Онлайн книжарница

вторник, 3 декември 2019 г.

Копирайтър


Копирайтинг услуги:
- Писане на текстове, статии и съдържание за сайт;
- Писане на блог статии за лични, корпоративни и фирмени блогове, онлайн медии;
- Писане на продуктови описания за онлайн магазини;
- Преводи от английски на български
- Преводи от руски на български
- Писане на рекламни текстове, представяния, слогани, брошури
- Администриране на страници във Фейсбук
- Създаване на блогове в Blogger

Цени по договаряне.

Можете да се свържете с мен на: тел. 087 639 1085 и е-поща: narrator_sf@yahoo.com.

Моята страница в Амазон:
https://www.amazon.com/Radi-Radev/e/B00BKIOCCS/ref

сряда, 27 ноември 2019 г.

Институтът - Стивън Кинг


Никой не е успял да избяга от Института...

Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, − озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, която по думите на Калиша е „като призрачен мотел − децата ги настаняват там, но никога не си тръгват“.

В тази злокобна институция директорката госпожа Сигсби и подчинените ѝ са се посветили безмилостно на задачата да изцедят от децата силата на необикновените им дарби. Тук всички са безскрупулни. Ако си послушен, получаваш жетони за автоматите с храни и напитки. Ако не си, получаваш жестоки наказания. С всяка следваща жертва, изчезваща в Задната половина, Люк все по-отчаяно иска да избяга и да потърси помощ. Но никой не е успял да избяга от Института.

Свръхестествено страховит като „Живата факла“ и с невероятната детска сила на „То“, „Институтът“ е напрегната история за борбата на доброто срещу злото в свят, в който добрите не винаги побеждават.
Ню Йорк Таймс

Няма и една излишна дума в този прецизно изграден роман, който отново доказва защо Кинг е Кралят на ужаса.
Пъблишърс Уикли

Най-обичаният разказвач на Америка!


Стивън Кинг е автор на повече от петдесет книги, всяка от които е бестселър. Сред последните му романи са „Институтът“, „Извисяване“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг.

петък, 15 ноември 2019 г.

Феникс - Сидни Шелдън и Тили Багшоу


Загадъчната Атина се завръща като феникс…

Ела Прейгър винаги се е чувствала като аутсайдер. Но внезапно е призована в ГРУПАТА – организация, която наказва недосегаеми престъпници и се движи по ръба на закона. Животът ѝ се променя. Вече има цел, но и опасно наследство.

Преди 12 години Групата успява да отърве света от престъпния гръцки бос Спирос Петридис и съпругата му Атина.

Всички ги мислят за мъртви, докато труп на дете не бива изхвърлен на плаж в Гърция. На петата му е жигосан загадъчен гръцки символ и всички улики водят към криминалната двойка. Дали Атина не се е завърнала като феникс от пепелта?

Ела и Атина са дълбоко свързани. Разкъсвана от съмнения и преследвана от собственото си минало, Ела знае, че Злото трябва да бъде наказано.

Вълнуващ и напрегнат, „Феникс“ притежава прочутия блясък, скорост и неочаквани обрати на класическите произведения на Сидни Шелдън.

сряда, 6 ноември 2019 г.

Анонс: Осмият Копнеж за растящо (и пораснало) творчество тече до 31 декември



Общността на Човешката библиотека, творчески клуб „Светлини сред
сенките“ и Ателие за българска детска литература „Горната земя“ канят
всички, без ограничения във възрастта, да участват в осмия ежегоден

Копнеж за растящо творчество

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език. Тази
година той е посветен на Величка Настрадинова и е на тема
„Вълшебниците сред нас“. Търси се преди всичко художествена проза -
разкази, приказки и откъси от по-дълги текстове, с обем 2000 - 9000
знака. Копнежът приема и стихотворения, есета, пиеси и жанрови
хибриди, вдъхновени от темата.

Крайният срок за участие е 31 декември 2019, а пълните условия са
описани в сайта на Човешката библиотека:
https://choveshkata.net/blog/?p=7444

Отличените автори ще бъдат обявени през февруари. Наградите включват
публикация в електронен сборник, който ще се разпространява с
благотворителна цел в подкрепа на Величка Настрадинова, както и книги
(електронни и хартиени).

четвъртък, 24 октомври 2019 г.

Сивия - Марк Грейни


Суров, бърз и непоколебим... точно какъвто трябва да бъде един трилър.
Лий Чайлд

На онези, които се крият в сенките, той е известен само като Сивия. Той е легенда в света на тайните операции – способен е бързо да сменя целите, да постига невъзможното и да изчезва пак в тълпата. Но винаги открива мишената – винаги!
На света обаче има сили, които са по-смъртоносни и от Сивия – сили като парите, като властта. И за някои хора това са единствените неща, за които си струва да се бориш. В очите на тези хора Сивия е надживял полезността си
Но Корт Джентри ще докаже, че за него няма сива зона между това да убиваш за пари, и да убиваш, за да оцелееш...

Възможно е в Серенгети да има гепард, който да преследва антилопа по-бързо, отколкото Марк Грейни вкарва Сивия на максимална предавка... Грейни поддържа тази история за отмъщение вряща и кипяща – един наемен убиец гори като детониращ шнур през малка армия от тренирани убийци в Прага, Цюрих, Париж и други места, насочвайки се към богатия френски аристократ, който го е издал... Прозата на Грейни е гладка като неръждаема стомана, а героят е опасен като бодлива тел... „Сивия“ блести като изпуснат в тъмна уличка нож.
Дейвид Стоун

вторник, 15 октомври 2019 г.

„Изпепеляване” по Харуки Мураками грабна Голямата награда на CineLibri 2019


Снощи, 13 октомври, в зала 1 на НДК се състоя бляскавата церемония по награждаване на победителите от конкурсната програма на CineLibri! Голямата награда за най-добра литературна адаптация, съпроводена с изящна статуетка, отиде при кинематографичния шедьовър „Изпепеляване” на режисьора Лий Чанг-донг, създаден по мотиви от разказа „Горящият хамбар” от сборника „Изчезването на слона” на Харуки Мураками.

Председателят на журито Кристоф Ламбер връчи наградата на Христо Христозов, разпространител на филма за България. Решението беше мотивирано така: „Изпепеляване” получава Голямата награда заради хипнотизиращата красота и атмосфера, с които е проникната една история с вкус на притча, изградена като поток от въпроси за отчуждението между поколенията, стойността на традициите в светлината на безличния космополитизъм и модерния консуматорски свят. Базиран на мистериозния разказ на Харуки Мураками, филмът е оригинална интерпретация на текста - фино, загадъчно и завладяващо преживяване, подплатено с небходимата доза ирония и незабравими кадри.”

Почетна грамота за майсторска литературна адаптация получи класираната на второ място биографична драма „Заличено момче” на реж. Джоуел Еджъртън по мемоарната книга на американския писател и ЛГБТ активист Гарард Конли, който беше специален гост на фестивала. Разтърсващ разказ по действителни преживявания, филмът разглежда травматичните последици от т.нар. конверсионна терапия в Америка, засегнала стотици хиляди човешки съдби.

На трето място журито постави “Продавачът на вестници и цигари” - нежна, мъдра, сърцераздирателна драма на реж. Николаус Лейтнер по романа на Роберт Зееталер. Филмът разказва за емоционалното и нравствено израстване на един младеж на фона на ескалиращото напрежение в навечерието на нацистката окупация във Виена и се явява трибют към таланта на Бруно Ганц, който влиза в образа на Зигмунд Фройд.

След церемонията се състоя премиерна прожекция на психологическата драма „Тази, която не съм” с една от грандамите на френското кино – Жулиет Бинош.

Кино-литературният фестивал продължава до 20 октомври. Зрителите ще имат възможност да гледат наградените филми, както и част от продукциите извън конкурсната програма, да присъстват на галавечери на Унгария, Ирландия, Япония и Германия и да се срещнат с изтъкнатия израелски писател А. Б. Йехошуа по повод българската премиера на романа „Жената от Йерусалим”. Събитието ще се състои на 17 октомври в Дома на киното.

На 20 октомври ще разберем и кои са заглавията, отличени в конкурса за късометражен филм, реализиран съвместно с TatraTea. Церемонията по награждаване на победителите ще се състои в кино Люмиер Лидл от 19:00 ч. Победителят ще получи диплом и парична награда в размер 2000 лв.

CineLibri 2019 се провежда с подкрепата на Столична програма „Култура”, Национален фонд „Култура”, Национален филмов център, Фонд „Култура” на Община Варна, Община Бургас, Община Габрово; с изключителното партньорство на Vivacom и със съдействието на УниКредит Булбанк. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г. Всички партньори и съмишленици са обявени на официалната страница www.cinelibri.com

понеделник, 14 октомври 2019 г.

The Parchment Maze by Ludmila Filipova


"The Parchment Maze" is an archival suspense thriller, which topped national best-seller lists for years and which is currently in its sixth reprinting. In 2012, "National Geographic" made a film based on the book and featuring the author, entitled "Sword in the Stone & the Orpheus Amulet". The novel combines real archeological evidence plus a healthy jolt of fantasy. "The Parchment Maze" itself has a curious history – created in 2007 and published in January of 2009, could its sensational discoveries be the true and unacknowledged source of the literary angel-mania that swept the globe? "The Parchment Maze" offers readers a totally new way to look at human history and theories about the angelic ones.

Some see them as saints and deities, while great artists such as Ovid, Dante and Orpheus described them as “shades.” Thousands of others have called them angels, but few have ever descended to the bowels of the earth to discover their true faces. Today, however, for the first time, a human being is close to grasping their true essence. While studying similarities between Christianity and Thracian Orphism, archeologist Vera Kandilova stumbles across perplexing symbols tied to a prehistoric Balkan civilization that mysteriously disappeared 5,000 years ago. What begins as a purely academic scavenger hunt across Germany, Russia, Italy and Bulgaria leads her to frescoes in the Roman catacombs, a medieval amulet, engraved golden tablets, prehistoric clay vessels and ultimately to a cryptic manuscript called The Parchment Maze. The intellectual puzzle quickly gets visceral – after a series of murders, thefts of valuable artifacts and a kidnapping, the clues show Vera the path to uncovering the secret of the legendary incorporeal ones – those who jealously guard the most ancient knowledge from humanity and grant insight only to enlightened individuals such as Jesus and Orpheus. Their secrets have been sought over the centuries by powerful scientists and politicians, including Hitler, numerous popes, secret services and military organizations.
Vera is determined to follow a trail of clues to the Lower Kingdom before the handsome assassin Ariman, with pale skin and colorful eyes, can obliterate them – and Vera herself. An underground brotherhood led by the ghoulish Incorporeal One has raised Ariman to be a cold-blooded automaton. However, the merciless killer is also on a secret mission of his own – the only thing that could possibly tempt him from his path is love, since angels are capable of loving as no human being can…

“Fiction and science combine in an intriguing novel based on real archaeological discoveries and actual icons, a daring combination of Dan Brown and Umberto Eco. Could the legend of Orpheus and his descent into the Underworld be more than just mythology? There is a supernatural love story, there are secrets; there is murder, there is history; from Berlin to Moscow, from Rome to Burma, the novel is sure to intrigue." Colin Falconer, author of twenty novels, translated into seventeen languages over twenty-five years.

