четвъртък, 8 май 2014 г.

Полулош - Сали Грийн


Анотация
Какво е да си полулош? Немного лош? Наполовина лош? А другата половина тогава каква е? И откъде идва лошотията? По гените ли се предава от баща на син? Натан, син на най-издирвания черен магьосник в Европа, прочул се с кървавите си безчинства и невероятните умения (сред които да се превръща в хищен звяр и да лети), не изглежда много склонен да поеме по стъпките на печално известните си предци. Още повече че майка му е от Белите, другият клон на извечно враждуващите магьоснически страни. Изоставен от едните и отхвърлян от другите заради смесения си произход, Натан трябва сам да се оправя в живота, който му сервира изпитание след изпитание, а в промеждутъците (обикновено когато го пленят и го хвърлят окован в клетка) си блъска главата (стига да не въздиша по възлюбената си и недостижима Аналис) върху сложни уравнения от следния тип: ако 1⁄2 лош е равно на 1⁄2 добър и съкратим дробите, както се учи в училище, какво излиза, че лош е равно на добър?!
В дебютния си, страшно увлекателен, роман Сали Грийн забърква смайваща смесица от приключения, магии и вълшебства (най-силното от които май ще се окаже любовта, но това ще стане в следващите две части от трилогията) по пътя на съзряването на едно необикновено момче в съвременния свят.

Автор
Сали Грийн живее със семейството си в Северозападна Англия. През 2010 г. открива любовта си към писането и вече нищо не е в състояние да обуздае въображението й. „Полулош“ е нейният зашеметяващ дебютен роман.

Сали Грийн - „Полулош“

Вдигам се на пръсти. Снимката е на масичката в антрето, трудно я стигам. Протягам се и пръстите ми докосват рамката. Тежка е и пада на пода с трясък.
Затаявам дъх. Никой не идва.
Вземам я внимателно. Стъклото е здраво. Свивам се под масата и облягам гръб на стената.
Майка ми е красива. Снимката е от сватбата й. Присвила е очи, косата й блести от слънчевите лъчи, с бяла рокля е, държи букет от бели цветя. До нея е съпругът й. И той е красив, усмихва се. Закривам лицето му.
Не знам колко време оставам там. Обичам да гледам мама.
Появява се Джесика. Забравил съм да се ослушвам за нея.
Сграбчва рамката.
Не я пускам. Държа я здраво. С всичка сила.
Но ръцете ми са потни.
А и Джесика е много по-голяма от мен. Дърпа я нагоре, кара ме да се изправя, рамката се изплъзва от пръстите ми. Тя я вдига високо и замахва, ръбът на рамката раздира бузата ми.
– Да не си я пипнал отново!

Джесика и първото известие
Седнал съм в леглото, а Джесика ми разказва:
– Мама попита: „Защо сте дошли? Да го отведете ли?“. Застаналата на прага млада жена отговори: „Не. Как щяло?! И през ум не би ни минало“. Изглежда сериозна, нахъсана да си свърши добре работата, но явно е наивна.
Прекъсвам я.
– Какво означава „наивна“?
– Смотана. Глупава. Задръстена. Като теб. Схвана ли?
Кимам.
– Добре, слушай тогава. Наивната млада жена казва: „Обикаляме всички Бели в Англия, за да ги известим за новите правила и да им помогнем да попълнят формулярите“. Усмихва се. Стоящият зад нея Ловец не се усмихва. Облечен е в черно като всички Ловци. Той е внушителен, висок и силен.
– Мама усмихва ли се?
– Не. След като ти се роди, мама престана да се усмихва. Та тя не отговори и жената от Съвета свъси вежди загрижено. „Получили сте известието, нали? Важно е.“ Разлисти нещата в папката си и извади едно писмо.
Джесика разтваря сгънатия лист в ръцете си. Хартията е дебела, дълбоките сгъвки образуват формата на кръст. Тя го държи внимателно, все едно е някаква скъпоценност. Прочита на глас:

Известие за решение на Съвета на Белите вещици и магьосници в Англия, Шотландия и Уелс

