понеделник, 29 февруари 2016 г.

Порода убиец - Крис Холм


"Порода убиец" е като танк с ракетен двигател - абсолютно брутални сцени, пропити с действие, което се движи с невероятна лекота...

Майкъл Хендрикс си изкарва прехраната като наемен убиец – в известен смисъл. Убива само други наемни убийци. Срещу десет пъти цената, която плащат за главата ти, той ще се погрижи този, който идва да те убие, сам да легне в гроба. Добър начин човек с неговите умения да си изкарва прехраната – но и сигурен начин да се превърне в мишена.


Пестелив, брутален, приковаващ вниманието, „Порода убиец“ на Крис Холм е от романите, които човек не просто чете. Той го вдишва.
Дейвид Балдачи

петък, 26 февруари 2016 г.

Ревю на „Милион години в един ден“ от Грег Дженър


Никога не съм се смял толкова много на научнопопулярна книга. Авторът Грег Дженър използва научни термини, жаргон, сленг и диалекти за да запознае читателите с историята на някои от най-важните, или по-скоро на най-употребяваните изобретения в историята на цивилизацията. Примерно в главата "Природата зове" той ни представя около 20 синонима на думата "тоалетна" - респективно на български, английски и дори на френски език.
Но нека започна подред.
Книгата стартира с историята на времето и начините на неговото измерване. Мислех, че съм запознат с тази тема от статиите в сп. "Космос" и в. "Орбита". Оказа се, че трябва да науча нещо ново. Освен всички видове часовници, за които бях чувал, с изненада разбрах, че е имало още и "рамзесов звезден часовник" и дългораменен часовник.
А сега малко смях. Грег Дженър не се съобразява с общоприетите похвати за писане на научнопопулярна литература. Авторът пише както си поиска на различни теми и то по безкомпромисен, пиперлив и ироничен начин. Някои моменти от историята са представени с типичния английски хумор:
"Хенри 8 например разполага със специален придворен служител, чиято работа била да инспектира драгоценните изпражнения на краля и да вдишва височайшите му пръдни, за да следи дали няма някакви признаци за евентуално заболяване."
Впрочем в книгата има доста смешни неща, които не са известни на широката публика. Примерно изобретателят на книгопечатането Йоханес Гутенберг, първоначално е имал фамилното име Генсфлайш, което буквално преведено означава Гъсоков.
Често авторът отбелязва кога става въпрос за проверен исторически факт. Упоменава кога преразказва легенда и изрично пише кога според него някоя популярна версия обаче всъщност не е достоверна. Грег Дженър се шегува с почти всички нации, най-често иронизира англичаните, американците и французите.
Лично на мен обаче не ми допаднаха следните редове относно България:
"На всичко отгоре през 9 в. гръцката азбука е осъвременена от свети Климент Охридски - български ученик на свети Кирил - и така се ражда кирилицата. Това е писмеността, която се използва днес в Русия и, разбира се, в България, където веднъж по време на командировка в София не успях да разшифровам един надпис на кирилица и обърках крем за крака с паста за зъби, а резултат беше плачевен."
Все пак трябва да отбележа, че книгата е колкото смешна, толкова и информативна. Аз поне успях да науча поне още един начин да си мия правилно зъбите. Освен това разбрах и защо младите дами в англоезичните страни носят толкова често три четвърти черни чорапи.
Друга информация, която може да шокира читателя, е че в първоначалната суровина за производство на ром, понякога са добавяли човешка урина и мъртви животни. Всъщност това е бил начин да се попречи на робите да пият преди окончателната обработка и бутилирането на рома.
Препоръчвам тази книга на всички, които искат да се посмеят и да научат не толкова известни, потайни и пикантни моменти от човешката история.

Купете „Милион години в един ден“ тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2020

сряда, 24 февруари 2016 г.

Меч в бурята - Дейвид Гемел


Свирепи и горди, хората от племето риганте живеят сред гористите склонове на своите планини, прекланят се пред боговете на въздуха и водата и духовете на земята. Сред тях израства воин, белязан от съдбата. Роден в бурята, която погубва неговия баща, той носи името Конавар и разказите за неговата храброст плъзват като горски пожар.
Сидите – същества на стара като самото време магия, не пренебрегват младия боец и тяхната зловеща сянка пада върху живота му. А армия от безмилостни нашественици ще прекоси скоро морето и ще заличи завинаги обичаите и духа на риганте.
Решен да защити своя народ, Конавар отива пръв при враговете. И по време на пътешествията си получава в дар меч, който е могъщ и смъртоносен като сидите, сътворили това оръжие. Така получава ново име, което всява страх в сърцата и на приятели, и на врагове.
Име, предвещаващо величава и горчива участ.

Демонския меч.

"Меч в бурята" е разтърсващ роман за честта и позора, за лесните грешки и страшните последствия от тях, за падението, възмездието и разкаянието. Гемел създава мрачни и жестоки светове, където опасности дебнат на всяка крачка и герои, и злодеи, които често са неразличими един от друг."
Фентъзи Бук Ривю

неделя, 21 февруари 2016 г.

Дългоочакваният роман „Самодива” на Краси Зуркова излиза на български през пролетта



Издателство „Егмонт” има удоволствието да съобщи, че добилият голяма популярност в САЩ роман „Самодива” на българската писателка Краси Зуркова ще бъде издаден в България на 16 април 2016 г.
Книгата излезе за първи път на английски език в началото на януари 2015 г. под импринта на HarperCollins – William Morrow. Български фолклор, старогръцки митове, магия, романтика и мистерия се преплитат в разказа за 18-годишната българка Теодора Славин, първокурсничка в престижния американски университет Принстън. Историята й, която ще се появи на българския книжен пазар тази пролет, не е превод на английския оригинал. За да изрази в пълнота чувствата и мислите на своите герои и от уважение към българските си читатели, Краси Зуркова написа романа си отново, този път на български език.

САМОДИВА
Под всеки свят се крие друг...

Книгата

Теодора Славин пристига в Принстън за първата си година на обучение. Сама в непозната страна и далеч от семейството си в България, тя всячески се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят – колкото неустоим, толкова и опасен. В този свят, изтъкан от неуловими сенки, старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите – красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги... ако съумее да приеме факта, че мъртъв не винаги означава изчезнал и любовта не винаги разграничава двете.

За автора

Родена и израснала България, Краси Зуркова заминава за САЩ, за да учи в Принстън, подобно на героинята си от „Самодива”. Завършва история на изкуствата, а по-късно и право в Харвард. Работи като адвокат в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис, където понастоящем живее. Адвокатската й практика не й пречи да следва творческото си вдъхновение. Нейни поеми са публикувани в множество литературни списания, а есето й Колекциониране на книги в отсъствието на книги, което разказва за съставянето на лична библиотека под комунистическа цензура, печели първа награда в конкурса за есета на Принстън и Харвард. Краси е и завършен музикант и именно любовта й към Шопен и интересът към българския фолклор я вдъхновяват за „Самодива”. Посетете я онлайн в сайта й на адрес: http://www.zourkova.com или се присъединете към страницата й във Facebook тук: https://www.facebook.com/KrassiZourkovaAuthor

петък, 19 февруари 2016 г.

Донеси ми главата на принца. Ако с Фауст не успееш. Просто шеметен фарс - Роджър Зелазни и Робърт Шекли


Алтернативно фентъзи, невероятно увлекателно и стойностно.

Ако не ви е чужд сатиричният възглед за света, ако вярвате в законите на Мърфи – тази история е точно за вас.

Тази съвместна поредица от автора на приключенска фантастика Зелазни и хумориста Шекли е в духа на Тери Пратчет и Дъглас Адамс. Тя е и пародия на целия фентъзи жанр. Авторите се подиграват с всички клишета от приказките: принцът е страхливец, принцесата е сприхава...
Ако нямате чувство за хумор, не си правете труда да я четете. Тя не желае – и не може – да бъде приемана сериозно! Сюжетът – един амбициозен дявол се опитва да докаже, че приказките не винаги завършват щастливо – става повод за подигравки към бюрокрацията (истинския ад), Дядо Коледа и целия цивилизован свят.

сряда, 17 февруари 2016 г.

Ревю на "Конан. Том 1" от Робърт Хауърд


Мъжете от моето поколение бяхме силно впечатлени от поредицата за Конан. В края на 80-те години на миналия век гледахме филма с Арнолд Шварценегер на видеокасети. Малко по-късно, в началото на 90-те излязоха две книги с еднаква корица, но с различно съдържание. Авторът бе Робърт Хауърд, а книгите бяха отпечатани от издателствата "Ролис" и "Орфия". През 1991 г. издателска къща "Плеяда" също публикува няколко малки книжки за приключенията на Конан. Мисля, че тогава основен двигател на "Плеяда" бе Ивайло Рунев - първият българин, публикувал в американското НФ списание "Локус". Господин Рунев, светла му памет, също така е автор на най-голямата библиография за научна фантастика, някога писана в България.
Интересно е, че книжките на "Плеяда" за Конан бяха илюстрирани от Петър Станимиров и Евгений Йорданов.
Почти 25 години по-късно, отпечатани от издателство "Изток-Запад", имам удоволствието да ви представя пълните и оригинални приключения на Конан, рисувани отново от Петър Станимиров, един от най-известните художници на НФ, фентъзи и хорър в страната ни.
В "Конан. Том 1" ще намерим карта на Хайборейската епоха, пресъздадена въз основа на първоначалната илюстрация от Робърт Хауърд. Ще открием и приключения на Конан, които не сме имали удоволствието да прочетем преди. Допълнително наслаждение привнася фактът, че в началото на новелите и разказите в тази книга има стихове и поговорки, които никога до момента не са били превеждани. Примерно в изданието на новелата "Алената цитадела" от 1991 г. няма нито един стих. А в настоящата книга има, и то пред всяка глава. Ще намерим и стари аквилонски поговорки и броилки, които допълват очарованието от света на Хауърд:
"Мечът, който прониже краля,
прерязва конците на империята."
Аквилонска поговорка
Допадна ми също така и:
"Един беглец, един мъртвец, а на златен креват спи боец."
Стара броилка
Лично на мен, от късите произведения за Конан най-много ми харесва "Феникс върху меча". В тази книга не присъства единственият оригинален роман на Р. Хауърд за най-известният му герой - "Конан: Часът на дракона". Предполагам обаче, че вероятно ще намери място в "Конан. Том 2".
Елена Павлова е положила неимоверни усилия да преведе по подобаващ начин единият от основателите на жанра фентъзи (другият е Толкин):
"Октавия не видя удара, но чу месестия му плясък и видя Джехунгир да пада с бликаща от хълбока му кръв там, където стоманата на кимериеца бе прорязала ризницата му и бе захапала гърба."
Предимството на тази книга е, че ако искате да прочетете всички приключения на любимия си герой няма да ви се налага да ровите на различни места в библиотеката си. А превъзходните рисунки на Петър Станимиров засилват адреналина и придават допълнителна визуална наслада.