“A carefully crafted literary work that is both entertaining and illuminating for readers. The contribution of the novel to the literature of the occult is quite significant. In my professional opinion, this novel surpasses those of both Dan Brown and Elizabeth Kostova in terms of complexity and theme.” Joseph Ceccio, Ph.D, professor of English literature, University of Akron
Ludmila Filipova is a best-selling Bulgarian author who has published seven highly acclaimed novels: Anatomy of Illusions, Scarlet Gold, Glass Butterflies, The Parchment Maze, Dante’s Antichthon, The Anomaly and Typo. Her books have been translated into 7 languages, and have become both national and international bestsellers, while three of them are currently being developed into feature films. In 2011, Ludmila Filipova won Bulgaria’s "Woman of the Year award in the category of culture.


Buy it now:
https://www.amazon.com/Parchment-Maze-Ludmila-Filipova-ebook/dp/B00C14WFF6/

петък, 11 октомври 2019 г.

Кръв - Майкъл Конъли


„Кодовият убиец никога не оставя отпечатъци.“

Години наред, като служител на ФБР, Тери Маккейлъб е разследвал кървавите престъпления на серийни убийци. Но сега Тери е вън от играта. Прекалено силният стрес е изхабил сърцето му. Прогнозата е ужасна. Тери очаква ново сърце от донор.
Осем седмици по-късно той неочаквано разбира, че е жив заради брутално престъпление. В гърдите му бие сърцето на жертва. Но полицията е безпомощна и Тери решава да помогне на разследването. Той скоро напипва следите на един от най-интелигентните и зловещи убийци, чиито престъпления предствляват неразгадаем кошмар дори за ФБР.

понеделник, 30 септември 2019 г.

Ревю на "Метачовекът" от Дийпак Чопра


Тази книга ни учи да гледаме отвъд собствените си нагласи и разбирания. Гръцката дума мета означава "отвъд", над, извън нещо.
Казано с ерудирания стил на автора:
"... Можете да започнете да изживявате себе си напълно без гняв, дори ако демонстрирате такъв."
Нашите шопи са го казали доста по-простичко:
"Оти да се косим, като че ми мине."
Дийпак Чопра ни запознава с мислите и разсъжденията на световноизвестни личности като психолога Ейбръхам Малоу, поета Уилям Блейк, физика Вернер Хайзенберг и много други.
За читателите ще бъде интересен тестът за преценяване на т. нар. недуални изживявания (по-висши състояния на съзнание). Той се нарича въпросник NETI и е създаден от Джон Астин и Дейвид А. Бътлейн. Самия тест се използва предимно от психолози, но и за обикновения човек ще бъде интересно да го попълни. И въз основа на резултатите да определи до колко изпитва метачовешко съзнаване.
Умозрителен е примерът, който авторът дава обяснявайки ни как любовта и омразата могат да бъдат относителни. Когато бил малък синът на Дийпак Чопра обожавал баскетболния отбор "Бостън Селтикс" и ненавиждал "Лос Анджелес Лейкърс". Когато обаче пораснал, на сина му Готам се наложило да се премести в Лос Анджелес и работата му го поставила в тесен контакт с "Лейкърс". Промяната била болезнена.
Много голяма част от книгата ни запознава с различни открития на човечеството, а също така и с малко известни епизоди от живота на велики личности. За мен до голяма степен "Метачовекът" е научнопопулярна книга. Но тя също така попада и в раздел приложна психология, понеже ни води по пътя на осъзнаването посредством различни упражнения.
В книгата има упражнение за осъзнаване, разделено на различни стъпки.
Следващото упражнение се нарича: "Очите отворени, никакви мисли."
Отново ще цитирам Чопра:
"Драма има във всичко, но само на неговото собствено ниво."
И веднага ще перифразирам автора на градски жаргон:
"Усили музиката, намали драмата."
За привържениците на метафизиката е поднесено и едно чудо - нафора, която левитира по време на меса. Можете да гледате чудото в Ютоб като въведете в полето за търсене Lourdes levitating host.
Чопра не се опитва да обяснява това чудо, просто ни казва, че понякога в света може да има и частица странност.
В края на книгата има 31 напътствия за всеки ден, които ще помогнат на читателя по пътя на самосъзнаването.

Можете да купите "Метачовекът" от Дийпак Чопра тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2453



петък, 20 септември 2019 г.

Парламентьорът - Фредерик Форсайт


1989 г. Белият дом и Кремъл са пред подписване на нов договор за разоръжаване. Политическите динозаври – и от двете страни на Желязната завеса – разиграват гросмайсторски сценарий. Синът на американския президент е отвлечен. Това е първата брутална крачка към унищожението на президента Кормак. Договорът е торпилиран. Куин – ветеран от безброй вулканични места, парламентьор с похитителите, по-късно обвинен от ЦРУ за техен съучастник – е единственият човек, който може да помогне. Той трябва да напрегне всичките си сили, за да спаси не само жертвата, но и целия свят.

„Парламентьорът“ очарова с омагьосващо вълнение и непрекъснати изненади. Това са отличителните белези на майстора разказвач Форсайт.
Чикаго Трибюн

Както обикновено, вниманието на Форсайт към детайла гарантира автентичност, която респектира.
Дейли Мейл

четвъртък, 12 септември 2019 г.

CineLibri 2019: Галавечери на култури от цял свят


Кино-литературният фестивал традиционно организира галасъбития в знак на уважение към културното многообразие и установяването на интернационални партньорства. Вярно на тази кауза, петото издание на CineLibri ще поднесе на публиката специално подбрани филмови адаптации и литературни творби, представляващи културите на Испания, Португалия, Швеция, Израел, Германия, Франция, Унгария, Бразилия, Ирландия, Япония и Италия. Събитията ще се състоят в присъствието на посланици и културни аташета на съответните държави, а част от творбите ще бъдат представени лично от техните режисьори, киносценаристи, писатели и продуценти!

