Ако Стивън Кинг представлява Реда в литературата на ужаса, то Клайв Баркър олицетворява Хаоса. Имам предвид, че при Кинг атмосферата и развитието на героите могат да отнемат по-голямата част от книгата, а действието да се прояви главоломно едва накрая ("Гробище за домашни любимци). Докато при Баркър всичко се движи от самото начало и то по зашеметяващ начин.
Още щом отворих "Кървави книги 6" и прочетох няколко страници от първия разказ "Последната илюзия" се сетих, че съм гледал филм с подобен сюжет и, че негов сценарист е Клайв Баркър. Беше толкова отдавна. Самият филм се разпространяваше на видеокасети под заглавие "Магьосникът" (докато заглавието на екранизацията е "Lord of illusions"). Всъщност Баркър беше популярен в България и то сред почитателите на ужаса, повече като сценарист и режисьор, може би заради конюнктурата, която по времето на социализма не толерираше хорър, създаден от писатели от ранга на Клайв, или примерно Греъм Мастертън (спомнете си историята "Ерик Пая", публикувана за първи път във в. "Други светове", след падането на комунизма, разбира се).
Разказът "Последната илюзия" ни разказва за една сделка. Целта е придобиването на магия от определен човек, като залог за това е собствената му душа. Тук авторът успява да ни разкаже нещо необикновено. Демон се обявява в защита на човешкото, а няколко човека преминават на страната на Ада. Това е една странна гледна точка и тя е предадена много добре. Това, което не ми хареса в разказа е, че е доста по-хаотичен и по-трудно разбираем от филма. В екранизацията "Lord of illusions" нещата са много по-подредени и достъпни. Освен това ролята на Доротея бе поверена на Фамке Янсен. М-м-м, дас ист фантастиш, ако схващате каламбура.
Похватът "чудо във всекидневието" се използва във фантастиката от години, примерно от автори като Кир Буличов. Баркър успява да използва този метод и в хоръра. И да вплете също така частица ирония:
"- Имам някакво усещане - отбеляза Валентин. - Подозирам, че Дяволът е в Манхатън.Историята "Животът на смъртта" ни разказва за различните проявления на смъртта. Както като масово понятие, така и като индивидуално унищожение.
- Че какво му е новото на това?
- Ами че сигурно идва за нас."
Сюжетът на "Те заплатиха с кръв" ми напомни на романа „Съкровищата на дяволската планина“ от Любен Христофоров. Подобно на книгата на известния български писател и пътешественик, и в разказа на Баркър има бели хора, които ламтят за земята на индианците. По-точно заради петрола и скъпоценните камъни. Но докато в романа на Христофоров индианското проклятие е основано на природни хищници и донякъде на умопомрачение, в историята на Клайв уроките се развиват с пълната си свръхестествена сила...
"Здрач зад кулите" - този разказ прилича на колаборация между Ян Флеминг и Стивън Кинг. Но е писан от създателя на "Нощна порода".
"На улица Йерусалим" е продължение на историята за думите на мъртвите, изписани върху кожата на живите. Ужасът в този разказ буквално може да ви накара да излезете от кожата си.
Можете да купите "Кървави книги 6" от Клайв Баркър тук:
https://www.colibri.bg/knigi/1640/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-6
Няма коментари:
Публикуване на коментар