Островитяни - Кристофър Прийст

Островитяни
Кристофър Прийст
ISBN 978-954-9688-55-9
Първо издание 2013
ИК Август 2013
Цена 15 лв.

Награда на Британската асоциация за научна фантастика за най-добър роман 2011
Награда „Джон У. Камбъл“ за най-добър научнофантастичен роман 2012

Архипелагът на сънищата е необятна мрежа от острови. Имената им са различни, в зависимост от това с кого разговаряте, а местоположението им като че ли непрестанно се променя. Едни са оформени като огромни музикални инструменти, на други живеят смъртоносни създания, трети са превърнати в място за развлечение на богатите. Из архипелага веят горещи ветрове, а в моретата му се води война между два далечни континента.
Романът е като китайски ребус и нищо не е точно такова, каквото изглежда. В него има любов, убийства , съперничество и литературни мистификации, а приятният, но определено невдъхващ доверие разказвач изглежда преследва своя загадъчна цел.
В този пътеводител из Архипелага на сънищата, където всички хора са острови, но съдбите им са тясно преплетени, Кристофър Прийст е на върха на уменията си и доказва защо е сред най-добрите английски писатели.

Величествен роман, една от любимите ми книги на годината - трябва да го прочетете.
Адам Робъртс
Първата му книга от близо десет години, но чакането си струваше.
Mail on Sunday
Дори само заради този хипнотичен пътеводител из Архипелага на сънищата, без колебание можем да обявим Прийст за гигант в жанра.
Strange Horizons

За автора

Кристофър Прийст е английски писател, автор на единай­сет р­омана, три сборника с разкази и други книги, включително критични статии, биографии, повести и детска литература.
През 1996 година печели наградата „Световна фантастика” и наградата „Джеймс Тейт Блек Мемориъл” за романа „Престиж”, по който Кристофър Нолън снима филм през 2006. Романът „Раздяла” получава наградата „Артър Кларк” и наградата на Британската асоциация за научна фантастика. Последният му роман „Островитяни” печели наградата на Британската асоциация за научна фантастика (2011) и наградата „Камбъл” (2012).
Прийст и съпругата му, писателката Лий Кенеди, живеят в Хейстингс, Англия, с децата си.
Повече за автора и книгите му може да научите от неговия сайт:
www.christopher-priest.co.uk



"Откъс от Островитяни" на Кристофър Прийст:

21
Аай
Остров на ветровете
Аай е най-големият от дъгата вулканични острови, формирани
от подводната Велика южна верига, близо до точката, където
пресича екватора. Из целия Архипелаг на сънищата е известен
с името си на патоа: Остров на ветровете.
Намира се на няколко градуса северно от екватора, в най-
далечния край на дъгата. Във вътрешната част на Аай домини-
рат три вулканични върха, за момента до един спящи вулкани,
както и поредица от предпланински части. Островът е покрит
с гъста гора, така че в южните и западните му покрайнини все
още има територии, които остават непроучени. От високите му
части на изток се спускат две главни реки – Аайре и Пльой-
ве, които напояват крайбрежната равнина от едната страна на
острова. Местните отглеждат широко разнообразие от расти-
телни култури и животни. Главният град на острова се казва
Порт Аай, разположен в закътана местност в източната му част.
Заради
несравнимата красота и природните дадености на ос-
трова туристите посещават Аай целогодишно – на запад и юг
Аай има обширна плитка лагуна, обкръжена от рифове, а от се-
верната му страна, отворена към морето, някои от плажовете
се славят с високите си вълни за сърф. Тропическият климат се
уравновесява приятно от пасата.
Въпреки всички свои туристически забележителности Аай
с право е известен най-вече със своята Академия на Четирите
вятъра, създадена преди два века и половина от Есфовен Муй –
човек на изкуството и философ.
В младостта си Муй е ентусиазирана пътешественичка.
Кръстосва дълго из Архипелага, пътувайки с малки лодки из
много от островите, лежащи между конските ширини и зоната
22
Кристофър Прийст
на безветрие около екватора, като скицира и фотографира ви-
дяното и води подробен дневник. Отначало мотивите ѝ са чис-
то развлекателни или артистични, но колкото повече пътува,
толкова повече асоциации прави, и тези асоциации са отчасти
вдъхновяващи, отчасти изобразителни и интепретативни, от-
части социални и антропологически, отчасти митологически.
Известно време записва народни предания и песни и води под-
робни бележки за разнообразните отличителни местни говори
в употреба.
По-късно пише двутомния труд, озаглавен Островите в
съня: Подводните течения на живота в Неутралната зона
на Архипелага, основан на бележките и скиците ѝ. Въпреки че
двата тома са предназначени за читатели в академичните среди,
съкратената им версия, появила се няколко години по-късно, се
превръща в популярно заглавие и се продава добре през годи-
ните. Книгата затвърждава репутацията ѝ и ѝ осигурява стаби-
лен доход за остатъка от живота ѝ.
По времето, по което книгата вече се продава добре, Муй се
премества на остров Аай. Прекарва първите дванайсет месеца
в наблюдения, измервания и описание на геофизичните харак-
теристики на острова, както на много други места дотогава.
Откритието ѝ по отношение на Аай е, че уникалното му разпо-
ложение и подводната му география го позиционират в непо-
средствена близост до двете главни океански течения. Именно
те създават характерния му микроклимат.
Муй отбелязва, че северно и западно от острова протича
топлият поток, известен като Севернофаяндско течение, а южно
и източно се намира студеното течение, наречено Южен осци-
лиращ поток.
Тези две океански течения са двете части на световната
„конвейерна линия“. При движението си водните маси се за-
топлят от дългия заобиколен пасаж през тропичните и субтро-
пичните региони на Средпътното море. След като минава през
Ааянската дъга, водата се разделя на два канала, като по-мал-
кият продължава през екваториалните региони на Средпътното
23
островитяни
море, но по-голямото и по-бавно разклонение тръгва на север,
като осигурява умерен климат в южните райони на много стра-
ни на северния континент.
Накрая двата канала се обединяват в дълбоководния пояс
на Южното средпътно море, като остатъкът от температурната
разлика се освобождава в зона с интензивни бури. След това те-
чението получава името Южен осцилиращ поток и минава през
ледовитите океани, заобикалящи Судмайор, където солеността
е далеч по-ниска от средното поради сладководните количества,
навлизащи в морето от разтапянето на глетчерите.
Възстановявайки солеността си, Потокът се измества бавно
към другия край на света. Постепенно се спуска към дълбокото
океанско дъно, минава далеч под по-малкото от двете разклоне-
ния и после завива спираловидно и се насочва северно към по-
плитките водни пространства на Средпътното море на Архипе-
лага. Когато минава край Ааянската островна верига, все още
е значително по-студен от околните води. Отвъд Аай тръгва на
изток и се вие из основната концентрация от острови, носейки
умерени и ниски температури в по-екстремните точки на тро-
пическите ширини, като в същото време започва да се затопля.
По този начин остров Аай е подложен на уникалното вли-
яние на две океански течения, от север и от юг, едното топло,
другото – студено.
Разбира се, тези течения са били известни на местните хора
и преди Муй да проведе своите изследвания – груби техни оп-
исания се срещат на риболовни морски карти, предхождащи
раждането ѝ с няколко столетия, – но именно тя прави връзката
между теченията и разнообразните ветрове, веещи през острова
целогодишно.
Освен че е подложен на влиянието на благоприятния пасат,
идващ от североизток и югоизток, Аай се радва на непостоян-
ни ветрове и от четирите посоки на света. Има два основни
преобладаващи вятъра – всеки от тях породен от енергията на
океанското движение: дъждовен бриз от топлия североизток,
който напоява земята, благоприятен е за горите и пълни езерата
24
Кристофър Прийст
и реките,
и по-хладен, свеж вятър от югозапад, който предиз-
виква високите вълни по северните плажове, полезен е за посе-
вите, разчиства купестите облаци от небето и изсушава летните
улици на курортите.
