сряда, 30 април 2014 г.

Рецензия на "Знакът на Атина" от Рик Риърдън


Според моите скромни наблюдения комичното, пародийно фентъзи вече се е обособило като поджанр на приказната фантастика. Неговите творби ни забавляват наистина добре по един своеобразен начин. Към този поджанр бих причислил някои творби на К. Буличов (Недостойния богатир), произведенията на Пратчет за Светът на диска, книгите на Р. Зелазни и Р. Шекли за Аззи Елвул, а в последно време и поредицата "Героите на Олимп". Впрочем стилът на Рик Риърдън може да се определи (на жаргон) като един весел и нескончаем пиниз:
"- Човек,извинявай за мълнията. Не съм искал да те тресна.
- Не ми е за първи път. Сестра ти ме цъфна навремето в лагера."
Арго 2 е летящ бронзов кораб. Управлява се с джойстик от нинтендо. Той е транспортно средство на главните герои в книгата, но също така е доста добре въоръжен. По време на преговори обаче е оставен само на контрола на
Лио Валдес, който е обсебен от ейдолон и открива огън по Нов Рим. Героите успяват да избягат, но римляните започват да ги преследват.
В романа има четири сюжетни линии. Отношенията между Пърси Джаксън и Анабет са демонстрирани по един наистина приятен и реалистичен начин. Впрочем в книгата пише доста за Анабет - тя е умна, забавна, умее да крие чувствата си и обича Пърси по един безусловен начин.
Седмината полубогове трябва да обединят усилията си за да победят гигантите и Гея. Въпреки, че на корицата можете да видите Пърси и Джейсън (обладани от ейдолони) да се бият, всеки възседнал своя вълшебен кон, Пайпър намира начин да ги спре преди да си нанесат сериозни наранявания.
Рик Риърдън демонстрира изключително еницклопедични познания в гръцката и римската митологии. Също така усетих влияние на незабравимия Бари Хюгарт не само по отношение на пророчеството в рими, но и в цялостната леко иронична постройка на романа. Авторът е съумял да направи един добър коктейл между древни и съвременни култури, и освен това да изобрази достоверно противоречивото поведение на тийнейджърите.
Направи ми добро впечатление и хубавия превод на Александър Драганов, който умело и на място е употребил разговорни думи като въргал и мутри; също така в бележки под линия обяснява защо е превел едно или друго слово по различен от общоприетия начин.
Най-забавен за мен и същевременно най-безпардонен е образът на тренер Хедж. Хареса ми и кинжала на Пайпър - едновременно оръжие и средство за провиждане.
Впрочем дори второстепенните герои в книгата са колоритни и невероятно забавни за читателя.
Франк е син на Марс, полубог, който може да се превръща в дракон, невестулка, златна рибка или игуана, особено ако трябва да се измъкне от китайски капан.
Нарцис е младеж, който се оглежда в парче небесен бронз на дъното на езеро и е заобиколен от нимфи-фенки. Те го снимат за клипчета в YouTube, искат целувки, а също така и автографи.
Не ми допадна това, че Херкулес е изобразен по-скоро като антигерой.
Арахна е сравнена много хумористично със Спайдърмен.
Между другото авторът може да направи едно най-обикновено описание да звучи забавно.
"Столовете бяха меки, с подвижна облегалка, предлагаха масаж и имаха слушалки за музика и поставки за напитки и мечове - всичко, от което един герой имаше нужда."
Книга 3 от поредицата "Героите на Олимп" е най-хумористичното фентъзи, което съм чел през тази година.

Купете "Знакът на Атина" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/geroite-na-olimp-259/3-znakat-na-atina-1731.html
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...