Ревю на "Небостъргач" от Джеймс Балард

"Другите писатели копират, Балард твори.“
Брайън Олдис

За първи път се докоснах до творчеството на Джеймс Балард чрез сборника "Английски фантастични разкази". Там прочетох неговия разказ "Златният век", който беше посветен на пренаселването. Сега имам удоволствието да ви представя романа му "Небостъргач", който пък е свързан с урбанизацията.
Това четиво донякъде прилича на "Страх" от Л. Рон Хъбърд. Докато повечето книги ни разказват за облагородяването и израстването на героите, в "Небостъргач" напротив се описва постепенната деградация.
На нас, които живеем в блокове на социалистическото строителство с по 6, 8, максимум 15 етажа ни е леко непознат живота и социалните нрави в един небостъргач. Авторът Джеймс Балард ни го разкрива с небивала, дори на места жестока реалистичност.
Действието се развива блок с 40 етажа и хиляда апартамента. В този социум всичко си върви обикновено и рутинно. Обитателите са възпитани и дори между тях съществува нещо като йерархия в зависимост от това кои са по-заможни, респективно на каква височина и колко луксозно живеят.
Внезапно на балкона на доктор Робърт Лейнг се разбива хвърлена от високо полупълна бутилка шампанско. Малко по-късно спира електричеството на деветия, десетия и единадесетия етаж. Няколко асансьора спират работа. Съпруга на бижутер е подложена на леко сексуално посегателство, а в един от басейните намират удавена афганска хрътка.
Тези малки събития са само началото от огромната зашеметяваща кавалкада на ужаса, която постепенно ще обхване целия небостъргач. Официално книгата е квалифицирана като антиутопия. Но според мен в нея има и немалко хорър. Нека обаче да дам думата на автора:

"Уайлдър приветстваше и разбираше нощта - само под покрова на мрака човек можеше да стане истински вманиачен, съзнателно да се поддаде всичките си потиснати инстинкти."

Балард много майсторски ни описва как постепенно избухват вълни от секс и насилие, съпътствани от борба за храна. Промискуитет, садизъм, украсяване на трупове и убиване на домашни животни за да ги изядат - бившите цивилизовани обитатели на сградата стават истински диваци. Авторът разкрива както превръщането на отделни индивиди в психопати, така и завръщането на цялото общество към диви времена, преживени преди десетки хиляди години:

"В крайна сметка той им оказа съдействие при барикадирането на жилището, макар да предпочиташе да играе по-домошарска роля от тази на популистки лидер и Бонапарт на фоайетата, обучаващ зле подготвените милиции от редактори на списания и финансови консултанти как да щурмуват укрепени стълбища или да превземат вражески асансьори."

Не ми допадна рядката поява на пряка реч. Въпреки това книгата е много добра и мисля, че Кристофър Фаулър е бил повлиян именно от това четиво при създаването на неговия "Свят по покривите".
Дали Джеймс Балард е песимист или добър пророк на бъдещето - нека решат читателите.

Купете "Небостъргач" от Джеймс Балард тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1348/dzh-g-balard-nebostyrgach

Ревю на “Кървави книги”, том 4 от Клайв Баркър

Клайв Баркър е художник и на думи и на дела. По-запалените негови фенове знаят, че освен успешен писател, той също така е много популярен и с рисунките си. Голямо предимство на Баркър е това, че във всяка своя литературна творба представя нещата по възможно най-добрият визуален начин и читателите буквално виждат живи картини.
Четвъртият том на “Кървави книги” е също толкова ужасяващ, брутален и натуралистичен, колкото и предишните три.
За Ричард Леймън казват, че е "Стивън Кинг без съвест". Същото важи и за Клайв Баркър. Впрочем влиянието на Леймън върху творчеството на Баркър е видно, особено в последният разказ в “Кървави книги”, том 4 - "Епохата на Желанието". Странен научен експеримент превръща Джером в ходеща машина за секс и освен това му придава нечовешка сила. Постепенно Джером започва да вижда всички хора като подвижни сексуални мишени без значение дали са мъже или жени. Иронично авторът ни описва и как експериментираният изнасилва един от преследващите го полицаи. Баркър е многопластов писател и в тази творба не става дума за поредната огромна доза на секс и насилие. Клайв успява да предизвика у читателя съжаление към жертвата на този необикновен експеримент. Впрочем именно това прави Баркър толкова успешен и популярен като творец на ужасни произведения. Във филмите "Нощни хора" и "Кендимен", така наречените "злодеи" също първоначално са били тормозени, докато зрителят си зададе въпроса: "Те/Той са по-силни. Защо не отвърнат на удара?"
Разказът "Долу, Сатана!" описва докъде може да стигне един много богат и също толкова луд човек, след като е напълно обсебен от сатанизма.
"Откровения" е една дъждовна, ужасяваща и донякъде романтична история за призраци и изчезнала любов.
"Нечовешко състояние" малко прилича на най-известната творба на Баркър, а именно - "Хелрейзър". Само, че тук не кутията освобождава демоните, а една много специална връв. За по-невероятен привкус е включена и малко черна магия.
"Бунтът срещу тялото" е една типична само за Баркър вариация на тема разбунтували се крайници. Мисля, че този разказ е писан под влияние на историята „Аз съм вратата“ от Стивън Кинг. Само, че тук вместо за очи става въпрос за ръце.
Клайв Баркър за пореден път ни поднася огромна порция чист и неподправен хорър. Поемете го на малки глътки. И внимавайте да не се задавите.

