Онлайн книжарница

вторник, 31 януари 2012 г.

ХЕЛОУИН


Джон Хауърд с отвращение метна черната найлонова торба в контейнера. По принцип любимото му развлечение не беше да хвърля боклука. А фактът, че днес бе 31 октомври – Денят на Вси Светии, го вбесяваше допълнително. Всъщност Хелоуин винаги го нервираше. Почти всички почваха да се правят на клоуни, да си слагат разни маски и да се навличат с парцали. Съпругата му Сюзън бе направо непоносима, щом дойде Хелоуин. На миналия 31-ви например почти не излезе от гардероба през целия ден. “Подбирам си подходящ костюм, скъпи” – каза тя тогава. Накрая към полунощ се преоблече като вампирка, излезе навън и не се прибра до сутринта.
Хлапетата в квартала пък направо пощуряваха. Ето отсреща един малък Франкенщайн с един още по-малък Дракула се мъчеха да счупят уличната лампа. До тях един немаскиран дангалак крещеше нещо от сорта на: “Давайте, копелета, ще счупим всички лампи в квартала и довечера ще се намажа с фосфор!”
Джон се запъти към шестетажния блок, в който живееше. Пред асансьора го чакаше нова изненада. Вечно мрачният дългокос тийнейджър от първи етаж Майкъл бе написал на вратата с графит следните три думи – ГРЯХ, СМЪРТ и АД. Сега бе прекратил писането. Явно мъдреше нещо също толкова драматично. Докато се качваше в асансьора Джон забеляза, че Майки е писал с червен графит та да прилича на кръв. Хауърд се зачуди защо Майкъл не търси като всички най-добрия си приятел Джошуа. Джош от шестия етаж изчезна безследно преди няколко дена. В началото разбра целият вход, после целият блок, най-накрая и полицията. Всеобщото мнение бе че се запилял нанякъде с разни сектанти или рокери.
Асансьорът спря на четвъртия. Джон излезе. Погледна вратата да не би Майкъл и тук да е драскал глупости. Слава богу, бе чиста. Джон влезе в апартамента си и го лъхна някаква миризма. Бе сладникава и повдигаща стомаха с няколко пръста нагоре. Джон си спомни как ходеше като малък да събира стръв за риба. Първо намираше поразложени трупове на животни. После започваше да ровичка в тях с пръчка. Търсеше едни мънички червейчета, които се въдеха в труповете. Събираше ги в бурканче и ги наричаше с грубоватото, но откровено название леш.
Тук мирише на леш, помисли си Джон и знам кой е виновен. Затръшна шумно вратата и изкрещя:
- Сюзън!!!
- Да, скъпи. – гласът и се чуваше откъм кухнята.
- Каква е тая приятна, възбуждаща апетита и въображението воня, която се носи из къщи?!
- Поизгорих малко вечерята, Джони. Ще се реванширам. Обещавам ти празнична вечеря около полунощ – като че ли Сюзън се подмазваше.
- Към полунощ. По-добре да си поръчам пица. – гръмогласно обяви Джон.
- Както искаш, скъпи.
Джон влезе в хола и пусна телевизора. Намери канал, по който даваха някаква комедия. Помъчи се да я гледа, но хаосът в хола не му даваше мира. На фотьойла срещу неговия се кипреше оранжевочервена перука. Върху една от табуретките имаше черни дрипи. Сред тях успя да различи дълга пола и престилка. До друга табуретка имаше обувки. Джон виждаше такива за пръв път – нещо средно между сабо и каубойски ботуши. На дивана имаше подпряна /о Сюзън вече прекалява/, метла с почти двуметрова дръжка.
Съпругата му нахълта в хола.
- Джони, тая вечер ще се маскирам като Салемската вещица.
Бе неестествено бледна, може би напудрена, русите и коси бяха разчорлени. Гледаше го невинно със сините си очи, сякаш не тя бе вмирисала къщата като кучкарник.
Джон раздразнено каза:
- Сюзън, докога ще се правиш на малко дете. Вещици, върколаци и вампири, такива неща не съществуват. Мисля, че си търсиш повод да изченеш нанякъде като миналия Хелоуин.
- Но, скъпи...
Той я прекъсна:
- Събуди ме за празничната вечеря.
Джон отиде в спалнята. Не искаше да се кара с жена си, не искаше да му куркат червата до полунощ. Тази вечер щеше да излезе със Сюзън. Нямаше да я остави да изчезне след полунощ, както миналия Хелоуин. Точно преди да задреме, си помисли: “Защо по дяволите е сложила блуза с висока яка в такава топла вечер?”
Сюзън го събуди няколко минути преди полунощ. Накара го да влезе в банята и да си измие лицето. Не искала да го гледа сънен на празничната вечеря.
Когато влезе в хола, Джон видя големичка чиния, плътно захлупена с друга отгоре да лежат на масата. Позачуди се какво ли ще яде Сюзън. Освен вилица и лъжица бе сервиран и нож, така че едва ли имаше манджа за вечеря. Хлябът бе тънко нарязан върху красиво инкрустиран меден поднос. Джон нетърпеливо се тръшна във фотьойла. Сюзън се хилеше самодоволно отсреща.
Джон отмести горната чиния. Лъхна го отблизо гадната воня, разнесла се из целия апартамент. В долната чиния имаше човешка ръка. Бе сякаш откъсната от китката надолу. Плуваше в кръв. Като че ли вън от себе си джон си помисли, че под ноктите има мънички бели петна – признак на авитаминоза.
- Съжалявам, Джони, само това остана от Джошуа.
Тонът на Сюзън бе животински – все едно вълк се опитва да говори с женски фалцет. Изведнъж в главата на Джон започна да се подрежда разпръснатият пъзел на фактите – изчезването на Джошуа, миримата в апартамента им, блузата с висока яка, която Тя бе сложила. Стенният часовник удари полунощ. Горните и пожълтели кучешки зъби се удължиха почти до два инча. Сякаш отразяваха цялата светлина на трите двеставатови лампи в хола.
Точно преди да го захапе за врата, Тя изломоти нещо. Започна със скимтене, след това изръмжа и накрая гласът и премина във вой:
- ЧЕСТИТ ХЕЛОУИН, СКЪПИ!

