Чел съм италианска фантастика, но никога досега не бях попадал на италианско фентъзи. Трябва да призная, че съм напълно очарован. Давиде Симон Мадзоли е автор, сътворил необикновен свят изграден върху познанията му над фолклора от всички кътчета на света.
Да си европейски писател и да включиш в свой роман приказни същества от гръцката, римската и келтската митологии говори за добра ерудираност. Но когато изобразиш по прекрасен начин и създания от чилийския, и индийския фолклор, това вече е проява на свръхестествена начетеност.
Леонардо Гебо е на 14 години. Той има странни и чудновати преживявания. Свързани са предимно с неговата склонност да заспива на необичайни места, например в час. И да сънува магически кошмари. Освен това Леонардо рисува фантастични изображения и вижда чудовища, които са незрими за обикновените хора.
Главният герой има постоянни сблъсъци с оставача и гамена в училището - Крипа. Хулиганът Крипа между другото се изразява доста цветисто:
"- Патетичен репресиран микроб! Ще те накарам да си платиш за това! Изчакай и ще видиш! Аз ще ти..."Както виждате авторът е изградил диалозите с добро чувство за хумор.
Много интересни са вижданията на Давиде Симон Мадзоли относно вълшебствата. Принципно магическата система в романа е изградена върху основата на добре познатата ни мана. Но авторът и е измислил друго наименование - Ют.
Леонардо знае, че е осиновен, но има други нови неща, за които научава постепенно. Оказва се, че е вероятно да има друг паралелен свят наречен Мидендхил. И той - Леонардо Гебо да е фигура от изключително значение за този свят.
Много вълнуваща е сцената, когато главният герой е притиснат за пореден път в училищната тоалетна от своя мъчител Крипа. Хулиганът е много по-едър от жертвата си, а е по-голям и на години. Леонардо обаче посредством вродения си магически талант буквално помита Крипа, и то пред очите на своята приятелка Майя. Едва тогава тя го възприема като нейния герой.
Авторът умело включва етимология в доста от имената. Майя е име на древна богиня. А главният герой пък е кръстен на неговия син Леонардо.
Постепенно нещата ескалират. Черният Владетел Кенат иска да залови Леонардо на всяка цена. Започва страхотна магическа битка.
Бих желал да отбележа, че тази книга не е предназначена само за младите читатели, тъй като в нея има доста страховити сцени. Примерно обезглавяването на Виторио/Дагонис - чичото на главния герой.
Авторът е описал паралелния свят Мидендхил по начин, демонстриращ необятност на въображението. Във вълшебните земи има десетки раси и почти всеки неин представител е изрисуван в детайли от италианския писател. Тук има дракон (само един), но съществуват също така и змейове. Има вещери, дриади, фавни, аликанто (чилийска жар-птица)и агане(алпийска нимфа).
Впрочем Давиде Симон Мадзоли на много места в книгата показва преклонението си пред Клайв Стейпълс Луис и дори е кръстил един от героите си на него.
Но Мадзоли е оригинален автор със свой собствен глас. И звучи по начин, който ни мотивира:
"- Светът не е прекрасното кътче, което ти винаги си се опитвал да ме накараш да видя, чичо. - отговарям. - В него няма място за приказки и вълшебства. Това, което ми разказваш е лишено от всякаква логика.Купете " Мисията на последния пазител" тук:
- Логиката е дом за хора, които са неспособни да сънуват сотворени очи."
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/midendhil-395/1-misijata-na-poslednija-pazitel-2343.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар