Усмивка в полунощ - Сибин Майналовски

„Усмивка в полунощ“ – над 300 страници истинско забавление от Сибин Майналовски

Сибин Майналовски изобщо не е непознато име за българския читател. В началото на тази година излезе от печат първата му книга „Сянката“ – сборник с научнофантастични, фентъзи и хорър разказа. Книгата предизвика много спорове, особено сред женската читателска аудитория, тъй като, меко казано, несимпатията на автора към нежната половина от човечеството струи от всеки един ред на книжката. Любителите на ужасите, чистата фантастика и хумористичното фентъзи в стил Тери Пратчет обаче не пропуснаха да си я купят и да изредят куп положителни отзиви за нея в Интернет и в печатни издания.
Сега Майналовски решава да рискува и издава втора своя книга в рамките на по-малко от една календарна година. Според запознати с особеностите на жанра и неговите почитатели обаче сборникът „Усмивка в полунощ“ е сигурен и добре премерен ход, а не риск. В книжката (която между другото е цели 336 страници и струва само 12 лева – поредното доказателство, че качествена литература може да се печата, издава и продава на напълно допустими цени) е събран целият цикъл на автора, посветен на „Кръчма „Зелената котка“. Поредицата, която датира още от края на далечните вече 90-те години, отдавна се е превърнала в култ за любителите на класическо фентъзи, примесено с огромна доза брилянтна есеистика, мрачновати размисли, невероятно свеж хумор и още куп неща. Не си мислете обаче, че „Усмивка в полунощ“ е просто подборка на неща, излизали вече в Интернет и публикувани в други сборници. Майналовски ни е подготвил много приятна изненада – от общо 44-те (!!!) разказа в книгата единадесет не са виждали бял свят никъде преди. Именно това е допълнителният коз, на който роденият в Стара Загора автор разчита.
Какво очаква почитателите на жанра, когато разгърнат великолепната корица (която между другото е дело на легендата в бранша Петър Станимиров – Peter Stan; феновете на списание „Дъга“ и на кориците на Стивън Кинг и Дийн Кунц вероятно ще се сетят веднага за кого иде реч)? Сибин щедро е развихрил въображението си и ни залива с куп весели герои – магьосниците Тери Сторн, Джонатан Деветте Пръста и Били Зеленчука, групата български (!) магьосници, наричащи себе си „Клуб на Отчаяните Съпрузи“, палави сукуби (сексуални вампирки), инквизитори, дори Смъртта, която очевидно обича да се вози и на... метро. Всичко това е поднесено с много хумор, обилно гарнирано с авторови разсъждения, които ще ви накарат да се замислите над привидно ясните неща в живота... и много екшън, разбира се :)
Самият автор признава, че всеки един негов разказ е повлиян от истинска ситуация и цитира Пастернак „Книгата е късче димяща съвест“. Ние, след като прочетохме „Усмивка в полунощ“, се подписваме с две ръце под това изречение – няма друг по-лаконичен и по-точен начин да опишем въплътеното в хартия въображение на Майналовски.
Ще завършим с част от предговора, който самият Сибин е написал за следващата си книга, която по план би трябвало да излезе от печат догодина. Според нас след тези думи няма нужда от повече размисли:
„Не четете тази книга.
Сериозно, не я разгръщайте. Не вниквайте в думите, изреченията и разказите. Не търсете скритата болка, която кърви от всяка една буква. Не се опитвайте да проумеете колко разочарования съм изпитал през живота си, та да бъда принуден да излея тъгата си на всички тези над 300 обикновени листа хартия.
[…] В нея няма да намерите […] разкази, в които доброто да побеждава. Независимо от помията, с която женските списанийца и тв-каналчета ви промиват мозъците, доброто никога не побеждава. Принцът никога не получава принцесата, а е принуден да стои сам до края на живота си, гледайки как бездарията просперират. Светлината винаги се предава пред напора на Мрака. Дядо Коледа не съществува. Животът не е гланцов и не ухае на „Шанел“ №5.
[…] Ако обаче мислите със собствената си глава, […] ако обичате разкази, които назовават нещата с истинските им имена, ако обичате да четете за чужда болка, понеже това ви напомня, че не сте единствените, които са се разочаровали […] – заповядайте! Каня ви на разходка из душата си.
Да, знам, че там е доста мрачно. Но навремето там имаше и малко любов. Ако успеете да я зърнете, значи трудът ми не е бил напразен.“

Откъс от книгата:

Усмивка в полунощ

Разказът е награден и включен в сборника
с произведения от конкурса „Златен Кан 2012“ – "Изборът"


До полунощ оставаха броени часове. Въпреки че имах
достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъ-
щи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме
потискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре
познатия ми път.
Навън валеше красив пухкав сняг, който вече беше ус-
пял да покрие с няколкосантиметрова пелерина всичко на-
около. Малкото минувачи по улиците ме поглеждаха доста
озадачено, а някои и подозрително – самотен мъж с гарва-
новочерна коса и не по-светъл от нея плащ, който замислен
и отнесен върви през странно контрастиращото с белотата
си снежно вълшебство... Мда, гледката отстрани вероятно
беше необичайна, но на мен не ми пукаше кой знае колко.
Така или иначе всичките зяпачи след минута-две нямаше
да си спомнят нищо за мен – бях се погрижил за това.
Вятърът се усилваше. Вдигнах качулката, за да предпазя
поне малко очите си. За това, че мога да премръзна до кос-
ти, не се притеснявах ни най-малко: когато стигнех в „Зеле-
ната котка“, щях да се сгрея за броени секунди. А и в крайна
сметка за един Черен маг отвратителното време, лошото
настроение и провалената любов са най-сладки, както оби-
чаше да казва учителят ми.
О, знам, че ако спра някого от вас на улицата и се пред-
ставя „Приятно ми е, Тери Сторн, Тъмен маг“, най-вероятно
ще ми се изсмеете в очите. Нашето прогнило, отчуждено,
невярващо и в себе си американско общество не може да
проумее, че в доминираното от компютри трето хилядоле-
тие може да има и място за хора като мен.