Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

събота, 14 юни 2014 г.

Нагоре по стълбата, която води надолу - Бел Кауфман


„Нагоре по стълбата, която води надолу” трябва непременно да бъде прочетена от всеки, който се интересува от обучение или възпитание на деца”
New York Times

“Несъмнено най-прочутият американски училищен роман”

Time
„Изключително правдив и полезен портрет на учителското ежедневие, който е все така актуален и днес”
Life

Култовата книга на Бел Кауфман „Нагоре по стълбата, която води надолу” е претърпяла безброй издания, успешно е екранизирана и е обичана от читателите по цял свят. Това е историята на една млада идеалистка, тръгнала по нелекия път на учителя, чиято вродена дарба да вдъхновява и разбира проблемните ученици успява да надделее над административния хаос, липсата на елементарни условия за обучение и незаинтересоваността на децата. Написано първоначално като къс разказ (само три и половина страници), това произведение по-късно е наречено от списание „Тайм": „Най-популярният американски училищен роман.”

Когато Силвия Барет пристига в гимназия “Калвин Кулидж”, току що дипломирала се от колежа „Хънтър“, тя няма търпение да се заеме със своята мисия - вдъхновяване на младите умове. Вместо това се сблъсква със счупени прозорци, липса на училищни пособия, ученици, които предпочитат да са навсякъде другаде, но не и в класната стая и задушаваща бюрокрация, която прави работата й все по-трудна с всеки изминал ден.
Разказана чрез забавна вътрешноучилищна кореспонденция, ученически бележки, извадени от боклука и препоръки от специалната Кутия за предложения, „Нагоре по стълбата, която води надолу” е изключително правдива и вдъхновяваща хроника на американската държавна образователна система, която се крепи основно благодарение на учителите, чието призвание е да преподават и на изгубените ученици, които жадуват да бъдат спасени – хроника, която звучи напълно актуално и уместно и за България в началото на ХХІ век.

Разказът за младата идеалистка, тръгнала по тежкия път на учителя, за сблъсъка й с бездушието и бюрокрацията, за мъчителните й опити да докосне сърцата на своите проблемни, самотни и обезверени ученици, за победата на обичта и вярата във вечните човешки ценности, буди смях и трогва до сълзи вече не едно поколение.

Самата Бел Кауфман заявява: „Силвия Барет все още съществува – не само между кориците на тази книга, но и другаде, къде ли не, в селски училища и в класните стаи в големите градове, навсякъде, където има деца. Тя стои там, чете списъка, а новите ученици застават на прага и подвикват: „Здрасти, даскалке!“


Цитати от “Нагоре по стълбата, която води надолу”:

“Разбира се, погледната отстрани, тази професия изглежда лека – от 9 до 15 ч., петдневна работна седмица, два месеца платен отпуск през лятната ваканция, всички официални празници, почит и уважение. Моята майка например има приятната представа, че работният ми ден се състои от снизходително кимане на глава сред шумолене на колосани реверанси и хор от почтителни гласове, които ми пожелават „добро утро“.

“- Здрасти, даскалке!
- Глей я, бе! Учителка, а?
- Коя е?
- Това ли е 304-а? Вие ли сте мистър Баринджър?
- Не, аз съм мис Барет.
- Трябва да съм при мистър Баринджър.
- Аз съм мис Барет.
- Вие сте учителката, а? Такава млада.
- Я, тя била готина, бе! Ей, даскалке, може ли да бъда във вашия клас, а?
- Моля, не задръствайте входа! Влезте, моля!
- Добър ден, мис Барнет.
- Мис Барет. Името ми е написано на черната дъска. Добро утро.
- Как пък не! Дама за класна?
- Даскалке, искате ли да му ударя един?
- Час на класния ли имаме?
- Да. Седнете, моля.
- Аз не съм от този клас.
- Целия срок ли ще останете? Постоянна ли сте или зам.?
- Няма достатъчно столове!
- Седнете, където намерите.
- Ей, де да седнем?
- Това ли е 309-а?
- Някой ми дигна пропуска. Може ли да получа един?
- Как се казвате?
- Името ми е на дъската.
- Не разбирам почерка ви.”

За автора:
Внучка на именития писател Шалом Алейхем (автор на популярния бродуейски мюзикъл „Цигулар на покрива”), Бел Кауфман, родена в Берлин, живяла в Одеса и емигрирала в САЩ с родителите си на дванайсетгодишна възраст, започва да публикува свои разкази още през 1940-та година. Първият й разказ, „Тигрицата", е посрещнат от критиката изключително добре.
Впоследствие тя става известна по цял свят като автор с книгата си „Нагоре по стълбата, която води надолу”, издадена през 1965 година. Шестдесет и четири поредни седмици романът е бестселър в САЩ, пет месеца от които е под номер едно в класациите за най-продавани книги. Преведена на шестнадесет езика, продадена в над шест милиона копия в цял свят, книгата и до днес е изключително актуална и вълнува сърцата.

Няма коментари:

Популярни публикации