Онлайн книжарница

понеделник, 31 януари 2011 г.

Голямата тройка в научната фантастика


В този кратък материал бих желал да представя "Светата троица" в любимия жанр. Ще добавя моята гледна точка относно някои техни произведения, а също така и някои любопитни подробности за познавачите.
Робърт Хайнлайн. По време на социализма може би най-известния автор на НФ беше слабо превеждан и издаван в България. Все пак успях да прочета "Звездния звяр" на Р. Х. още когато бях невръстен фен. Книгата ми направи страхотно впечатление. В нея имаше и напрегнато действие, и наука, и фантастика, а също и огромна доза хумор. Не успях да си купя "Зелените хълмове на земята" нито хлапак, нито сега, когато се продава на пл. "Славейков" на неприлично висока цена.
По-късно попаднах на Уолдо & Корпорация "Магия". "Уолдо" ми допадна сериозно, често се усмихвах, докато я чета. Корпорация "Магия" обаче за мен беше върха. На този етап нямаше нито една толкова добра книга в жанра "градско фентъзи" преведена на български. Освен може би "Операция Хаос" на Пол Андерсън. Често правех паралел между двете. В "Операция Хаос" имаше малко повече действие и романтика. В Корпорация "Магия" пък бе интересен умозрителния елемент. И хумора, който е така характерен за най-известния автор в жанра научна фантастика - Робърт Хайнлайн. Интересно е да се отбележи, че Р. Х. често е наричан "Доайенът на писателите на научна фантастика". Той е и първият носител на наградата за цялостно творчество/Grand Master/ връчвана от Американската асоциация на писателите на научна фантастика/SFWA/.
Едва преди няколко години успях да си купя "Странник в странна страна" на Р.Х. Романът е продаден в над три милиона копия още при първото си издание.
Любопитно е, че останалите двама в Голямата тройка на научната фантастика - Азимов и Кларк единодушно са признавали Робърт Хайнлайн за "Господин Първи". Ето защо шеговито са се наричали помежду си: "Господин Втори".
Айзък Азимов. Признавам си, че ранните разкази на Азимов ми допадат почти колкото историите на Робърт Шекли. Мисля, че ако "Правни церемонии" бъде част от загадка в тв шоу от сорта на "Стани богат" най-малко 50 процента от публиката ще отговори, че е писан от майстора на късия разказ Шекли.
А. А. е един от най-продуктивните писатели на научна фантастика за всички времена. Наскоро четох в едно негово интервю, че е публикувал 391 книги, а в Уикипедия броят на написаните и редактирани от него книги е зкръглен на 500. Сам Азимов казва, че "го е срам да каже колко точно книги е написал:)".
Лично на мен най-много ми допада сборникът на Азимов "Аз роботът". Също така бих отбелязал цикълът "Фондацията", който е пример за епична междузвездна сага. Най-затрогващо според мен е неговото произведение "Двестагодишният човек".
Артър Кларк. Поне няколко пъти съм препрочитал "Справка от контраразузнаването" на А.К. В разказа сценарист на фантастичен сериал е отвлечен от извънземни, понеже се чудят дали не ги шпионира. Готино нали :)
Кларк е носител на ордена на Британската империя и човекът практически измислил изкуствените спътници.
Смята се, че вдъхновен от творбите на Кларк, Тим Бърнърс-Лий е измислил World Wide Web през 1989 година.

споделяне на връзка

събота, 8 януари 2011 г.

На вниманието на издателите - Кир Буличов


Кир Буличов е един от най-великите руски писатели-фантасти наред с А. Беляев, А. и Б. Стругацки, и Иван Ефремов.
Преди години получих няколко писма от издателя на Игор Можейко/Кир Буличов/ в САЩ. Поради различни причини не можахме да стигнем до споразумение. Но ми направи впечатлeние следното - в Америка има издател, който превежда Буличов на английски, публикува и продава книгите му.
Без съмнение по времето на социализма Игор Можейко беше издаван и в България. Лично аз смятам, че сега е момента книгите му да бъдат публикувани отново. Буличов без ни най-малко преувеличение може да се счита за руския аналог на Робърт Шекли:
" — Какъв наивност! Не смей да четеш фантастична книжка! Фантастичен писател не познава наука, един от друга краде написано."
"Трябва да се помогне"
Кир Буличов
Горният цитат е кратък пример за яркото чувство за хунор на писателя. Подобно на Шекли, Кир Буличов не само ни разсмива, но и ни кара да се замислим над най-различни общочовешки теми. Нещо което може да се каже, че сериозно ни липсва във все "по-електронното" ни ежедневие.
Няма да преразказвам биографията на Игор Можейко, само ще спомена, че освен писател-фантаст, той е и учен, пътешественик, журналист и колекционер.
Интересно е какво се получава, когато се опитаме да потърсим книги на Кир Буличов в Интернет. Можем да си поръчаме "Хора като хора", изд. през 1981 г. на цена от 10 лв., "Момиченцето от Земята", отново издадена през 1981 г. на цена от 6 лв. и "Гуслярски истории" съответно на цени от 8, 4 и 3 лв.
Ако аз бях български издател, бих публикувал отново изброените по-горе книги и шях да получа едновременно печалба и удовлетворение, че печатам нещо стойностно.
Защо ли?
Ето защо:
"— Марсий е само един сатирик и е свирил на пищялка — каза Грубин. — Аполон му е смъкнал кожата от бой за тази работа."
"Данаев дар"
Кир Буличов

споделяне на връзка