Купете "Конан. Том 1" тук:
http://iztok-zapad.eu/books/book/1633/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BD.-%D1%82%D0%BE%D0%BC-1-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82-%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80%D0%B4

вторник, 16 февруари 2016 г.

Ревю на "Полукрал" от Джо Абъркромби


Главните герои на повечето книги в жанр класическо фентъзи превъзхождат останалите със своята сила, бързина, а понякога дори кръвожадност. Пример за това са Конан, Дориан Хоукмуун и Йорг Анкрат. За мен бе интересно, че Джо Абъркромби е решил да направи главен герой принц Ярви, чиято лява ръка е природно осакатена и има само палец и чуканче на показалец. От друга страна Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд също има физически недъзи по рождение, а е любимец на милиони читатели.
Ярви е принц, но е обучаван за пастор. Авторът е измислил интересна религия. От една страна тя е простичка: боговете са назовани майка Море, баща Земя, майка Война и т.н. Всъщност обаче техният брой е 409.
Внезапно бащата и брата на принц Ярви са намерени убити. Всички започват да го титулуват като крал. Принцът вътрешно започва да се противи, защото неговата раса е северна и войнствена, подобна на древните викинги, или примерно - кимерийци. В крайна сметка всички обаче започват да го титулуват като крал и Ярви започва да разбира, че трябва да компенсира недъга си с природната си интелигентност, обучение и умения за владеене на чужди езици. Или както би се изразил Джордж Гип, авторът на книгата "Завръщане в бъдещето" - да свръхкомпенсира.
Типично за Джо Абъркромби е да демонстрира ирония и чувство за хумор:
"Беше чел, че шенд са като цяло миролюбив народ, но излезлите от гората не даваха вид, че са чели същите книги."
Интересно е, че в някои от приключенията на принца има препратки към Конан Варварина. Ярви се оказва в изгнание и е продаден като роб-гребец на пиратски кораб. Навигатор на кораба е Сюмаел - чернокожа късо подстригана жена. По-късно тя става негова съюзница и спътница (аналогия с Грейс Джоунс?). Гребането закалява мускулите и характера на принца-изгнаник.
Характерно за този роман е, че не е в типичния брутален и натуралистичен стил на повечето книги на Джо Абъркромби. С многото си описания и плавно повествование, повече наподобява на поредицата "Шанара" от Тери Брукс. Все пак силно впечатление прави героят, наречен Нищо, който убива изключително бързо, ефективно и без чувства. Или почти без емоции:
"- Може би не трябваше - каза Нищо, докато измъкваше меча си от главата на Триг, - но се чувствам толкова по-добре."
Направи ми впечатление двубоят между Ярви и Шадикшарам, бивша негова собственичка и капитан на пиратски кораб.
Възможно е не най-големите възможни врагове да са убили бащата и брата на принца. Вероятно Ярви е способен да се съюзи с тези, които всички смятат за убийците на роднините му. Принцът се надява да успее в отмъщението си, но понякога се съмнява дали ще бъде пълновластен крал.
Впрочем тези съмнения се споделят и от отрицателните герои:
"- Женска кукла на конци? - кресна Одем? - Полукрал? - Крал на сакатите?
- Не отвърна той. - Законният крал."
Купете "Полукрал" от Джо Абъркромби тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1267/dzho-abyrkrombi-polukral

сряда, 10 февруари 2016 г.

