Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

вторник, 11 март 2014 г.

Стокхолмската октава - Карън Енгелман


Книгата

Стокхолм 1789 г. Вятърът на Френската революция вилнее над цяла Европа. Политически и социални интриги се преплитат с посредничеството на мистична октава от карти. Съдбата на един човек е ключът към националната участ на Швеция през XVIII век при управлението на крал Густав III. Нашумелият исторически трилър на Карън Енгелман ни пренася в пъстроцветен скандинавски свят на заговори и магии, окултизъм, масонство, мистериозни предсказания и романтика.
Карън Енгелман е американска дизайнерка, която е живяла девет години в Швеция. Дебютният ѝ роман „Стокхолмската октава“ вече е преведен на четиринайсет езика.
„Интелектуалната игра на Енгелман с математиката на властта и любовта е неустоима.“
O Magazine

Авторът

Карън Енгелман е родена и отгледана в Айова, специализира в областта на визуалните изкуства. Стокхолмската октава е нейният дебютен роман.

Карън Енгелман - „Стокхолмската октава“

Стокхолм често е наричан Северната Венеция, и то напълно основателно. Пътешествениците твърдят, че в своето величие, многообразие и загадъчност той по нищо не отстъпва на южната си посестрима. В ледените води на езерото Меларен и в плетеницата от канали на Балтийско море се отразяват както грандиозни палати, така и схлупени къщурки със сламени покриви, изящни мостове и хвърковати лодки, непрестанно сновящи между четиринайсетте острова, върху които се издига градът. Ала този сияен архипелаг не води към слънчевата облагородена земя на Италия, а е заобиколен от гъсти гори, мрачно царство на вълци и диви зверове, отвъд които се простират изостаналата провинция и грубият селски живот, властващ извън очертанията на Стокхолм. При все това, в края на последното десетилетие на века, в последните години от просветеното управление на крал Густав ІІІ, аз рядко се замислях за провинцията и оскъдното, едва изкарващо прехраната си население във вътрешността. Градът ми предлагаше всичко, от което имах нужда, и животът ми се струваше пълен с възможности.
Вярно, че на пръв поглед времената не бяха много добри. В повечето къщи все още се отглеждаха домашни животни, сламените покриви течаха и човек не можеше да пропусне белезите от шарката, охтичавата кашлица и хилядите други следи от гнетящите местните жители болести. Камбаните биеха на умряло час по час, тъй като в Стокхолм смъртта се чувстваше у дома си повече, отколкото във всеки друг европейски град. Вонята на отходните ями, примесена с мирис на гнилоч и немити тела, тегнеше във въздуха. На този мрачен фон обаче се мяркаше светлосиньо копринено палто, избродирано с жълти птички, чуваха се шумолене на тафтена рокля и стихове на френски, долавяше се аромат на розова вода и одеколон, разнасян от лекия ветрец наред с музиката на Бах, Белман и Краус: истинските постижения на епохата на Густав. И аз си мечтаех тази златна епоха никога да не свършва.

Няма коментари:

Популярни публикации