Рецензия на „Епично: Легенди на фентъзито“ от Джон Джоузеф Адамс

Всеки уважаващ себе си читател на фентъзи трябва да има в библиотеката си поне няколко антологии от любимия жанр. Бих отбелязал “30 години фентъзи DAW” и "Антология фентъзи (1980-1989) Най-добрите разкази на десетилетието".
Сега обаче имам удоволствието да представя на читателите на моя блог „Епично: Легенди на фентъзито“ от Джон Джоузеф Адамс. Разказите в този сборник са ювелирни произведения на писателското изкуство. Представените автори са живи класици на преклонна възраст, присъстват и най-популярните в момента имена на любимия жанр, но има и няколко творци, които са напълно непознати на българския читател. Въпреки това, тези "непознати" са лауреати не на кои да е премии, а на „Ауреалис“ - наградите за научна фантастика и фентъзи на Австралия.
Доста силно ме впечатли предговора от Брент Уийкс - създателят на "Черната призма". Уийкс по много синтезиран начин обяснява големия диапазон на епическото фентъзи. Брент ни разкрива неговата гледна точка за произведенията на Омир, Виргилий, Данте, Толкин и Абъркромби. Уводът завършва безкрайно красиво с цитат от Гилбърт Кийт Честъртън.
По-надолу ще ви представя няколко от разказите според моята лична класация.
"Думата за освобождаване" от Урсула Ле Гуин. Вероятно тази история е била класика още преди да бъда роден. В нея се разказва за плененият маг Фестин. Той е заловен чрез измама, от засада. Добрият магьосник опитва различни начини да се освободи, но те са неуспешни. Накрая Фестин решава да се жертва за да спаси своя свят и прави една последна магия... Счита се, че Урсула Ле Гуин е измислила Землемория специално за този разказ.
"Докато боговете се смеят" от Майкъл Муркок. Аз разбира се съм чел творби за Дориан Хоукмуун и Урлик Скарсол. Но тук за първи път се срещнах с Елрик от Мелнибоне. Муркок умее да разказва по един свеобразен за него поетичен начин. Елрик е герой. Той е победител и има магически меч наречен Стормбрингър. Интересното е и, че самия Елрик владее няколко унищожителни заклинания. Те ще му бъдат от полза ако се изправи срещу мъртъвци... Приятно хрумване на автора е, че в средата на разказа главният герой срещна дребничкия си спътник Муунглум, който е добър с меча, но умее също така и да се изразява по хумористичен начин. Аз лично си представих Муунглум като Суботай от Конан Варварина (филма).
За да се уверите в майсторството на представените писатели ви предлагам един кратък цитат:

"Нищо добро не можеше да произлезе от злото - в това бях сигурна. Не и без нещо да бъде принесено в жертва. Не и без кръв и изкупление."
"Горящият човек", Тад Уилямс

В "Пясъчна магия" от Орсън Скот Кард се срещаме с Кер Джемре. Нефирите убиват бащата на главния герой, а на самия Кер отрязват палците на краката. Джемре се зарича да отмъсти. И започва да изучава вълшебства.

"- Дървесни магьосници? Значи магията съществува?
- Магия, охо - мъжът отново се усмихна. - О да, има магии, много видове магии и моята е свързана с дърветата."
"Пясъчна магия"

Уверявам почитателите на жанра фентъзи, че никога не са чели къса фантастична история, в която да има толкова могъщ магьосник.
Тук бих желал да добавя малко нформация за познавачи. Орсън Скот Кард сам казва, че най-малкя му син Чарли Бен страда от рядка болест. Това дотолкова го е разтърсило, че писателят съумява да пише едни от най-затрогващите и искрени истории в жанра "дарк Фентъзи".
Брандън Сандерсън е представен със своята красива миниатюра "Рисн".
А "Пътят към Левиншър" на Патрик Ротфус е една сериозна история за справедлив бард, умел с меча и отварите.

Купете "Епично: Легенди на фентъзито" тук:
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=132