на алманах „ФантАstika“


Човешката библиотека е общност от читатели и творци, в която книгите градят мостове между хората. В периоди като този се нуждаем от дори повече свързаност и съпричастност, затова Човешката библиотека и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ създадоха и публикуваха електронни версии на алманасите „ФантАstika“: общо над 3000 страници с обнадеждаващи и зареждащи погледи към бъдещето.

„ФантАstika“ излиза от 2008 г. и е носител на европейската награда Еврокон за фантастична периодика. Както подсказва двуазбучното му заглавие, той гради мостове между Изтока и Запада – на страниците му се срещат български и чужди автори: Величка Настрадинова и Питър Бийгъл, Иван Ефремов и Николай Теллалов, Йоан Владимир (Ангелина Илиева) и Вячеслав Рибаков, Кори Доктороу и Григор Гачев, Мария Спирова и Майкъл Суонуик, Рей Бредбъри и Валери Петров, Евгений Лукин и Геновева Детелинова, Красимир Георгиев и Теодор Стърджън, Велко Милоев и Дъглас Смит, Джон Варли и Стефан Кръстев, Дейвид Брин и Светослав Славчев, Елена Павлова и Сергей Лукяненко, Сергей Другал и клуб „Светлини сред сенките“... А в рубриките на алманаха си подават ръка всички въплъщения на градивното фантастично: в литературата, киното и телевизията, музиката, изящните изкуства (представени със стотици пълноцветни илюстрации) и видеоигрите, науката, прогностиката и футурологията.

Навярно най-важното обаче е, че „ФантАstika“ гради мостове между хората, които продължават да се вълнуват накъде се движи светът, къде искаме да отиде... и как да стигнем дотам. Атанас П. Славов, основният му съставител, разказва:
В първия наш алманах „ФантАstika 2007“ споделих, че това издание е за хора със страстен ум и мъдро сърце. Нека разясня: „ФантАstika“ е за хора с ум, достатъчно развит, за да може да изпитва страст към идеи и проекти, правещи света по-добър, и сърце, достатъчно мъдро да различи моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

Електронните издания на Човешката библиотека се получават след поискване с имейл. Те нямат дигитални (DRM) защити и следват принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, преводачи, редактори, коректори, художници и оформители. Така онези от вас, които изберат да платят прочетената книга, директно подкрепят българските творци.

Скоро предстои да излезе и юбилейният десети брой на алманах „ФантАstika“.

За повече:
https://choveshkata.net/blog/?p=7160