КОСМОПОЛИТНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Статията е публикувана във в. „Нов Живот”, брой 202/13215/ от четвъртък 3 ноември 2011г.

Английският език замени тотално есперанто и иди като международен език. Светът вече е толкова малък, че статии отпреди 30 години със заглавие „И телефон в джоба...” изглеждат старомодно овехтели.
Като човек, който е публикувал над 70 статии и разказа в България, и целия свят си пиша почти ежедневно с издатели, редактори и фенове на жанровете научна, фантастика, фентъзи и хорър. И всеки един от тях е изключително точен, добросъвестен и коректен.
ПРИМЕРИ
Американското електронно списание „Нюктаун” публикува и хонорува моя разказ „Грижовна дъщеря” преди повече от 10г. Интересното е, че по-голямата част от останалите двеста автори, изпратили свои творби бяха американци.
Американското списание „Локус” ми направи безплатен целогодишен абонамент, понеже публикува моите статии „Science Fiction Fandom in Bulgaria” и „SF Bulgarian News”.
Моя творба се съхранява в Националната австралийската библиотека.
Разказът ми „Сеансът” е публикуван в международно онлайн издание за изкуства, чиито администратори са ситуирани в Нова Зеландия http://www.arts.org.nz/radev.htm
Датският издател Кнуд Ларн ми изпрати списание за научна фантастика, защото му разреших да преведе и публикува в него статията ми „EUROCON 2004”
Румънският писател Михаел Хаулика преведе моя разказ „Стратегия в абстрактно време” и го публикува в румънско електронно списание. Нещо повече. Тази година всички български фенове бяха поканени на „Ромкон”.
Гръцкият издател Георге Сотирос би желал да присъства на българския конвент за научна фантастика „Булгакон”, стига да е уведомен поне седмица преди началото на събитието.
В деня на свети Патрик съм се напивал с ирландец. Беше риж и весел. Човекът дълго и обстоятелствено ми разказа как се налива алкохол в Ирландия и как се познава в коя съдина има най-много спирт.
Ходил съм на интервю за работа с неизвестен работодател. Висок около два метра, определено скандинавски тип. След като разменихме няколко изречения на езика на Шекспир, го попитах холандец ли е. Той се разсмя и попита как съм познал. Казах му, че съм го разобличил по външния вид и по акцента. Това разчупи леда.
Неотдавна попитах продавач на самолетни билети в Италия откъде тръгва автобусът за София. Той ми обясни, че съм на правилното място. Но, че ако се разходя на около двеста метра ще пътувам с доста по-евтин автобус. Помолих го да уточни къде е въпросната спирка. Италианецът ми обясни на безукорен английски. После си погледна часовника и каза: „Побързай. Тръгва след 15 минути”. Хванах автобуса навреме. И спестих 35 евро.
Когато човек разговаря с чужденец/чужденка е добре да се усмихва естествено. Да не повишава тон и да ръкомаха като глухоням.
Да се стреми да представя родината по добър начин.
И да печели приятели от цял свят.