Ревю на “Плясъкът на крилете му” от Пол Хофман

Добрият писател трябва да може да цитира Ницше и да псува като моряк. Публикувах това изречение на английски език в Туитър и моментално беше ретуитвано от девет човека.
Пол Хофман е добър писател. В неговия роман открих и философски проникновения, и изключително брутални псувни. Интересно е, че мъдрите му размисли са разбираеми за всеки човек със средна и по-висока от средната интелигентност. Отбелязвам го, защото неотдавна писах ревюта на книги, които са понятни само на техните автори и вероятно на още десетина много близки ученици (и вероятно адепти) на Паулу Коелю и Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда. Що се отнася до псувните в романа - аз лично до момента не съм си позволявал да пиша чак толкова вулгарни неща, но пък и никога не съм бил толкова популярен, колкото Пол Хофман, така че може би е време да опитам. По-надолу ще споделя цитати и от умозрителните слова, и от ругатните. Между другото, може би ще ви е интересно да узнаете, че на руски език си има цяла дума, обозначаваща съвкупността от неприличен език и тя се нарича мат.
Томас Кейл се лекува в манастир от психично заболяване. Той е търсен от Лугавой и Ковтун, Двамата Тревър. Те са наети да го убият и имат двадесетгодишен опит в тази си дейност. Имената им са легенда в областта на платената смърт. Двамата Тревър се спречкват с Хенри Мъглата, но случайно се появява Кадбъри и успява да го спаси от сигурно заколване.
Впрочем, въпреки че Лугавой и Ковтун са антигерои, те имат самобитно чувство за хумор и не може да се каже, че са отявлено антипатични като други герои от тази книга. Те дори са способни на благородни постъпки, макар и продиктувани от собствената им преобърната мотивация:

"Вече започваха да се чудят дали пък някоя и друга проява на великодушие няма да им е от полза, ако се окаже, че един ден ги чака вечно възмездие - макар и двамата да знаеха дълбоко в сърцата си, че би трябвало да спасят епичен брой деца от сума ти горящи сгради, за да наклонят съществено везните в своя полза след всички злодеяния, за които са отговорни."

Романът е в жанр класическо фентъзи. Няколко страници бегло приличат на "Великият инквизитор" от Петър Кърджилов и привнасят нюанс на "сайънс фентъзи". Освен това е и в поджанр "адълт фентъзи" (фентъзи за възрастни). Само адълт, без янг.
Кевин Мийтярд е изненадан и внезапно нападнат от група душевноболни. Ето заплахите, които Мийтярд отправя:

" - Ще ви натикам обратно в цепката на майка ви. Ще ви пикая в гърлата. Ще ви еба в ушите."

Авторът използва много сериозен психологизъм в рисуването на жизнените герои, а също така и на опожарените, депресирани характери.
Тази книга е едно доста добро четиво за интелигентни мъже, харесващи фантастичен екшън, или за жени, проявяващи интерес към остросюжетното фентъзи.

Купете “Плясъкът на крилете му” тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2011

Тихият палач - Патриша Корнуел

На рождения си ден съдебният лекар доктор Кей Скарпета се кани да замине на почивка заедно със съпруга си, но плановете се провалят. Часове преди да тръгне, тя забелязва на зида зад къщата си седем медни монети – всичките от 1981 година, но толкова нови и лъскави, сякаш са сечени вчера. Дали това е детска игра, или някой се опитва да є предаде зловещо послание? Телефонът є звъни и детектив Пийт Марино є съобщава, че недалеч от дома й е извършено убийство – гимназиален учител е застрелян с хирургическа прецизност и никой не е видял нищо. Има ли връзка между двете събития?

„Тихият палач“ е 22-рият роман от поредицата за доктор Скарпета. В него опитната съдебна лекарка преследва сериен убиец снайперист, който застрелва жертвите си под невъзможни ъгли и не оставя никакви следи. На пръв поглед жертвите нямат нищо общо помежду си и за полицията е трудно да предвиди къде престъпникът ще удари следващия път. В хода на разследването доктор Скарпета започва да се съмнява и в най-близките си хора и разплита неподозирани тайни. Всичко това се случва на фона на все още незатихналия ужас след атентата на Бостънския маратон.


Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение.
Пъблишърс Уикли

Златна колекция - Уилям Фокнър

Внушителен сборник разкази от автора, поставян на пиедестал в съвременната американска проза. Като сгъстяват епично проникновение в сурови, поразяващи като куршуми повествования, разказите на Фокнър пробуждат съкровените качества на мястото, дълбоките пластове от история и легенди и целия страх, жестокост и нежност на човешкото състояние. Те са населени както с идеални образи, така и с обикновени мъже и жени, изпъкващи върху страниците толкова ярко и неизличимо, че засенчват героите от повечето романи.

