неделя, 17 юни 2012 г.

Порочна връзка - Стефан Кръстев




Материалът е на к.ф.н д-р Димитър Атанасов и е публикуван във в-к "Вестител" брой 529


Да се пише за Стефан Кръстев, без преувеличение може да се каже, че е удоволствие. И така е за всеки значим творец. Малко ме изненада онова което прочетох в края на новата му книга: "Порочна връзка"-сборник с разкази. Логично е авторът да е скромен, без претенции. Но тогава когато успехът е налице, това е просто излишно. Там прочетох следното: "Предпочита да нарича разказите си истории. Предпочита да го наричат разказвач вместо писател.". Нещата си отиват на мястото си, ако поясним на популярен език някои неща от теорията на литературата. А те се свеждат до следното. Разказът е къса, епическа форма, в която е разказана една случка, около която да се завърти действието. Има ограничен брой герои, охарактерезирани според целта на автора - по-пълно или по-кратко; да е подчертана темата и внушена идеята. Това го има вкупом във всичките 25 разказа на този сборник. А що се отнася как да бъде наречен авторът - писател или разказвач, няма абсолютно никакво значение, защото в случая 2 думи са синоними. Така те се използват в нашата критическа литература.
Стефан Кръстев притежава умението да бъде много тънък наблюдател на нашата действителност; да извлича от живота онова, което е типично и може да бъде художествено пресътворено. Някои от тези разкази са толкова свързани с днежната ни действителност, че те не можеше да бъдат написани по-рано, защото явлението липсваше, нито по-късно, защото се губи актуалността. Погледнато тематично те са едно актуално четиво.
Налице е и умението на автора да разказва много сбито, без излишни подробности, но в същото време информацията която дава, е напълно достатъчна за целите, които преследва. В това отношение някои други разказвачи биха му завидели. Майсторското използване на пряка реч. Някои от творбите са построени изцяло в диалог, което не пречи на читателя да изгради правилния образ на героя/ "Уволнен", "Отрезвителното", "Виждаш ли я?" и др./ При други разкази диалогът въобще отсъства, но ефектът е същият/"Видях я", "Блатната", "Пещера под битието", "Гърбицата" и др./.
В композиционно отношение обикнат похват на автора е "подвеждането". В целия разказ получаваме ониформация за нещо, изграждаме си мнение за събитието, а в края на творбата писателят ни обръща на 180 градуса само с едно-две изречения. Изненадата е налице. Ефектът - също. В това отношение типичен е разказът "Порочна връзка", дал название на целия сборник. В същото време случката е достатъчно значима, за което си заслужава да се пише.
Героите на Стефан Кръстев от последната му книга са наши съвременици, които действат и се изявяват в днешната, наша действителност. Някои от тях са особняци с една доминираща черта, изведена като водеща. Въпреки, че авторът е чужд на онази харектеристика на героите, която е характерна за класическата ни литература, читателя добива или по-скоро изгражда много точна представа за тях. Т. е. оставена е сводода на читателската публика да доизгражда образите, след като те са щрихирани от автора. Това също е преимущество на книгата.
И не последно по значение място трябва да се отбележи умението на Стефан Кръстев да разказва. Действието протича гладко като на филмова лента пред очите на читателя. Увлечен в това умение, читателят понякога съжалява, че е достигнал до края на творбата.
Новата книга на Стефан Кръстев е успех на автора, доказателство, че един талант, когато се развива, дава плодове - една съвремена проза.

Д-р Димитър Атанасов.

в-к "Вестител" брой 529

Книгата е представена с любезното съдействие и разрешение на моя добър приятел и колега Стефан Кръстев.
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...