Когато тези ветрове се срещат, най-често нощем, по високи-
те била се разразяват стихийни и зрелищни гръмотевични бури.
В такива моменти през крайбрежните равнини има случаи на
торнадо. Но освен тези очаквани ветрове има и много други,
междувременни, изненадващи. Някои възникват благодарение
на горещите равнинни острови северно от Аай, други от лагу-
ните на плитчините в югоизточна посока. Един от тях, носещ
упоителния дъх на бор и смола, повява леко от северните земи.
През студените месеци преобладава фьон, който се спуска
поривисто от върховете на планините, минава през високите
долини и пресича градовете и речните устия, носейки със себе
си сезонни слабост и летаргия из целия остров. Процентът на
самоубийствата се увеличава, хората заминават от Аай в тър-
сене на други острови, туристите внезапно и без обяснения си
събират багажа.
По време на равноденствието и преди есенните бури се явя-
ва едно въздушно течение, което не разстройва в такава степен
ежедневието, но изглежда не е част от тях, защото носи прах и
фин пясък, които се отлагат по улиците и покривите.
Никой преди Есфовен Муй не е правил опити да проследи
първопричините за тези ветрове, нито е проявявал достатъчен
интерес да провери през кои други острови минават, но тя ги
изследва и се заема да ги отличи едни от други. Не след дълго
Есфовен вече прави относително точни прогнози кога ще се по-
явяват и как ще се отразят на температурите, валежите и така
нататък.
Хората, живеещи на Аай, започват да зависят от прогнозите
ѝ. Други метеоролози, научили за работата ѝ, идват на острова,
за да се срещнат с Муй, да се учат от нея, да потърсят съвета ѝ,
да споделят идеите си. Ето как накрая е основана Академията
на Четирите вятъра, макар че в първите си няколко години това
25
островитяни
е институция, която съществува повече като име, отколкото под
формата на тухли и хоросан. Неофициално е разположена око-
ло дома на Муй в Порт Аай, а по-късно във временни сгради
в покрайнините на града. Днес Академията се намира във ве-
ликолепен кампус близо до центъра на пристанищния град. Из
Аай дискретно са пръснати вятърни турбини – първите издиг-
нати в Архипелага, – генериращи достатъчно електричество за
всички на острова.
След като идентифицира и дава имена на ветровете на Аай,
Академията се заема с набирането на данни за ветровете, свой-
ствени за други региони на Архипелага. Скоро Академията се
издържа от метеорологичните прогнози, които съставя, и до
ден-днешен има договори с важни индустриални корпорации,
фермерски кооперативи, сондажни компании, винопроизводи-
тели, туристически и спортни сдружения и стотици други ин-
ституции с финансови интереси за прогнозните данни по поява-
та на ветровете, сезонни или не. Наред с това Академията раз-
полага с не толкова прозрачни източници за издръжка – които
не се обявяват публично, но не се и отричат – от многото военни
и военноморски формирования, използващи или прекосяващи
Средпътното море.
Метеорологичните прогнози обаче в никакъв случай не са
основният интерес на Муй. Тя натоварва Академията с опре-
делена цел: изучаване на възникването, идентификацията и со-
циалното и митологическото значение на ветровете. Нейната
вселена е изградена от въздушни течения.
Академията е разделена на отделни факултети.
Астрономия и митология – имената или делата на богове, на
герои и откриватели, на славни подвизи, изтъкани от храброст,
на епични постижения, на отдадени благословии или изречени
мъдри думи. Така например: суровият полярен вятър, веещ през
стръмните и зле проучени долини на Западната твърдина на кон-
тинента Судмайор, е известен на островитяните в тази офшорна
зона като Конлаатен, по името на Конлаат, древно божество от
юга, чийто дъх смразявал жертвите му. (По примера
с почти все-
26
Кристофър Прийст
ки вятър из Архипелага Конлаа тен е известен и под други име-
на, а така също има и няколко негови названия на патоа.)