ЕГМОНТ издава романтичния бестселър „Слепият херцог”


„Егмонт” представя на българските читатели романа „Слепият херцог” от Теса Деър. Най-новото заглавие, което излиза под импринта „Уо” на издателството, е представител на жанра историческа романтика. „Пленителна”, „забавна”, „очарователна” и „интелигентно написана” са само част от думите, с които критиката отвъд Океана описва творбата на Деър, бестселър на New York Times.
„Слепият херцог” ще излезе едновременно в хартиен и електронен формат на 13 февруари. Е-книгите на „Егмонт” се предлагат в iBooks Store, както и в повечето сайтове за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg. Те са налични още като приложения във VivaApps и Wap-портала на Telenor, за абонатите на съответните услуги.

Научете повече за „Слепият херцог”...

СЛЕПИЯТ ХЕРЦОГ

Като дъщеря на прочут автор Изолда Офелия Гуднайт е израснала с приказки за храбри рицари и благородни девойки. Тя никога не се е съмнявала, че в бъдещето й ще има романтика. Книгите обещават безбройни възможности.

Но докато расте, Изи зачерква тези истории – една по една. Грозното патенце превръща ли се в лебед? Отвлича ли я красив разбойник? Спасява ли я красив принц от слугуването? Не, не и не. Сега Изи се отказва от романтиката. По-скоро ще си уреди покрив над главата. Че какви приказки за сбъдване за една обедняла двадесет и шест годишна жена, която никога не е била дори целувана?

Ами… ето тази приказка..

Обем: 328 стр.
Цена: 12,90 лв.

Теса Деър е автор на дванадесет исторически романтични романа и четири новели. Библиотекарка по професия и любителка на книгите по душа, Теса живее в Южна Калифорния със своя съпруг, двете им деца и двойка котки.

вторник, 9 февруари 2016 г.

Подарък от „Колибри” по случай празника на любовта


Ако перифразираме популярна фраза от „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало”, тя би звучала така: „Имай смелостта да обичаш - да умре, може всеки”. Любовта е живот, няма спор, а за щастливо влюбените 14-и февруари е само още един ден в рая.

А какво е раят, ако не библиотека?

Всеки, който поръча книги по свой избор от www.colibri.bg през периода 8-14 февруари, ще получи като подарък луксозен албум „Влюбени в книгите”. Той съдържа уникални снимки на 57 български и световни знаменитости в ролята им на посланици на най-одухотворяващото чувство – любовта към четенето. А както вече знаете, да намериш време да четеш, е като да намериш време да обичаш.

По случай празника на влюбените „Колибри” предлага на читателите си и препоръчителен списък от заглавия, които биха разтопили всяко сърце. Ето кои са те:

„Любов” – защото Исабел Алиенде винаги е правилен избор. Пък и само сърцето е онова, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.

„Японският любовник” – защото е величествен любовен епос, който ни напомня, че единствената константа на този свят е промяната.

„Любов и секс в Древен Рим” – защото Алберто Анджела е сладкодумец без конкуренция. В крайна сметка Вергилий е прав - и преди, и сега „любовта побеждава всичко”.

„Мъже без жени” – защото любовта и нейното отсъствие пронизват всички разкази от сборника на Мураками. А както добре знаем, любовта е най-осезаема тогава, когато отсъства.

„Уна&Селинджър” – защото е най-просветленият и затрогващ роман на Бегбеде. И защото времето тече в една-единствена посока – към човека, когото обичаш.

„Любовта – какво не знаем за нея” – защото никога не е излишно някой да ти припомня нещата, които вече си научил. Най-хубавите книги ни казват все неща, които знаем.

„Любовницата на Фройд” – защото думичката страст извира от латинската дума за страдание, а тази книга е дързък портрет на непосилното и всепоглъщащо желание, което свързва Зигмунд Фройд с Мина Бернейс, сестра на съпругата му Марта.

„Никой не се спасява сам” – защото когато сме наранени, нанасяме рани, от които ни боли още повече. Не знаем как да живеем заедно, това е всичко. Знаем само, че никой не се спасява сам.

„Уроци по дишане” – заради онзи момент, в който Маги трескаво рови из вещите на Фиона, докато съпругът й стои безмълвен край нея. Да се откажеш от единствената си истинска мечта – по-голямо прахосничество от това няма.

„Любовта единствена” – защото всяка голяма любов е единствена. А тази книга разказва покъртителна любовна история с тънък усет за психологическия детайл, обръщайки се към най-неизследваните страни на любовното чувство.

„Хотели. Първа стая” и „Хотели. Втора стая” – заради елегантната чувствена проза, която чертае нови пространства в областта на еротиката. И защото гласът, дори само гласът на един мъж е в състояние да накара всяка жена да изпита непреодолимо желание...

„Втори шанс” - защото животът не е като модерните апарати: натискаш едно копче и те ти изсвирват отново избраното парче. Човек не може да се върне назад и някои негови постъпки имат непоправими последици. Като например да се влюбиш в някаква забележителна непозната непосредствено преди сватбата си…

„Любов, огромна като катедрала” – заради занятието на Кей Бартолди. И защото всички носим в себе си илюзията за щастие. Точно тази илюзия ни помага да живеем.

