Последният довод на кралете - Джо Абъркромби

Не съм очаквал, че когато се налага да обрисувам даден стил ще ми се наложи да използвам думата диапазон. За повечето хора тя означава съвкупност от звуци или голям цветови спектър. Но в „Последният довод на кралете”, Джо Абъркромби показва значително умение да възпроизвежда стиловете на много и най-различни майстори в жанра фентъзи.
Примерно Кървавият Девет от е герой, който много прилича на Дориан Хоукмуун от „Лунният меч” на Майкъл Муркок. Не бива да забравяме, че Абъркромби е британски автор и е логично да отдава почит на английски писатели.
Джо е силно впечатлен и от произведенията на Тери Пратчет, (по-точно „Петият слон” и „Глинени крака”) както виждаме в цитата по-долу:
„Как смееш магически задник такъв? Това беше една огромна, болезнена и обезобразяваща загуба на времето ми, че и пълен провал на всичкото отгоре.”
Впрочем тази книга определено не е за невръстни читатели. Има секс и насилие в изобилие. Интимните сцени са описани еротично, а не порнографски и си личи усилието на автора да направи героите възможно най-реални.
Тъй като няколко (хиляди) души четат редовно моя блог прилагам един сравнително безобиден, но уместен цитат:
„До него Бледоликия вече беше коленичил. На снежнобялата кожа на пелерината му имаше пръски от кръвта на Бетод. Той открай време беше пръв в близането на най-удобния за момента задник, но сега не беше сам.”
Между другото сцената, в която Логън убива Бетод е една от най-култовите в книгата. Като експерт в жанра фентъзи мога да кажа, че сериозно напомня възкачването на Конан (на Р. Хауърд) на престола. Почитта на Абъркромби към Робърт Хауърд личи и от следния ред:
„Стоманата блестеше в мрака, остриетата летяха, всеки удар – смъртоносен.”
Колкото и да е невероятно, но в тази книга в жанр фентъзи има две сериозни препратки към филма „Матрицата”.
Също така може би на почитателите на „Властелинът на пръстените” ще им бъде приятно да открият свободна перифраза на известните думи на Толкин:
„Духовете го предупредиха, че магусите са лукави и имат свои си цели, но той не се вслуша, хвърли се слепешката, с надеждата, че всичко ще се нареди, както винаги”.
Последният довод на кралете

Мисля, че Джо Абъркромби има един от най-разнообразните стилове на писане, на които някога съм попадал.
Затова в началото използвах думата диапазон.

Купете „Последният довод на кралете” тук:
http://colibri.bg/knigi/602/dzho-abyrkrombi-posledniqt-dovod-na-kralete