Природа – ветрове, носещи имена, свързани с въздействи-
ето им, благотворно или не, върху растения, животни, птици,
насекоми и така нататък. Например: Ленфен, бриз, свързван с
остров Феленщел, който всяка пролет отвява летящите паяци и
техните паяжини до различни части на Архипелага. Уотон пък
е вятър, за който се твърди, че ускорява или улеснява миграция-
та на прелетните птици от юг на север. Неговият побратим или
насрещен вятър, който започва да духа няколко месеца по-къс-
но, на просторечие носи името Нотоу.
Антропоморфизъм – ветрове, чието описание включва чо-
вешки характеристики: нежност, ревност, пакостливо поведе-
ние, гняв, веселие, болка, любов, отмъстителност и така ната-
тък. Много от тези ветрове си споменават във фолклора или
устните предания и съществуват в лабиринт от различни наз-
вания на патоа. Някои са свързани с некромантията (по-долу).
Една по-тясноспециализирана учебна дисциплина се нарича
субективен антропоморфизъм и събира данни за влиянието на
ветровете върху човешката психика: фьона, предизвикващ де-
пресия, морския бриз, вдъхващ оптимизъм и усещане за благо-
състояние, полъха на любовниците и така нататък.
Некромантия – ветрове, които се свързват със злото, с ве-
щерски казани, с катастрофални опити за изричане на закли-
нания, със зловредни или провалени опити да бъде сключена
сделка с дявола. С лоша слава сред тях е студеният североизто-
чен постоянен вятър, който се повтаря приблизително на всеки
пет години в групата на островите Хета. Въпреки че всъщност
се заражда в Фаяндландските планини, хетайците поддържат
вярването, че това е прокълнат вятър, който наричат Гурнак.
Твърди се, че жена, която изтезавали по подозрения във ве-
щерство на хетайския остров Гурн, починала с продължително
проклятие на уста. Предсмъртният ѝ дъх бил изграчена омраза.
Надигнал се от нея като леден вятър, смразил до смърт всеки от
обвинителите ѝ, след което се понесъл на север към планините
27
островитяни
на континента, където, както разправят, се спотайва завинаги.
Твърди се, че и до днес никой не смее да се подаде навън, ко-
гато вее проклетият вятър. До този момент от изследванията си
из Архипелага Академията е открила и описала повече от сто
различни вятъра, свързани с проклятия. Естествено, повечето
ветрове от този тип са идентифицирани от островитяни в по-
слаборазвитите региони на Архипелага и сериозните проучва-
ния в тази сфера са в полето на задълбочените изследвания с
фолклорна насоченост. Много от най-странните и емоционално
наситени имена на ветрове произлизат именно от източници,
свързани с некромантията: Жътваря, Отровителя, Капан за бра-
кониери, Пяна на уста, Бездната и така нататък. Всички тези
ветрове имат и научни названия: например Гурнак е известен с
по-точното си име Фаяндландски биз.*
Научни наблюдения – изучаване на бурите, снежните вих-
рушки, пушека, гравитационните влияния, движението на пя-
съците и прахта, изучаване на дюните, ефекта от океанските
течения, всичко това – под въздействието на отминаващите вет-
рове. Пясъчните бури са рядко явление за Архипелага, въпреки
че възникват в Спиралата. Необичайно, но Спиралната остров-
на група е в близост до единствената част на Судмайор със сух
климат: Катаарския полуостров. Зимните вихрушки понякога
се отразяват на островите непосредствено до континентални-
те масиви. Междуфакултетните научни изследвания могат да
включват ветрове от други видове. Из целия Архипелаг остро-
витяните приветстват летния вятър, известен като Дъх надежда,
който носи рояци пеперуди и калинки. Не толкова добре дошъл
за хората на Панерон е Удушвача, влажен вятър, който довява
алергенния цветен прашец на рибния бурен от съседните необитаеми
острови.
Военна история – ветрове, получили името си благодаре-
ние на влиянието, което са оказали във време на война: халата,
* (фр.) bise – сух северен вятър в югоизточна Франция, духащ откъм Ал-
пите – Б. пр.
