Ревю на "Изкуството на лова" от Алън Камбъл

Бих желал да сравня "Изкуството на лова" от Алън Камбъл със "Създания от светлина и мрак" на Роджър Зелазни. В шедьовъра на Зелазни всички концепции са разбираеми, независимо колко са отвлечени. Героите, положителни или отрицателни, имат своя чар, мотивацията и действията им са привлекателни и приемливи за читателя. Не мога да кажа, че това важи с пълна сила за "Изкуството на лова".
Книгата на Алън Камбъл започва с описание на кошмарното чудовище Агарот. То е яздено от Дюна, кралица на царството на тръните. Дюна е ентропат и богиня. Въоръжена е с камшик, изпускащ светкавици.
Срещу нея се изправя лорд Аргусто Конквилас, унмер и повелител на дракони. Конквилас е нарисуван с психологическа плътност, той е най-пълнокръвният и симпатичен герой в целия роман. Любимо негово оръжие е лъкът с вакуумни стрели.
Писателят се докосва до древното противопоставяне между простосмъртни и божества. Следва сблъсък. Аргусто Конквилас извършва нещо невиждано. По този начин си навлича гнева на Фиорел, бог с огромна мощ, способна да унищожава светове.
В най-добрите фентъзи произведения винаги има дракони. Ще ги срещнем и в тази книга. Любопитно е, че те не приличат много на благородните митични създания от приказките. Драконите на Алън Камбъл са по-страховити и по-ужасяващи, а също така и по-цинични, по-отровни и по-миризливи.

"- Да се надяваме - промърмори драконът, - че все още мога да летя."

Интересно хрумване е магьосническия меч на Томас Грейнджър. Това оръжие е способно да създаде до няколкостотин двойника на притежателя си. И тези копия могат да действат напълно независимо. За съжаление мечът влияе нездравословно на мозъка на носителя си. Грейнджър притежава и много специална броня.
Впечатление ми направи описанието на изключително могъщи телепати, способни да навлизат в мозъците на милиони хора.
Ключов момент в "Изкуството на лова" е организирането на турнир. Предполагам, че много от запалените почитатели на фантастиката и компютърните игри си спомнят Смъртоносна битка / Mortal Kombat. И в тази книга на турнира се очакват най-различни участници с обикновени или свръхестествени умения, носещи магически или ултрамодерни оръжия или защити. Предвижда се и присъствието на поне един бог, маскиран като обикновен състезател.
Алън Камбъл използва самобитна ирония и хумор в диалозите си:

"- Интересен двубой не мислиш ли?
- Да - съгласи се Кобул. - Макар, че технически погледнато, младият воин спечели.
- И защо?
- Защото е единственият жив в края на битката."

Купете "Изкуството на лова" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1919