Още на 6 октомври у нас пристигат продуцентът Рик Дъгдейл и уважаваният шведски режисьор Даниел Алфредсон, известен с екранизациите си по книги от поредицата „Милениум” на Стиг Ларшон. Те ще открият премиерата на филма „Смъртта на един автор”, организирана в рамките на Шведската седмица в София. Бен Кингсли изпълнява главна роля в този зашеметяващ трилър за вина и отмъщение, вдъхновен от сборника с разкази и новели Intrigo на Хокан Несер, един от знаковите криминални автори на Швеция. Събитието ще се проведе в кино Люмиер Лидл от 17:30 ч.

На 7 октомври от 20:00 ч. в Дома на киното ще се състои испанска галавечер с прожекция на филма „Последствията на гнева” в присъствието на автора на книгата „Слабостта на болшевика” Лоренцо Силва, който е и сценарист на екранизацията. Романът е обсебващ микс от съспенс и трагикомедия, номиниран е за една от най-престижните литературни награди в Испания и има статут на безспорна класика. Филмът пресъздава едно необичайно приятелство, зародило се при още по-необичайни обстоятелства, и прераснало в силно емоционална и драматична връзка. Събитието се осъществява в сътрудничество с Посолството на Испания в София и Институт Сервантес.

Специален гост на Португалската галавечер, насрочена за 11 октомври, е Рита Азеведо Гомес. Тя ще представи своя филм „Португалката” – зрелищна историческа драма, която е част от конкурсната програма и ще се бори за наградата за най-добра екранизация. Вдъхновен от цикъла с психологически новели „Три жени“ на Роберт Музил, филмът опиянява с уникален кинематографичен заряд. Партньор на събитието е Институт Камойнш София.

Специален гост на CineLibri 2019 е изтъкнатият писател А. Б. Йехошуа, спряган като „израелския Фокнър”. Той пристига в София за българската премиера на романа „Жената от Йерусалим”, която ще се състои на 17 октомври от 19:00 ч. в Дома на киното и ще бъде съпроводена с прожекция на едноименната екранизация, спечелила възторзите на критиката. Събитието се реализира с Посолството на Израел.

Зрителите ще могат да се насладят и на темпераментна бразилска галавечер с прожекция на „Невидимият живот на Еуридисе Гузмао”, основан на едноименната приказна сага на Марта Баталя. Филмът се отличава с виртуозна режисура и операторско майсторство и неслучайно се увенча с Награда в категория „Особен поглед” от филмовия фестивал в Кан 2019.

Специално внимание заслужава и италианската галавечер, чийто фокус е филмът „5 е съвършеното число”, създаден въз основа на култовия комикс на Игор Тувери. Тук звездите на италианското кино Тони Сервило и Валерия Голино си партнират блестящо, а авторът на книгата застава зад камерата за първи път. Специален гост на галасъбитието, което се организира съвместно с Италианския културен институт, е италианската звезда в журито Лоредана Каната.

Японската галавечер включва прожекция на „Сладка бобена паста” по романа на Дуриан Сукегава. Копродукция на Япония, Франция и Германия, филмът на Наоми Кавасе е ювелирно красив и вълнуващ, има множество награди и номинация в категория „Особен поглед” от кинофестивала в Кан 2015. Събитието ще се състои на 18 октомври от 19:00 ч. в Сити Марк Арт Център в рамките на 30-ите Дни на японската култура в България.

Ирландската галавечер ще припомни филма на Нийл Джордан „Закуска на Плутон” по едноименния роман на Патрик Маккейб. Книгата става бестселър №1 в Ирландия през 1998 г., оглавява класациите за продажби месеци наред и е номинирана за наградата „Ман Букър”. Унгарската галавечер ще бъде съпроводена с прожекция на „Гласът на неговия господар” по романа „Гласът на Бога” на полския писател фантаст и визионер Станислав Лем. Не по-малко интересна е и галавечерта, посветена на Германия – ще видим екранизация на златния бестселър на Даниел Келман „Измерването на света”, с която отбелязваме 250 години от рождението на Александър фон Хумболт.

На 11 октомври във Френския културен институт е официалната премиера на „Терапия за мизантропи” на режисьора Гийом Никлу, която ще стане повод за дискусия върху творчеството на Мишел Уелбек, една от звездите във филма! Готвим и вечер, посветена на „мистерията” Карл Лагерфелд - една от най-значимите и харизматични фигури в световната мoдна индустрия.

Билети за всички прожекции и съпътстващи срещи зрителите ще могат да закупят от съответните кинозали и артпространства, както и онлайн от официалната страница на фестивала: www.cinelibri.com.

CineLibri 2019 се провежда с подкрепата на Столична програма „Култура”, Национален фонд „Култура”, Национален филмов център, Фонд „Култура” на Община Варна, Община Бургас и Община Габрово; с изключителното партньорство на Vivacom и със съдействието на УниКредит Булбанк. Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2019 г. Всички партньори и съмишленици са обявени на официалната страница www.cinelibri.com

сряда, 11 септември 2019 г.

Тайните бегачи на Ню Йорк - Матю Райли


Сниши се, за да оцелееш; излез напред, за да станеш герой!

Прозорците на всички небостъргачи са изпочупени... Няма ток, няма светлини, няма хора...

Когато Скай Роджърс и нейният близнак Ред се местят в Манхатън, започват да се носят слухове за предстоящ световен апокалипсис. Но това не пречи на младите представители на елита да купонясват безгрижно.

Така Скай става член на ексклузивна банда, известна като Тайните бегачи на Ню Йорк.

Но това не е обикновена компания. Тайните бегачи имат достъп до подземен портал, който може да ги пренася в бъдещето. И онова, което открива Скай там, е ужасяващо...

Какво бихте направили вие, за да оцелеете?

Главоломен трилър, в който разделението между богати и бедни е границата между живота и смъртта.

сряда, 4 септември 2019 г.

Ревю на "Кървави книги 6" от Клайв Баркър


Ако Стивън Кинг представлява Реда в литературата на ужаса, то Клайв Баркър олицетворява Хаоса. Имам предвид, че при Кинг атмосферата и развитието на героите могат да отнемат по-голямата част от книгата, а действието да се прояви главоломно едва накрая ("Гробище за домашни любимци). Докато при Баркър всичко се движи от самото начало и то по зашеметяващ начин.
Още щом отворих "Кървави книги 6" и прочетох няколко страници от първия разказ "Последната илюзия" се сетих, че съм гледал филм с подобен сюжет и, че негов сценарист е Клайв Баркър. Беше толкова отдавна. Самият филм се разпространяваше на видеокасети под заглавие "Магьосникът" (докато заглавието на екранизацията е "Lord of illusions"). Всъщност Баркър беше популярен в България и то сред почитателите на ужаса, повече като сценарист и режисьор, може би заради конюнктурата, която по времето на социализма не толерираше хорър, създаден от писатели от ранга на Клайв, или примерно Греъм Мастертън (спомнете си историята "Ерик Пая", публикувана за първи път във в. "Други светове", след падането на комунизма, разбира се).
Разказът "Последната илюзия" ни разказва за една сделка. Целта е придобиването на магия от определен човек, като залог за това е собствената му душа. Тук авторът успява да ни разкаже нещо необикновено. Демон се обявява в защита на човешкото, а няколко човека преминават на страната на Ада. Това е една странна гледна точка и тя е предадена много добре. Това, което не ми хареса в разказа е, че е доста по-хаотичен и по-трудно разбираем от филма. В екранизацията "Lord of illusions" нещата са много по-подредени и достъпни. Освен това ролята на Доротея бе поверена на Фамке Янсен. М-м-м, дас ист фантастиш, ако схващате каламбура.
Похватът "чудо във всекидневието" се използва във фантастиката от години, примерно от автори като Кир Буличов. Баркър успява да използва този метод и в хоръра. И да вплете също така частица ирония:
"- Имам някакво усещане - отбеляза Валентин. - Подозирам, че Дяволът е в Манхатън.
- Че какво му е новото на това?
- Ами че сигурно идва за нас."
Историята "Животът на смъртта" ни разказва за различните проявления на смъртта. Както като масово понятие, така и като индивидуално унищожение.
Сюжетът на "Те заплатиха с кръв" ми напомни на романа „Съкровищата на дяволската планина“ от Любен Христофоров. Подобно на книгата на известния български писател и пътешественик, и в разказа на Баркър има бели хора, които ламтят за земята на индианците. По-точно заради петрола и скъпоценните камъни. Но докато в романа на Христофоров индианското проклятие е основано на природни хищници и донякъде на умопомрачение, в историята на Клайв уроките се развиват с пълната си свръхестествена сила...
"Здрач зад кулите" - този разказ прилича на колаборация между Ян Флеминг и Стивън Кинг. Но е писан от създателя на "Нощна порода".
"На улица Йерусалим" е продължение на историята за думите на мъртвите, изписани върху кожата на живите. Ужасът в този разказ буквално може да ви накара да излезете от кожата си.


Можете да купите "Кървави книги 6" от Клайв Баркър тук:
https://www.colibri.bg/knigi/1640/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-6

сряда, 31 юли 2019 г.

Ревю на "Питайте Джийвс" от П. Г. Удхаус


Преди доста години започнах да чета книгите на Тери Пратчет. На гърба на кориците им бе упоменато, че влияние върху неговото писане е оказал някой си П. Г. Удхаус. Започнах да търся книги на Удхаус и досега съм чел поне десет. По мое мнение най-смешна е "Стрихнин в супата".
По-късно по телевизията излъчиха сериал за приключенията на Джийвс и на Бъртрам Устър. Джийвс бе изигран от Стивън Фрай, а Бърти Устър - от Хю Лори. В момента актьорът Джеймс Хю Калъм Лори е много популярен тъй като, както повечето телемани знаят, той е живото превъплъщение на доктор Хаус.
Между другото, още на вътрешната част на корицата на "Питайте Джийвс" можете да прочетете няколко изречения за творчеството на П. Г. Удхаус от човекът претворил Джийвс на телевизионния екран, а именно - Стивън Фрай.
Първият разказ в книгата ни разказва как Джийвс постъпва на работа при Бърти. Бъртрам Устър е представител на английската аристокрация, който си търси нов иконом. Предишният човек на тази служба - Медоус е хванат от Бърти да извършва грубо посегателство върху копринените му чорапи, и Устър е дълбоко възмутен от това.
Джийвс прави добро впечатление на Бъртрам още при назначението си. Находчивият прислужник забърква сътворен от него еликсир, който мигновено избавя младия му господар от махмурлука.
Бърти отива на гости на чичо си - лорд Уърпълсдън. Оказва се, че старият лорд е написал книга, по-точно мемоари. Но мемоарите разкриват компрометиращи събития от младините на връстниците на Уърпълсдън. А в момента те са авторитети и представители на висшата класа. Следователно е по-добре ако книгата не бъде публикувана...
Следващият разказ се казва "Всички да помагаме на Бинго!". Тук Удхаус отново е на висота и по хумористичен начин ни поднася мнението на младия аристократ Устър относно прислугата:
"И през ум не ми беше минавало, че животът на долния етаж е толкова усложнен от сексуални комплекси. Домашният персонал явно се чифтосва като в музикална комедия."
Трябва да отбележа, че не всички истории в книгата се превеждат на български за първи път. Примерно разказа "Изпитанието на Тъпи" вече го бях чел, тъй като е публикуван отдавна в България в друг сборник на П. Г. Удхаус.
Историята "Джийвс и непреодолимото бедствие" ни разказва как бойскаутът Едуин е решил да се превъплъщава в капитан Флинт. А това може да застраши дори виден член на британското правителство. Налага се верният Джийв да спаси политика от разярена птица:
"Като лебед нищо чудно да е бил виден представител на тяхната интелигенция, но битката е предварително загубена, когато се протипоставят чии да е умствени способности на Джийвс".
"Питайте Джийвс" на П. Г. Удхаус е едно приятно лятно развлечение. Книгата е лежерна, ненатоварваща и ще ви донесе само приятни емоции. И много смях.