28
Кристофър Прийст
разпръснала атакуваща флота, внезапното утихване на преоб-
ладаващия западен вятър, накарал друга да застине на мястото
си, благословеният вятър, захвърлил кораби на мародери право
срещу рифове, непредсказуемата буря, предотвратила дебарки-
рането на нашественик. Много морски карти изобразяват посо-
ката на преобладаващия вятър, вплитайки стилизиран символ.
Огромна част от тези символи са древни военноморски или ар-
мейски изображения: шхуна, пореща вълни, стрелец с лък, ки-
толовец с харпун и така нататък. Работата по подреждането на
този материал в табличен вид и изготвянето на препратки към
военните архиви, които нерядко са засекретени или заключени
на сигурно място на север, едва сега започва.
Навигация – всички населени острови или групи от остро-
ви са създали свои собствени навигационни карти на моретата,
плавателните канали, приливните вълни, заливите и плитчини-
те за съответния регион. Всички тези карти или морски алмана-
си съдържат информация, често невярна, изопачена или осно-
вана на предположения, за доминиращите ветрове. Тези карти,
алманаси и корабни дневници обаче също така съдържат богат
материал от устни предания за силни ветрове, внезапни зати-
шия, тежки бури, както и множество документални сведения за
преобладаващите пасати и антипасати, за зоната на безветрие
около екватора, за внезапни гръмотевични бури и насрещни
ветрове.
География и топография – ефектът от високата екватори-
ална температура и зараждането на локални бури, планинските
острови с техните скални маси и проломи, конските ширини,
Кориолис, охлаждането на полюсите, умерените метеороло-
гични системи с високо и ниско налягане, диференциалните
морски температури, ефектът от гравитационното влияние на
слънцето и луната.
Есфовен Муй не успява да стане свидетел на разрастване-
то на Академията, защото, макар да доживява дълбока старост,
напуска Аай при неизяснени обстоятелства и никога повече не
се завръща.
29
островитяни
По времето когато тя е на тридесет и седем години, на Аай
пристига художникът Дрид Батхърст и се установява в собстве-
но студио в квартала на художниците в Порт Аай. По онова вре-
ме Академията все още е със седалище около дома ѝ. Кметските
архиви свидетелстват, че той пребивава на острова за по-малко
от година, но в този период създава три от най-прославените си
картини.
Две от тях са на огромни платна. Първата е считана от мно-
зина за шедьовъра на ранния му период: Възкресението на без-
надеждните мъртви. Това е апокалиптична визия на фона на
планински пейзаж – стига да знаете, че Батхърст е бил на остро-
ва, когато е рисувал картината, става очевидно, че ужасяващите
върхове имат за свой първообраз централната планинска верига
на Аай. В тази картина над планините бушува силна гръмоте-
вична буря, а по склоновете им неудържимо се спускат вълни от
вода, скали и кал, които заливат бягащото население.
Втората картина е не по-малко епична и според много кри-
тици е по-величественото от двете. Последният час на спаси-
телния кораб пресъздава морска буря: сред гигантските вълни
потъва платноход, чиито платна са разкъсани на ивици, а две
от мачтите му са прекършени. Гигантска морска змия очевид-
но всеки момент ще погълне пасажерите и екипажа, които ска-
чат от палубата във водата. Тези две забележителни творби са
в постоянната експозиция на Военноморския музей на остров
Мурисей.
Третата картина от аайския период на Батхърст е портрет
на самата Есфовен Муй и до ден днешен местонахождението ѝ
остава неизвестно.
Въпреки че оригиналът никога не е излаган в Аай, цвет-
ните репродукции, базирани на личното копие на Батхърст,
са добре известни. Мащабите са значително по-малки в срав-
нение с гигантските маслени картини, които по правило са
характерни за работата на художника. Портретът на Муй е
изпълнен в темпера, с нежни цветове, представящи една по-
разително хубава жена. Облечена е леко и с многозначителна
30
Кристофър Прийст
небрежност, а игривият вятър развява косата ѝ. Усмивката и
изражението на очите ѝ оставят малко място за съмнение в
ума на наблюдателя за това какви са били взаимоотношени-
ята ѝ с художника. Картината, наречена Е. М., Възпяващата
ветрове, е уникална сред произведенията на Батхърст: нито
една негова рисунка не е така интимна, чувствена, така раз-
голваща любовта и страстта му.
Смята се, че Есфовен Муй напуска Аай горе-долу по същото
време, когато заминава и Батхърст. Допуска се, че го е послед-
вала и че отсъствието ѝ едва ли ще продължи дълго.
Още в началото на кариерата си Батхърст се слави не само с
непостоянната си привързаност към този или онзи остров, но и
към жените. Работата в Академията продължава, но през първи-
те две-три години след заминаването на Муй научните изслед-
вания сякаш губят усещането си за посока. По-късно настъпва
реорганизация, когато старшите членове на академичния съвет
създават нова управителна фондация, а Академията започва да
се очертава вече в модерния си вид.
Самата Муй обаче никога не се връща на Аай и повече не се
свързва с Академията.
Умира около петдесет години по-късно. Тялото ѝ е открито
в малката хижа, където живее до смъртта си, в отдалечен ра-
йон на остров Пикей. Съседите ѝ я познават под друго име, но
когато властите разчистват дома ѝ, откриват много документи
и книги, с чиято помощ успяват да я идентифицират. В продъл-
жение на всички прекарани на Пикей години тя води дневник и
макар по-голямата част от материала да не е публикуван, сами-
те дневници се съхраняват на сигурно място в библиотеката на
Академията на Аай.
От единствения публикуван откъс от дневника ѝ, обхващащ
около година, десетилетие след пристигането ѝ на Пикей, както
и от други документи, открити в къщата и достъпни за разглеж-
дане в Академията, а също така и от някои предмети, намерени
в имота ѝ, се добива бегла представа за живота, който води по
време на доброволното си усамотение.
31
островитяни
Дневникът описва решението ѝ да засади дървета по склона
на хълма зад къщата. През по-голямата част от годината, която
описва, тя се занимава с това. Почвата на Пикей не е подходяща
за всички дървета, което допълнително ограничава избора ѝ.
Залесяването продължава през цялата година и известно време
след това. Днес там – на морския нос, където се заселва – има
истинска ботаническа градина, в по-голямата си част с напълно
развити дървета. Тя е превърната в защитена зона, администри-
рана от Пикейската сеньория от името на Академията на Чети-
рите вятъра.
Муй вярва, че всеки отделен дървесен вид реагира на на-
лягането на вятъра по уникален начин според плътността и
зърнестата структура на кората, броя клони и техния тип раз-
клоненост, формата на листата при широколистните дървета,
резониращите свойства на самата дървесина, времето от годи-
ната, когато напъпват или опадат листата, размера и дължината
на игличките при вечнозелените дървета, дори видовете птици,
които строят гнездата си на дърветата. Всички тези неща влияят
на начина, по който дървото посреща и реагира на вятъра и
Муй вярва, че може да идентифицира много дървета само по
шумоленето им.
Тя описва звука на кипариса като наподобяващ меките хар-
монии на арфата, високия бор с напълно оформени иглички
като изпълнен с екстаз кларинет, цъфналото ябълково дърво
като фриволния танц на удрящи се цимбали, дъба като гласа
на баритон, стройната топола, огъната от внезапен порив, като
колоратура.
Тя използва задния двор на хижата си за наблюдение на
силните ветрове, духащи през носа. Една част от това прос-
транство е окичено с вятърни звънци: дървени, стъклени, крис-
тални, пластмасови, метални. И те рядко остават смълчани. В
по-научен план Муй разполага оборудване за измервания на
вятъра. В горния край на двора се издигат мачти с различна ви-
сочина, съоръжени с разнообразни видове анемометри и прибо-
ри за замерване на вятърното налягане. Анализира резултатите