Онлайн книжарница

понеделник, 28 септември 2015 г.

Ревю на "Приказни песни" от Джордж Р. Р. Мартин


Напоследък около името на Джордж Р. Р. Мартин се разгаря същинска медийна истерия. Аз не съм от най-големите фенове на този писател. С лекота бих могъл да изброя поне десетина имена на автори на научна фантастика и фентъзи, които са били велики много преди Мартин да се появи на белия свят.
От друга страна бих желал да отбележа, че „Рицарят на седемте кралства” е сред най-добрите книги в жанр "класическо фентъзи", които съм чел през последните десет години.
"Приказни песни" ми бе по-интересна от останалите произведения на автора. В тази книга има много думи, написани в първо лице. Мартин ни разказва доста за своето детство. За пластмасовите войници, рицари, извънземни и супергерои. За фантастичните филми. А малко по-късно и за необикновения свят на американските комикси.
Джордж пише също така и за най-популярните писатели, с които някога се е срещал. Той е получил от тях внимание и подкрепа. Писатели, чиито имена са легендарни в определени жанрове и самият Мартин не би могъл да настигне, дори да пише още сто години:
"Когато след развода се преместих в Санта Фе, не познавах в града никого освен Роджър Зелазни, и то бегло. Роджър ме взе под крилото си."
Изключително впечатление ми направиха разсъжденията на Мартин за жанра фентъзи. В действителност съм чел само едно по-добро есе на тази тема и то е на Урсула Крьобер Ле Гуин. Ето само една малка част от словата, които е посветил Джордж на приказната фантастика:
"Фентъзито грее в сребро и пурпур, индиго и лазур, обсидиан с нишки от злато и лапис лазули. Реалността е плавей и пластмаса в кални, бозави цветове."
Време е да представя разказите в антологията според моето лично класиране.
"Мъглите падат на разсъмване". Това е един от най-сантименталните, красиви, мечтателни, горчиво-сладки научнофантастични разкази за всички времена. Може да съперничи по романтика на всяка една история от сборника "Допълнителна примамка" на Робърт Ф. Йънг. Майсторството на Мартин в научната фантастика се е доближило до това на Рей Бредбъри. За първи път прочетох този разказ преди много години в списание „Върколак“. Там беше преведен като "Мистфалът идва с утрото".
"Само децата се боят от мрака". Джордж Р. Р. Мартин много мрази /също както и Урсула Ле Гуин/ да се лепят етикети на неговите творби и да се вкарват в определени категории. Въпреки това не мога да се сдържа и ще кажа, че в тази история се срещат хоръра и супергероят от комиксите. На земята е призовано велико, чутовно зло. Светлината ще даде достоен отпор, представена от един наистина необикновен доктор.
"Търговия с кожи". Не съм предполагал че хоръра и криминалната литература могат да се съчетаят така добре. Разследването продължава през цялата история. Има сериозна доза напрежение. В този разказ се срещнах с един от най-симпатичните и благородни върколаци в литературата. Уили е болнав в човешкия си образ, дори има астма. Той обаче винаги и навсякъде се държи като ликантропския вариант на Робин Худ.
Думите на автора в тази книга ни запознават подробно с историята на американската фантастика. Освен това ни описват развитието и колорита на масовата поп култура.

Купете "Приказни песни" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1982

четвъртък, 24 септември 2015 г.

Ревю на "Геном" от Сергей Лукяненко


Лукяненко казва за своята книга, че е замислена като пародия на жанровете "киберпънк" и "космическа опера". Поради тази причина реших да подходя към "Геном" като читател-спец на научнофантастични произведения.
Романът започва с изписването на Алекс Романов, майстор-пилот от болница, където е прекарал 5 месеца. В монорелсовия влак той попада на груба сцена. Десетина мърляви младежи са доближили невръстна тийнейджърка и най-нахалният от тях се опитва да я изнасили. Грубиянът притежава моделирано тяло с подсилени физически възможности.
Сергей Лукяненко ни описва случка, силно наподобяваща един от най-известните разкази на Уилям Гибсън. Историята на Гибсън отдавна е филмирана, неин сценарист е самият той - "бащата на киберпънка", в главната роля играе Киану Рийвс, а във второстепенните - Долф Лундгрен и Айс Ти. Умишлено не написах името на разказа, понеже съм убеден, че читателите на моя блог като ултра фенове на НФ (geeks), вече са се досетили за заглавието му.
Алекс Романов решава да защити девойката. Внезапно обаче тя избухва, пребива най-агресивния нападател и сплашва останалите. Оказва се, че тийнейджърката е боец-спец!
Много оригинално хрумване според мен е татуировката на главния герой. Наглед тя е най-обикновено дяволче, наричано от него Бес. Всъщност обаче е емоционален скенер и дяволчето мени израженията си и дори позите си в зависимост от чувствата на собственика си.
Алекс и новата му позната Ким отиват в хотел "Хилтън". Девойката изпада в метаморфозен транс. Пилотът успява да открие в тялото и тайник. Там намира гел-кристал, струващ цяло богатство.
Тогава започват голямото действие и интригите в книгата. Лукяненко умишлено и без да крие от читателите съвсем явно е търсил описания и асоциации с шедьовъра "Пръстенов свят" на големия Лари Нивън. Впрочем към финала на романа има алюзии и с други произведения на Нивън, а именно - с новелите за Джил Ръката Хамилтън. Все пак трябва да отбележа, че в тази книга има колкото фантастика, толкова и наука. Впечатлиха ме познанията на Сергей Лукяненко за клонирането, евгениката, имплантатите и като цяло за самата биология.
Всичко това е поднесено с неподражаемата красота и критичен стил, характерни само за автора на "Патрулите":
"Да, да се позоваваш на това, че си глупак, е най-безотказното оправдание."
Честно казано, не ми допадна закачката с Майлс Воркосиган. Бих казал, че тя тънко граничи с подигравка. Ето защо феновете на Лоис Макмастър Бюджолд би трябвало да се отнесат към "Геном" с цялото си чувство за хумор.
Отдадена е почит и на сър Артър Конан Дойл. Самият Шерлок Холмс разследва убийство на извънземен.
Открих и леки закачки със "Звездният звяр" на Робърт Хайнлайн.
Тази книга на Лукяненко ни разкрива как в стремежа си да се обособят и да станат абсолютни специалисти в различни професии, хората могат да загубят най-важното.
Умението да се обичат.

Купете "Геном" тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-564-9&

сряда, 23 септември 2015 г.

Кървави книги, том 4 - Клайв Баркър


Том 4 на „Кървави книги“ (превод: Иван Атанасов, 224 стр., цена: 14 лв.) обхваща пет стряскащи истории, белязани с черен хумор: „Бунтът срещу тялото”, „Нечовешко състояние”, „Откровения”, „Долу, Сатана!” и „Епохата на Желанието”. Да четеш Баркър, е като да се спускаш в дълбините на своето подсъзнание, да се давиш в ужас и ирония, бичуваща недъзите на съвременната действителност. Култовият сборник на писателя неслучайно е носител на наградите „Уърлд Фентъзи“ и „Бритиш Фентъзи“.

Даровит разказвач, сценарист, режисьор, актьор и художник, Клайв Баркър печели популярност заради необузданото си въображение и умението да обвива хоръра в метафори. Колкото зловеща, толкова красива - неговата оригинална проза се отличава с поразителна дълбочина. Шестте тома на елегантно-страховитите „Кървави книги“ са издадени в повече от 40 държави с неимоверен успех. Името на Баркър се асоциира с първокласна хорър и фентъзи литература, а много от произведенията му имат филмови и сценични адаптации.


Клайв Баркър - „Кървави книги“, том 4

Всеки път, когато Чарли Джордж се събудеше посред нощ, ръцете му застиваха неподвижно. Той можеше да избута част от завивките в половината на Елън, защото му е станало горещо. Или да отиде в просъница до кухнята, за да си налее чаша студен ябълков сок, после да се върне в леглото, да се сгуши до спящата на една страна Елън и да задреме отново. Независимо от случая, ръцете изчакваха Чарли да затвори отново очи и дишането му да стане равномерно като тиктакането на часовник. И подновяваха тайния си живот едва когато бяха сигурни, че е заспал дълбоко.