понеделник, 16 януари 2012 г.

Конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян (2012)


Електронно списание „Сборище на трубадури“ обявява конкурс за кратък фантастичен разказ до 1000 думи, по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян на 10 март 2012 г.
Очакваме разказите Ви в обем до 1000 думи (7200 знака с интервалите — или 4 стандартни страници), написани на кирилица, във формат .doc или .rtf.

Жанр — всичко, включващо фантастични елементи — научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика и т.н.

Допуска се един разказ от автор.

Допускат се само авторски, непубликувани под каквато и да е форма разкази (на хартия, в Интернет, под формата на аудио и/или видео). Имейлът за участието Ви в конкурса трябва да съдържа прикачен файл с разказа за участие, трите Ви имена, пощенски и електронен адрес и телефон за връзка.


Членове на журито и екипът на конкурса не могат да участват.

С изпращането на разказа Вие се съгласявате да предоставите на „Сборище на трубадури“ правата за публикация на Вашия разказ в сайта на електронното списание и в специалния електронен брой, посветен на конкурса.


Освен посочените изисквания журито ще търси новото, нестандартното, нетрадиционното — гледна точка, идея, начин на изразяване.

Покажете въображението си!

Журито на конкурса се състои от:

Семейство Мелконян, заедно с екипа на изд. „Ерато“ — почетно жури.

Електронно списание „Сборище на трубадури“: Зорница Ангелова, Михаил Абаджиев, Стоян Христов, Anna Hells, Gost, преводачите Васил Велчев, Владимир Полеганов и Петър Тушков и Преслава Кирова — идея и организация на конкурса.



Ще бъдат връчени три награди (първо, второ и трето място) + специална награда на името на Агоп Мелконян.

Наградите се осигуряват от издателствата „Бард“, „Ерато“ и „Ерго“ и фирма „Терабайт“.

Разказите, неотговарящи на условията, няма да бъдат допуснати за участие в конкурса.

Журито ще оценява авторите анонимно.

Изпращайте разказите на електронната ни поща: konkurs2012 [ет] trubadurs.com

Срокът за изпращане е до 24:00 ч. на 26.02.2012 г.

Резултатите ще бъдат обявени на 10 март 2012 г., когато се навършват 63 години от рождението на писателя фантаст Агоп Мелконян.


Източник:
http://trubadurs.com/konkurs2012/

петък, 6 януари 2012 г.

Продължение на Blade Runner


Режисьорът Ридли Скот е на път да се върне към научната фантастика по забележителен начин. Той току-що завърши снимките на "Прометей", който ще излезе през юни 2012 г. А по-рано тази година обяви, че ще режисира продължението на Blade Runner. Какво повече може да иска всеки фен на научната фантастика?
Ридли Скот разкри, че дългоочакваното продължение на Blade Runner няма да бъде римейк или заснемане на допълнителни сцени към оригинала. Режисьорът каза, че новият му филм ще бъде пълнокръвна втора серия, и че търси писатели, които могат да му помогнат със сценария.
"Мисля, че съм близо до намирането на писател, който би се справил. Ще бъде доста дълъг път, наистина."
Blade Runner е създаден по романа на Филип К. Дик "Сънуват ли андроидите електрическа овца?" и като филм на Скот, не предлага романтична гледка на бъдещето.
"Въпреки че хората мислят, че Рик Декард е готин Филип Марлоу, изигран от Харисън Форд ... филмът разказва много за човечността."
Със сигурност ще гледаме "Прометей" на Ридли Скот много по-рано от продължението на Blade Runner. Точната дата на започване на снимките на Blade Runner 2 ще бъде упомената скоро.
Можете да разгледате официалния сайт на филмa "Прометей" тук:
http://www.prometheus-movie.com/%20%20


Източник:
http://sciencefictionworld.com/