четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Рецензия на "Спиращият войната" от Брандън Сандърсън


Да се измисли нов и оригинален магически механизъм в жанра фентъзи е точно толкова трудно, колкото да се сътвори непозната досега академична хипотеза и да се вплете като главна концепция в научнофантастичен роман. Не бях попадал на толкова автентични, своеобразни и самобитни вълшебства от много години - по-точно откакто прочетох "Залезът на Земята" от Джек Ванс.
Допълнително удоволствие ми достави факта, че стилът на Брандън Сандърсън е чист, изискан, елегантен и изтънчен. Цветен. Както примерно на първата дама в жанра меч и магия Урсула Ле Гуин, или на нейната подгласничка Андре Нортън.
В "Спиращият войната" назрява сблъсък между две кралства - Халандрен и Идрис. Халандрен е по-мощният доминион. За да се предотврати войната от Идрис са длъжни да изпратят принцеса, която да се омъжи за Бога крал Сузеброн.
Вместо Вивена за булка е определена по-малката и сестра Сири и тя заминава пълна с опасения от предстоящия и семеен живот с неимоверно могъщо, опасно и непредсказуемо същество.
Образът на Бога крал е изваян с автентично и неподправено майсторство от автора. Сузеброн неминуемо предизвиква симпатия, жал и състрадание. Оказва се, че въпреки слуховете за него, той е създание пълно с доброта и невинност и е осакатен поради простата причина, че е прекалено могъщ.
Другият герой, който много ми хареса е Стенимар Лайтсонг Храбрият - богът на героите. Той е персонажът, който най-често прави мъдри изказвания в книгата. Освен това не одобрява каквито и да е правила. Той е циничен, присмехулен и обаятелен, и умело съчетава всички качества на бог и простосмъртен:
"Но (Лайтсонг) беше открил, че въображемите неща често се оказват единствено съществените в човешкия живот."
Дълбоко впечатление ми направиха хумористичните диалози между принцеса Вивена и наемниците Дент и Тонк Фах. Тук почувствах влиянието на колоси в приказната фантастика като Тери Пратчет и Бари Хюгарт. С течение на времето обаче общуването между принцесата и наемниците става по обтегнато, както и отношенията им.
Магьосническата система в книгата се основава на Дъх, Цвят и Заповеди. Много е приятно, че в края на романа има Таблица на Извисяванията в Тайното изкуство. По този начин абсолютно всички читатели лесно ще разберат цялостната концепция на вълшебствата.
Впрочем Цветовете са едно от главните неща в книгата. Те са основа и на благословиите и на клетвите.
В жанра фентъзи не е рядкост да се срещнат мечове, които говорят. Бих отбелязал сабята Кринг от "Цветът на магията" и пародията на Екскалибур от "Донеси ми главата на принца".
В "Спиращият войната" също има специален меч. Нарича се Нощна кръв. Негов притежател е герой на име Вашер (понякога го наричат Таксилиан, а има и други имена). Мечът и неговият носител могат да разговарят помежду си. Те са опасна комбинация. На няколко пъти има опити Нощна кръв да бъде откраднат. Не привършват добре за крадците. Всъщност Вашер може нарочно да остави меча си на място, където има врагове. И тогава следват реки от кръв.
Време е да кажа нещо и за двата малки недостатъка на тази книга. Според мен можеше да е с около сто страници по-къса. Също така ми се стори, че прекалено многото и дълги описания на дворцовия живот в Халандрен донякъде забавят действието и динамиката.
От друга страна в този роман има наистина много красиви думи, подредени по мъдър и лаконичен начин:
"Щом едно немрящо чудовище можеше да е герой, то и една благочестива принцеса можеше да извърши светотатство."
Купете "Спиращият войната" тук;
http://www.bard.bg/book/?id=1745
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...