Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Ревю на "И страж да бди на пост" от Харпър Ли


Според Харпър Ли или по-скоро според Джин-Луиза Финч този страж е човешката съвест, хуманност, честност, откровеност и всички ценност, завещани от бога. Младата жена се вълнува не само от своето бъдеще, но и от бъдещето на онази част от хората, която е пренебрегвана, унижавана, приемана за неравностойна от белите.
Борбата между Севера и Юга в САЩ е продължителна. Белите, които са внесли чернокожи за работен добитък не искат негрите да имат равни права, дори не ги приемат за човекоподобни.
Според леля Александра афроамериканците трябва да са благодарни, че работят за белите, тези грозни хора трябва да стоят далече от "благородната" половина на човечеството, не бива да учат, да участват в обществения живот, защото са безмозъчни. Скаут израства без майка, но доблестният и баща не само, че осигурява всичко на нея и на брат и, но и ги възпитава като добри, снизходителни хора, които не искат да унижават никой. Джин-Луиза не може да разбере тревогите на Ханк, който също се смята за по-низш от нея, защото в това общество потеклото е на почит. Той прямо и казва, че това, което е разрешено на рода Финч е недопустимо за по-бедните, дори да са бели. Джин-Луиза разказва на събраните в Мейкомб жени, че баща и, който е бял и Калпурния, която е черна са я отгледали и възпитали да не презира никого, заради цвета на кожата и общественото му положение. Тя е възприела поуките и примера на баща си да се отнася с уважение към всекиго.
Джин-Луиза не е чувала в своя дом думите "негро" и "чернилки" и затова не може да приеме присмехите на жените от Мейкомб към негрите. Честността е дълбоко вкоренена в характера и и затова ту обещава на Хайнрих да се омъжи за него, ту категорично му казва "НЕ". Тя не може и не иска да прости на баща си дори разговора с негромразеца, защото е възпитана с любов и честност. Скаут не иска да разбере Атикус, когато той се опитва да и обясни, че едно е да искаш, а друго е да можеш да промениш общественото мнение и настроение.
Едва, когато чичо и Джак я удря, тя разбира, че е била несправедлива към баща си. Че всъщност една птичка пролет не прави, а баща и е по-чист по душа дори от птиците. "Всеки човек е остров Джин-Луиза, всеки човек е страж на своята съвест." - това са думите, които Атикус отправя към своята дъщеря, за да я убеди, че бягството от Мейкомб не е решение, а трябва да остане за да помага на такива като него. Той признава, че сам е допуснал тя да израстне като невинно цвете, но трябва да знае, че не всичко в този свят върви по наше желание, че понякога се налага да вършим неща, несъгласни с нашата съвест. За Джин-Луиза е недопустимо баща и да е двуличник, тя стоварва своя яд върху него, дори не съзнава, че го наранява дълбоко. Защото тя не оценява, че той е жертвал много години за да отгледа и възпита своите деца, но е помагал и на негрите без да се самоизтъква.
Думите на чичо и Джак я карат да осъзнае колко чист по душа и всеобичащ е баща и. Джин-Луиза разбира, че нейният татко е същият Атикус, който е обичала цял живот, че тя трябва да остане в Мейкомб, за да не е сам, че промяната на отношението към чернокожите трябва да започне от повече хора, а не само от отделни личности. А човешката съвест е един страж, който винаги трябва да бди.

Купете "И страж да бди на пост" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2005

Няма коментари:

Популярни публикации