„Любовта трае три години” – защото е заредена с копнеж, но също и с „патологичен” скептицизъм по отношение на дългогодишните връзки. А после се намесва Любовта. И вече нищо не е същото.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Инсценировка - Майкъл Конъли


Хари Бош преминава на другата страна!

В двадесетия роман на Конъли за Хари Бош, бившият гангстер Дей'Куан Фостър, клиент на адвоката Мики Холър, полубрат на детектива, ще бъде съден за изнасилване и убийство. Делото изглежда елементарно, тъй като на местопрестъплението е открит ДНК материал на Фостър, но Холър, който е убеден, че това е инсценировка, убеждава пенсионирания детектив Бош да му помогне да докажат невинността на обвиняемия.

Макар че инстинктът му казва да не го прави, Бош неохотно поема случая. В официалното следствие има прекалено много празноти и той трябва да ги запълни сам: щом не е виновен клиентът на Холър, кой е престъпникът? Тайно подпомаган от бившата си партньорка в полицията Лусия Сото, Хари се заема да разкрие истината. Скоро разследването го отвежда в полицейското управление и се оказва, че убиецът, по чиито следи е тръгнал, следи самия него.

петък, 5 февруари 2016 г.

Полукрал - Джо Абъркромби


Мъжът размахва коса и тегли рало в полето, стяга възел на палубата или сее смърт по вражеските брегове с меч и секира в ръка. Преди всичко обаче, мъжът удържа мястото си в стената от щитове, не отлепя рамо от рамото на човека до себе си. В противен случай той е провал, особено ако е син на краля на Гетланд – сурова земя, която ражда воини със сърца от камък и ръце от желязо.
Принц Ярви не е един от тези свирепи воини. Докоснат от баща Мир, неговият път е този на познанието и благата дума. Майка Война никога няма да се усмихва над бойните му победи. За сакат слабак няма място в тренировъчвия квадрат или в стената от щитове, нито на Черния трон, въпреки че той е негов законен наследник. Така смятат не само хората от Гетланд - така мисли и собственото му семейство.
Но ако човек се нуждае от две ръце, за да срази в честен двубой някого, да го наръга в гръб му стига и само една. Особено ако е направлявана от остър ум като този на Ярви.
Време е измаменият да стане измамник.
Време е предаденият да се превърне в предател.
Време е законният крал да се завърне на престола.

„Динамична история за предателство и отмъщение, която ме грабна от първата си страница и отказа да ме пусне.”
Дж. Р. Р. Мартин
„Любимата ми книга на Абъркромби!”
Патрик Ротфус


Джо Абъркромби

С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън.

Джо Абъркромби - „Полукрал“

ДУХАШЕ БУРЕН ВЯТЪР В НОЩТА, в която Ярви разбра, че е крал. Или по-скоро полукрал. Вятър търсач, така го наричаха хората в Гетланд, защото търсеше и винаги намираше всяка пролука и всяка ключалка, през които да влети с воя на майка Море в стаята и да я изпълни с мъртвешка леденина, независимо колко високо беше накладен огънят и колко скупчени един в друг седяха хората около него.
Той натискаше капаците на тесните прозорци на стаята на майка Гундринг, тресеше дори обкованата с желязо врата. Тормозеше пламъците в огнището и те му отвръщаха с гневно съскане и пращене, караха сенките от провесените от тавана снопове билки да танцуват по стените и светлината да играе по корена в чепатите пръсти на майка Гундринг.
– Ами този?
Приличаше на най-обикновено коренище с пръстта по него, но Ярви знаеше, че е повече от това.
– Черен език.
– И защо един пастор би посегнал към него, принце мой?
– Пасторът се надява никога да не се налага да го прави. Отварата му няма вкус, нито мирис или цвят, но е смъртоносна отрова.
Майка Гундринг хвърли корена настрана:
– Понякога се налага пасторът да посяга към зловещи неща.
– Пасторът трябва да избира по-малкото зло – отвърна Ярви. – И винаги да се ръководи от всеобщото благо. Позна пет от пет. – Майка Гундринг кимна одобрително и Ярви се изчерви от гордост. Одобрението на пастора на Гетланд не се печелеше лесно.
– А въпросите на изпита ще са по-лесни.
– Изпитът. – Ярви потърка нервно с палец кривата длан на сакатата си ръка.
– Ще го издържиш.
– Не можеш да си сигурна.
– Пасторът винаги се съмнява...
– Но никога не показва неувереност – довърши Ярви.
– Ето, виждаш ли? Познавам те.
– Беше истина, никой не го познаваше така добре като нея, дори хората от семейството му. Най-малко хората от това семейство.
– Никога не съм имала по-схватлив ученик. Ще издържиш от първия път.
– И повече няма да бъда принц Ярви. – Мисълта го изпълни с облекчение. – Няма да имам повече семейство и наследствено право върху трона.
– Ще бъдеш брат Ярви и Съборът ще бъде твоето семейство. – Светлината на огъня огря бръчките покрай очите на майка Гундринг, когато тя се усмихна. – Твое наследствено право ще бъдат билките, книгите и благото слово. Ще помниш и съветваш, ще лекуваш и говориш истината, ще знаеш тайните проходи и ще проправяш пътя на баща Мир на всички езици. Също като мен. Няма по-благородна кауза от тази, пък каквото щат да дрънкат мускулестите дръвници в тренировъчния квадрат.
– Не е лесно да игнорираш мускулестия дръвник в квадрата, когато си вътре с него.
– Ха. – Майка Гундринг изви презрително устни и се изплю в огъня. – Веднъж издържиш ли изпита, ще ходиш там само да лекуваш счупени глави, когато играта им загрубее. Един ден ще носиш моя жезъл. – Тя кимна към подпрения на стената, заострен в долния край прът от елфически метал, покрит по цялата си дължина с поредица от вдлъбнатини и изпъкнали навън щифтове. – Един ден ще седиш до Черния трон и ще бъдеш отец Ярви.
– Отец Ярви. – Той се сгърчи неловко на ниското столче. – Нямам мъдростта за това. – Всъщност му липсваше смелост, но не намери кураж да го признае.
– Мъдростта идва с учене, принце мой.
Ярви вдигна лявото си подобие на ръка:
– Ами ръцете? Те порастват ли с учене?
– Може да ти липсва една ръка, но бог ти е дал по-рядко срещан дар.
– Хм – изсумтя той. – Хубав глас и певчески умения ли имаш предвид?
– Защо не? Но също така остър ум, състрадание и сила. Е, такава сила, с която се става велик пастор, не велик боец, но все пак. Докоснат си от баща Мир, Ярви. Не забравяй: силни мъже – много, мъдрите са малко.
– Ето защо от жените стават по-добри пастори. – Те правят и по-добър чай, като цяло. – Гундринг сръбна от чашата, която като всяка вечер й бе донесъл, и отново кимна с одобрение.
– Но ето че и правенето на чай е сред множеството ти дарби.
– Работа за герои, няма що. Ще ме ласкаеш ли по-малко, когато вече не съм принц, а пастор? – Ще получаваш колкото ласкателство заслужаваш, а през останалото време – ритник по задника.
– Е, някои неща никога не се променят – въздъхна Ярви.
– А сега история.
Майка Гундринг свали една книга от рафта и камъните по златистия кожен гръб проблеснаха в зелено и червено.
– Сега? Трябва да ставам преди първите лъчи на майка Слънце, за да нахраня гълъбите ти. Надявах се да поспя малко преди това...
– Ще те оставя да се наспиш, когато издържиш изпита.
– Не, няма.
– Прав си. Няма. – Тя облиза пръст и древната хартия зашумоля, когато започна да прелиства страниците. – Кажи сега, принце мой, на колко части елфите разкъсаха бог?
– Четиристотин и девет. Четиристотинте малки богове, шестимата върховни богове, първата жена, първият мъж и Смърт, който пази Последната врата. Но не е ли по-скоро работа на молитвоплетеца отколкото на пастора да знае това? Майка Гундринг цъкна с език:
– Работа на пастора е да знае всичко, защото само онова, което познаваш, можеш да контролираш. Назови шестимата върховни богове.
– Майка Море и баща Земя, майка Слънце и баща Луна, майка Война и...
Вратата се отвори с трясък и вятърът търсач влетя в стаята. Пламъците в огнището подскочиха в същия момент, в който и Ярви скочи на крака. Светлината им заблещука в стотиците стъклени буркани и бутилки по рафтовете. Фигурата на новодошлия изкачи тичешком стъпалата и сноповете провесени от тавана билки започнаха да се полюшват като тела под бесилката, докато той се провираше през тях.
Косата на чичото на Ярви, Одем, беше мокра от дъжда и залепнала за бледото му лице, а гърдите му се вдигаха и спускаха учестено. Вторачи се в Ярви с широко облещени очи, отвори уста, но не проговори. Не се искаше рядка дарба, за да разбереш, че раменете му не бяха превити под тежестта на добри новини.
– Какво има? – изграчи сподавено Ярви със свито на топка от страх гърло.
Чичо му се свлече на колене и опря длани в мърлявата слама на пода. Склони глава и изрече дрезгаво само две думи:
– Кралю мой. Така Ярви разбра, че баща му и брат му бяха мъртви.

