От години не бях чел хубав криминален роман. Имам почти всичко на Реймънд Чандлър и го считам за най-великия в този жанр. От друга страна трябва да отбележа, че "Клубът на биковете" от Кристофър Смит напомня сериозно на творбите на Джеймс Хадли Чейс и донякъде (в бруталните сцени) на произведенията на Мики Спилейн.
В този роман попаднах на изключително оригинално убийство. Жертвата умира публично, няма как да се посочи нападателят, а оръжията на престъплението са пред очите на всички.
Кристофър Смит е сериозен автор, който разкрива психологията на насилието извършвано от отрицателните герои:
"Но не това прикова Марти към прага. Той се вкамени заради надписа с кръв над леглото на Ууд и сега в почуда разсъждаваше над неразгадаемостта на човешката душа и черния мрак, който може да се стаи в нея."
В "Клубът на биковете" се разказва какво би мгъл да постигне луд и отчаян човек с много пари. Той е поставил своето отмъщение в култ и въпреки, че би могъл да наеме поне десетина убийци плаща само на двама. Които обаче са най-добрите в бранша.
И те започват черната си жътва по най-садистичния, безмилостен и същевременно делови начин:
"- Снощи единственото, което ми беше позволено да спомена за Ууд, бе, че главата и я няма на местопрестъплението и че ударът е нанесен професионално, каквото и да означава това, по дяволите. Има ли критерии за професионализъм при рязането на глави?"
От тази книга можем да научим доста за Уолстрийт. А също така, че прекаленото многото пари и власт понякога могат да премахнат абсолютно всякакви скрупули и задръжки. Изпитвам съжаление, че не съм чел "Пето авеню" от К. Смит, но се надявам скоро да поправя този пропуск.
Понеже описанията в една книга са нейните багри, моля прочетете долните редове и си помислете колко автори на криминални романи са способни да ги напишат:
"Беше като изтръгнал се от ада отломък.
Ръсещ огнени капки по стария мокет на стълбището, роялът се задържа за миг на най-горното стъпало, преди да се прекатури и да заподскача надолу. От него се разлетяха искри, а сградата се разтресе. Роялът набираше скорост. Това бе съпроводено с неописуемата какофония на хиляди едновременно изпълнявани ноти, късане на струни и разцепване на дърво. Тишината се разкъса от зловещ концерт, дирижиран от един луд."
Кристофър Смит ни превежда през кървав маратон, но в "Клубът на биковете" има поне няколко идеи, които изобщо не са свързани с насилието, а могат да се развият в самостоятелни книги. И това го прави вдъхновяващ писател.
Купете книгата тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1686
Няма коментари:
Публикуване на коментар