Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

петък, 19 декември 2014 г.

Рецензия на „Мисията на последния пазител” от Давиде Симон Мадзоли


Чел съм италианска фантастика, но никога досега не бях попадал на италианско фентъзи. Трябва да призная, че съм напълно очарован. Давиде Симон Мадзоли е автор, сътворил необикновен свят изграден върху познанията му над фолклора от всички кътчета на света.
Да си европейски писател и да включиш в свой роман приказни същества от гръцката, римската и келтската митологии говори за добра ерудираност. Но когато изобразиш по прекрасен начин и създания от чилийския, и индийския фолклор, това вече е проява на свръхестествена начетеност.
Леонардо Гебо е на 14 години. Той има странни и чудновати преживявания. Свързани са предимно с неговата склонност да заспива на необичайни места, например в час. И да сънува магически кошмари. Освен това Леонардо рисува фантастични изображения и вижда чудовища, които са незрими за обикновените хора.
Главният герой има постоянни сблъсъци с оставача и гамена в училището - Крипа. Хулиганът Крипа между другото се изразява доста цветисто:
"- Патетичен репресиран микроб! Ще те накарам да си платиш за това! Изчакай и ще видиш! Аз ще ти..."
Както виждате авторът е изградил диалозите с добро чувство за хумор.
Много интересни са вижданията на Давиде Симон Мадзоли относно вълшебствата. Принципно магическата система в романа е изградена върху основата на добре познатата ни мана. Но авторът и е измислил друго наименование - Ют.
Леонардо знае, че е осиновен, но има други нови неща, за които научава постепенно. Оказва се, че е вероятно да има друг паралелен свят наречен Мидендхил. И той - Леонардо Гебо да е фигура от изключително значение за този свят.
Много вълнуваща е сцената, когато главният герой е притиснат за пореден път в училищната тоалетна от своя мъчител Крипа. Хулиганът е много по-едър от жертвата си, а е по-голям и на години. Леонардо обаче посредством вродения си магически талант буквално помита Крипа, и то пред очите на своята приятелка Майя. Едва тогава тя го възприема като нейния герой.
Авторът умело включва етимология в доста от имената. Майя е име на древна богиня. А главният герой пък е кръстен на неговия син Леонардо.
Постепенно нещата ескалират. Черният Владетел Кенат иска да залови Леонардо на всяка цена. Започва страхотна магическа битка.
Бих желал да отбележа, че тази книга не е предназначена само за младите читатели, тъй като в нея има доста страховити сцени. Примерно обезглавяването на Виторио/Дагонис - чичото на главния герой.
Авторът е описал паралелния свят Мидендхил по начин, демонстриращ необятност на въображението. Във вълшебните земи има десетки раси и почти всеки неин представител е изрисуван в детайли от италианския писател. Тук има дракон (само един), но съществуват също така и змейове. Има вещери, дриади, фавни, аликанто (чилийска жар-птица)и агане(алпийска нимфа).
Впрочем Давиде Симон Мадзоли на много места в книгата показва преклонението си пред Клайв Стейпълс Луис и дори е кръстил един от героите си на него.
Но Мадзоли е оригинален автор със свой собствен глас. И звучи по начин, който ни мотивира:
"- Светът не е прекрасното кътче, което ти винаги си се опитвал да ме накараш да видя, чичо. - отговарям. - В него няма място за приказки и вълшебства. Това, което ми разказваш е лишено от всякаква логика.
- Логиката е дом за хора, които са неспособни да сънуват сотворени очи."
Купете " Мисията на последния пазител" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/midendhil-395/1-misijata-na-poslednija-pazitel-2343.html

Няма коментари:

Популярни публикации