неделя, 16 март 2014 г.

Рецензия на "Лабиринтът: Невъзможно бягство" от Джеймс Дашнър


Авторът на тази книга ни предлага един мрачен вариант на приказката за Питър Пан. Представете си място наречено Езерото. Там живеят няколко десетки момчета в юношеска възраст. Тийнейджърите си имат специфичен жаргон, който от една страна е хумористичен, но в началото е почти неразбираем за новопристигналият Томас. "Сбръчканяк, зеленяк и изтърсак" са думи с не особено ласкателно значение. Блюстител, бегач, помияр, трошидърво, торбаланко и лехар пък обозначават различните професии.
Джеймс Дашнър по оригинален и майсторски начин е изградил един специфичен, но не и привлекателен свят. Героите в него правят всичко възможно да оцеляват и дори се опитват да картографират непознатото и страшното. А безспорно най-ужасното нещо, което граничи с Езерото, това е Лабиринтът. В неговото описание почувствах влияние от "Пикник край пътя" на А и Б. Стругацки.
По много интересен и меродавен начин авторът е пресъздал отношенията между момчетата и създадената между тях йерархия. Новакът Томас е с частична амнезия, както всички останали и му се налага често да чува думи като "изтърсак" и "зеленяк". С течение на времето обаче главният герой доказва, че е по-смел, по бърз и по-решителен от всички останали.
Полумеханичната фауна в Лабиринта е изрисувана от автора, така че изглежда едновременно мистериозна и отблъскваща:
"Сега обаче се потвърди: червената светлинка от очите хвърляше призрачно сияние върху телцето и там, сякаш с кръв, бе изписана думата:
ЗЛО"
По мое лично мнение при описанието на най-ужасните чудовища в книгата, наречени скръбници, авторът е бил повлиян от разказа "Сфероидът" на Артър Порджис. Впрочем те внасят допълнителен терор със способността си не само да убиват, ами да влияят и психически.
В романа има много приключения и действие, които ще допаднат на читателите. Несъмнено една от сцените внушаващи най-голямо страхопочитание е, когато всички обитатели на Езерото влизат в битка въоръжени с най-прости и смешни оръжия срещу неимоверно превъзхождащи ги противници.
Единственият женски образ в романа е този на Тереза. Тя има специална връзка с Томас. Впрочем имената Томас, Алби, Нют и Чък са доста показателни за всеки с интерес към науката.
Чувствата на главния герой са описани от автора по един наистина автентичен начин:
"Томас се разтревожи, че Миньо може да направи нещо безрасъдно. От друга страна, нямаше нищо против да я удари в лицето."
Този роман е една постапокалиптична антиутопия наситена с действие. Само след няколко месеца по кината ще излезе едноименния филм, сценарист на който е самия автор Джеймс Дашнър.

Купете "Лабиринтът: Невъзможно бягство" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1741
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...