Още един скеч писан за тв шоу "Соларис"

Телевизионни новини. Водещата чете поредната от тях:
Трагичен изход за експедицията в Сибир.
Група спелеолози се спуснаха в 15 км дупка прокопана от сондажна машина в Сибир. За съжаление от международната експедиция са оцелели само двама. Останалите са безследно изчезнали.
Камерата показва директен тв мост. Първият оцелял от експедицията е руснак. Веднага е заобиколен от лекари, които на свой ред са обградени от журналисти. Оцелелият е руснак. Той крещи буйства, изобщо държи се неадекватно. Грижливо и културно е прибран в една линейка и отведен където трябва.
В този момент зрителите виждат българският участник. Камерата го показва от кръста нагоре. Българинът е леко уморен, но видимо невредим. Лекарите го приближават за да го прегледат, но нашия ги избягва и моментално се запътва към журналистите. Те започват с обичайните си въпроси:
- Как сте? Как се чувствате? Невредим ли сте?
- Благодаря, добре. Малко съм уморен, но всичко ми е наред.
- Какво стана с другите участници в експедицията?
Българинът тъжно свежда глава:
- Боя се, че не оцеляха. Измъкнахме се само аз и Сергей.
Журналистите любопитстват:
- Какво открихте? Какво намерихте там - долу?
Нашенецът казва не много уверено:
- Мисля че открихме врата към Ада.
- Какво видяхте? - репортерите започват да се блъскат за да може всеки да изкопчи нещо актуално.
- Това ще го кажа по-късно. Имам предвид, трябва да се договоря с някоя телевизия и да разбера коя е най-/пауза/ ...отзивчива.
Репортерите леко омърлушени престават да тормозят нашенеца и да го обграждат. В този момент осъзнават, че откакто е излязъл, българинът носи по нещо във всяка от ръцете си.
Експлодират въпроси:
- Какво е това? Какви са тези неща, които носите в ръцете си?
Камерите се навеждат надолу и се вижда, че българинът носи в едната си ръка тризъбец с нещо червено по остриетата. С другата си ръка тътрузи голям почернял от сажди мръсен казан.
Отново следва въпроса:
- Тези неща от Дупката ли ги извадихте? Защо ги носите със себе си?
Българинът поглежда надолу и скромно обяснява:
- Сувенири...

споделяне на връзка

Таен прозорец...

По принцип блогът ми е предназначен за четене от най-запалените/хард/ултра/изпушили фенове на жанра научна фантастика. Понякога дори и те обаче имат нужда от известно разнообразие. Предложението за този кратък материал е на моят близък приятел и колега Радислав Кондаков.
И така по-надолу набързо надрасках моите десет малки тайни свързани с писането.
1. Първият си разказ публикувах, когато бях на 14 години в една книжка издадена от Младежки Дом - Кърджали. Интересното е, че само аз се представих с худ. творба, а всички останали ученици с есета и статии.
2. Първата си статия отпечатах в официалния вестник на гр. Кърджали - "Нов Живот", когато бях на 17 години. Използвах хонорара за да почерпя няколко мои приятели в най-близката сладкарница. Признавам, че това ми се струваха божи пари. Все едно са паднали от небето и не ги заслужавам.
3. Бях продал няколко разказа, когато ми казаха, че трябва да чакам два месеца за да бъде отпечатана най-новата ми творба. Ядосах се и отидох в най-известния конкурент на "Нов Живот" по това време. Вестникът се наричаше "Репортер Днес" и публикува три мои разказа за три поредни седмици. Придружени с илюстрации разбира се. :)
4. Вторият път когато реших, че получавам пари, които не заслужавам беше при публикацията на разказа "Камъни". Оказа се, че агенция "Сорос" има уговорка с "Нов Живот" да удвоява хонорарите на младите автори. Едва след като научих това реших, че мога незабавно да изхарча кинтите.
5. Пиша най-добре, когато слушам холандски ди-джеи. Тиесто и Дейвид Гуета са Върховните, но веднага след тях са холандците :)
6. Има едно човече - графоман и самозван писател, който знае наизуст всяка буква написана от мен. Инициалите му са Б.С. Интересното е, че ползва всякакви търсачки и други начини за да намери информация за моята скромна персона. По-късно повтаря всичко, което аз някога съм направил. С 5 години закъснение разбира се.
7. Опитвам се да пиша "блажно". Понякога се получава. По-честно обаче пиша "постно".
8. Говоря свободно руски и английски. Честно казано, по-лесно ми е да пиша статия на английски, отколкото на руски.
9. Тайно си мечтая да работя като професионален геймър. Не знам каква е подходящата дума на български. Може би "играч-изпитател на бета версии на компютърни игри предстоящи да бъдат пуснати в продажба"? Идеалният вариант за мен е - пет часа на ден да играя на PC или конзола и да пиша три часа.
10. Най-новият ми разказ, който написах февруари тази година, най-после е публикуван на хартия. Къде и кога - това си е моя малка тайна, която искам да запазя от гнусното човече с инициали Б.С. По принцип не съм "хейтър". Опитвам се да контактувам в рамките на добрия тон с всеки, който ми пише. Когато обаче усетя, че се опитва да ме използва с плоската идея да стане известен....
...Веднага ми идва наум цитата от Омир: "О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев". Ако случайно сте мой познат/фен/приятел или просто харесвате моите творби, моля игнорирайте българските графоманчета с инициали Б.С.
От друга страна горещо ви препоръчвам книгите на руските писатели Аркадий и Борис Стругацки.
Лично за мен ще бъде интересно да прочета малките тайни на Сибин и Петьо. Ако имат време и желание разбира се.

