Когато в началото на 90-те си купих "Осем ловки демона" на Бари Хюгарт бях смаян. Книгата имаше една от най-добрите корици, които бях виждал изобщо. След като я прочетох се оказа, че съдържанието е по-готино и от оформлението.
По-късно осъзнах, че тази книга е само част от "трилогията" на историите за Господаря Ли. Започнах да търся другите две части по книжарниците, но или не ги бяха чували, или пък бяха свършили отдавна. Наложи се да ходя да си ги купувам от столицата. Едната я намерих на пл. "Славейков", а другата я засякох случайно на улична сергия. Същия ден успях да си купя и "Невромантик" на Уилям Гибсън, което окончателно ме остави без никакви средства.
Едва след като разполагах с всички части на "трилогията"(според издателите) седнах да ги изчета на спокойствие. Ако Дъглас Адамс пишеше фентъзи щеше да го направи точно по този начин. Ако Зелазни и Шекли искаха да напишат поне още една съвместна книга, само че на тема древен Китай, може би щяха да я сътворят по маниера на Бари Хюгарт/носител на WFA - Световната награда за фентъзи/. Според мен "Осем ловки демона", "Легенда за камъка" и "Мостът на птиците" са най-колоритното фентъзи писано някога. Невероятни описания. Кинематичен начин на писане, който те кара да се отнесеш във времето преди няколко хиляди години и да мислиш, че още си там. Случките са описани със съвършено чувство за хумор. Господарят Ли и Вол Номер Десет може да имат леки недостатъци в характерите, но са изключително симпатични.
Обаче това, което ми направи най-силно впечатление е че "трилогията" на Бари Хюгарт е силно интелектуална. Недостъпна е за тъпанари. Не е комерсиална в пълния смисъл на думата. Човек трябва да е сравнително начетен ако мисли да си купи някоя от историите за Господаря Ли. В тях има много веселие, шеги и смях, но е необходим интелект за да ги разбере. Между другото Хюгарт определя жанра на неговите книги като научна фантастика/фентъзи, а не като чисто фентъзи.
Б. Х. е планирал написването на седем книги за Господаря Ли и Вол Номер Десет. Некоректно отношение от страна на издателите го възмущава и той публикува само три от тях.
И тук идва въпроса: "Щом Хюгарт се е скарал с американските издатели, това означава ли, че се е скарал и с българските?" Отговора е: "Не, разбира се."
Ако аз бях издател бих изпратил едно писмо на Бари Хюгарт, в което бих го помолил да ми разреши повторното отпечатване на първите три книги за Господаря Ли. Също така бих го попитал дали е написал още истории за древен Китай и дали би желал да ми ги предостави за публикуване.
На света още не се е родил автор, който не иска да бъде четен от колкото се може повече хора.
споделяне на връзка
Няма коментари:
Публикуване на коментар