Оригинално е хрумването на авторката да развие идеятя, че и след третата, и след четвъртата световна война човечеството пак ще се дели на бедни и богати, на касти, които не се определят от умствените качества на индивида, а по рождение е избрана неговата съдба.
Особено фрапиращо е това в новата държава Илеа, в каквато е превърната Америка след Китайската окупация.
Всъщност сюжетните линии се преплитат от сложните човешки взаимоотношения, от стремежът и възможността момичета от по-долна каста да спечелят сърцето на принца, а след това да станат принцеси. Именно тук е най-сложният възел, кое е по-съблазнително - короната или принцът.
От трийсет и пет момичета остават шест, от тях само Марли избира мъж, който обича и заради когото е наказана жестоко. Другите пет момичета се надяват да победят, но нито една от тях не е искрено влюбена в Максън. Дори и Америка, която съзнава, че Аспен истински я обича, до последно не може да избере: стражът или принца.
Явно е, че материалното благополучие е определящо, защото колкото и Америка да се преструва, че се двоуми, все пак е готова да стане принцеса; въпреки, че се убеждава колко зависим е Максън от своя баща. Интересно е, че бъдещите принцеси трябва да се явяват на изпити, на конкурси, но всяка от тях трябва да се съобразява със законите на управляващите, а не да действа според личното си мнение и желание. А тези закони съвсем не са приемливи за цялото общество, защото и кръвожадният Юг и по-умереният Север непрекъснато се бунтуват. Кралското семейство е принудено да се крие в предварително подготвени скривалища.
Не е чудно, че има бунтуващи се срещу това кастово разделение, но и досега не е измислен обществен строй за пълно равенство. Не само изравняването по права и благополучие, но дори и издигането в йерархичната стълба пак се постига с протекциите от по-висшестоящите в кастово отношение. Самочувствието на някои момичета също се определя от това дали са двойки, петици или осмици.
Най-големи симпатии заслужава Аспен, който искрено обича Америка, но е готов да я отстъпи на Максън. Защото иска да е щастлива, не желае да я вижда наранена. По-особено внимание заслужава кралят, който бичува дори собствения си син, за да го научи да мисли държавнически. Вярно, че не всеки е роден да управлява и за да стане крал, може би Максън си заслужава да отнесе няколко порции бой. От друга страна пък защо непременно синът на монарха трябва да стане крал, ако има много по-способни хора от него. Авторката успява да ни убеди, че и след десетата световна война хората пак ще живеят в неравенство и разделени на касти.
Купете "Елитът" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/antiutopii-278/izborat-357/2-elitat-2158.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар