петък, 7 август 2009 г.

Хумор за хора с въображение


С този кратък материал бих желал да представя на любителите на фантастиката един малко известен у нас шведски автор (познат предимно на най-запалените фенове), а именно - Сам Лундвал.
Сам Джери Лундвал е роден на 24 февруари 1941г. в Стокхолм. Той е писател-фантаст, критик и изследовател на научната фантастика. Между другото е бил също така редактор, издател, преводач, професионален фотограф, тв продуцент, кинорежисьор, композитор/писал е песни за АББА/, и певец.
Негова фантастична пиеса е излъчена по стокхолмското радио, когато автора е бил на 11 години.
Лундвал е преведен на български, унгарски, грузински, китайски, корейски, монголски, немски, полски, френски, японски и английски език.
У нас шведският писател е познат с книгата си „Ах, тази Алиса” от библиотека „Галактика”. Романът „Не е време за герои" включен в горепосочената книга е едно от най-добрите произведения на карнавалната фантастика, които някога съм чел и по мое мнение поставя автора на едно и също ниво с титани като Тери Пратчет и легендарния Дъглас Адамс. И докато при Адамс и Прaтчет прочита предизвиква лек кикот, когато човек чете Лундвал, веднага усеща напора на див неконтролируем смях, обикновено предизвикван от пушенето на определени цигари, комбинирани с напитка от хмел и малц.
В "Не е време за герои" главен герой е дебелият, нисичък и похотлив пилот от разузнаването Бенрхард Рордин. Ведно с прочутият със своята страхливост Робобрат двамата изследват непозната, но опасна планета.
Двамата герои се сблъскват с невероятен коктейл от персонажи на научнофантастични книги и филми, съживени от егоцентричния централен мозък управляващ планетата.
Ето един кратък цитат от "Не е време за герои", който е показателен за стила и съдържанието на романа:
"...(Бернхард - бел. от авт.) посвети цял прекрасен половин час от уединението си, за да криви лице в ужасни гримаси и да наблюдава резултата в едно стратегически поставено близко огледало. Понякога успяваше да наподоби Звънаря от Нотр Дам, доукрасен с няколко живописни детайла - добавка от собствената си фигура, а понякога поразително заприличваше на чудовището на Франкенщайн, с присъщата му конвулсивна походка и безжизнен израз на лицето, което внесе в стаята някакво мрачно настроение, тъй като самото чудовище присъствуваше. С успех изимитира орангутан, а после и побъркан учен. Най-накрая възпроизведе гримаса, толкова ужасна, че самият той се изплаши до смърт и побърза да изостави играта и да поведе разговор за времето."
Както всеки може да прецени "Не е време за герои" не е писан за хора без въображение, които с лека ръка могат да махнат и да изкоментират: "Това не може да се случи. Това са фантасмагории (разбирай - Такова животно нема:).
Ще успее ли Бернхард да избяга от прекия си началник - ужасният полковник Желязната Челюст?
Способен ли е централният мозък на една цяла планета да изпитва чувства?
Кой изяде яйцето на митичната птица Феникс?
Как се забавляват сестрите на граф Дракула?
Напълно ли е побъркан богът на роботите - учения Имануел Амисов?
Всичко това ще разберете когато прочетете „Не е време за герои”.
Романът за хора с въображение.


Статията е писана по молба на моя приятел Стоян Вълев във връзка с основаването на Книги NEWS.
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...