сряда, 25 юли 2012 г.

Кан Кубрат: върховната битка - Кънчо Кожухаров


Във връзка със стогодишнината от откриването на гроба на кан Кубрат ме помолиха да направя ново издание на моя роман „Последният лов на Кана”, който спечели наградата на феновете за най-добра книга за 2003 г., и двете исторически студии за кан Аспарух и кан Кубрат. Цената на книгата ще бъде 12 или 14 лева (зависи от офертата на печатницата), но за хората, които искат да я получат – лично за себе си или като подарък за някой друг – веднага след излизането, до 9 август има възможност за абонамент с отстъпка – 10 лева.
За да се абонирате и да получите книгата с намаление, обадете се на автора на телефон 0889236920.
Кънчо Кожухаров



ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛЯ


В търсене на идентичността си човек има потребност да съхрани и организира миналото на рода си с неговата исто-рия, традиция, език, и културно наследство в нещо цялостно.
Историята, митологията, езикът, творчеството, светогле-дът, цялото това многообразие от изяви на рода е съхранено в едно пространство на идентичност на личността. И само в това пространство могат да се проследят връзките и общите житейски значения, личността да се схване като цяло в нейния континиум от минало, настояще и бъдеще. Човек трябва да интегрира своето минало, за да твори в настоящето и да изгражда своята успешна визия за бъдещето - онзи взор, отправен далеч напред през вековете, от дедите си към своите внуци.
Това е моето начало за предговор на книгата, която ти, Читателю, държиш в ръцете си. Тя представлява необичаен сборник – съчетание от високохудожествен роман и две научни студии.
Най-напред за романа. Защо е толкова успешен?
Това, което най-силно се улавя при четенето на романа, е уникалният повествувателен похват на автора. Обикновено авторът е разказвач на историята на литературната творба. Чрез героите си той се опитва да изясни своята гледна точка и да я предожи на читателя. Добре, но добрият читател е претенциозен. Той търси нещо от себе си, нещо от своя живот в творбата и когато не ги намира, затваря книгата, без тя да го е докоснала.
С романа на Кънчо Кожухаров не става така. В него той редува три гледни точки: първата гледна точка е на основния разказвач, животоописателя на Кана – Барсех, неговия втори син. Той води разказа, като се опитва да бъде обективен, въпреки че като един от претендентите за престола е не просто наблюдател и разказвач, а и активен участник.
Но на писателя не му е достатъчна една гледна точка. Той вкарва и тази на главния си герой, на умиращия Кан. А извървявайки “безкрайно много пътища”, в търсене на истината, авторът ненатрапчиво и меко вкарва и трета гледна точка – своята, авторова гледна точка.
Това му позволява перфектно да регулира емоциите, темпото и ритъма на романа и плавно да сменя темите, така че читателят просто не може да остави книгата.
Втората съставка на успеха е свързана с грижовното отношение на автора към неговите герои. Той не се задоволява с това да им даде някакво име и куп съчинени или несъществени “отличителни” черти, без да си изясни истинския им характер, наклонности и стремежи. Такива фрагментарни и непълнокръвни герои почти винаги затлачват фабулата с произволни и немотивирани действия и непоследователен и празен, мъчителен и неконструктивен диалог, който вместо да тласне енергично действието се превръща в негова спирачка.
Героите на Кънчо Кожухаров са реални, живи и верни на характера си. Те са от онези герои, на които бихме искали да приличаме и от чиито действия и мъдрост черпим сила. Затова откриваме силата и последователността в техните действия идеи и мисли.
Авторът не ги превръща в рупори на своите идеи и намерения, а води активен диалог с тях, като им позволява да присъстват с цялото си великолепие или падение. Не ги насилва да правят неща, които не са присъщи на характера им. Той е умел слушател на историите им и честно им оставя възможност да действат свободно, да се изявяват и при това да израстнат.
Ефектът от този подход е двояк. Първо, така читателят също може свободно и открито да влиза в диалог с героите. А общувайки с тях, да общува и с автора. И второ, героите са живи, плътни, цялостни, силни характери, което има особено значение в едно недоброжелателно към нашето национално самочувствие време.