споделяне на връзка

Руски награди за научна фантастика

Автор: Максим Макаренков
Превод: Ради Радев


Трябва да кажа, че различните награди, които могат да получат рускоезичните писатели на научна фантастика, са доста на брой.
По молба на моя много добър български приятел Ради Радев, написах кратка статия за най-важните и известни от тях.
"Аелита" - създадена през 1981 г. от списание "Уралски следотърсач". Една от най-старите и най-уважавани, ако може така да се каже, награди. Връчването и се провежда по време на най-тържествената част на годишния фестивал на научната фантастика "Аелита" в г. Екатеринбург.
"Беляевска премия" - най-старата руска награда. Кръстена в чест на Александър Беляев, най-известният съветски писател на научна фантастика. От 2002 г. се връчва на конференцията "Интерпресскон".
Награда АБС ― Наградата на Аркадий и Борис Стругацки. Журито се определя от Борис Натанович Стругацки. Наградата се присъжда в две категории: за най-добра художествена творба (роман, разказ, повест), за най-добро критико-публицистично произведение на фантастична тематика (статия, ревю, есе, книга).
Наградата "Бронзов охлюв" - названието на премията също е свързано с творчеството на братя Стругацки, техния роман "Охлюв по склона". Присъжда се за най-добра художествена творба (роман, повест, разказ), а също и за най-добро критико-публицистично произведение посветено на проблемите на НФ.
"Интерпрескон" - награда, връчвана за предходната година в няколко категории: дълга форма (роман), средна форма (повест), къса форма (разказ, новела); най-добра първа книга, най-добър супер кратък разказ, най-добро критико-публицистично произведение, най-добър художник―илюстратор и художник―оформител на корици; най-добро издателство. Връчва се на конференцията "Интерпрескон".
Награди връчвани по време на фестивала "Роскон":
"Голям Роскон" (за цялостен принос във фантастиката)
"Алиса" (за най-добра фантастична книга за деца и юноши),
"Фантаст на годината" (от 2003 година, за най-голям търговски успех),
"Часът на Бика" (от 2010 година, за "най-социално ориентирано произведение"),
"Интернет-Роскон" (от 2010 година, за "най-добра фантастична публикация в Интернет")
"Луната Дъга" - награда, създадена от писателя Сергей Павлов и космонавта Игор Волк. Връчва се в категории "в областта на литературата" и "за цялостен принос за развитието на руската фантастика (от 2006 г.)".
За повече информация относно наградите можете да посетите страницата Fantlab.ru, материали от която използвах и аз.
Ако тази информация е интересна, аз съм готов да напиша по-подробен материал.
© 2010

споделяне на връзка

Сатирични НФ новини писани за тв шоу Соларис

Блейд и Бъфи - Убийцата на вампири се ожениха

Блейд и Бъфи сключиха граждански брак. Предвид обединяването на усилията в общата им професия е започнала масова емиграция на вампири от САЩ към Стария континент.
По непотвърдена информация част от носфератусите са се настанили в Източна Европа и моментално са започали работа като политици.

