сряда, 29 август 2012 г.

Последният стрълдбръг - Тимур Литовченко


Сборник фантастични разкази

Последният стрълдбръг. Историята на безсмъртен носител на народната памет - последният оцелял след смъртта на осмината си приятели. Той е достигнал критична възраст и е наистина обсебен от въпроса: да трансплантира ли в главата на любимия си внук "паяк", който осигурява безкрайна поредица от приемственост на една и съща личност или да прекъсне тази верига? Когато в древността британците под заплаха от изчезване се обърнали към загадъчните богове, които помогнали да се създадат девет безсмъртни, това решение не е подлежало на съмнение. Но сега, в края на безумния 20-ти век?
Каин, по-големият брат. Авторска интерпретация на библейския разказ за първото братоубийство. За разлика от традиционното тълкуване, Каин се появява в историята не на злодей, а напротив - смирен благочестив работник, послушен син и любящ по-голям брат. Обаче осъзнаването на това, което той знае, как трябва да се държи в една или друга ситуация поражда в душата на Каин гордост, която в крайна сметка го тласка към убийството на Авел. Но когато най-тежкото от престъпленията е извършено от някой, който със сигурност не е лош човек, ето това е ужасно, нали?
Ученичката. Приказка за вещица, която почти едновременно е потърсена от две момичета, които я молят да омагьоса мъжа за когото искат да се оженят - син на мелничар. Изгарян от две равносилни страсти човечецът се побърква по двете жени... А когато той почива в мъки, вещицата предлага на едно от момичетата - Одарка да стане нейна ученичка и наследница на вещерския и талант. Впрочем, както се оказва след време, Одарка значително надминава вещицата в способността да очарова хората и да плете интриги!..
Дулсинея. Повест в жанр "хорър" получила Международной украино-немецкой литературной премией им. Олеся Гончара в 2000 году. Старата Евдокия е подигравателно наречена "Дулсинея", след като заради кариерата богатият и син се е отказал от родителите си. Сега наполовина обезумялата старица живее последните си дни в общински апартамент. Никой от съседите не изпитва към "Дулсинея" каквото и да е съчувствие. Най-лошото е, че Евдокия сама е създала тази атмосфера... И ето "Дулсинея" умира, но разлагащият и се труп започва да блуждае в търсене на сина, който непременно е длъжен да съпроводи майка си по последния и път...
Старецът. Още един разказ на ужасите за другия свят. Главния герой - студент изведнъж е посетен от призрака на старец, чийто гроб варварски е унищожен от строители по време на реконструкция на една църква, с необичайна молба: да открие и погребе в осветена земя неговите кости. Студентът се опитва да потърси помощ от няколко души, но нищо добро не се получава. Налага се да вземе нещата в свои ръце и да разреши проблема сам ... Всъщност финалът на разказа е дори леко комичен.
Балада за Казака Голота. Оказва се, че героят на украинското народно предание периодично се преражда в различни критични времена за страната си, за да защити тези, които се нуждаят от помощ. В последната си инкарнация казака Голота е рокер, живеещ в Киев в началото на 90-те години на XX век. Всичко изглежда добре... Въпреки това, той вижда с голямо неудоволствие, че наследниците на славните традиции на свободни хора казаци са се превърнали в самодоволни духовни роби само имитиращи независимост. Изключително разочарован, казака Голота е убит в безсмислена улична битка. Очевидно е, че ще се прероди отново в по-подходяща епоха.
Четири срещи. Притча за "райски" живот, с лесно разпознаваеми персонажи от съветската история: Бог - е Сталин, Архангел Михаил - Берия, Георги Победоносец - маршал Жуков, рай - СССР, бесовете в ада - нацистка Германия. И все пак, главният герой е смелият разузнавач Фьодор Епифанцев, без чиито услуги, дори и Бог не може да се справи, нищо че изглежда всемогъщ! Това е значението на притчата: без малкото "болтче" не може да работи която и да е репресивна система.
Никой не е забравен. С помощта на хроноскоп главният герой проследява историята на баба си - вдовица на железничар, по време на Първата световна война оказала се в окупираната територия; мъжът и е набеден, че работи за немците и е екзекутиран от партизаните. В крайна сметка, обаче, проучванията са показали неочаквана истина: партизаните не са и мислили да "наказват предателя" - просто объркали разписанието на влаковете и взривили празен влак вместо трен с боеприпаси...
Вечерно кълване. Екологически НФ етюд за русалка, която се опитва да се спаси от замърсената с отрови река и рибар, който така и не разбира кой го моли за помощ от черните дълбини на тъмната вода.
Откровение на Йоан Богослов: три цикъла от световната история. Есе за загадъчното апокалиптично "число на звяра" - 666. Говорейки от гледна точка на така наречения "исторически структурализъм" (който бе яростно отричан по време на СССР), авторът се опитва да изгради няколко математически серии, които се интерпретират в писаната история! Всъщност, в "падовете" и "пиковете" на такива исторически цикли човечеството очаква многобройни бедствия...

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Останній із струльдбруґів. Збірка фантастики. — Київ: «Кий», 2005. — 272 с. [українською мовою]

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Последний из струльдбругов. Сборник фантастики. — Киев: «Кий», 2005. — 272 с. [на украинском языке]

събота, 18 август 2012 г.

ЕКСПЕРИМЕНТИ ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ


Никола КЕСАРОВСКИ


Ради Радев (съименник на известния философ, но без родова връзка) най-после се осмели да издаде първа книга. Малко под трийсетте е*, публикувал е около 60 разказа и статии от жанра, част от тях извън България. Невъзможно е да ги изредя, но как да не спомена за двете му статии в легендарното американско списание за научна фантастика и фентъзи Locus, публикуваните разкази в американското електронно списание “Нюктаун”, австралийското “Ибън Киртайба”, в българските вестници “Капитал”, “Пари”, “Учителско дело” и др., поредица награди за разкази в култовото българско списание за НФ “Зона F” в PC Magazine Bulgaria и в други национални литературни конкурси, награда от Better Karma Writing Contest ( за разказ “Изповед” в тази книга) ...
Започва да пише на 17 години. Още оттогава са и първите му публикации.
След тези думи човек усеща, че е по-добре вече да прочете книгата му. И все пак: какво ще откриете в нея?
Ще откриете смели експерименти във всички посоки и добър език. Нещо повече. Позволява си рискова игра върху трапеца на експериментите... Има във фолклора образ за човек, който в уплахата си хуква едновременно във всички посоки. Книгата на Ради Радев е аргумент, че едновременното движение във всички посоки е не само интересно в областта на фантастичната литература, но и един добър залог за следващите му книги.
Вездесъщото фентъзи привлича и Ради Радев, вижда се. И самодивско мляко отпиваме по страниците на книгата му, и джуджешка бира, че и великия алхимик Калиостро срещаме, но всичко това е, докато в един от разказите (“Човек без магия”) видим в една кръчма заявлението: “Тук се забранява правенето на магии след полунощ!” Тогава забравяме магията и меча и продължаваме през една шарена палитра: от твърда фантастика до хорър, от елементи на киберпънк до съвсем реалистични разкази с плътен и пластичен език (“Грижовна дъщеря”) . Защото Радев е предусетил или е срещнал в Интернет факта, че в САЩ тиражите на фентъзито падат чувствително през последните 2 – 3 години. А той обича да гледа напред. Амбицията му е винаги една глава над онова, което върши с лекота. Хубаво ли е това, лошо ли е? Може да бъде повод за спорове, разбира се, но че евентуалните днешни спорове ще бъдат добре дошли за следващите му книги, спор няма.
Фрази като “Струваше му се, че буквите преливат извън книгата и се появяват на пръстите на ръцете му...” и “... бели и чисти като задната страна на надгробна плоча...” се укротяват от други като “Искам да знам защо купувате злоба...” (Магазин за злоба”), за да очертаят една обширна територия от идеи, която чака и по-нататъшното си развитие.
В първата си книга Ради Радев наистина демонстрира експерименти във всички посоки, а и един добър език – достатъчно основание да му пожелаем на добър път и да очакваме нови експерименти в следващите му книги. И е крайно време да зачетем тази.


* Предговорът е писан през 2005г. Никола Кесаровски почина през 2007г.

Резерватът на таласъмите - Клифърд Саймък


"Резерватът на таласъмите" е книгата, която най-много ми допада от произведенията на Саймък. Не случайно американски критици пишат че това е: "Книгата с най-веселото настроение, което Саймък някога ни е давал". Чел съм и имам от същия автор поне десетина книги, но никое негово произведение не ми се струва дотолкова дълбоко, живо и едновременно с това - забавно.

Професор Питър Максуел има може би има най-странните приятели, които могат да се намерят в НФ творба. Най-добрият подходящ аналог, за който се сещам е Конуей от "Галактическа болница" на Джеймс Уайт.
Компанията на Пит се състои от О' Тул - вожд на таласъмите и веселяк, който обича сладка Октомврийска бира, но не се разбира с тролите. Али Уп е друг негов близък - неандерталец, доведен в бъдещето от института "Време". Духа си е просто дух - не е особено смел, но за сметка на това може да преодолява неимоверни разстояния за секунди и от време на време го вълнува въпроса чий дух е всъщност. Карол Хамптън е едновременно самоуверена, но чувствителна историчка от института "Време". Нейното любимо домашно животинче е биомеханичния саблезъб тигър Силвестър (как ли ще се разберат с неандерталеца Уп?).
В книгата срещаме и Уилям Шекспир, който е доведен от миналото като атракция и между другото за да каже защо не е написал пиесите, но открива че всъщност с Духа са много, ама наистина близки.
Какво представлява тайнствения Артефакт, грижливо съхраняван от института Време?
Ще намери ли професор Максуел така дълго търсения от него дракон?
Колесатите - извъземни същества и прикрити врагове на човечеството ще успеят ли да вземат надмощие, дори с помощта на Банши?
Отговорите на тези въпроси ще намерите в най-забавната книга, писана от Клифърд Доналд Саймък - "Резерватът на таласъмите".

неделя, 12 август 2012 г.

Via combusta* (Изгореният път)


(по роману Марианны Малиной «Via combusta (Випалений шлях», издан в 2010 году)


Жанр: Приключения, фантастика, мистика.
Място на действието: Киев, Одеса, Карпатите (Румъния), Запорожието
Време на действието: от август 1999г. до април 2004г.

Това е историята на тийнейджър, който се опитва да разбере кой е всъщност и да разкрие тайната на своето раждане.

Две деца - Арсений и Шула са отвлечени от неизвестни лица. Момчетата са заведени в странен замък в румънските Карпати. Други обитатели на замъка обясняват на децата, че са попаднали в елитно училище за деца със свръхспособности. Тъй като потенциалът на Арсений е далеч над този на неговия приятел двете деца се оказват в различни групи.

Ръководителят на училището Зарник няколко пъти кани Арсений в своя кабинет, където води с него почти неразбираеми за момчето разговори и го показва на гостите си.
Веднъж отвлечените приятели успяват да подслушат разговор. Поредният важен посетител възнамерява да вземе Арсений със себе си. Но Зарник не се съгласява да предаде Арсений. Заради отказа гостът е извън себе си. Момчетата, ужасени от перспективата да бъдат разделени завинаги, искат да се освободят.

Арсений убеждава програмиста Тарапат, с когото е успял да се сприятели да им помогне. Но първият опит за бягство се проваля. И Арсений отива в изолатор.

Занятията в училището продължават. Арсений е обучен на безконтактен бой. И година по-късно приятелите намислят още един опит за бягство. Този път - планиран по-добре.
По пътя към освобождението те се сблъскват със Зарник. Той убива Шула пред очите на Арсений. В изблик на омраза, Арсений прави невъзможното - побеждава Зарник. И успява да избяга.

Арсений се добира до родния си град минавайки през редица приключения. Но там, на мястото на къщата, където е живял с баба си, момчето вижда пепелище.
Шокираният Арсений е намерен от жена на име Ангелина. Тя взема момчето с нея.
Арсений се запознава с дъщерята на Ангелина, неговата връстница Светлана. Луксозният апартамент, в който той се озовава, принадлежи на брата на Ангелина, Верболаз. Арсений усеща неприязънта на Верболаз, но осем годишната му дъщеря, Мая печели сърцето му.
Ангелина води с брат си тайнствени разговори, и Арсений се досеща - те знаят нещо, което засяга него и Зарник. Когато Ангелина предлага на Арсений да отиде с нея в Запорожието, той се съгласява.

*Via combusta (лат.) букв. "Изгорен път" - астрологически термин. Епитет, както за жизнения път на главния герой така и за пътя на съвременния свят.

В Запорожието Ангелина настанява Арсений в интернат, където тя преподава. Веднъж по време на поход Арсений и Светлана се сблъскват с двама подозрителни младежи и само необикновените способности на Арсений помагат на младите хора да избягат от преследвачите си.
След този инцидент, Светлана предлага да проведат експеримент, за да разберат за какво е нужен Арсений на тези, които го издирват. Опитът, който почти завършва трагично им разкрива, че Арсений може да отваря портал за прехвърлянето в друг свят.

След известно време те отиват на гости на Верболаз. Там Арсений случайно открива, че Ангелина е познавала майка му, която е починала веднага след неговото раждане. А също така и факта, че майка му е родила близнаци, и той има сестра.
Разгневен от това, че Ангелина е скрила истината от него, тийнейджърът я обвинява в измама. Ситуацията се изостря от факта, че братът на Ангелина - Верболаз си сътрудничи с таен Орден, чийто ръководител е този най-важен гост, с който се е срещал Зарник.

Арсений излиза навън и се напива за първи път в живота си. В девойката, която седи на бара той с удивление разпознава бившата си съученичка Лариса. Тя му казва, че неговия приятел Тарапат сега е в града и му съобщава адрес, на който може да го намери. И накрая дарява Арсений с дълга целувка.
Арсений търси Тарапат на новата му работа. Там в архивите Арсений намира стара снимка на майка си. На обратната страна на фотографията, той открива стихове написани от ръката на Зарник. Четейки любовната строфа Арсений осъзнава, че Зарник е негов баща.
На потресения Арсений се налага да посети магазин. Той твърде късно открива, че неговите преследвачи са го настигнали с помощта на подхвърлено от Лариса следящо устройство.

В помещението, където е отведен Арсений, всичко е готово за отварянето на портала към другия свят. На мраморният под е начертан кръг. В залата има много хора с черни качулки. Важният странен господин и Зарник също присъстват. Чужда воля заставя Арсений да застане в центъра на кръга. Но изведнъж чува гласът на внезапно появилата се отнякъде Ангелина. Тя крещи нещо за майката на Арсений, призовава Зарник да прояви чувства и го моли да пощади сина си и да прекъсне цикъла.
Важният странен господин предупреждава Зарник, че разрушаването на кръга ще доведе до неговата гибел. Арсений разбира, че е обречен. Но внезапно кръгът се разпада. Арсений вижда лежащият на пода Зарник. Син и баща срещат очи. Бащата спасявайки Арсений, умира.

Край на 2-ра част


Марианна Малина – тел. 066 436 83 30



събота, 4 август 2012 г.

Децата индиго - Марианна Малина


(по роману Марианны Малиной «Фіолетові діти»,
издан в 2009 году)


Жанр: криминална фантастика с елементи на мелодрама.
Място на действието: Киев, Запорожието
Време на действието: от септември до март 2009 година.

Сблъсквайки се с мистериозната смърт на служител, младата училищна психоложка Дарина се опитва да разбере дали в трагедията участват ученици от школата, за които се твърди, че притежават паранормални способности.

Младата психоложка Дарина започва работа в обикновено киевско училище. Началото на кариерата и е помрачено от внезапната смърт на учителката по английски Алена. Дарина започва да подозира, че нейната гибел е причинена от учениците от 11 Б клас, от чиято странност починалата се е жалвала нееднократно.
Най-подозрителни на Дарина и изглеждат Мая, която прекалява с грима в стил "готика" и симпатичният зеленоок младеж Кирил.
Подозренията на Дарина се засилват, когато при срещи с Кирил, тя внезапно губи съзнание, заспива. Въпреки, че Кирил демонстрира благоразположение към нея, тя се отнася към него с противоречиви чувства.
Университетският приятел и дългогодишен обожател на Дарина - Игор и предлага своята помощ. Той и предава дневник на загиналата, също така казва на психоложката, че баща му работи в специален отдел на СБУ.
В дневника няма никакво обяснение за причините за самоубийството. Напротив, Алена пише много за един човек на име Арсений, в когото тя е влюбена.
Игор предупреждава Дарина, че Арсений е опасен престъпник.

Междувременно, Дарина започва да забелязва нещо странно:
хвърлена книга увисва във въздуха, а чаша подчинявайки се на нечий поглед започва да се движи по масата.

На закрита конференция, която е посветена върху ускоряване на развитието на необичайни деца, Дарина се среща с бащата на Игор - Селезньов и се запознава с неговите сътрудници Мирослав и Лариса.
Мирослав показва на публиката млада ученичка със способност за левитация. Дарина забелязва, че момичето е изплашено и изглежда нещастно. Дарина се скарва с Игор, който счита, че такова третиране на "уродите" е съвсем нормално.

Бащата на Мая — професор Верболаз предава на Дарина писмо, за което твърди, че е било скрито от дъщеря му в тяхната вила. Това е писмо от Алена за Дарина. В него тя моли Дарина да посетят Ангелина - осиновителката на Арсений. Верболаз се тревожи за дъщеря си и счита, че тя прикрива Арсений, защото е влюбена в него.

В училище Дарина се запознава с ученика от по-долните класове Слава, който е по-малкият брат на Мая. Пропит с доверие към Дарина, той и съобщава за някакви тайни събрания на по-големите деца, в които участва и сестра му Мая.

Скоро, чрез социална мрежа, Дарина получава писмо от непознатата «Л@ра Крофт». В него се разказва за Арсений и неговата осиновителка, която работи в дом за сираци. Заинтригуваната Дарина отива в Запорожието. Но за съжаление, на мястото, където е бил детския дом сега има неизвестен обект, заобиколен с висока стена. Дарина се запознава с един от пазачите. Охранителят я превозва до хотел и и казва адреса на Ангелина.

Дарина не намира дома на Ангелина, но се запознава с дъщеря и, Светлана. Светлана казва на Дарина, че майка и е в болница, и че детския дом, където работи Ангелина, сега е детска градина за "паранормални" деца. Светлана твърди, че Верболаз е виновен за всички беди на възпитаниците на бившия детски дом.
Дарина и Светлана посещават Ангелина в болницата. По време на срещата, Ангелина изведнъж казва на Дарина, че е много доволна, че са се срещнали и сега може да умре в мир.

Завръщайки се у дома Дарина решава да посети тайната среща на младите хора. В катакомбите под Киев, тя попада в "капан", оставен от подрастващите за защита. Неочаквано я спасява Кирил.
След този инцидент Дарина се сближава с него. Той и разказва за отдавнашната вражда между семействата на Верболаз и Ангелина, и че тези семейства имат роднинска връзка.
За да изяснят всичко, Дарина и Кирил отиват на вилата на Верболаз. Там, под хипноза, Верболаз казва, че е в сътрудничество с тайните служби, както и това, че Дарина е "примамка" в предизвикателната игра за залавянето на Арсений. Но тайната на убийството на Алена остава неразкрита.

Мая от несподелена любов към Арсений, решава да умре красиво, като скочи от висока сграда. Дарина и Кирил се опитват да я спрат. На върха на зданието се качва не само Мая, но и Арсений, и Игор. Дарин е свидетелка на това как Арсений внушава на Игор да скочи долу. Игор изпълнява заповедта и умира.
Дарина е шокирана от жестокостта на Арсений. Арсений в разгара на спора заявява, че именно Игор е причина за смъртта на неговата годеница Алена, и че Мая се е оказала тук по волята на опитния манипулатор Игор, който я използва за да залови Арсений.
Внезапно се появява хеликоптер, в който се вижда Селезньов. Поразен от гибелта на сина си Селезньов заповядва да се разстрелят всички, които са на покрива.

Край на 1-ва част

Марианна Малина – тел. 066 436 83 30

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...