вторник, 22 юли 2014 г.

Рецензия на „Войната на буквите“ от Людмила Филипова


В настоящите години, когато все повече от младите българи отиват в чужбина и децата на някои от тях дори не научават български език, когато в България остават възрастните, а те бавно умират, 90 процента от нас си задават въпроса:
"Умира ли България, ще изчезне ли българският език?"
Със своята книга Людмила Филипова отговаря, че народ, който с много дух и кръв е изградил своята родина, който е вписал своята азбука по скали, по камъни и дървета, не умира, не изчезва. Българската държава като птицата Феникс се възражда от пепелта, заживява, разцъфтява. Когато четях „Войната на буквите“ изпитвах възхищение и гордост от делата на нашите прадеди. Преклонение трябва да ни изпълва от волята и прозренията на Борис и Симеон, които са не само царе на България, но предопределят нейното бъдеще и оцеляване, убедени, че само собствена писменост ще съхрани българския народ. Че каквито и превратности да настъпят държавата ще се възроди, защото родните букви са кръвта и духът на един народ. Каква саможертва се иска от Борис I, който ослепява собствения си син, за да прогледне духовно народът?! Какъв ум е притежавал Симеон, за да изпрати сина си да учи в Магнаурската школа, не само за да изучи гръцките науки, но и за да усвои характера, маниерите, хитростите на най-опасния враг на България?!
Не само умът и волята на царете, но и хиляди обикновени българи и славяни се включват саможертвено да запазят и разпространяват славянобългарската азбука, срещу която се възправя не само триезичната ерес, но и Ромейската държава, и католическата империя и немското духовенство.
Над всички защитници на българската азбука се възправя образът на княз Баян, който жертва любовта си, разкоша, в който би могъл да живее, но дори и живота си. Славни борци са българите, защото при подготовката за война те са добивали не само бойни умения, но са учели наизуст и "Азбучната молитва", рисувайки всяка една буква с движения на меча. Как се унищожава писменост, която е сраснала с духа на своя народ, която е записана не само на пергамент, но и по скала и по камъни?! Баян предвижда, че нашата кръстопътна страна я очакват още много войни, много премеждия, затова се стреми народът с душата си да възприеме родната писменост, която винаги ще му дава сила и свобода.
Византия успява да покори българската земя, но буквите оцеляват, оцелява и българщината.
Петстотин години няма българска държава, но има българска азбука, която възражда народната памет и България възкръсва отново.
Днес 300 милиона души четат и пишат с българските букви, защото те са безсмъртни.

Купете „Войната на буквите“ тук:
http://egmontbulgaria.com/avtori-57/ljudmila-filipova-ludmila-filipova-382/voynata-na-bukvite-2224.html
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...