* * *

В продължение на месеци Чарли се будеше с неприятна болка в китките и дланите.
– Иди на лекар – казваше му Елън, коравосърдечна както винаги. – Защо не отидеш да те прегледа лекар?
Той мразеше лекарите, ето защо. Кой здравомислещ човек би се доверил на някой, избрал за професия да се мотае около болни хора?
– Навярно работя твърде много – казваше Чарли.
– Може и така да е – промърморваше Елън.
И това действително бе най-вероятното обяснение. Той работеше като опаковчик и ръцете му не спираха през целия ден. Уморяваха се. Нямаше нищо нередно в това.
– Спри да се тормозиш, Чарли – каза той на отражението си една сутрин, докато пошляпваше бузите си, за да им придаде малко руменина, – ръцете ти са съвсем наред. И така, нощ след нощ се повтаряше едно и също:
Семейство Джордж спят един до друг в съпружеското легло. Той – по гръб, като тихо похърква, тя – свита на кълбо от лявата му страна. Главата на Чарли е подпряна на две дебели възглавници. Устата му е леко отворена и очите му следят поредното въображаемо приключение под осеяните с венички клепачи. Може би тази вечер е пожарникар, който се втурва храбро в обхванат от пламъци бордей. Сънува дълбоко – понякога се мръщи, понякога се усмихва доволно.
После под чаршафа нещо се размърдва. Бавно, сякаш предпазливо, ръцете на Чарли се измъкват от топлината на постелята и се показват отгоре. Когато се срещат върху издутия корем, показалците им си кимат като ноктести глави. Поздравяват се и се потупват сърдечно като стари бойни другари. В съня си Чарли простенва – бордеят се е срутил върху него. Ръцете незабавно заемат хоризонтално положение, преструвайки се на невинни. След известно време, когато равномерният ритъм на дишането му се е възобновил, те подхващат сериозен спор.
Някой случаен наблюдател, озовал се край леглото на семейство Джордж, би решил, че Чарли страда от психично разстройство заради начина, по който китките му се извиват и подскачат, като ту се галят, ту сякаш се борят. Но колкото и спазматични да са движенията, които се извършват, в тях, изглежда, има някаква закономерност, някакъв порядък. Затова човек би допуснал, че спящият мъж е глухоням и говори насън. Само че ръцете използват непознат жестомимичен език и не се опитват да общуват с друг, а разговарят помежду си. Това е тайна среща, която се провежда само между китките на Чарли. Те ще останат върху корема му цяла нощ, за да заговорничат срещу властта на тялото.

* * *

Чарли не беше в пълно неведение за бунта, който назряваше в китките му. Измъчваше го неясно подозрение, че нещо в живота му не е съвсем наред. Все по-често имаше чувството, че е изключен от ставащото около него, че е по-скоро наблюдател, отколкото участник в ежедневните си дейности. Да вземем например интимния му живот.
Той не беше голям любовник, но и никога не бе смятал, че има от какво да се срамува. Елън изглеждаше доволна от ласките му. Напоследък обаче Чарли се чувстваше някак дистанциран от любовния акт. Ръцете му обхождаха тялото на жена му, като докосваха вещо най-интимните места, а той наблюдаваше действията им от разстояние, без да може да се наслади на усещането за топлина и влажност. Не че пръстите му бяха станали по-сковани. Тъкмо обратното. Напоследък Елън бе започнала да ги целува, за да му покаже задоволството си от техните умения. Но похвалите й изобщо не го успокояваха. Караха го да се чувства още по-зле, защото ръцете му й доставяха такова удоволствие, пък той не усещаше нищо.
Появиха се и други признаци за психическа нестабилност – дребни, но дразнещи. Чарли откри, че пръстите му барабанят победни маршове по кутиите, които лепеше във фабриката, а ръцете му чупят моливи – трошат ги на малки парчета и ръсят трески и графит по пода на пакетажното помещение, а той дори не осъзнава какво прави.
Но най-голямо смущение изпита, когато разбра, че се ръкува с напълно непознати. Случи се на три пъти: веднъж на една автобусна спирка и два пъти в асансьора на фабриката. Навярно се вкопчваше в хората, защото търсеше подсъзнателно опора в един променящ се свят. Независимо от причината положението бе ужасно неловко, особено когато Чарли откри, че е сграбчил ръката на собствения си бригадир. И стана още по-неловко, щом ръката на бригадира стисна на свой ред неговата – и двамата мъже се втренчиха в ръцете си като собственици на кучета, които гледат как непослушните им домашни любимци се сношават в краищата на поводите си.
Чарли започна все по-често да се вглежда в дланите си, като търсеше косми по тях. Майка му го беше предупредила навремето, че това е първият признак на лудостта. Не наличието на косми, а търсенето на такива.

* * *

Настъпи време да се бърза. Ръцете продължаваха да спорят нощем върху корема му, но вече бяха наясно, че психическото състояние на Чарли е достигнало критична точка. Беше въпрос на дни препускащото му въображение да открие истината.
Какво да правят? Да рискуват едно по-ранно отделяне с всички възможни последствия или да оставят нестабилността на Чарли да следва непредсказуемия си курс? По пътя към лудостта той би могъл да разкрие техния заговор. Споровете ставаха по-разгорещени. Лявата китка, както винаги, беше предпазлива:
– Ами ако грешим – казваше рязко тя – и без тялото няма живот?
– Тогава никога няма да разберем, че сме сгрешили – отвръщаше Дясната.
Лявата се замисляше за миг над проблема, после питаше:
– А как ще го направим, когато настъпи моментът? – Това беше неприятен въпрос и Лявата знаеше, че той безпокои водача повече от всеки друг. – Как? – настояваше тя и повтаряше: – Как? Как?
– Ще намерим начин – отговаряше Дясната. – Важното е разрезът да е чист.
– А ако се съпротивлява?
– Човек се съпротивлява с ръцете си, а ръцете му ще въстанат срещу него.
– И коя от нас ще го направи?
– Той си служи по-добре с мен – отвръщаше Дясната, – така че аз ще използвам оръжието. Ти ще си тръгнеш.
Лявата притихваше. През целия си живот не се бяха разделяли нито веднъж. Мисълта да си тръгне изобщо не й беше приятна.
– После ще се върнеш за мен – казваше Дясната.
– Ще го направя.
– Длъжна си. Аз съм Месията. Без мен нищо няма да се получи. Трябва да събереш армия и след това да дойдеш да ме освободиш.
– Ако е необходимо, ще отида до края на света.
– Не бъди сантиментална.
След това се прегръщаха като братя след дълга раздяла и се кълняха във вечна вярност. Ах, тези нощи, изпълнени с трескавата еуфория на подготвяния бунт. Дори през деня, когато си бяха обещали да стоят далеч една от друга, понякога се озоваваха заедно в момент на бездействие и се потупваха взаимно с думите:
– Скоро, скоро.
Или:
– Ще се видим пак тази вечер; среща върху корема му.
Или:
– Какво ли ще бъде, когато светът стане наш?

* * *

Чарли знаеше, че е близо до нервен срив. От време на време поглеждаше неволно ръцете си и виждаше как показалците им са вирнати във въздуха като глави на дълговрати зверове, които оглеждат хоризонта. В параноята си той си даде сметка, че се заглежда и в ръцете на други хора. Беше обсебен от езика им – език, който не отговаряше на поведението на техните притежатели. Съблазнителните ръце на непорочната секретарка. Маниакалните ръце на убиец, който твърди по телевизията, че е невинен. Ръце, които издават собствениците си с всеки жест, опровергават гнева им с извинение и любовта – с ярост. Струваше му се, че тези признаци на бунт се виждат навсякъде. Накрая разбра, че трябва да поговори с някого, преди да е изгубил напълно разсъдъка си.
Избра Ралф Фрай от счетоводството – сериозен, скромен човек, на когото имаше доверие. Ралф се отнесе с разбиране.
– Преживях същите неща, когато Ивон ме напусна – каза той. – Ужасни нервни пристъпи.
– И как се справи с тях?
– Отидох на психиатър. Името му е Джудуайн.
Трябва да се подложиш на терапия. Ще станеш друг човек.
Чарли претегли наум идеята.
– Защо не? – каза той след известен размисъл. – Скъпо ли взема?
– Да, но е добър. Избави ме от нервните пристъпи за нула време. Преди да отида при него, си внушавах, че имам проблеми в леглото също като теб. А виж ме сега. – Фрай направи широк жест. – Изпитвам толкова потиснати страсти, че не знам откъде да започна. – Той се ухили глупаво. – Но съм щастлив като риба във вода. Никога не съм бил по-щастлив. Така че пробвай с него. Той ще ти каже какво те възбужда.
– Проблемът не е в секса – възрази Чарли.
– Повярвай ми – каза Фрай с многозначителна усмивка. – Проблемът винаги е в секса.

неделя, 20 септември 2015 г.

Отново на училище в „Магистериум”


„Егмонт” издава „Медната ръкавица”, втората книга в приключенската фентъзи поредица „Магистериум”. Авторите са две добре познати и обичани писателки – Холи Блек и Касандра Клеър. Невероятното им въображение е създало история, която със сигурност ще накара сърцата на читателите да забият по-бързо, докато потъват в загадките на Магистериума.
„Медната ръкавица” ще излезе на българския пазар на 19 септември, едновременно в хартиен и електронен формат. Е-книгата ще може да се закупи в EPUB формат от iBooks Store, както и в сайтовете за продажба на електронни книги, базирани у нас като biblio.bg, helikon.bg и ciela.com.

Научете повече...

МЕДНАТА РЪКАВИЦА

Лятната ваканция на Калъм Хънт няма нищо общо с тази на останалите деца. Най-близкият му спътник е обсебен от Хаоса вълк, Пакостник, за когото баща му подозира, че е зъл в душата си. И, разбира се, повечето деца няма да се отправят обратно към магическия свят на Магистериума през есента.
На Кал не му е лесно… И става все по-трудно, след като напуска мазето си и открива, че баща му може би се опитва да унищожи и него, и Пакостник. Кал бяга в Магистериума, където обаче нещата стават още по-напрегнати. Алкахестът – медна ръкавица, способна да лиши определени магьосници от магията им – е откраднат. А в своите опити да открият виновника, Кал и приятелите му Аарън и Тамара привличат вниманието на някои много опасни врагове и се доближават до още по-опасна истина.

Цена: 12,90 лв.
Обем: 280 стр.

„Магистериум“ е първият съвместен проект на утвърдените и обичани автори на бестселъри Холи Блек и Касандра Клеър. Поредицата ще се състои от пет книги. Правата за нея са продадени в над 30 държави, а тези за екранизация са вече закупени от филмовата компания Constantin Films.

Холи Блек е автор на романи за деца, тийнейджъри и възрастни, сред които са книгите от поредиците „Хрониките на Спайдъруик” и Curse Workers, носител на награда „Нюбъри“.
Касандра Клеър работи като журналист за Hollywood Reporter, преди да се ориентира към писането на книги. Тя е авторът на поредиците „Реликвите на смъртните” и „Адските устройства.
Холи и Касандра се запознават преди десет години, на първата среща на Холи с читатели. Оттогава двете стават добри приятелки и споделят (заедно с всичко останало) любовта си към жанра фентъзи. С „Магистериум“ Холи и Касандра решават да създадат свой свят на герои и злодеи, своя история за доброто и злото, а също и за величието, което носиш независимо дали искаш, или не.

Повече за Касандра Клеър ще научите оттук: cassandraclare.com

Разгледайте сайта на Холи Блек тук: blackholly.com

петък, 18 септември 2015 г.

Джак от сенките — Роджър Зелазни


Един свят с две напълно различни полукълба: в едното е вечен ден, а в другото – вечна нощ. Разделя ги ивица здрач...

Един свят, който вече не се върти. Науката управлява дневната му част, а магията – нощната.

Джак е крадец, рожба на тъмната страна, Господар на Сенките. Преследван от многобройните си врагове, той мечтае да им отмъсти, да отнеме властта им, а след това да въдвори мир. Силата му нараства все повече. Но за да успее, трябва да открие Изгубения Ключ.

Той се впуска в търсене - от мръсотията и тъмнината, през владенията на могъщите повелители на нощната страна и планините по ръба на Здрача, до градовете под слънцето. След това планетата вече никога няма да е същата...

„Съчетание, и все пак ясно разграничаване между два различни жанра. Зелазни безгрижно преминава от мъглите и сенките на фентъзито към разума и светлината на научната фантастика, а после обратно.“

„Само в една книга Зелазни е събрал повече творчески идеи, отколкото други писатели за цял живот!“

сряда, 16 септември 2015 г.

