Онлайн книжарница

вторник, 25 май 2010 г.

Още един скеч писан за тв шоу "Соларис"


Телевизионни новини. Водещата чете поредната от тях:
Трагичен изход за експедицията в Сибир.
Група спелеолози се спуснаха в 15 км дупка прокопана от сондажна машина в Сибир. За съжаление от международната експедиция са оцелели само двама. Останалите са безследно изчезнали.
Камерата показва директен тв мост. Първият оцелял от експедицията е руснак. Веднага е заобиколен от лекари, които на свой ред са обградени от журналисти. Оцелелият е руснак. Той крещи буйства, изобщо държи се неадекватно. Грижливо и културно е прибран в една линейка и отведен където трябва.
В този момент зрителите виждат българският участник. Камерата го показва от кръста нагоре. Българинът е леко уморен, но видимо невредим. Лекарите го приближават за да го прегледат, но нашия ги избягва и моментално се запътва към журналистите. Те започват с обичайните си въпроси:
- Как сте? Как се чувствате? Невредим ли сте?
- Благодаря, добре. Малко съм уморен, но всичко ми е наред.
- Какво стана с другите участници в експедицията?
Българинът тъжно свежда глава:
- Боя се, че не оцеляха. Измъкнахме се само аз и Сергей.
Журналистите любопитстват:
- Какво открихте? Какво намерихте там - долу?
Нашенецът казва не много уверено:
- Мисля че открихме врата към Ада.
- Какво видяхте? - репортерите започват да се блъскат за да може всеки да изкопчи нещо актуално.
- Това ще го кажа по-късно. Имам предвид, трябва да се договоря с някоя телевизия и да разбера коя е най-/пауза/ ...отзивчива.
Репортерите леко омърлушени престават да тормозят нашенеца и да го обграждат. В този момент осъзнават, че откакто е излязъл, българинът носи по нещо във всяка от ръцете си.
Експлодират въпроси:
- Какво е това? Какви са тези неща, които носите в ръцете си?
Камерите се навеждат надолу и се вижда, че българинът носи в едната си ръка тризъбец с нещо червено по остриетата. С другата си ръка тътрузи голям почернял от сажди мръсен казан.
Отново следва въпроса:
- Тези неща от Дупката ли ги извадихте? Защо ги носите със себе си?
Българинът поглежда надолу и скромно обяснява:
- Сувенири...

споделяне на връзка

събота, 15 май 2010 г.

Таен прозорец...


По принцип блогът ми е предназначен за четене от най-запалените/хард/ултра/изпушили фенове на жанра научна фантастика. Понякога дори и те обаче имат нужда от известно разнообразие. Предложението за този кратък материал е на моят близък приятел и колега Радислав Кондаков.
И така по-надолу набързо надрасках моите десет малки тайни свързани с писането.
1. Първият си разказ публикувах, когато бях на 14 години в една книжка издадена от Младежки Дом - Кърджали. Интересното е, че само аз се представих с худ. творба, а всички останали ученици с есета и статии.
2. Първата си статия отпечатах в официалния вестник на гр. Кърджали - "Нов Живот", когато бях на 17 години. Използвах хонорара за да почерпя няколко мои приятели в най-близката сладкарница. Признавам, че това ми се струваха божи пари. Все едно са паднали от небето и не ги заслужавам.
3. Бях продал няколко разказа, когато ми казаха, че трябва да чакам два месеца за да бъде отпечатана най-новата ми творба. Ядосах се и отидох в най-известния конкурент на "Нов Живот" по това време. Вестникът се наричаше "Репортер Днес" и публикува три мои разказа за три поредни седмици. Придружени с илюстрации разбира се. :)
4. Вторият път когато реших, че получавам пари, които не заслужавам беше при публикацията на разказа "Камъни". Оказа се, че агенция "Сорос" има уговорка с "Нов Живот" да удвоява хонорарите на младите автори. Едва след като научих това реших, че мога незабавно да изхарча кинтите.
5. Пиша най-добре, когато слушам холандски ди-джеи. Тиесто и Дейвид Гуета са Върховните, но веднага след тях са холандците :)
6. Има едно човече - графоман и самозван писател, който знае наизуст всяка буква написана от мен. Инициалите му са Б.С. Интересното е, че ползва всякакви търсачки и други начини за да намери информация за моята скромна персона. По-късно повтаря всичко, което аз някога съм направил. С 5 години закъснение разбира се.
7. Опитвам се да пиша "блажно". Понякога се получава. По-честно обаче пиша "постно".
8. Говоря свободно руски и английски. Честно казано, по-лесно ми е да пиша статия на английски, отколкото на руски.
9. Тайно си мечтая да работя като професионален геймър. Не знам каква е подходящата дума на български. Може би "играч-изпитател на бета версии на компютърни игри предстоящи да бъдат пуснати в продажба"? Идеалният вариант за мен е - пет часа на ден да играя на PC или конзола и да пиша три часа.
10. Най-новият ми разказ, който написах февруари тази година, най-после е публикуван на хартия. Къде и кога - това си е моя малка тайна, която искам да запазя от гнусното човече с инициали Б.С. По принцип не съм "хейтър". Опитвам се да контактувам в рамките на добрия тон с всеки, който ми пише. Когато обаче усетя, че се опитва да ме използва с плоската идея да стане известен....
...Веднага ми идва наум цитата от Омир: "О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев". Ако случайно сте мой познат/фен/приятел или просто харесвате моите творби, моля игнорирайте българските графоманчета с инициали Б.С.
От друга страна горещо ви препоръчвам книгите на руските писатели Аркадий и Борис Стругацки.
Лично за мен ще бъде интересно да прочета малките тайни на Сибин и Петьо. Ако имат време и желание разбира се.