В процеса на тяхното израстване и разкриване се очертават реални и цялостни личности. Откриваме съзидателните и разрушителните тенденции в поведението им, думите им, в резултатите от тяхната дейност. Всяка дума, всяко действие и цялостно поведение е оправдано в перфектното извеждане на личността.
Всеки диалог е смислен, цялостен, завършен, защото авторът не търси инсайт за себе си, а чрез героите води читателя към инсайт за самия него. Защото това са героите, от които се учим, героите, от чиито живот черпим житейска мъдрост, героите, с които се идентифицираме и които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.
Неслучайно феновете от софийския клуб на фантастите близо три месеца коментираха романа. Бяха възбудени, очаровани и вдъхновени от героите му. Усещаха и преживяваха много ясно гордостта, че са потомци на Кана, че са българи.
Това не е учудващо, защото авторът е постигнал съвършен текст, изпълнен с действена енергийност, патос, символика и инсайти. Хармонията е постигната от правилното композиране, поетичност на разказа, компетентност и умението на автора да комуникира и с героите си, и с читателя отвъд думите и отвъд времето. Езикът е чист, кристален, топъл, приказен.
Словото – третият компонент на успеха - придобива реалност и истинност в изразяването на живота, знанието и личността на героите. Както споделя в Интернет един от феновете, “... всичко това поднесено със страхотно четивен стил, ненатрапчива информираност и добре заплетена мистерия (на едно място има и малко секс), което ви предлага предизвикателство далеч по опасно и коварно по замисъл от някаква си фалшива Матришка Реалност – Истинска такава...”
Посланията, които Кънчо Кожухаров ни изпраща, са разбираеми и близки, защото са истински и ненатрапчиви. В пътуванията си из историческите източници на едно минало авторът е успял да улови духовността и битието на древния българин и да го изрази в словото. Да долови, разбере и пренесе през вековете една историческа действителност, в която съвременният човек може да се потопи без предразсъдъци и страхове и – което е по-важно - да открие нейното присъствие и в днешния ден.
Цялостният резултат от съчетаването на тези три компонента е невероятното усещане за достоверност и реалистичност. Читателят е уверен, че събитията са се случили точно така, каквито той ги е преживял в историята на романа.
Поради съвършеното владеене на писателските техники, дълбокото познаване на човешката психика, вроденото умение на разказвач – авторът е трето поколение писатели и журналисти, – интелектуалната си честност и чувство за отговорност той не натрапва внушения на своите читатели, а внимателно да ги води към прозрения, които те правят сами. Кара ги да се почувстват уютно в едно духовно българско пространство - открил го за себе си, сега го споделя с тях.
Историческата компететност на автора, с каквато малко писатели биха могли да се похвалят, е вплетена в една истинска човешка история - тази на Кана, историята на един държавник, политик и вожд на своя народ.
Заради тази компетентост и честността, с която авторът подхожда към романа си и героите, писатели и почитатели на различни литературни жанрове го припознават като свой. “Последният лов на Кана” стана повод за приемането на автора в Съюза на българските писатели и Международната асоциация на писателите криминалисти и за организирането на първата академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация”, а в добавка получи награда за най-добра фантастична книга на годината. Не се съмнявам, че ако авторите на психологични романи имаха своя асоциация, Кънчо Кожухаров щеше да бъде добре дошъл и там.
Ще завърша с няколко думи за двете исторически студии, които съставляват важна част от този сборник. В тях Кънчо Кожухаров разкрива изключителни анализаторски способности и вещина на търсач. Енциклопедичните знания и владеенето на всички комуникативни нива на писменото слово му позволяват да изведе обща концепция за мисията и ролята на националната история. И както и в романа да покаже, че “Всеки, който пише, е войн.” Че чувството за отговорност и национална принадлежност представлява неотделима част от характеристиката на истинския талант.
Завиждам ви, че за пръв път ще четете тази книга.

Д-р Ангелина Давидкова
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...