За честта на кралицата - Дейвид Уебър

Отдавна не бях чел витиевата и многопластова космическа опера написана в стил "Игрите на Вор" на Лоис Макмастър Бюджолд.
"За честта на кралицата" от Дейвид Уебър впечатлява не само с различните интриги и манипулативни действия, но и с научната си обоснованост. В крайна сметка всички знаем, че фантастиката е науката на утрешния ден. Ето защо лично за мен е много важно да открия в дадена книга достоверно описание на придвижването на космически кораби с надсветлинна скорост.
Разбира се острият и умозрителен диалог също не е за пренебрегване. Освен това разкрива отношението на героите към политиката като цяло:
"- Простете, сър - каза сковано тя. - Имах предвид, че политиците се интересуват повече от пари и бизнес империи, отколкото от истинската си работа."
Женските образи в книгата са реалистични и са пресъздадени филигранно със своите желания, въжделенеия и мечти.
В описанията на цели мигриращи раси със свои фанатични религии открих влияние на "Хиперион" от Дан Симънс, а също така в по-малка степен и на епоса "Дюн" от Франк Хърбърт.
Тъй като политиката е актуална тема нека се върнем на още едно изказване за нея:
"- Не ще да е само "мъничко", но... От друга страна аз не знам почти нищо за дипломацията. Опитът ми се изчерпва с местните политици, а знаете какви са те - гадняри от първия до последния."
За честта на кралицата, Дейвид Уебър
С тези многозначителни и всеобхватни думи авторът буквално убожда проблема с игла, или казано на латински - rem acu tetigisti.
Главната героиня капитан Хонър Харингтън е много силна, умна отдадена и смела жена. За съжаление на планетата Грейсън отношението към дамите е меко казано нетолерантно.
От друга страна всеки, който е чел разказа „Глупавата марсианка“ от Джон Уиндъм знае, че силното подценяване и прояваването на неуважение спрямо жените може да доведе до опасна, дори смъртоносна развръзка.
Космическите битки в книгата внушават страхопочитание:
"Няколко лъча изплющяха по страничния щит на "Давид". Той ги огъна и разгради, разкъсвайки фотоните им, а радиационното екраниране от вътрешната страна на клина отне още от силата им, но не достатъчно."
Достави ми удоволствие да чета за щурмоваци, крайцери, супердреднаути и разрушители. Съжалявам, че съм пропуснал първата част от поредицата за Хонър - "Гарнизон Василиск".
Бих желал да ви предложа и едно кратко изречение относно военната йерархия:
"А когато командващият офицер не е на кеф, подчинените му стъпват на пръсти."
Впрочем самото заглавие на книгата представлява умела игра на думи. Хонър на английски означава чест, а също така е и името на главната героиня.
Едно последно майсторско парче от хумора на Дейвид Уебър:
"- Най-добрият дуелист на света не се бои от втория най-добър, а от най-лошия дуелист на света, защото идиотът е непредвидим."

Купете "За честта на кралицата" на този адрес:
http://www.bard.bg/book/?id=1647