Фокнър е същински гигант в американската литература, прочут по цял свят като един от най-великите писатели на двайсети век. Той преобразява своя „собствен отпечатък“ в апокрифна среда, в която изследва, изразява и предизвиква „старите твърдения и истини на сърцето“. През най-силния си период, от 1929 до 1942 г., за малко над десетилетие Фокнър натрупва повече творчески постижения, отколкото мнозина писатели за цял живот. Изумително е как един младеж, който дори не е завършил гимназия и колеж, живеещ в малко градче в най-бедния американски щат, и то по време на Голямата депресия, е съумял да напише книги,
намерили място в златния фонд на американската литература.

Комбинирайки символизма и похвата „поток на съзнанието“, той създава нов подход в писането на художествена литература. През 1949 г. е награден с Нобелова награда за литература.

Българка от Лондон с премиера по време на Панаира на книгата

Романът „Един удар на сърцето“ ще бъде представен в посветения на любовта ден от изложението

Издателство „Егмонт” има удоволствието да покани всички почитатели на романтичните романи в зала 8, ет. 5 на НДК в петък, 11 декември. Там ще ги очакват ред вълнуващи събития като видеоразговори с познатите и обичани писателки Джоди Елън Малпас и Щефани Рос, представяне на първата българска авторка, издала самостоятелно своите превърналите се в международен хит книги – Теодора Костова, и премиерата на нейния дебютен за България роман „Един удар на сърцето“.

Теодора Костова ще пристигне от Лондон, където живее и работи, за да се срещне с почитателите на романтичните романи у нас и да връчи наградите на победителите от конкурса Избери своите #КнигиЗаЛюбов, провел се във фейсбук страницата на издателската линия на „Егмонт” „Уо”.



ЗА „ЕДИН УДАР НА СЪРЦЕТО“

Стела е прекарала последните десет месеца от живота си в местене от болница в болница. Лекарите казват, че са отстранили всички тумори, но не могат да бъдат напълно сигурни. След три месеца тя трябва да се завърне за профилактичен преглед, въпреки че се чувства по-добре отвсякога. Затова и не може да си прави никакви планове за бъдещето. Единственото, което иска, е да отиде някъде, където никой не я познава, където може да си почине и да забрави за всичко. Където може да се запознае с хора, които няма да мислят за нея като за момичето, загубило баща си и брат си в катастрофа. Момичето, което се бори с рака. Където ще се забавлява, дори само за няколко месеца…

ЗА ТЕОДОРА КОСТОВА

Теодора Костова е родена в София, но живее в Лондон със своя съпруг и сина си от дванайсет години. Прави своя литературен дебют през 2010 г., но придобива по-голяма популярност три години по-късно, когато издава самостоятелно първата част от своята трилогия „Един удар на сърцето“. Преди това е работила като журналист, редактор, личен асистент и интериорен дизайнер, но споделя, че докато всичко друго й омръзва, писането е единственото, към което се завръща винаги.

Гледайте видеобръщението на Теодора към българските й читатели: https://www.youtube.com/watch?v=U9jLf1UDdXg&feature=youtu.be

ЗА ДЖОДИ ЕЛЪН МАЛПАС

Джоди Елън Малпас се превръща в световна сензация през 2012 г., когато публикува за първи път ръкописа на книгата си „Този мъж“ в интернет платформа за споделяне на литературни творби. След предизвикания от нея фурор в онлайн пространството Джоди издава своя роман, първи от последвалата едноименна трилогия, в 18 държави, а книгата бързо се отличава като бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Поредицата представлява огромен интерес и за българските почитатели на романтичните романи, а „Този мъж“ се нарежда на челно място в родните класации за бестселъри веднага след своето издаване.

ЗА ЩЕФАНИ РОС

Щефани Рос е една от най-популярните авторки на романтични романи в Германия, откъдето е родом. Там книгите й са абсолютни бестселъри, а поредицата й „Дьо Грас“ се радва на невероятен успех и в България.

Ревю на „Кралят на зимата“ от Били Стефанов

Радвам се, че има толкова добри български писатели на фентъзи като Благовест (Били) Стефанов. Докато четях неговата книга, имах чувството, че прелиствам роман на Джордж Р. Р. Мартин. Били се е учил от най-добрите писатели на приказна фантастика в света, но е създал свой собствен, уникален и неповторим свят на меча и магията.
За да бъда по-конкретен ще ви предложа един цитат от „Кралят на зимата“, а вие - читателите на моя блог вероятно ще се замислите колко български писатели могат да творят със същият размах и сила на перото като Робърт Хауърд:

"Нищо чудно, че човеците падаха така лесно в битка, ако обръщаха повече внимание на украсяването на оръжията си, отколкото на размахването им."