Италия

Бях във Венеция и Милано. Ходил съм във Флоренция и Болоня. Май ми остана да посетя само Рим и Ватикана. Ако ви е интересно, разгледайте снимките по-надолу.
Между другото, прекарах това лято във Франция. Случи ми се да командвам двайсетина човека, с повечето от които дори нямах бизнес отношения. Когато всичко привърши благополучно, един от тях обобщи:
"- Ради, където и да отидеш, навсякъде си си админ!"
Канале Гранде
Площад Сан Марко
Ям италианска пица пред магазин за маски във Венеция
Контрабас, направен от Николо Амати през 1670 г. Музей на музиката, Венеция
Паметника на Леонардо да Винчи, Милано

Приказни песни - Джордж Р. Р. Мартин


Много преди феноменалния успeх на „Игра на тронове“ списание „Тайм“ обяви Джордж Р. Р. Мартин за „американския Толкин“ и „Приказни песни“ показва защо авторът си е спечелил славата на един от най-добрите разказвачи на нашето време.

„Приказни песни“ е антология, която предлага и по-ранни, и по-късни произведения на Мартин, включително разкази и повести, печелили награди като „Хюго“, „Небюла“ и „Брам Стокър“, допълнени от увлекателни коментари на прочутия писател. Тя проследява пътя, който Мартин изминава от начинаещ автор на комикси до върховете в класациите на бестселърите. И показва, че независимо дали пише за върколаци и магьосници, за супергерои или космически приключения, Мартин демонстрира еднакво богат и многообразен талант.

„Приказни песни“ е безценна хроника на един писател на върха на творческата му мощ, както и незабравимо четиво за неговите фенове – стари и нови.


Внушителна ретроспекция... колкото впечатляваща, толкова и вълнуваща.
Пъблишърс Уикли


„Приказни песни“ е идеалният начин да откриете този майстор на научната фантастика, фентъзито и хоръра... Няма друг писател като Мартин.

Гардиън


От Джордж Р. Р. Мартин винаги очаквам най-доброто и винаги го получавам.
Робърт Джордан

понеделник, 14 септември 2015 г.

„Егмонт” издава „Гръцките герои на Пърси Джаксън”


Издателство „Егмонт” представя на българските читатели „Гръцките герои на Пърси Джаксън” от популярния и обичан автор на приключенско фентъзи Рик Риърдън. Книгата ще излезе едновременно в хартиен и електронен формат на 19 септември. Съпътстващо издание към поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп” и „Героите на Олимп”, тя ще запознае младите читатели с историята на гръцките герои от гледната точка на героя на Риърдън Пърси Джаксън. Написана с много хумор и изпълнена с приключения, книгата със сигурност ще им помогне да обикнат класическите митове.

Научете повече...


ГРЪЦКИТЕ ГЕРОИ НА ПЪРСИ ДЖАКСЪН


Кой е отрязал главата на Медуза? Кой е опитомил Пегас? Кой е отгледан от мечка? Само един полубог би могъл да ви разкаже цялата история и кой друг, ако не Пърси Джаксън ще знае всички подробности за делата на Персей, Аталанта, Белерофонт, Херкулес и останалите гръцки герои.
Така че вземи горящото си копие, облечи палтото си от лъвска кожа, излъскай щита си и се увери, че разполагаш с достатъчно стрели. Ще се върнем във времето преди четири хиляди години, за да обезглавим едно-две чудовища, да спасим няколко кралства, да застреляме някои богове в задниците, да нахлуем в Подземното царство и да откраднем плячката на разни зли хора. Готов ли си? Страхотно. Да го направим!

Разказана в забавния и неподражаем стил, който читатели са свикнали да очакват от Пърси, тази колекция от истории е задължителна за феновете на Рик Риърдън и за всеки, който има нужда от герои.

Цена: 18,90 лв.
Обем: 496 стр.


Рик Риърдън печели любовта на милиони читатели с романите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, „Хрониките на Кейн” и „Героите на Олимп”. Носител на множество престижни награди, книгите му са продадени в над 33 милиона копия, преведени на 37 езика и издадени в 36 страни.

* * *


„Егмонт” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории.
Сред основните й партньори са авторитетни компании като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros и др.
„Егмонт” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън, Джон Грийн, Вероника Рот, Людмила Филипова и др.
Повече за „Егмонт” в България: egmontbulgaria.com, facebook.com/egmont.bg
Официална страница на „Егмонт”: egmont.com