понеделник, 16 декември 2013 г.

Рецензия на "Джинджифиловата къща" от Карин Герхардсен


Джинджифиловата къща донякъде ми напомни на филма "Седем". Само че в тази книга е отделено доста място на насилието, което са способни да извършат децата. И какви травми може да нанесе на тормозените от тях връстници. Особено ако са вече в зряла възраст и пораженията в психиката им са останали и са се увеличили.
Предполагам, че всеки от нас познава поне един човек, който не си е прекарвал особено весело в забавачката или в училище. Имал е съученик, сериозно притесняван от другарчетата му, докато не е започнал да се занимава усърдно с бокс; с течение на времето той пораства и се превръща в абсолютен гадняр; тормози или бие ежедневно жена си и детето си; никой не желае да разговаря с него и затова му се налага да си купува приятели като им предлага подаръци, почерпки или им дава пари в брой.
Бих желал да ви представя няколко реда от безкомпромисния и прям стил на Карин Герхардсен:
"- Не говори така. Понякога децата са особено жестоки. Моето мнение е, че децата са зли, докато родителите не изтръгнат лошотията в тях. Това се постига с възпитание - отсече Санден убедено."
Някой убива мъже и жени, които са навършили 44 години. Премахва ги по особено жестоки способи. Тук изниква въпроса предизвикан от книгата "Умирай трудно" - какво ли му минава на човек през ума, когато унищожава себеподобните си?
По следите на престъпника е следователят Кони Хьоберг. Постепенно той успява да открие какво е общото между убитите. Но убиецът все още е неуловим. Дори е трудно да се установи дали извергът е мъж или жена.
Тук бих желал да вметна случка от книгата, която ми направи впечатление. Полицайката Петра отива с партньора си в заведение да пият бира след работа. Колегата и си тръгва, а непознат мъж и предлага да изконсумират по няколко чаши вино. След като приключват, непознатият вика такси на Петра и понеже е замаяна и е на високи токово я придружава до колата.
Полицайката се събужда без ясни спомени в четири без петнайсет сутринта. Установява, че се намира в непознат дом и я болят корема и дупето...
Както виждате авторката умее да пише доста реалистично и дръзко.
Интересно е също така, че манталитетът на хората според мястото, което обитават е един и същ. Независимо за коя държава става въпрос:
"...изпитваше благодарност, че най-после е напуснал тесногръдието на дивата провинция, за да се потопи в анонимността на големия град."
Джинджифиловата къща, Карин Герхардсен

Купете книгата тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1712
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...