Светът е отровен и почти необитаем. Цялата цивилизация е в руини. Сред останките и отровите на унищожената планета съществува силоз. 144 етажен свят със собствено общество. То живее по своите закони и обичаи, внушаващи сигурност и бъдеще, и възникнали в продължение на поколения.
Но липсата на шериф Холстън се чувства. Той е изпълнявал съвестно задълженията си години наред. Желанието на Холстън да излезе навън отключва събития, водещи до невероятни интриги, чиято единствена цел е да скрият тайна на няколко стотин години.
Събитията създават герои:
"Той се завъртя, оглеждайки хоризонта и главата му се замая от гледката на толкова зелено."
Но също така сътворяват и злодеи:
"През живота си беше наблюдавал повече от десетина почиствания и неизменно се наслаждаваше на този първи пирует."
Всичко това е изобразено така, че читателят от първите страници до самия край е съпричастен към героите и всички техни премеждия.
Най-въздействащо написаният постапокалиптичен роман, на който съм попадал в последно време.
Невъзможно е да не си зададеш въпроса:
Какво ли би могъл да създаде авторът ако неговия свят бе не бункер от 144 етажа, а цяла една планета?
Няма коментари:
Публикуване на коментар