С оглед на мерките за подобряване на сигурността на Белите, Съветът реши да изготви регистър на всички вещици и магьосници във Великобритания.
Всяко лице ще бъде обозначено, както следва: Бял (Б); Черен (Ч); Безцветен (БЦВ). Децата от смесени бракове ще бъдат класифицирани по следния начин: 1/2Б/1/2Ч (единият родител Бял, а другият – Черен); 1/2Б/1/2 БЦВ (единият родител Бял, а другият – Безцветен); и 1/2Ч/1/2 БЦВ (единият родител Черен, а другият – Безцветен).
На първо място е обозначена принадлежността на майката, а на второ – на бащата. Това обозначение ще е в сила, докато не се присъди окончателна принадлежност на лицето (Б, Ч, БЦВ), което трябва да стане най-късно до навършване на шестнайсет години.
– Знаеш ли какво означава това? – пита Джесика.
Поклащам глава.
– Означава, че ти си мелез. Нечистокръвен. Обозначен си като Ч, Черен.
– Баба казва, че съм Бял.
– Ще ти се!
– Наистина казва, че съм наполовина Бял!
– Ти си наполовина Черен.
После Джесика продължава с историята:
– След като жената прочете известието, мама не каза нищо. Влезе вътре, като остави вратата отворена. Жената и Ловецът я последваха. Събрахме се в хола. Мама седна на фотьойла пред камината. Огънят обаче още не бе запален. Дебора и Аран, които си играеха на пода, се настаниха от двете й страни на облегалките на фотьойла.
– А ти къде си?
– Стоя права до нея.
Представям си Джесика, скръстила е ръце, краката й са изпънати с долепени пети.
– Ловецът застава край вратата. Жената с папката сяда на ръба на другия фотьойл, подпира папката на събраните си колене, в ръката държи химикалка. Казва на мама: „Ще е по-лесно и по-бързо аз да попълня формуляра, а вие само да го подпишете“. След това пита:
„Кой е главата на семейството?“.
– Аз – прошепва мама.
Жената я моли да каже името си. Кора Бърн, отвръща мама. Бяла вещица. Дъщеря на Елси Ашуърт и Дейвид Ашуърт. И двамата Бели.
Жената пита колко деца има. Мама отговаря:
– Джесика, на осем години. Дебора, на пет. Аран, на две.
– Кой е баща им?
– Дийн Бърн. Бял магьосник. Член на Съвета.
– Къде е той?
– Мъртъв е.
– Простете... – извинява се жената. – А бебето? То къде е?
– Ето го тук – отвръща мама. – В чекмеджето.
Джесика се обръща към мен и обяснява:
– След раждането на Аран мама и татко не искаха повече деца. Раздадоха креватчето, проходилката и всички други бебешки неща. Затова нежеланото бебе спи на една възглавница в чекмедже и е облечено в стари, овехтели дрешки на Аран. Никой не му купува играчки и подаръци, защото всички знаят, че е нежелано. Никой не носи цветя и шоколадови бонбони на мама, защото е всеизвестно, че тя не го е искала. Никой не би искал такова бебе. След раждането мама получи само една картичка.
Замълчава.
– Искаш ли да знаеш какво пишеше в нея?
Поклащам глава.
– Пишеше: „Убий го!“.
Захапвам ръката си, не се разплаквам.
– Жената пристъпва към бебето в чекмеджето, Ловецът също се приближава, защото и той иска да види това странно нежелано създание. Дори и когато спи, бебето е ужасно грозно, с дребно телце, груба кожа и рехава черна косица.
– Има ли си вече име? – пита посетителката.
– Натан.
Джесика изговаря името ми като проклятие.
– А кой е баща му?
Мама не отговаря. Не може да се насили да произнесе ужасното име. Но от пръв поглед си личи, че бащата на това отвратително създание е убиец.
– Може би ще е по-лесно да напишете името на бащата – предлага жената.
Подава папката на мама. Мама се разплаква. Не може да напише името. Името на най-злия Черен магьосник.
Отвътре ми напира да изкрещя: „Маркус“. Искам да изрека името му, но ме е страх. Ужасно ме е страх.
Джесика си поема дъх и продължава:
– Жената отива отново да погледне спящото бебе, протяга ръка да го докосне…
– Недей! – обажда се Ловецът.
Макар че Ловците от нищо не ги е страх, те винаги са нащрек, когато наоколо има черна магия.
– Та той е още бебе – отвръща тя и погалва голата ръчичка с пръст.
Бебето се размърдва и отваря очи.
– О, божичко! – възкликва жената и отстъпва.
Дава си сметка, че не е бивало да докосва това гадно създание, и отива в банята да се измие.
Джесика протяга ръка към мен, после се отдръпва.
– Гнус ме е да пипна такава гадост.

Баща ми
Стоя пред огледалото в банята и се взирам в лицето си. Изобщо не приличам на мама, нито пък на Аран.
Кожата ми е по-тъмна от тяхната, по-смугла, косата ми е гарвановочерна, но голямата разлика е в черните ми очи.
Не познавам баща си, никога не съм го виждал. Но знам, че съм наследил очите от него.

Самоубийството на мама
Джесика вдига снимката високо и замахва, ръбът раздира бузата ми.
– Да не си я пипнал отново!
Не помръдвам.
– Чуваш ли?
По ръба на рамката има кръв.
– Тя е мъртва заради теб!
Облягам се на стената.
Джесика продължава да крещи:
– Самоуби се заради теб!

Второто известие
Вали като из ведро. От няколко дни не е спирало и накрая ми дотегна да стоя сам в гората. Затова сега съм седнал на масата в кухнята и рисувам. Баба се мотае наоколо. Тя е стара и съсухрена, с изтъняла, почти прозрачна кожа, слаба и изправена. Облича се в плисирани карирани поли и носи гумени ботуши или високи обувки. По цял ден е в кухнята, а там подът винаги е кален. Макар че вън вали, вратата е отворена. Една кокошка влиза да потърси подслон, но на баба такива не й минават, избутва я нежно с ботуша обратно навън и затваря вратата.
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...