Тенарон - Лена Крун

Тенарон
Лена Крун
Илюстрации Инари Крун

Превод © Росица Цветанова
Художник © Николай Пекарев

ISBN 978-954-9688-56-6

144 стр.
Цена 12 лв.

Издателство Август 2013 г.
Очаквана дата на излизане 21 ноември 2013

Анотация

Кратка лирична епистоларна медитация върху живота, любовта и смъртта, книгата на Лена Крун е номинирана за престижната награда "Финландия".

Трийсетте писма са написани от жена, която пристига на бял кораб в Тенарон, чудноват град отвъд океана, и остава завинаги там.

Необикновените си преживявания тя споделя с приятеля си бръмбара Сечко, който я въвлича непринудено в сериозни философски разсъждения за раждането, безсмъртието и промяната в привидно повтарящите се неща от ежедневието.

Докато лятото преминава в есен и приближава неумолимата зима, тя почти се влюбва в съня и неговия близнак - смъртта.

Елегията от езикови мелодии омагьосва съзнанието ни, като смесва философска лирика и фантастика в неповторимия приказен стил на писателката.

За автора

Лена Крун е родена през 1947 година. Следва философия, психология и литература в Университета на Хелзинки и е писател на свободна практика.
Автор е на двадесет и пет книги, романи, разкази, детски приказки, стихотворения, есета и радиопиеси.
Сборникът й с разкази и есета Matemaattisia olentoja tai jaettuja unia [Математически същества или споделени сънища], получава наградата „Финландия“ (1992).
Част от творбите й са публикувани в нейния сайт:
www.kaapeli.fi/krohn/

Откъс от книгата:

Поляната и нектарните шарки
Първо писмо

Как да забравя пролетта, когато се разхождахме из Ботаническата градина на университета, след като и тук, в Тенарон има подобен парк – обширен и грижливо поддържан. Да можеше да го видиш, щеше да се смаеш, защото в него има много растения, непознати у нас, дори един вид, който цъфти под земята.
Но най-много ми харесва ливадата в съседство с градината, където растат само полски цветя: метличина, магарешки бодил, луличка, великденче.
И все пак ще сбъркаш, ако ги вземеш за обикновени полски цветя. Не, те са някакви хибриди, свръхестествено големи. Много от червените метличини достигат нашия ръст, а венчетата им са широки като човешки лица, видях и цветя, в които можеш да пристъпиш като в слънчева беседка.
Приятно ми е да си представям как един ден те водя тук, под магарешките бодили. Прелестните им съцветия са замрежени от мъхеста паяжина, която се ветрее нависоко – колкото короните на дърветата по крайбрежната алея.
Ще се насладиш на излета на поляната, ако в Тенарон е лято и можеш да виждаш цветята лице в лице.