Терминатор е все по-весел(gay)

Питър Джаксън е решил да покани Дейвид Бекъм да изиграе главната роля във филма Терминатор 6. Името на артиста, поканен да изиграе лошия терминатор засега не е известно. За актьора се знае само, че е певец/циганин/травестит/гей и е роден в България.

Марс вече не е планета

На международна конференция в Прага, астрономи обявиха, че Марс вече не е планета. Темата на следващото събиране във Виена е: "Фобос и Деймос спътници ли са"? А заглавието на още по-следващата астрономическа конференция ще бъде - "Да дадем ново определение на Слънчевата Система".

Хобитът ще се очовечава

Хобитът на Толкин иска да бъде човек. За целта героят на Джон Руел ще си епилира стъпалата и пръстите на ръцете, а по-нататък планира да се подложи на операция за изкуствено увеличаване на ръста.

Нова книга на Пратчет

За новата си книга Тери Пратчет е решил да взаимства характери от В. Юго и Сервантес. Двамата герои - Рицарят на Печалния Образ и Човекът, който се смее ще бъдат обединени в новия роман на Пратчет - "Мона Лиза".

Изгониха духовете от Амитивил

Ловците на духове от едноименния филм и Екзорсистът на Уилям Питър Блати с обединени усилия прогониха всички духове от известната къща в Амитивил. Сега вече домът е напълно годен за обитаване.
Победителите са настанени под лекарско наблюдение в болница за няколко дни. Медицинските изследвания показват че психически и физически са почти здрави.
Единственото от което се оплакват Ловците на Духове и Екзорсистът са заекване, и нощни напикавания.

споделяне на връзка

Небесните камбани - Максим Макаренков и Олга Мареичева

Някой провежда мистериозен кървав ритуал в тихото търговско селище Синегорск. Такъв кошмар градът не е преживявал от войната. Кому и защо е необходимо да събужда зловещите сенки на миналото? В разследването се включват не само инквизиторите на републиката, но и армейският маг в оставка Владислав Воронцов, и неговият ученик.

За авторите:
Максим Анатолиевич Макаренков е роден през 1969 г. в Москва, където живее и до днес.
Публикува от края на 90-те, когато в списание "Чайка" е отпечатан разказа му "Алло, Рита". Продължава с публикации в списанието на Борис Стругацки "Полдень XXI век". В същия журнал са отпечатани неговите раскази "Крепость", "Отказник", "Я и Лёшка".
Първата му книга "Ангелите на кръвта" е публикувана от издателска къща "Ленинград" през 2008.
Журналист и редактор, работил в издания като Chip, Enter, telnews.ru. В момента работи в списание "Итоги".
http://fantlab.ru/autor4395

Олга Мареичева е родена и прекарва по-голямата част от живота си в Санкт Петербург. По образование - библиотекар-библиограф, работила няколко години в детска библиотека. Участвала е в редколегията на няколко самиздат списания. Публикувала е стихосбирката "Феникс". Също така, нейни стихове са били използвани в романа на Максим Огнев - "Пей менестрел".
Живее във Вилнюс заедно с дъщеря си.
През последните години започва да пише и проза.
http://fram.amphora.ru/author/1634

споделяне на връзка

ТИС - Такси Информационна Система

Статията е публикувана във вестник "Пари".