Можете да купите "Питайте Джийвс" тук:
https://www.colibri.bg/knigi/1741/p-g-udhaus-pitajte-dzhijvs

вторник, 30 юли 2019 г.

Сьомгата на съмнението - Дъглас Адамс


„Вие сте на път да навлезете в мъдрия, провокиращ, добродушен, бликащ от живот и водещ до пристрастяване свят на Дъглас Адамс. Най-долните чекмеджета на наскоро починалите автори в повечето случаи трябва да останат здраво заключени и заковани. В случая с Дъглас Адамс обаче отварянето на най-затънтените поддиректории на твърдия му диск си струваше усилията отвсякъде. Неговият природен талант да реди думите една след друга в името на събуждането, удоволствието, шашването, информирането или разсмиването на читателя, така и не му изневери.”

вторник, 23 юли 2019 г.

Иън Макюън - Машини като мен


„Машини като мен“ е последният роман на Иън Макюън. Действието се развива в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни.
Чарли е млад 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции, носи се по течението на живота и старателно избягва всякакви постоянни ангажименти за работа. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която обаче живее с една своя ужасна тайна. Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари от починалата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, за да си купи Адам – екземпляр от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в различни етнически разновидности. Двамата с Миранда внимателно избират качествата, които искат да има неговата личност. Почти съвършеният човек, който създават по този начин, е красив, силен, атлетичен и интелигентен. Не след дълго обаче между тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала дилема. Тук Макюън е отново на гребена на вълната, представяйки ни една любовна история между мъж, жена и... робот.
В този свой предизвикателен роман Иън Макюън си задава трудни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме онези, на които липсва разбиране.

Иън Макюън се нарежда сред колосите на съвременната европейска литература. Носител на множество национални и международни отличия, той се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като „Изкупление”, „На плажа Чезъл”, „Дете във времето“, „Амстердам”. „Невинният“ притежава характеристиките на образцов трилър, а „Черните кучета” третира универсалната тема за човешките взаимоотношения, за вечното надбягване на доброто и злото в самите нас. Повечето романи на Макюън имат филмови версии по негов сценарий. У нас са издадени и съдебната драма „Законът за детето”, романът мистификация „Операция „Сладкоугодник” и безподобният римейк на „Хамлет”, озаглавен „В черупката”. Освен че е един от най-интересните съвременни разказвачи, Иън Макюън е известен и с непримиримостта си към всякакви форми на дискриминация, екстремизъм и ограничаване на човешките свободи.