споделяне на връзка

вторник, 4 май 2010 г.

Руски награди за научна фантастика


Автор: Максим Макаренков
Превод: Ради Радев


Трябва да кажа, че различните награди, които могат да получат рускоезичните писатели на научна фантастика, са доста на брой.
По молба на моя много добър български приятел Ради Радев, написах кратка статия за най-важните и известни от тях.
"Аелита" - създадена през 1981 г. от списание "Уралски следотърсач". Една от най-старите и най-уважавани, ако може така да се каже, награди. Връчването и се провежда по време на най-тържествената част на годишния фестивал на научната фантастика "Аелита" в г. Екатеринбург.
"Беляевска премия" - най-старата руска награда. Кръстена в чест на Александър Беляев, най-известният съветски писател на научна фантастика. От 2002 г. се връчва на конференцията "Интерпресскон".
Награда АБС ― Наградата на Аркадий и Борис Стругацки. Журито се определя от Борис Натанович Стругацки. Наградата се присъжда в две категории: за най-добра художествена творба (роман, разказ, повест), за най-добро критико-публицистично произведение на фантастична тематика (статия, ревю, есе, книга).
Наградата "Бронзов охлюв" - названието на премията също е свързано с творчеството на братя Стругацки, техния роман "Охлюв по склона". Присъжда се за най-добра художествена творба (роман, повест, разказ), а също и за най-добро критико-публицистично произведение посветено на проблемите на НФ.
"Интерпрескон" - награда, връчвана за предходната година в няколко категории: дълга форма (роман), средна форма (повест), къса форма (разказ, новела); най-добра първа книга, най-добър супер кратък разказ, най-добро критико-публицистично произведение, най-добър художник―илюстратор и художник―оформител на корици; най-добро издателство. Връчва се на конференцията "Интерпрескон".
Награди връчвани по време на фестивала "Роскон":
"Голям Роскон" (за цялостен принос във фантастиката)
"Алиса" (за най-добра фантастична книга за деца и юноши),
"Фантаст на годината" (от 2003 година, за най-голям търговски успех),
"Часът на Бика" (от 2010 година, за "най-социално ориентирано произведение"),
"Интернет-Роскон" (от 2010 година, за "най-добра фантастична публикация в Интернет")
"Луната Дъга" - награда, създадена от писателя Сергей Павлов и космонавта Игор Волк. Връчва се в категории "в областта на литературата" и "за цялостен принос за развитието на руската фантастика (от 2006 г.)".
За повече информация относно наградите можете да посетите страницата Fantlab.ru, материали от която използвах и аз.
Ако тази информация е интересна, аз съм готов да напиша по-подробен материал.
© 2010

споделяне на връзка