Купете “Кървави книги”, том 4 тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1205/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-4

Ревю на "Неприлични моменти от историята" от Карън Долби

Някои теми вълнуват човечеството от хиляди години. В "Неприлични моменти от историята" можем да прочетем много и най-различни пикантни подробности относно секса през вековете.
Съществуват исторически детайли, практически неизвестни за широката публика и авторката Карън Долби ги е поднесла по достоверен, но в същото време и донякъде хумористичен начин.
В това ревю ще се опитам да ви предложа по-любопитните от тях.
Когато за първи път чух думата "китосана", започнах да се смея. Представих си колко трябва да е гримирана една жена за да я нарекат така. Оказа се обаче, че в Древен Рим дамите полагали грунд, очна линия, сенки и червени мазила за бузите и устните. Ставало наистина забавно, когато завали дъжд...
Историкът Херодот разказва, че в Египет е имало ритуална зоофилия. Освен това споменава, че вавилонците имали нестандартни обичаи. Един от тях бил да опушват гениталиите си след секс. Друг странен обичай е, че жените им отдавали приношение на богинята Милита като веднъж в живота си се сношавали с напълно непознати.
Валерия Месалина, жената на император Клавдий, била управителка на бардак. Тя също проституирала, използвайки измислено име. Организирала състезания по секс с други проститутки. Често излизала победителка, след като успявала да задоволи двайсет и петима клиенти за една нощ.
Интересно е да се отбележи, че през 12 век, в цяла Европа проститутките плащали данък, наречен putage.
Много забавно звучат имената на някои публични домове в Лондон по време на Средновековието. Примерно "Гроупкънт Лейн", или "Кок Лейн".

"Истинският моралист не вижда нищо грешно в онова, което е естествено."
Ричард Карлайл

Някои глави за любовните връзки на монарсите вероятно ще изумят читателите. Примерно, че Едуард 7, син на кралица Виктория е имал връзка с майката на Уинстън Чърчил, а също така и с Алис Капел - прабабата на Камила Паркър-Боулс, херцогиня на Корнуол.
От тази книгата читателите могат да научат истината за ухото на Ван Гог. Оказва се, че в крайна сметка е много вероятно великият художник да не се е наранил сам.
Има и много интересни редове свързани с Екатерина Велика. Те опровергават официално наложилата се и твърде неприлична версия за кончината на кралицата.

Купете „Неприлични моменти от историята” тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1925