Иън Макюън - „Машини като мен“

Беше нещо като религиозен копнеж, който даряваше надежда, „Светият граал“ на науката. Най-добрата и най-лошата амбиция – сбъднал се мит за сътворението, чудовищен акт на себелюбие. Щом се оказа, че е осъществим, нямахме друг избор, освен да преследваме целта докрай, без пет пари да даваме за последствията. От възвишена гледна точка това беше нашият стремеж да избегнем тленността си, да се изправим лице в лице с божественото, дори да го заменим със съвършен „аз“. От практична гледна точка искахме да изобретим една подобрена, по-модерна версия на самите нас и да ликуваме с това наше изобретение, да тръпнем от вълнение заради постигнатото съвършенство. През есента на двайсети век най-накрая това се случи, първата стъпка към изпълнение на прастарата мечта, началото на един продължителен урок, който щяхме да усвоим, а именно че, колкото и сложни да сме, колкото и несъвършени, колкото и да е трудно да бъдем описани дори в най-простите си действия и начини на съществуване, ние може да бъдем имитирани, дори подобрени. И аз бях там, подранил и нетърпелив посрещач в тази леденостудена зора.
Но „изкуствени хора“ е клише, съществувало много преди те да се появят, а когато това наистина стана, те ни изглеждаха като някакво разочарование. Въображението, по-бързокрило от историята и от технологичния прогрес, вече беше изпреварило това бъдеще в книгите, после във филмите и телевизионните драми, сякаш хората актьори, които крачат с изцъклен поглед, с неестествени движения на главата и скована походка, можеха да ни подготвят за живот с нашите братовчеди от бъдещето.
Аз бях сред оптимистите, облагодетелстван от неочаквано наследство след смъртта на майка ми и продажбата на семейната къща, която се оказа в доста апетитна строителна зона. Първият произведен, наистина обещаващ човек, с приемлив интелект и външен вид, с правдоподобни движения и променящи се изражения на лицето, беше пуснат в продажба седмица преди Фолкландските сили със специално назначение да потеглят на безнадеждната си мисия. Адам струваше осемдесет и шест хиляди паунда. Докарах го с взет под наем ван до моя неуютен апартамент в Клапам Норт. Това беше чисто безумство, но бях окуражен от появилите се съобщения, че сър Алън Тюринг, герой от войната, водещ гений и баща на дигиталната ера, си беше поръчал от същия модел. По всяка вероятност с намерението да го разглоби в лабораторията си, за да проучи как работят частите му.
Дванайсет екземпляра от първата партида носеха името Адам, тринайсет бяха кръстени Ева. Тъпо, по всеобщото мнение, но затова пък комерсиално. Представите за биологичен род бяха научно поставени под съмнение, двайсет и петте бяха изработени така, че да покриват голям кръг от етноси. Появиха се слухове, после и оплаквания, че арабинът не се различавал от евреина. Използването на случайни елементи при програмирането, както и житейският опит трябваше да предоставят на всички модели пълна свобода по отношение на сексуалните им предпочитания. В края на първата седмица всички Еви бяха разпродадени. На пръв поглед можех да определя моя Адам като турчин или грък. Тежеше сто и седемдесет фунта, затова ми се наложи да помоля съседката си от горния етаж Миранда да ми помогне да го пренеса от улицата в къщата върху носилка за еднократна употреба, която вървеше заедно с покупката.
Когато батериите му започнаха да се зареждат, направих кафе за нас двамата, после взех да преглеждам онлайн упътването му от четиристотин и седемдесет страници. В по-голямата си част езикът му беше ясен и точен. Но Адам беше сглобен през различни агенции и на места инструкциите притежаваха очарованието на безсмислено стихотворение. „Покрийте горната част на капак B347k, за да получите достъп до емотикона за безгрижност плюс настройки на дънната платка, за да омекотите полусянката, свързана с промяна на настроението.“
Най-накрая, с картонената и стиропорна опаковка, разпиляна около глезените му, той се озова гол върху малката ми маса за хранене със затворени очи, черен захранващ кабел, провлачил се от входното гнездо в пъпа му до 13-амперовия контакт в стената. Трябваха му шестнайсет часа, за да се зареди. След това трябваше да се даунлоудват всички ъпдейти и лични предпочитания. Исках да го имам час по-скоро, както и самата Миранда. Като едни млади нетърпеливи родители, жадувахме да чуем първите му думи. Той нямаше някакъв евтин говорител, вграден в гръдния му кош. Бяхме разбрали от шумната реклама, че оформя звуци с помощта на дъха, езика, зъбите и небцето. Кожата му, която приличаше на жива, вече започваше да се затопля и при допир се усещаше, че е гладка като на бебе. Миранда заяви, че е видяла как миглите му трепват. Аз обаче бях убеден, че е уловила вибрациите на влаковете в метрото, които профучаваха на сто фута под нас, но въпреки това си замълчах.
Адам не беше сексиграчка, но въпреки това можеше да прави секс и притежаваше функционираща слизеста лигавица, за поддръжката на която изразходваше половин литър вода на ден. Забелязах, че е необрязан, средно надарен и с гъсти тъмни лонни косми. По всяка вероятност този високотехнологичен модел на изкуствен човек отразяваше апетита на своите млади създатели на кода. Всичките Адамовци и Еви, така се смяташе, щяха да бъдат като живи.
Рекламата твърдеше, че въпросният модел е способен да бъде компаньон, интелектуален спаринг-партньор, приятел и момче за всичко, което умее да мие чинии, да оправя леглата и да „мисли“. Във всеки момент от съществуването му той записва всичко, което чува и вижда, след което то може да бъде възстановено. Все още не умееше да шофира, не беше разрешено да плува или да се къпе, нито да излиза без чадър при дъжд, нито да бъде оставян без надзор, когато работи с верижен трион. Що се отнася до капацитета му, благодарение на откритията в областта на батериите моделът можеше да пробяга седемнайсет километра за два часа без зареждане, или със същия електрически еквивалент би могъл да разговаря, без да спира, в продължение на дванайсет дни. Притежаваше работно дълголетие от двайсет години. Имаше компактен дизайн, прави рамене, тъмна кожа и гъста черна коса, сресана назад, още тясно, продълговато лице с леко гърбав нос, който издаваше мощен интелект, мечтателно прибулени очи, стиснати устни с мъртвешки жълтеникавобял оттенък, които, още докато го зяпахме, започнаха да се наливат с пълнокръвен човешки цвят и като че ли се отпуснаха в двата края. Миранда каза, че ѝ прилича на „докер от Босфора“.
Пред нас стоеше най-съвършената играчка, мечтата на много векове, триумфът на хуманизма... или неговият ангел на смъртта. Неимоверно вълнуващо, но и смущаващо. Двайсет часа са много време, когато трябва само да чакаш и да наблюдаваш. Смятах, че за сумата, която бях броил следобеда, би трябвало да получа Адам зареден и готов за експлоатация.
Беше късен зимен следобед. Направих препечени филийки и още кафе. Миранда, която в момента работеше върху докторантура по социална история, подхвърли, че би искала младата Мери Шели сега да седи тук с нас и да наблюдава отблизо как оживява не някакво чудовище като Франкенщайн, а този красив мургав млад мъж. Отвърнах ѝ, че общото между двете творения е глад за живителната сила на електричеството.
– Това важи и за нас – обади се тя; каза го, сякаш това се отнасяше само до нас двамата, а не до цялото електрохимично заредено човечество.
Тя беше на двайсет и две, десет години по-млада от мен. Погледнато в перспектива, между нас нямаше много общо. И двамата бяхме божествено млади. Но аз смятах, че се намирам на съвършено различен етап от живота си. Формално моето образование беше вече зад гърба ми. Бях преживял серия от професионални, финансови и лични провали. Гледах на себе си като на прекалено упорит и твърдоглав, прекалено циничен за прекрасна млада жена като Миранда. И макар че тя беше красива, със светлокестенява коса, със слабо, продълговато лице и очи, които често изглеждаха присвити сякаш от сподавен смях, и въпреки че в определени моменти я зяпах в захлас, още в началото бях решил да сведа нейната роля до тази на мила съседка и приятелка. Нейният малък апартамент се намираше точно над моя. От време на време се виждахме на кафе, разговаряхме за стари гаджета, за политика и всичко останало. С поведението си на стриктно премерен неутралитет тя създаваше впечатление, че това положение на нещата не я притеснява. Изглеждаше, сякаш евентуални следобеди на еротична наслада с мен биха били толкова важни за нея, колкото и едно непорочно споделено приятелство. По всичко личеше, че тя се чувства съвсем добре в моята компания, което ме караше да си мисля, че сексът ще развали всичко. Останахме си добри другарчета. У нея обаче имаше някаква примамлива потайност или сдържаност. Може би, без да съзнавам, от седмици вече бях влюбен в нея. Без да съзнавам? Що за тъпо определение!