Рогдар е великан от племето на норсевите. Един ден след като се прибира от лов, той намира избити всички от неговата раса. Рогдар решава да отмъсти.
Освен, че е великан, той е и берсеркер. Авторът ни предлага новаторска теория относно берсеркерите. При норсевите това умение се нарича шай'дор. То дава на използващият го почти свръхестествена бързина, сила и ярост.
Докато броди сляпо към вендетата Рогдар се запознава с Денор и Брон и става техен спътник. Тримата заедно решават да отмъкнат необичайно красив лък от крал Орелин. Лъкът е магически артефакт с могъщи свойства...
Били Стефанов е изключително ерудиран писател. Той умее да използва правилните думи за жанра фентъзи, примерно словото "барбикан" и дори е обяснил неговото значение.
Младият български писател изгражда пространни и колоритни картини в своето повествование и успява да ни накара живо да си изградим представа за неговият приказен свят. Но Били пише също така и доста свежи и приятни диалози:

"- Остроумието ти е по-наточено от камите, които носиш, Морадин."

Били е подходил самобитно и спрямо начините на използването на оръжието лък. Оказва се, че освен за убиване лъкът може да се използва и за установяване на контрол и подчинение. По магически начин, разбира се.
Хуморът е неделима част от приказната фантастика:

"- Не искаш ли първо да изпепелим вещицата? - попита Денор, стараейки се да прозвучи като нищо работа. - Вече съм виждал да го правят, голяма атракция е, ще знаеш!

Прочетете тази книга. Оседлайте драконите. Полетете на крилете на въображението на Били Стефанов.

Можете да купите "Кралят на зимата" тук:
https://www.helikon.bg/books/118/-%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_197608.html

Плясъкът на крилете му - Пол Хофман

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“.


„Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.

„Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен.“
Кон Игълдън

"Култова класика..."
Дейли Експрес

Томас Кейл бяга от истината.

Откакто е открил, че бруталното му военно обучение е било с една-едничка цел: да унищожи най-голямата грешка на Бога, самото човечество, Кейл е преследван от същия човек, който го е превърнал в Ангел на смъртта – папа-Изкупител Боско.

Кейл представлява истински парадокс: високомерен и невинен, щедър и безжалостен. Обект на страха и почитта на онези, които са го създали, той вече е използвал смайващия си талант за разруха, за да събори най-могъщата цивилизация на света.

Ревю на "Други песни" от Яцек Дукай

Романът е в жанр алтернативна фантастика. Има доста елемени на фентъзи и някои от НФ, но като цяло книгата ни разкрива един алтернативен свят.
Хареса ми чувството за хумор на Яцек Дукай:

"На 22 априлис 1194 година господин Йероним Бербелек напусна княжеския град Воденбург на борда на въздушната свиня "Ал Хавиджа" в полет към Александрия."

Това, което не ми допадна е, че няма речник за стотиците думи измислени от Дукай. Всяка книга, в която има повече от десет слова, изковани от автора задължително трябва да си има речник.
Вселената на "Други песни" е интересна. В нея веществата не са съставени от атоми, а от пет елемента. Хората могат да сменят Формите си. Всеки човек е надарен с различна сила и най-могъщите могат да контролират цели територии. Светът няма нищо общо с нашия, а е построен съгласно метафизиката на Аристотел.
Авторът с голямо умение и финес е измислил различни животни, общества, социални постройки, правила и закони:

"Плащането е работа на слугите и дулосите, аристокрацията не си цапа ръцете с мамона."

За този роман са важни не образите на героите, а посланията и изводите от техните постъпки. Книгата представлява разкошно забавление за най-сериозните, съсредоточени и концентрирани почитатели на приказната фантастика.
Романът е завладяващ, хипнотизиращ и стимулиращ. Понякога има малко повече описания в жанровете фентъзи/бароков стиймпънк.
По-надолу ви предлагам още един цитат, а вие читателите на моя блог ще решите дали Яцек Дукай може да достигне майсторството на Анджей Сапковски или Станислав Лем:

"През нощта срещу осемнайсети се надигна атаката от запад, цели три колони хорърни - в сиянието от безбройните факли, под нестихващата канонада на хердонските многоцевни кеаунети, над водите на Каикос, горящи от изсипаните в тях алкимически отрови, под стотиците червено-черно бели щандарти на Хорър и десетките щандарти на хорърните ареси, в такова напрежение на смъртоносни аури, че сърцата на хората се пръскаха, от ушите и носовете бликаше кръв, течеше и от очите, а последните защитници на Крепостта умираха по стените и просто от ужаса."

Купете "Други песни" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1225/qcek-dukaj-drugi-pesni