Рецензия на "З като закови ме" от Алис Клейтън

Заглавието е странно, но също така е и много тъжно, защото разкрива живота в едно проспериращо общество, в което всички човешки чувства и проблеми са поставени на изпитание.
Кое е водещото чувство за младите хора? Естествено Любовта!!!
Но любов чиста, силна, която изисква почтеност и вярност. Дори една невинна целувка за червенокосата красавица София е изневяра. Тя е готова да убие Нийл заради тази целувка. Защото го обича, понеже иска да бъде обичана безкрайно.
"З като закови ме" е продължение на "О като оргазъм" и читателят почти на всяка страница с удоволствие чете любовните преживявания на Саймън и Карълайн, и дори може да допусне, че това е само едно физическо привличане. Единият пътува, другият работи за трима. Техните срещи са вид релакс, почивка от напрегнатото ежедневие. Постепенно обаче разбираме, че тяхната любов не приема фалша, че дори едно премълчано намерение може да предизвика трус или раздяла. Двамата мечатаят непрекъснато да са заедно, но съзнават, че едно семейство трябва да има икономическа стабилност, а и двамата изпитват удовлетворение от своята работа.
Нещата си идват на мястото, когато купуват къща и решават да заживеят заедно, тъй като разделени не биха били щастливи. Още в началото споменах, че обществото е проспериращо. Виждаме как Джилиан, която е шефка на голяма фирма се доверява на своята подчинена, оставя я да ръководи всички. Отношения, които в нашата страна са все още непознати, защото ние живеем на принципа за казана, дяволите и българите.
Трогателна е дружбата и на трите приятелки, които винаги закусват заедно. Помагат си една на друга, но са и готови да се сритат по задника, ако някоя от тях се опитва да налага своите чувства, проблеми и действия.
Колко отговорни могат да бъдат младите хора разбираме от главната героиня. Тя се радва, че шефката и дава възможност да израсте професионално, но и да работи до изтощение за да оправдае доверието.
Насладата от любовта и със Саймън дава малко странна представа за нея като лекомислено момиче. Но тя опровергава това с размислите си за неконвенционалната връзка с любимия. Тя се притеснява дали Саймън няма да загуби от отказа си да пътува. Тревожи се дали тя самата ще издържи на семеен живот и претрупване с работа във фирмата.
Но се оказва, че любовта побеждава всички съмнения и страхове. София също се заравя в леглото с Нийл, защото разбира колко е влюбена в него.
Едно великолепно четиво, което може да те научи да обичаш, да работиш, да вярваш, че животът е такъв, какъвто сам си го направиш.

Купете "З като закови ме" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1886

Рецензия на Предани от Вероника Рот

Тази книга ми прилича на оригинална компилация от "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли и филма Еон Флукс. Забележително в "Предани" е, че повествованието се води в първо лице, но от двама души - съответно Беатрис Прайър и Тобиас Джонсън, известен също и като Фор, защото го е страх само от четири неща.
Романът впечатлява с драматизма и лириката си:
"Опитвам се да напъхам спомена в някое от чекмеджетата на съзнанието си, но всяко едно от тях е прекалено малко да го побере."
В "Предани" се разказва за Чикаго (Четвъртия град) и неговите жители. Жанрът е антиутопия и макар убийствата да не са част от ежедневието никак не са необичайни.
Хората са обособени според различни касти. Писателката Вероника Рот изгражда героите си и техните мисли все едно самата тя е от кастата на Прямите:
"Той е от онези малки презрени хора, които са прекалено жалки, за да осъзнаят колко са малки и презрени. Дори и да го засипя с обиди, това нищо няма да промени, никой и нищо не може да въздейства на такива хора."
В този антиутопичен свят са изобретени различни серуми. На мен ми беше най-интересен серума на паметта - той въздейства само на спомените, но не и на уменията. Освен това е използван за манипулация и превъзпитание.
Диалозите са остроумни и са белязани от специфичната за Рот любов към мъдростта, своеобразна и за кастата на Ерудитите:
"- Човек не приема истината и не избира дали да вярва в определени неща, защото това би направило живота му по-добър, а защото са верни. Истината си е истина - отбелязва Кристина.
Едно от нещата, което най-много ме впечатли в "Предани" е как авторката майсторски е демонстрирала гледната точка и на жена (Трис) и на мъж (Тобиас) към любовта и секса.
Освен това писателката е изрисувала един свят, който много наподобява част от нашия. Изобразила е манипулация, която сериозно напомня на престъпленията по време на Втората световна война:
"Тогава, още тогава трябваше да се досетя, че този човек е в състояние да жертва хиляди спомени на генетично увредени хора, хиляди животи само и само да запази контрола си над експериментите."
Назрява сериозен конфликт, който ще премине в катарзис. Сблъсъкът може да бъде предовратен. Но на неустоимо висока цена. Възможно ли е едно обикновено момиче изведнъж да се превърне в героиня и символ?
Всичко това ще научите ако прочетете Предани от Вероника Рот.

Купете книгата тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/antiutopii-278/divergenti-283/3-predani-2000.html