Онлайн книжарница

понеделник, 14 април 2014 г.

Рецензия на „Ковачница на мрак” от Стивън Ериксън


Мисля, че отделни редове от тази книга спокойно могат да съперничат на „Илиада” на Омир. Малцина са авторите, които могат да изобразят свой измислен свят релистично, поетично и едновременно с това да ни кажат нещо мъдро.
Ериксън е писател с много характерен, интелигентен и приятен стил, на места напомнящ бял стих:
„И дори бляновете за бъдеще държат в ръцете си места на мрак.”
Магията в романа е описана по много красив и изискан начин. Авторът знае, че голяма част от читателите на жанра фентъзи се вълнуват и от най-напредничавите научни хипотези и открития, дори да звучат невероятно. Ериксън описва земна магия, в която Висшият зидар кара огромен каменен блок да се рее, докато стигне до предназначението си – домашното огнище. За мен това е елегантен намек за начина на построяването на египетските пирамиди, тъй като една от хипотезите е, че строителите са ползвали непознати за нас методи на левитация.
Насилието. В отделни моменти това фентъзи преминава в жанр хорър (лично аз не одобрявам описването на насилие върху деца). Под влиянието на черна магия Спайт удушава сестричката си Малис. След това със сестра си Енви започват да избиват и възрастни хора. Предимно ги колят с ножове, но си помагат и с магия. Скоро Малис възкръсва, но за голямо възмущение на нейните сестри плътта и започва да гние и да мирише неприятно, особено когато се храни. Спайт разбива тежка глинена делва в главата на Малис. Докато още стене, я натикват в бумтяща пещ и я изгарят.
Също така има и една много брутална сцена с художникът Кадаспала, който след като вижда непоносима за него гледка на насилие, собственоръчно си изтръгва очите с пръсти.
Сексът в книгата е предостатъчен за да я постави в категория „за възрастни”. Мъже и жени воюват заедно. Когато заловят врагове - мъже, незабавно ги посичат. На две места в книгата е описано как постъпват с жени. Дамите-бойци стимулират с ръка колегите си военни и се наслаждават, докато гледат изнасилването на пленничките, като окуражават колегите си да продължат до самата смърт на жертвите.
Интересна е иронията в притчата за девицата, на която не са и необходими дълги увещания за да си легне с лорд.
Между другото, аз съм чел някои статистики, в които пише, че жанрът приказна фантастика заема около 20 процента от общите продажби на фантастични книги. Явно конкуренцията за читателското внимание е много голяма и дори автор като Ериксън е принуден да пише натуралистично.
Смятам, че в романа има излишни около 50 страници с ненужни разсъждения, примерно за това дали конете си имат имена, как се наричат помежду си и дали всъщност могат да разговарят, но едва ли има редактор, който ще се осмели да съкрати творба на толкова популярен автор.
„Ковачница на мрак” е една много добра книга и огромен епос разкриващ непознати светове и религии. В този роман има по нещо за всички – от феновете на боя, другото и келтската музика, до ерудираните познавачи:
„Беше невероятно, според капитана, какви неща се оказват възможни, щом хората, които могат да направят нещо, го правят.”
Купете "Ковачница на мрак" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1755

Няма коментари: