Аз съм Ози - Ози Озбърн

По време на социализма хеви метълът не беше популярна музика. Добре си спомням как класната ни ръководителка отряза няколко кичура до корен от косата на един мой съученик, просто понеже реши, че е прекалено дълга. За щастие демокрацията дойде преди да успея да стана комсомолец. По музикалните магазини освен грамофонните плочи на Росица Кирилова се появиха и такива на Рони Джеймс Дио и Уайтснейк. Спомням си, че най-често слушахме Металика и Джудас Прийст. Ужасявахме се от Ози Озбърн, но слушахме и него. В паметта ми се е запечатал незабравимия му дует с Лита Форд.
Автобиографията на Ози Озбърн е най-смешната книга, която съм чел през последните няколко години. Буквално щяха да ми изпаднат бъбреците, получих и мускулна треска на корема.
Ози е гений в света на музиката. Освен това е бунтар, идиот, изрод и луд. Впрочем в книгата си той много пъти се самоопределя като луд. Певецът е толкова гениален, че е поканен на среща с американския президент Джордж Буш (въпреки, че по произход Ози е британец). Освен това има снимка в книгата как се здрависва с английската кралица.
Колко е луд Ози ли? Много луд. Бих желал да ви преразкажа една кратка случка от биографията му.
Тъй като господин Озбърн се друса и пие до откат, съпругата му Шарън си изработва навици, с които да го възпрепятства да прави бели. Певецът е на турне в Сан Антонио. Натрясква се в хотела. Шарън му скрива всички дрехи и го оставя чисто гол в стаята. Убедена е, че Ози не би тръгнал да се скитори гол-голеничък.
Но Шарън забравя в стаята една своя тъмнозелена вечерна рокля с волани. Озбърн я облича, навлича маратонки и тръгва да шета по улиците на Сан Антонио. По някое време му се допикава и той започва да се облекчава. Един старец го нарича "шибан педал" и го посочва на двама полицаи. Те арестуват певеца. Ози е уринирал върху стената на мисията "Аламо". А тя е национален паметник в САЩ.
Интересно за Ози е също така, че е бил слаб ученик. Имал е отличен единствено по "тежко металообработване" (heavy metalworking).
Първата работа в живота на Озбърн е като водопроводчик. Не успява да се задържи и една седмица. Уволняват го, защото краде ябълки по време на обедната почивка.
Следващата му работа е в завод за части на коли. Ози издържа цели седмици. Успява да открие варел с метиленхлорид, използван за почистване на смазка. На това място трябва да се работи с маска заради изпаренията. Ози започва да стои там без маска за да се друса от миризмата.

"Намерили ме припаднал, наведен над казана.
- Повикайте линейка - казал началникът. - И никога вече не пускайте този идиот тук."

След като още няколко пъти сменя работните си места, на Ози му писва и решава да се занимава само с музика. В първите месеци на певческата си кариера може да се каже, че Озбърн гладува.
Интересно е, че "Принцът на мрака" придобива тази си титла, след като е вдъхновен от филм на ужасите. Ози вече е сменил няколко групи и няколко музикални стила. Озбърн обаче е инспириран от хорър филм и решава, че музиката, която прави трябва да е възможно най-страшна.
Днес Ози Озбърн е една от най-големите легенди в света на музиката.
През целия си живот обаче Принцът на мрака е имал невероятни проблеми с алкохола и наркотиците. А поведението му през тежкия му период варира от страховито до ужасяващо смешно:

"Една вечер срещнах един голям сухар в кръчмата - май беше счетоводител - но дойде след това до къщата за джойнт и припадна на канапето. Докато спеше, аз му съблякох дрехите и ги хвърлих в огъня. Горкият се събуди в шест сутринта чисто гол. После го пратих да се прибере при жена си в една от моите ризници. И до ден днешен се смея, като си спомня как дрънчеше по пътя към колата си и се чудеше какво ще обяснява вкъщи."

Купете "Аз съм Ози" тук:
http://www.ednorog.com/book_details.php?book=183