Алманах “Изгреви – Роди се автор”


В алманаха са включени два мои разказа - "Убиец на кошмари" (хорър) и "Полет"(научна фантастика). Ще бъдат публикувани в раздела за утвърдени автори.
По-надолу можете да прочете издателската анотация на книгата.
Ради Радев

Това е рекламен алманах на авторите, завършили успешно Издателския курс към Фондация "Буквите".

За три месеца те се научиха как да си напишат вълнуваща творческа биография, да съставят интригуващи представяния на книгите си, да говорят пред микрофон и най-важното - да се държат уверено пред публика.

Получиха сериозни теоретически и практически познания по целия издателски процес - от подаването на текста, обработването, работа с редактор, избор на корица, писане на пресрелийзи, организация на представяния, турнета и премиери.

След интензивен 3-месечен курс пред вас стоят подготвени автори, запознати с реалностите на българското книгоиздаване.

понеделник, 22 юли 2019 г.

Питайте Джийвс - П. Г. Удхаус


На 19 юли излиза от печат „Питайте Джийвс” от ненадминатия хуморист П. Г. Удхаус! Преводът е дело на Жечка Георгиева. Автор на илюстрациите е Тодор Ангелиев.

„Питайте Джийвс“ (превод: Жечка Георгиева, цена: 22 лв., 600 стр.) е брилянтна колекция от разкази за Бърти Устър и неговия находчив, неподражаем прислужник Джийвс! Умопомрачителна доза неангажиращ хумор, майсторски поднесена от плодовития П. Г. Удхаус. По думите на Стивън Фрай „Удхаус дължи безсмъртието си на своите герои. Ако единствената му тема бяха Джийвс и Устър, пак щяхме да го прославяме като Майстора. Дори да не беше написал и ред повече, днес пак щяхме да го тачим като най-блестящия английски хуморист. Ако приносът му към литературата бяха само историите за семейство Мълинър, мястото му в историята на човечеството щеше да е осигурено за вечни времена.

Сър Пелъм Гренвил Удхаус (1881-1975) тъче своето писателско платно на фона на идилична предвоенна Англия (става дума за Първата световна война) във висшето британско общество. Днес той е известен преди всичко с романите и разказите си за Джийвс, клуб „Търтеите”, мистър Мълинър и замъка Бландингс. Но Удхаус се е изявявал също така активно и плодотворно като драматург (15 пиеси) и сценарист на музикални комедии (250 песни за 30 мюзикъла). Работил е с музиканти от ранга на Коул Портър и Гершуин. Все пак той си остава в съзнанието ни като любим хуморист, обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет. И от звездни актьори като Хю Грант!

вторник, 19 февруари 2019 г.

Падането на Гондолин - Дж. Р. Р. Толкин


В преданието „Падането на Гондолин“ се сблъскват две от най-могъщите сили на света. От едната страна е Моргот, символ на върховното зло, невидим в тази история, но властващ над огромна военна сила от своята крепост Ангбанд. Срещу него е Улмо, отстъпващ по мощ единствено на Манве, предводителя на Валарите – наричат го Властелин на водите във всички морета, езера и реки под небето. Но той работи в Средната земя тайно, за да подкрепи елфите Нолдори, сред които са Хурин и Турин Турамбар.

Централно място в тази вражда на боговете заема град Гондолин, прекрасен, но неоткриваем. Той е построен и заселен от елфите Нолдори, които, докато живеели в страната на боговете Валинор, се разбунтували срещу тяхната власт и избягали в Средната земя. Моргот се бои и ненавижда Тургон, краля на Гондолин, ала напразно се мъчи да открие вълшебния таен град.

В този свят идва Туор, братовчед на Турин и изпълнител на плановете на Улмо. Насочван незабележимо от него, Туор тръгва от родния си край на страховито пътешествие към Гондолин и в един от най-повратните мигове от историята на Средната земя сам морският бог се извисява пред него над бурните океански вълни. В Гондолин Туор става велик – оженва се за кралската дъщеря Идрил и техен син е Еарендел, чието раждане и огромно значение за бъдните дни са предречени от Улмо.

Най-сетне идва страшният край. Чрез акт на върховно предателство Моргот научава всичко, което му трябва, за да подготви унищожително нападение над града с Балрози, дракони и безброй орки. След подробен разказ за падането на Гондолин легендата свършва с бягството на Туор, Идрил и рожбата им Еарендел. Те пътуват към нова история – Легендата за Еарендел, която Толкин така и не написва, но е изложена в тази книга по други източници.

След представянето на „Берен и Лутиен“ Кристофър Толкин използва същия похват на „история в развитие“ при писането на това издание на „Падането на Гондолин“. Според думите на Дж. Р. Р. Толкин това е „първата реална история на този въображаем свят“ и заедно с „Берен и Лутиен“ и „Децата на Хурин“ той я смята за една от трите „Велики легенди” на Древните дни.