понеделник, 29 април 2013 г.

На вниманието на издателите - Фриц Лейбър



Фриц Лейбър е един от легендарните майстори в жанра фентъзи. Той е създател на класическите герои Фафърд и Сивия Мишелов. Ф. Л. е носител на осем награди Хюго и четири награди Небюла.
Изключително странен е фактът, че в България е преведена една-единствена книга от този велик писател. Нейното заглавие е "Мечове и черна магия".

Също така новелата на Фриц Лейбър ""Bazaar of the Bizarre" е публикувана в сборника "Магьоснически свят" под заглавие "Базарът на чудесата" и в един от броевете на списание "Фантастични истгории" под заглавие "Битпазарът на ненаситните". Разказът "Среща със злото в Ланхмар е отпечатан в "Злото идва!", книжка № 22 от SF Трилър на "Неохрон".
И толкова. Нима този гений на жанра фентъзи не заслужава по-достойно представяне пред българските читатели?
Магьосникът-писател е включен в на четвърто място в класацията на великите майстори на жанра Меч и Магия. Искам да отбележа, че тази ранглиста не е създадена от Ради Радев, а от доста по-сведущи и компетентни от мен хора в жанра фентъзи.
Ето я:

1. Робърт Хауърд
2. Джон Р.Р. Толкин
3. Урсула Ле Гуин
4. Фриц Лейбър
5. Джак Ванс
6. Майкъл Муркок

За мен е удоволствие да предоставя на ващето внимание един великолепен цитат от творчеството на майстора:

"Без да проговорят, също както и в опожареното гнездо на Мишелов зад „Сребърната змиорка“, но изпитващи някакво усещане за единение на целите си, за споделяне на намеренията си и на другарството си, те тръгнаха с отпуснати рамене и бавни, изморени стъпки, които ускориха, излизайки от магьосническата стая и надолу по плътно застлания коридор, покрай стаята с картата, с все още здраво затворената врата от дъб и желязо, покрай останалите стаи, от които не се дочуваше нито звук (защото беше очевидно, че цялата гилдия бе живяла в ужас от Христомило, неговите магии и помощници), надолу по кънтящите стъпала и все по-бързо по голия под на долния коридор, покрай затворените врати на смълчаните стаи, усещайки как стъпките им отекват, независимо колко тихо се опитваха да пристъпват, под опустялата, почерняла от пламъците ниша над вратата и след това навън — по Евтината улица, завивайки наляво и на север, защото това беше най-краткият път към улицата на Боговете, а вече там, завивайки надясно и на изток, без да срещнат нито една жива душа по празните улици, с изключение на един слаб, прегърбен чирак, който с нещастен вид миеше плочника пред магазин за вино под слабата розова светлина, която си пробиваше път от изток, макар да имаше много тела, които спяха, сумтяха и сънуваха из канавките и по-тъмните места — да, завивайки надясно и на изток, по улицата на Боговете, защото в тази посока бе градската врата, извеждаща на пътя през Голямото солено блато, а тази врата предлагаше най-бързия начин да излязат от този велик и бляскав град, който сега им беше ненавистен и наистина трудно би могъл да бъде издържан дори още само един, пронизващ, оловнотежък удар на сърцето по-дълго, отколкото се налагаше… един град на любими духове, които човек не би могъл да погледне в очите."

Ако някой български издател благоволи да преведе и отпечата поне още една книга на Фриц Лейбър аз лично ще се погрижа тиражът и да бъде продаден за възможно най-кратко време.
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...