Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

понеделник, 16 ноември 2015 г.

Ревю на „Сумрачен патрул“ от Сергей Лукяненко


Лукяненко е забавен автор. Той не тормози излишно читателя с философско-социологически трактати; не се опитва да поучава с всяко изречение, не е отвлечен и дидактичен. Напротив. Лукяненко ме забавлява с всяко свое градско фентъзи. Ако в неговото произведение има мистика, или отсенки на духовни учения, те са точно на място.
Първата история в „Сумрачен патрул“ започва с едно много странно писмо. Според магическите проучвания на Светлите, то е изпратено от човек. Получено е в Нощния Патрул. Изпратено е и до Дневния Патрул. Най-странното е, че екземпляр от него е доставен в самата Инквизиция. А никой човек не може да знае адреса на Инквизицията!
Антон Городецки е натоварен с разследването на странния случай. Както винаги Антон е добър. Справедлив. И необикновено самокритичен:
"Имах повод за гордост. Не ми отне и десет години, за да престана окончателно да бъда човек."
Появява се и свеж герой на име Лас. Първоначално той е заподозрян, но е прекалено оригинален за да извърши деянието по толкова прост начин. Освен това притежава своеобразен хумор, който със сигурност ще допадне на читателите.
Един от най-силните моменти в първата новела е, когато Хесер побеснява и призовава действащият инквизитор Витезслав на магически дуел.
Това, което допълнително прави Сергей интересен за четене, са неговите описания. Когато Лукяненко описва пътуване в Европа и казва, че там има много повече усмихнати хора отколкото в Русия, (според мен важи и за България) това е именно така. Когато авторът ни рисува горска поляна, го прави по такъв начин, че да си представим всяка отделна тревичка.
Във втората новела на „Сумрачен патрул“ Антон, жена му Светла и тяхната дъщеря Надечка почиват на село. Дочуват се слухове за могъща вещица, живееща в близкия лес. Тя не само е помогнала на деца, изгубили се в гората, но и е излекувала заекването на едно от тях. Антон използва свръхестествени средства за да научи нещо за вещицата. Оказва се, че тя притежава могъща библиотека и книги, представляващи интерес за Патрулите и Инквизицията.
Но вещицата притежава толкова Сила, че е извън категория. Или ранг, по старому.
Това, което ми хареса е какви ги върши Светлана, когато е абсолютно ядосана,(неслучайно на руски глаголът е разозлилась).
Странно ми беше невероятното благородство на Антон и жена му, които не направиха почти нищо на вещицата, дори след като Арина отвлече Надя и постави граната с издърпана халка в краката и.
В последната новела Хесер предлага Надя да бъде инициирана преди да е навършила необходимата възраст да стане Различна. Антон е потресен. А отговорът на Светлана е следният:
"- Ще му изтръгна ръцете и ще му ги сложа на мястото на краката - обеща Светлана напълно спокойно. - Нека само още веднъж да спомене, че Надя трябва да се инициира."

Купете „Сумрачен патрул“ тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-436-9



Няма коментари:

Популярни публикации