През последните няколко години българските фирми за
информационни технологии/ИТ/ предлагат на пазара все
по-изгодни и качествени продукти. При това те са все
по-конкурентноспособни на западните. И то до такава
степен, че се получават следните учудващи коментари от
стабилни и платежоспособни клиенти:
“Не може вашият софтуерен продукт да е толкова пъти
по-евтин и същевременно да е качествен. Моля да ни
извините, но за момента ще предпочетем западния.”
Една българско предприятие, което отскоро предлага на
пазара качествен и евтин софтуеър е фирма “Инбиз”ООД.
Тя е основана през месец май 2002г. Неин управител е
Николай Нероев.
В по-долните редове бих желал да представя един
софтуерен продукт на “Инбиз” ООД, който със сигурност
ще заинтересува собствениците на таксиметрови фирми.
Продуктът се нарича
ТИС/Такси Информационна Система/.
Главната цел на ТИС/Такси Информационна Система/ е да
автоматизира ежедневния процес, както на получаване на
информация от клиентите на таксиметровите компании под
формата на заявки/поръчка на такси за даден адрес/,
така и на обработката на тази информация с цел
съхранение за по-нататъшното и използване, и
анализиране на вътрешно-фирмените и външните процеси,
ориентирани към клиентите на таксиметровата компания
за подобряване качеството на обслужването им.
В настоящия момент операторите, които работят в
таксиметровите компании са изключително натоварени от
сравнително големия брой поръчки/заявки/, които трябва да обслужат
на ден. Дейността от приемането на заявката до
успешното и изпълване е рутинна и механична.
Автоматизирането на този процес благодарение на
информационната система осигурява възможност за бързо
и ефикасно обслужване на клиентите. Освен това
таксиметровите компании ще могат да избегнат
/евентуалното/ повторно обаждане до клиента за
потвърждение на поръчката и ще намалят разходите си за
текефонни обаждания около 30-40% минимум.
С помощта на ТИС собствениците на таксиметрови
компании ще имат възможност да извършват цялостен
анализ върху работния процес, да откриват лесно
извършени нарушения от страна на операторите или
таксиметровите шофьори. Да отговорят компетентно на
оплаквания от страна на потребителите на
таксиметровата услуга, както и да поощряват своите
редовни клиенти, наблюдавайки статистиката на тяхната
активност.
По-нататъшните перспективи за усъвършенстване на ТИС
са в следните направления:
- Отдалечена връзка между отделните инстанции на ТИС
през Интернет.
- WEB интерфейс на ТИС с възможността за работа със
системата в Интернет.
- WAP административен интерфейс за мобилен контрол
върху ТИС.
- Възможност клиента сам да регистрира заявка за такси
през WEB и WAP интерфейс.
- Електронно разплащане на клиентите с абонаментни
карти или стандартни дебитни/кредитни карти през
интернет.
ТИС вече е успешно интегрирана във водещата
таксиметрова компания “Yes&Yelow”.
Ако сте собственик на таксиметрова фирма и искате да
закупите представената по-горе система или просто се
интересувате от разнообразен български софтуеър,
можете да посетите следния адрес в Интернет:
www.intersoftpro.com

споделяне на връзка

Харлан Елисън и Терминатор

Харлан Елисън с право твърди, че филмът Терминатор на Джеймс Камерън е правен по два негови сценария писани за сериала "До краен предел", а именно "Войник" и "Демон със стъклена ръка". След сключването на извънсъдебно споразумение и изплащането на определена сума на писателя, в края на Терминатор е прибавен надпис "С голяма признателност на Харлан Елисън".
Въпреки потушаването на скандала Джеймс Камерън назовава Харлан Елисън "паразит" и използва други обидни квалификации по негов адрес.

споделяне на връзка

Дарете Автора

Поради проявеният интерес от страна на читатели търся спонсори, които биха желали да подпомогнат трето издание на сборника "Човек без магия"
Първа инвестиционна банка АД, банков код -
IBAN - BG55 FINV 9150 1015 4072 61
BIC: FINVBGSF
Ради Радев

Човек без магия
сборник — научна фантастика, фентъзи
автор: Ради Радев

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога: 2009 г.
Формат: 10x15 sm.
Страници: 152
Бележки: Второ преработено и допълнено издание
Съдържание:
Експерименти във всички посоки - Предговор от Никола Кесаровски
Стратегия в абстрактно време
Мокро време
Сеансът
Изповед
Как Aонгус стaна крал
Когато падна ангелът
Магазин за злоба
Човек без магия
Камъни
Убиец на кошмари
Грижовна дъщеря
Загадката на цар Соломон


Second edition is out of print. I am looking for a publisher or an agent

A man without magic
Collection - science fiction, fantasy
Author: Radi Radev

Publishing information:
Published in: Bulgaria
Language: Bulgarian
When: 2009
Format: 10x15 sm.
Pages: 152
Notes: Second, revised and expanded edition

Contents:
Experiments in all directions - Introduction
by Nicola Kesarovski
Strategy in the abstract time
Wet weather
Seance
Confession
How Aongus become a King
When angel falling
Shop malice
A man without magic
Stones
Slayer of Nightmares
Caring daughter
The mystery of King Solomon
Readers have expressed interest in purchasing the book when a third edition is issued.


споделяне на връзка

Кога най-после ще издадат "Досиетата на Дрезден"?

Неотдавна предложих на две български издателства да публикуват книгата "Storm Front" - първата от поредицата "Досиетата на Дрезден" на Джим Бътчър. От едното даже не си направиха труда да ми отговорят. Ответа на другото беше: "Ще проучим".
Какво има да проучват?
Още през август 2003 г. сп. "Локус" беше отделило половин страница да рекламира петата книга от поредицата за приключенията на Хари Дрезден. Отзивите бяха отлични: "Славна забава за феновете на тъмните загадки" и т.н. Сериалът "Досиетата на Дрезден" премина в България с такъв успех, че се излъчваше едновременно по AXN Sci-Fi и GTV.
Джим Бътчър е добър поне колкото Сергей Лукяненко. И пише в същия жанр. Ще се продаде в тираж колкото "Нощен Патрул". Ако не и по-голям. В англоезичния свят ценят този автор. Но не и в България.
И една любопитна подробност. Когато Джим станал известен, започнал да получава писма от фенове защо не си промени фамилията. Бътчър = Касапин. Той обаче отказал.
Мнението ми за българските издатели не е много високо. И продължава да пада.

споделяне на връзка

Глад

Разказът е публикуван във в. "Литературен Форум" - брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.




Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече прасета. Подушили миризмата на полуразпадналия се труп, те се нахвърляха като че ли не яли от месеци.

Имаше всякакви прасета - черно-бели "хемпшири", нерези и женски прасета, болни от нещо, което беше направило кожата им на розов килим, боядисан тук-там от тъмни петна с нездрав цвят; малки грухчовци, които разкаляният черен път бе боядисал до самите им очи; имаше прасета с различен размер, измърсени най-вече по ушите и търбусите. Някои от тях бяха толкова мръсни, че изглеждаха естествено черни, други бяха чистички, розови и закръглени отвсякъде, сякаш приготвени за илюстрация към известна приказка.

Едно се отдели от останалите и вдигна едновременно опашката и ушите си, все едно че се заслушва в нещо. Всъщност облекчаваше голямата си нужда. Щом свърши, се обърна кръгом и се загледа в изпражненията си. Бяха няколко, с различна големина. Прасето ги погълна бавно и доволно, със сумтене.

През това време останалите бяха започнали да преглъщат по-бавно. Не се избутваха стръвно едно друго, както в началото. Които се бяха наситили, се отдръпваха, а по-малките, които преди не успяваха да се доберат до вкусния труп, най-сетне достигнаха до него. Вече не се чуваше нито предишното силно грухтене, нито пронизителното квичене, съпровождащо пиршеството в неговото начало. Прасетата започнаха полекичка да се разпръскват къде на групи, къде по едно. Накрая останаха най-големите чревоугодници, като от време на време повдигаха глави и разперваха уши.

Все пак дори и те си тръгнаха, оставяйки жалките остатъци от трупа. На пръв поглед това дори не бе и труп, а нещо като парцал. Черепът и ребрата се белееха, на някои места покрити с островчета изгнила плът. Всичко това приличаше на домашно куче, смазано от каруца преди години, а след това вързано и влачено от нея. Но ако някой се приближеше и огледаше внимателно трупа, щеше да забележи нещо друго. Структурата на костите на тялото, и най-вече на черепа, изобщо не приличаше на кучешка. Те имаха определена форма, характерна за дадени животни.

Това не беше труп на куче.

Това бе труп на прасе.

споделяне на връзка