ВЪОБЩЕ НЕ ИЗГЛЕЖДАХА МЪРТВИ. Просто много бледи, положени по гръб върху хладните каменни плочи, в хладната стая, покрити до подмишниците с плащаници, върху които лъщяха извадени от ножниците мечовете им. Ярви имаше чувството, че всеки момент устните на брат му ще потрепнат и той ще се събуди. Че баща му ще отвори очи и погледът му, изпълнен с обичайното презрение, ще срещне неговия. Но това не стана. Това никога повече нямаше да стане. Смърт беше отворил пред тях Последната врата, а от нея досега никой не се беше върнал.
– Как е станало?
Чу Ярви гласа на майка си откъм вратата. Както винаги, дори не потрепваше.
– Предателство, кралице моя – промърмори чичо Одем.
– Вече не съм кралица.
– Разбира се... съжалявам, Лейтлин.
Ярви протегна ръка и докосна леко рамото на баща си. Толкова студено. Замисли се кога последно го беше докосвал. Беше ли го докосвал някога въобще?
Добре помнеше последния път, когато размениха нещо повече от дума. Беше преди месеци. „Мъжът размахва коса и бойна секира – беше казал тогава баща му.
– Мъжът тегли рало в полето и стяга възел на палубата. Но преди всичко мъжът удържа мястото си в бойния ред. Той стои рамо до рамо с онзи до него. Що за мъж е този, който не може да направи това?“
„Не съм искал половин ръка“, беше отвърнал Ярви, хванат в капана, в който така често се озоваваше – прикован натясно между срама и гнева. „А аз не съм искал половин син.“ И сега крал Утрик беше мъртъв и кралската корона, набързо стеснена, тежеше на главата на Ярви. Прекалено тежък товар за такъв най-обикновен тънък златен обръч.
– Попитах как са загинали? – проговори отново майка му.
– Отиваха да преговарят за мир с Гром-гил-Горм.
– Не може да има мир с проклетите ванстерландци – разнесе се плътният боботещ глас на Хюрик, избрания щит на майка му.
– Трябва да бъдат отмъстени – каза майката на Ярви. Чичо му се опита да укроти страстите:
– Разбира се, но първо е време за траур. Освен това върховният крал забрани открита война, докато не...
– Мъст! – Гласът й разцепи тишината, по-остър от бръснач. – Светкавична и изпепеляваща.
Погледът на Ярви се премести към трупа на брат му. Искаш бързина и жар, ето ги, той е всичко това, беше всичко това. Масивна челюст, дебел врат и наченки на тъмна като на баща им брада. Пълна противоположност на Ярви. Брат му го обичаше, поне така предполагаше. Странна, грубиянска и изпълнена със синини любов, където братското потупването по бузата се доближаваше силно до шамар. Любов, която човек изпитва към нещо значително по-нисше от него.
– Мъст – изръмжа Хюрик. – Ванстерландци трябва да си платят.
– Забрави проклетите ванстерландци – каза майка му.
– Заради собствените си хора сме длъжни да го направим. Те трябва да видят, че новият крал има желязо в жилите. И чак тогава, когато са преклонили глави и са застанали удобно на колене, тогава, ако щеш, накарай майка Море да прелее от сълзите ти.
Чичо му въздъхна тежко:
– Така да бъде, мъст. Но той готов ли е, Лейтлин? Момчето не е боец...
– Той трябва да се бие, готов или не! – отсече майка му.
Ярви беше свикнал хората да говорят за него в присъствието му така, все едно не беше просто сакат, но и глух. Очевидно изненадващото му издигане на власт не беше в състояние да промени старите навици.
– Подготви нападението.
– Къде ще ги ударим? – попита Хюрик.
– Няма значение, важно е само че ще ги ударим. Остави ни насаме.
Ярви чу вратата да се затваря, после тихите стъпки на майка си по студения под.
– Престани да плачеш.
Едва в този момент Ярви осъзна, че очите му се бяха налели със сълзи. Изтри ги засрамен и подсмъркна. Засрамен, вечно засрамен.
Тя стисна раменете му:
– Застани изправен, Ярви.
– Съжалявам – извини се той, изпъна гръб и опита да изпъчи гърди, както би направил брат му. Извиняваше се, вечно се извиняваше.
– Сега си крал. – Тя оправи изкривената закопчалка на наметалото му и опита да приглади светлорусата му коса – късо подстригана, но все така непокорно щръкнала във всички посоки. Постави хладни пръсти на бузата му.
– Повече никога не се извинявай. Сега трябва да препашеш меча на баща си и да поведеш нападението срещу Ванстерланд.
Ярви преглътна тежко. Мисълта за участие в нападение винаги го изпълваше с ужас. А да предвожда такова? Одем явно беше забелязал ужаса в погледа му.
– Аз ще съм рамо до рамо с теб в редицата, кралю мой, щитът ми ще е винаги изправен пред теб. С каквото мога да ти помогна, ще го направя.
– Приеми благодарностите ми – смотолеви Ярви.
Всичко, което искаше в момента, бе да отиде в Скекенхаус, където да положи изпита за пастор, и после да седи в сянката и никога да не излиза напред, в светлото. Но тези му мечти бяха станали на прах. Като зле забъркана вар надеждите му бяха обречени да се изронят.
– Трябва да накараш Гром-гил-Горм да си плати за стореното – каза майка му. – А след това да се ожениш за братовчедка си.
Невярващ на ушите си, Ярви се вторачи в стоманеносивите й очи. Гледаше я от долу нагоре, защото тя все още беше малко по-висока от него.
– Какво?
Лекият допир изчезна и пръстите й стиснаха здраво брадичката му.
– Чуй ме, Ярви, добре ме чуй. Сега си крал. Това може и да не е каквото и двамата с теб сме искали, но това е всичко, с което разполагаме. Сега всичките ни надежди са в твои ръце и ти ги държиш застанал на ръба на пропаст. Нямаш уважението на хората. Имаш много малко съюзници. Длъжен си да сплотиш семейството ни, като се ожениш за дъщерята на Одем, Изриун, точно както щеше да направи брат ти. Уговорено е. Решено е.
Чичо Одем побърза да компенсира леда с топлина.
– Нищо не би ме зарадвало повече от това да стана твой баща по женитба, кралю мой, и да видя семействата ни свързани завинаги.
За чувствата на Изриун не стана дума, забеляза Ярви, нито за неговите.
– Но...
Веждите на майка му се сключиха. Очите й се присвиха. Беше виждал корави мъже, герои, да треперят под този поглед, а той със сигурност не беше герой.
– Аз бях сгодена за чичо ти Удил, за чиито умения с меча воините все още шептят от страхопочитание. За чичо ти Удил, който трябваше да стане крал. – Гласът й леко потрепери, сякаш думите й причиняваха болка. – Когато майка Море го погълна и хората вдигнаха празна погребална могила на брега, вместо за него аз се омъжих за баща ти. Аз загърбих чувствата си и изпълних дълга си. И ти ще направиш същото.
Ярви сведе поглед към мъртвото тяло на брат си и се замисли как успяваше тя да запази хладнокръвие и да крои планове за бъдещето, когато труповете на съпруга и сина й лежаха само на ръка разстояние.
– Нима няма да пророниш и сълза за тях?
Лицето й внезапно се сгърчи в спазъм и всичката красотата от него изчезна. Устните й се изкривиха и оголиха зъби, клепачите се стиснаха и жилите на шията й изскочиха. После тя пое разтреперана дъх, приглади на място един златист кичур коса и само след миг отново беше както преди.
– Поне един от двама ни трябва да се държи като мъж.
След този „кралски“ подарък тя се обърна и излезе от стаята. Ярви стисна гневно юмруци. Естествено, успя само наполовина – палецът на сакатата му ръка просто се притисна в кривото чуканче на единствения пръст.
– Благодаря за окураженията, майко.
Ядосан, вечно ядосан. И винаги чак след като вече няма полза от гняв. Чу зад себе си тихите стъпки на чичо си.
– Знаеш, че майка ти те обича – прошепна той, сякаш говореше на плашливо жребче.
– Знам ли?
– Но сега тя трябва да е силна. За теб. За земята ни. За баща ти. Ярви отмести очи от лицето на баща си и ги спря на това на чичо си. Толкова еднакви и същевременно така различни.
– Благодаря на боговете, че те има – каза той и думите заседнаха в гърлото му.
Поне един човек в това семейство го беше грижа за него.
– Съжалявам, Ярви. Наистина. – Одем сложи ръка на рамото му и в очите му имаше сълзи. – Но Лейтлин е права. Трябва да постъпим така, както е най-добре за Гетланд. Трябва да загърбим чувствата си.
Ярви пое дълбоко дъх:
– Знам.
Неговите чувства бяха загърбени откакто се помнеше.



четвъртък, 4 февруари 2016 г.

ЕГМОНТ кани феновете на Хари Потър на Нощ на магиите в книжарница „Хеликон” в София


Издателство „Егмонт” отправя покана към всички почитатели на Хари Потър да е присъединят към Нощта на книгите за Хари Потър на 4 февруари от 18 ч. в книжарница „Хеликон-Витоша” в София (бул. „Патриарх Евтимий” 68). Магьосници и мъгъли ще бъдат въвлечени в тематични игри, предизвикателства и състезания. Гостите ще чуят любими откъси от книгите, ще се включат в конкурс за костюми на герои от поредицата и ще проверят познанията си за света на „момчето, което оживя”.
Специален гост на събитието ще е актьорът Станислав Яневски, който се превъплъти в образа на Виктор Крум във филмите за Хари Потър. Той ще влезе в ролята на почетно жури на конкурса за най-атрактивен костюм, вдъхновен от света на момчето-магьосник.
За втора поредна година почитатели на Хари Потър от цял свят ще споделят увлечението си по невероятните истории на Дж. К. Роулинг. Тазгодишното събитие е под надслов „Нощ на магиите”. Сред основните цели на кампанията са насърчаването на четенето сред децата, мотивирането на нови читатели и формиране на позитивно отношение към книгите чрез споделянето и представянето на вълшебния свят на Хари Потър. Всички събития в страната и в света са отбелязани на тази карта:
http://www.harrypotter.bloomsbury.com/uk/event-map/

Нощ на книгите за Хари Потър се организира с медийната подкрепа на сайтовете „Аз чета” и „Детски книги”.

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...